№ 120
гр. Варна, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от М. К. Т. срещу определение №
4500/20.12.2021 год по гр.д. № 1672/2021 год на Окръжен съд Варна, г.о., с
което производството по делото е прекратено. По съображения за
незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за
неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В постъпилия отговор от Народното събрание на РБ чрез
гл.юрисконсулти М.Г. и А.С. е изразено становище за неоснователност на
частната жалба и за потвърждаване на определението. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Съдът е сезиран с искова молба от М. К. Т. срещу Народното събрание
на РБ и Министерството на правосъдието на РБ за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди в резултат от противоконституционността на ЗИД на
1
ГПК в частта им за допустимостта на касационното обжалване, приет в
нарушение на правото на ЕС.
След направена служебна справка съдът е констатирал, че иск със
същото основание и петитум срещу Народното събрание на РБ е бил
разгледан и приключил с влязло в сила решение по гр.д. № 5728/2015 год на
Районен съд Варна, 26 състав. Съдът е зачел силата на присъдено нещо по
това дело, и изхождайки от принципа за непререшаемост, закрепен в
разпоредбата на чл. 299 от ГПК, е прекратил производството по настоящото
дело.
Не съществува колебание нито в правната теория, нито в съдебната
практика, че силата на присъдено нещо, формирана по спор между същите
страни и относно същото спорно право има за последица изгубване на
правото на иск. Затова тя се явява абсолютна отрицателна предпоставка за
повторен процес между страните по спора, разрешен веднъж с влязло в сила
съдебно решение.
По отношение на втория ответник недопустимостта се извлича от
обстоятелството, че Министерството на правосъдието не е законодателен
орган и не е легитимирано да отговаря за вреди от законодателна дейност. В
това отношение изводът на първоинстанционния съд за липса на пасивна
процесуална легитимация е законосъобразен и правилен.
По изложените мотиви обжалваното определение като законосъобразно
и правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ответната страна – Народно събрание на РБ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв на осн. чл. 78
ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4500/20.12.2021 год по гр.д. № 1672/2021
год на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е
прекратено.
2
ОСЪЖДА М. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на Народното събрание на
Република България разноски по делото в размер на 120 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3