№ 14464
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110171188 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу „****“
АД.
Ищецът твърди, че на 15.12.2023г. около 17:35ч. в района на с. Поликраище при
движение по път I-5, км 85, е реализирано ПТП, като водач на МПС „Фолксваген
Кади“ с рег. ***** навлязъл в платното за насрещно движение и ударил л. а. „Тойота
Хай лукс“ с рег. № *****, в резултат от което настъпили имуществени увреждания по
автомобила. Kъм датата на произшествието л. а. „Тойота“ бил застрахован по договор
за имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество. Била образувана
застрахователна преписка, като бил възложен на доверен сервиз извършването на
ремонта на автомобила, за което ищцовото дружество изплатило сумата от 13
651,54лв. Към датата на събитието за другия автомобил имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника. Ищецът твърди, че с
изплащането на обезщетението встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
вредата, както и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, който обаче не му
заплатил дължимите суми, като изпаднал и в забава за плащането.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 13
666,54лв., от които 13 651,54лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15,00лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 739,90лв. –
мораторна лихва за периода 08.07.2024г.-27.11.2024г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Оспорва всички увреждания да са резултат от
процесното ПТП, както и механизма на настъпването му да е соченият от ищеца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на другия
автомобил, тъй като не се съобразил с условията и препятствията на пътя и навлязъл в
лентата за насрещно движение. Оспорва иска и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че за МПС
„Тойота“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество,
като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват
покрит риск по нея; че МПС „Фолксваген“ е било застраховано към датата на ПТП при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
че между двете превозни средства е настъпило ПТП на сочените място и дата; че
ищецът е изплатил на доверен сервиз сумата от 13 651,54лв. за отстраняване на
уврежданията по л. а. „Тойота“, както и че е отправил покана до ответника за
възстановяване на сумата, но последният не го е сторил.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между двамата
водачи, представен по делото – л. 11. В обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, е отбелязано, че превозно средство „А“ („Фолскваген Кади“),
управлявано от П. П., навлязло в лентата за насрещно движение и ударило превозно
средство „Б“ („Тойота Хайлукс“), управлявано от М. Р.. Изготвена е скица в т. 13 от
протокола, отразяваща същия механизъм на настъпване. В т. 10 и 11 е отбелязано, че
повредите по превозно средство А са в предна лява част – калник и огледало, а по
превозно средство Б – в цяла лява страна. В т. 14 – „Забележка“, е отбелязано от водача
на превозно средство А, че той е виновен за ПТП, а водач Б, че е потърпевш.
Протоколът е подписан от двамата водачи.
2
По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи на превозните средства,
участвали в произшествието.
Свидетелят П. посочва, че работил като шофьор към търговско дружество към
датата на произшествието, като на 15.12.2023г. около пет часа вечерта управлявал
служебния автомобил „Фолксваген Кади“. Движил се от с. Поликраище по пътя за гр.
Русе, заедно с две служителки на фирмата. Произшествието станало на около два –
три километра след табелата за с. Поликраище. Посочва, че се движил в полагащата
му се пътна лента, като в лентата за насрещно движение имало колона от десет,
дванадесет автомобила, и изведнъж чул удар и видял, че страничното огледало на
управлявания от него автомобил се счупило. Понеже имало движение, не спрял
изобщо, като не видял и с какъв автомобил се ударил. Отрича да е навлязъл в лентата
за насрещно движение, като се движил със 70 км/ч. Участъкът, на който настъпило
ПТП, бил прав. След разклона за с. Крушето го настигнал автомобил, който му
присветнал с фаровете, след което отбил вдясно на отбивка и спрял. Водачът на другия
автомобил, който бил лекотоварен, му показал, че и неговото огледало е счупено и че
трябва да съставят констативен протокол. Извикали КАТ, които извършили проби за
алкохол - отрицателни. Полицаите им казали да се оправят и водачите съставили
помежду си двустранен протокол, който е представеният по делото и свидетелят
потвърждава, че е подписан от него. Отрича да е попълвал той протокола, както и да
са спорили кой е виновен за произшествието.
Свидетелят Р. посочва, че си спомня за претърпяно ПТП с управляван от него
автомобил „Тойота Хайлукс“, което настъпило в района на с. Поликраище. Движил се
от Русе в посока В. Търново и малко след селото в неговото платно навлязъл
автомобил „Фолксваген Кади“, жълт цвят. Опитал се да избегне удара, но не успял и
бил ударен в цялата лява страна на управлявания от него автомобил, като другият
шофьор избягал. Обърнал автомобила и го настигнал, като отново не искал да спре, но
минал пред него и го отбил встрани, след което извикали полиция. Служителите на
МВР им казали да си съставят двустранен констативен протокол, като другият водач не
възразил. Посочва, че във всяка посока имало по едно платно за движение, като
свидетелят се движил в неговата лента, защото валяло и карал почти в банкета.
Нямало спор между водачите за вината, като другият водач си казал, че е виновен.
Посочва, че представеният по делото двустранен констативен протокол е този, който са
съставили, като свидетелят е за участник „Б“. Протоколът бил попълнен взаимно, а
начертаната схема отговаряла на начина на настъпване на ПТП.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е изслушано и
прието експертно заключение по авто-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. Според
заключението, водачът на МПС „Фолксваген Кади“ е навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се срещу него автомобил
„Тойота“. Вещото лице посочва, че настъпилите по МПС „Тойота“ увреждания се
намират в пряка-причинно следствена връзка с произшествието, като средната пазарна
цена за тяхното отстраняване възлиза на 12 809,83лв. Според допълнителното
заключение, автомобилът е бил в гаранционен срок, поради което е следвало да се
отремонтира в официалния сервиз на представителя с оригинални части с оглед
запазване на гаранционните условия, като стойността на ремонта възлиза на
13 651,54лв.
С оглед наличните по делото доказателствени източници, съдът намира, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от вещото лице в САТЕ,
както и описаният от свидетеля М.в. Този механизъм е отразен в съставения между
двамата водачи протокол за ПТП /л. 11/, който е подписан от тях, като водачът на л. а.
3
„Фолксваген“ се е съгласил с обстоятелствата на настъпване на ПТП (навлизане в
лентата за насрещно движение) и е посочил, че е виновен. Показанията на свидетеля
П. противоречат на отразените от него обстоятелства в протокола за ПТП, който
съдържа негово изявление, представляващо признание, относно същите. По делото не
са налице доказателства, които да са в подкрепа на тези показания. Същите се явяват
изолирани и могат да се приемат за недостоверни относно начина на настъпване на
ПТП и ненапускането от негова страна на лентата му за движение. В същото време,
показанията на другия свидетел изцяло съответстват на отразените обстоятелства в
двустранния констативен протокол, както и на тези, посочени в уведомлението за щета
до застрахователя, подадено на 18.12.2023г. /л. 9/. Показанията са логични и
кореспондират с останалия доказателствен материал, извън показанията на другия
свидетел, които съдът не кредитира относно механизма на настъпване на ПТП. Ето
защо, съдът приема, че водачът на МПС „Фолксваген Кади“ е навлязъл в лентата за
насрещно движение, с което е предизвикал настъпване на ПТП. С това си поведение е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25 ЗЗДвП, чл. 77,
ал. 1 ППЗДвП, и е станал причина за настъпване на произшествието. Налице е
противоправно поведение на този водач, довело като резултат до уврежданията по
другия автомобил.
Съдът намира, че по делото не се установява поведение от страна на водача на
МПС „Тойота“, с което да е допринесъл за настъпване на увреждането - няма
доказателства да е навлязъл в лентата за насрещно движение или да е нарушил други
изисквания при движение по пътищата. Ето защо, възражението за съпричиняване е
неоснователно.
С оглед изложеното, ответникът, в качеството на застраховател по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“, носи отговорност за настъпилите в резултат от
поведението на водача на МПС „Фолксваген“ вреди. Предвид че МПС „Тойота“ се е
намирало в срока на гаранционна експлоатация, отстраняването на уврежданията е
следвало да бъде направено с сервиза на официалния представител, за да се запазят
гаранционните условия. Именно това е сторено, като автомобилът е бил отремонтиран
в „Тойота тиксим“ ЕООД на стойност 13 651,54лв. – сума заплатена от ищцовото
дружество в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“. С
извършеното плащане, застрахователят е встъпил в правата на увредения спрямо
деликветна и неговия застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“, като
има право и на ликвидационни разноски в размер на 15,00лв. Ето защо, предявеният
иск за главното вземане в общ размер от 13 666,54лв. се явява изцяло основателен.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 739,90лв. за периода
08.07.2024г.-27.11.2024г. Видно от събраните писмени доказателства, ищцовото
дружество е изпратило регресна покана до ответното дружество за възстановяване на
платената сума в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ (30 дни), като е връчена на 28.05.2024г., а
на 10.06.2024г. е постъпил отговор, с който е отказано плащане. Предвид че
задължението е парично, с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от деня, следващ падежа.
Нейният размер върху дължимата сума за претендирания период възлиза на посочения
от ищеца размер от 739,90лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта
на интернет калкулатор. Ето защо, акцесорният иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
общ размер от 3496,66лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
******** да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ******, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите
от 13 666,54лв., от които 13 651,54лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 15.12.2023г. в района на с. Поликраище между
МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № ********, застраховано по застраховка „ГО на
автомобилистите“ при ответника, и МПС „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******
застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, и 15,00лв. -
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
29.11.2024г. до окончателното плащане, и 739,90лв. – мораторна лихва за периода
08.07.2024г.-27.11.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3496,66лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5