Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2010 година, град Монтана
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 09.09.2010
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора ......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 129 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединени искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 286 и сл. и чл. 318 и сл. ТЗ
и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “ЛД” ООД, ЕИК xxxx , със
седалище и адрес на управление град София, ул. xxxx , представлявано
от З. Л. Д., Управител, твърди в исковата си молба, че в резултат на постигната
договореност между страните “ЛД” ООД е предоставило на ответника стоки и други
материали, подробно индивидуализирани по вид, количество и цена в данъчна
фактура № **********/14.11.2008 година.
Стойността на цитираната фактура възлиза на 363.90
лв. с ДДС.
Оригиналът на данъчната фактура е изпратен на
ответника чрез куриерска служба “Спиди” и приета без забележки от Я.П..
Съгласно фактурата, плащането е следвало да се
извърши в срок от 7 дни от датата на издаването и, т. е. до 21.11.2008 година
по банковата сметка на ищцовото дружество.
Длъжникът ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/ и към
момента на предявяване на иска не е изплатил задължението си по цитираната фактура.
Провели многократни и безрезултатни разговори
и срещи с ответника с цел доброволно уреждане на взаимоотношенията им. На 01.01.2009
година изпратили на ответника напомнително писмо, техен № 103272, с което го
помолили да потвърди размера на задължението си към тях. Писмото е получено на
02.01.2009 година, а дължимостта на вземането им, по основание и размер е
потвърдено лично с подпис от ответника.
Не е извършено плащане.
Налице е и забава, съобразена със срока на
плащане, определен с фактурата, считано от 22.11.2008 година. Мораторната лихва
за периода от 22.11.2008 година до 11.03.2010 година е в размер на 59.11 лв.
По молба на “ЛД” ООД и по реда на чл. 390 и сл. ГПК е образувано гр. д. № 6888/2010 година по описа на СРС, с предмет допускане
на обезпечение на настоящия иск, който предявяват, наложени са обезпечителни
мерки.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед
образували производство по привеждане в изпълнение същата, за което е
образувано изпълнително дело № 126/2010 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов.
Направените допълнителни разходи в тази насока
са в общ размер от 484 лв., с посочени пера.
Налице е пряка причинна връзка между
поведението на ответника и направените от ищеца разходи за обезпечаване на
вземането.
Моли съда да постанови решение, с което осъди Я.И.П.,
действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/ да
заплати на “ЛД” ООД сумата от 907.01 лв., от които главница: 363.90 лв., представляващи
неизплатено задължение от ответника на процесната фактура, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.03.2010 година до окончателното
издължаване; неолихвяема сума от 543.11 лв., разпределена както следва: 59.11.
лв. представляващи мораторна лихва; 484.00 лв. за направени разходи от ищеца
във връзка с обезпечаване на настоящите искове, като претендира и
възстановяване на направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.
Направени са доказателствени искания: Да се
допусне и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, с конкретно поставени задачи.
С Молба, вх. № 3590 от 07.09.2010 година е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК, в случай, че ответникът не се яви лично на насроченото съдебно заседание, не
изпрати представител и липсват причини за неговото неявяване, като приеме, че
иска е доказан и бъде уважен изцяло, като им се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът Я.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx, действащ
лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/, в срока
предвиден за отговор не представя такъв и не взема становище по исковете, с
което преклудира възможността си да извърши това в един по-късен момент. Не се
яви и в насроченото съдебно заседание.
Доказателствата по делото са писмени.
Съда намира, че искането за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се явява неоснователно, с оглед не
оспорването на предявените искове по основание и размер от страна на ответника,
поради което и счита, че такава не следва да се допуска.
Съдът, при преценка доводите на ищеца, доказателствата
по делото, на основание чл. 235 ГПК, във връзка с разпоредбата на чл. 238 ГПК, прави
следните фактически и правни изводи:
Безспорно е установено, че страните в процеса
са били в търговски отношения и ищецът е доставил на 14.11.2008 година на
ответника описани в осем позиции стоки на обща стойност 363.90 лв. с ДДС, за
което е издадена Данъчна фактура № **********, с описание на наименованието на
стоката, мярка, количество, единична цена, сума на стойността на стоката, включено
ДДС, начин и срок на плащане.
В приложената и приета фактура по делото, са
вписани наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична
цена, стойност и действително се съдържат необходимите реквизити за фактура, представляваща
първичен счетоводен документ и удостоверяващ задълженията по нея, съдържащи се
в чл. 114 т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: поне
подписа, положен от съставителя на същата. Няма категорично изискване
получателя да е подписан фактурата.
Тези доказателства сочат, че действително е
възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, което
не бе оспорено, т. е. установява се, че ищецът е предоставил стоката на
ответника, т. е. с това се признават съществуващите търговски отношения между
страните, по които е останало задължение, в тежест на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, изправната
страна по едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната
страна или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с
обезщетение за забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено
изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е
установено, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си и е доставил по
направени поръчки продадени стоки. По делото не се ангажираха доказателства, в
тежест на ответника, да е изпълнил задължението си за заплащане на цялата
стойност на сделката.
Вземането е изискуемо и ликвидно и обуславя
извода за основателност на предявения иск в посочените размери.
Уважаването на главния иск като последица
обуславя уважаването на иска по чл. 86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е
основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е
изплатено, т. е. налице е забава, която следва да се обезщети парично.
Съобразено с представените писмени доказателства
за водените обезпечителни производства, съда счита, че направените допълнителни
разходи в тази насока са в общ размер от 484 лв., с посочени пера и са в пряка
причинна връзка между поведението на ответника и направените от ищеца разходи
за обезпечаване на вземането.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото, а така също и изричното и искане, съобразено със становището на ищеца, вх.
№ 3590 от 07.09.2010 година, с което се поддържа исковата молба и се сочи
уважаване изцяло на предявения от тях иск, без да са поискали разглеждането на
делото в тяхно отсъствие, намира, че са налице хипотезите на чл. 238 ал. 2 ГПК,
във връзка с чл. 239 ГПК, намира, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение и следва да постанови такова, което не се мотивира по
същество.
При този изход на делото, в тежест на
ответника са и разноските, направени от ищеца в процеса.
Водим от горното, съдът постанови
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е:
ОСЪЖДА Я.И.П.,
ЕГН xxxxxxxxxx действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.”
/заличен/, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град
Монтана, ул. xxxx , да ЗАПЛАТИ
на “ЛД” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град
София, ул. xxxx , представлявано от З. Л. Д., Управител, сумите
както следва:
- 363.90 лв., представляващи неизплатено
задължение по Фактура № ********** от 14.11.2008 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.03.2010 година до окончателното
издължаване;
- 59.11 лв., представляващи обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в периода 22.11.2008 година до 08.03.2010
година;
- 484.00 лв. за направени разходи от “ЛД” ООД,
ЕИК xxxx , във връзка с обезпечаване на настоящите
искове,
- 50.00 лв. за платена държавна такса;
- 180.00 лв. адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
Я.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx действащ лично
и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/, ЕИК xxxx , със
седалище и адрес на управление град Монтана, ул. xxxx , да
заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 50.00 лв. и
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: