РЕШЕНИЕ
№ 22250
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110108314 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
В. Т. У., с ЕГН: ********** и М. Б. У., с ЕГН **********, с която се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищеца в условията на солидарна отговорност сумата от общо 533.05 лева за
доставена топлинна енергия за битови нужди и извършена услуга дялово
разпределение до топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.
********* жилищен, аб.№ ******, формирана, както следва: 1/ сумата от
396,16 лева – представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 49,56
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до
17.07.2023 г.; 2/ сумата от 72,75 лева – главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата
14,58 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г.
до 17.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2023 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
43075/2023 г. по описа на СРС.
Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
1
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот с адрес: *********,
аб.№ ******. Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от
ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови
нужди и поради това дължат стойността на доставената до топлоснабдения
имот топлинна енергия. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и обезщетение за забава. Уточнява се, че сумите се търсят
при условията на солидарна отговорност, доколкото ответниците са съпрузи.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ****** г. по описа на
нот. И.И.; удостоверение изх.№ 68-001508/6/18.11.2013 г., издадено от ГИС-
София ЕООД за идентичност на адрес; заявление-декларация вх.№
825/05.04.2011 г. по описа на Топлофикация София ЕАД - ТР „Земляне“;
уведомление от „Техем Сървивис“ ЕООД до „Топлофикация София“ ЕАД за
преобразуване рег. № П-6230/25.05.2017 г.; уведомление рег.№ П-
4138/03.09.2014 г.; договор за прехвърляне на дружествен дял; договор №
422/19.01.2001 г. за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода; протокол от 15.01.2001 г. от общо събрание на собствениците на етажна
собственост с адрес: *********; декларация по смисъла на чл. 54, ал. 2, т. 3 от
Наредба за топлоснабдяването; списък на абонатите от етажна собственост кв.
Гоце Делчев бл. ****; обща фактура № **********/31.07.2022 г.; извлечение
от сметка за абонат №********* за периода м.06.2020 г. до м.10.2022 г.;
договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ЗЕ и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови
потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор на
исковата молба от страна на ответниците В. У. и М. У. по делото, с който
предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че са заплатили всички дължими суми за измерена и отчетена
топлинна енергия, в това число и всички изравнителни сметки за процесния
период и представят отчетни документи за извършените плащания, издадени
от касата на ищцовото дружество.
Оспорват се и исковете за обезщетение за забава с твърденията, че с
исковата молба се претендират лихви върху прогнозни цени, а не върху
задължения за реално потребена енергия. Посочват, че ищецът не е
представил доказателства за публикуване на сметките за процесните
задължения на интернет страницата си, което е предпоставка за изпадане на
2
ответника в забава.
Релевира възражение за давност за част от претендираните суми за
главници и лихви.
Посочва, че с исковата молба не са представени доказателства за реално
потребена и отчетена топлинна енергия, а единствено счетоводни извлечения
за прогнозни цени, написани от ищеца, при което се затруднява правото на
защита на ответниците. Оспорва да е доказано от представените с исковата
молба писмени доказателства реално доставяне на количествата топлинна
енергия, индивидуални отчети на уредите за дялово разпределение, показания
за отчети на топломерите на абонатната станция и за това, че топломерите са
преминали метеорологичен контрол. Оспорват съдържанието на представени
като доказателства от ищеца по делото кредитни известия към фактури,
справка за абонатен номер ********** и представена от ищеца обща фактура.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба са представени следните документи:
множество касови бележки за извършени плащания.
С определение № 31542./03.08.2024 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“
ЕООД. Същото е депозирало писмена молба с приложени документи за
дялово разпределение.
Изготвена и приета е съдебно счетоводна експертиза с вх. №
343543/29.10.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците се явяват лично и поддържат доводи за неоснователност на
исковете. Правят възражение за прихващане със сумата от 701.73 лева – суми
за възстановяване по изравнителни сметки. Посочват, че не са уведомени за
допълнителинте изравнителни сметки и не считат, че са изпаднали в забава по
същите. Излагат доводи и че ищцовото дружество не е заплатило таксата за
дялово разпределение на третото лице помагач.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 29678/04.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 43075/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
3
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ****** г. по описа на
нот. И.И. се установява, че на 06.10.2006 г. ответниците В. Т. У. и М. Б. У.
/съпрузи/ са придобили собствеността върху недвижим имот: апартамент №
16, находящ се в гр. ********* жилищен.
Съгласно писмо от Столична община ответниците В. Т. У. и М. Б. У. са
сключили брак на ********.
Видно от удостоверение за идентичност на адреси от 31.10.2013 г. на ГИС
София – стар адрес: *********** е идентичен с административен адрес към
настоящия момент – **********, бл. ****, вх. Б /общо 3 входа на жилищна
сграда/.
Със заявление декларация от 05.04.2011 г. ответницата М. Б. У. е
поискала да й бъде открита партида за битови нужди при ищцовото дружество
за процесния имот – при домакинство от 3 ма членове.
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: **********,
бл.****, вх.Б, ап. 16 е ответницата М. Б. У..
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период. Не са направени
доказателствени искания, които да обосноват извод за наличие на друг
собственик на имота или на вещен ползвател на същия.
От договор между СЕС и ФДР от 19.01.2001 г. се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово
разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД /правоприеник на предходните
ФДР – „Витера енерджи сървисиз“ ЕООД и „Иста България“ ЕООД/.
Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г./.
Съгласно протоколите на ФДР е осигуряван достъп за отчет до имота.
На последно място, видно от приложено на л. 27 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на 396.16 лева е формирана само от допълнителни изравнителни сметки – три
в месец септември 2020 г. – за 10.30 лева, за 17.77 лева и за 84.56 лева /общо
112.63 лева/, две в месец септември 2021 г. – за 8.06 лева и за 57.78 лева, една
от м. юли 2022 г. – на стойност 215.70 лева и още две в месец октомври – за
4
0.32 лева и за 1.67 лева.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
343543/29.10.2024 г. от в.л. Л. Б..
Видно от същата в процесния период ответниците са заплатили на
ищцовото дружество общо 6493.31 лева – от които 6273.35 лева главници и
209.68 лева лихви.
Съгласно експертизата със суми за възстановяване по изравнителни
сметки от процесния период не са прихващани задължения по месечни сметки
от процесния период.
Огветниците са имали сума за възстановяване в процесния период на
стойност 701.73 лева – която е прихваната от общо дължимите за периода
7360.33 лева. Така остават дължими 6658.60 лева – като от тях ответниците са
платили 6262.44 лева като остават неплатени 396.16 лева.
На последно място в.л. посочва, че сумата он 396.16 лева е формирана
от изравнителна сметка за сезон 05.2019 г. – 04.2020 г. – в размер на 112.63
лева, изравнителна сметка за сезон 05.2020 г. – 04.2021 г. – в размер на на 65.84
лева и две изравнителни сметки за сезон 05.2021 г. – 04.2022 г. – в размер на
215.70 лева и на 1.99 лева.
В съдебно заседание в.л. разяснява, че сумата от 701.73 лева е
прихваната от ищеца със задълженията за процесния период. В.л. поддържа,
че експертизата е изготвена за процесния имот – като данните са снети по
абонатен номер.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № № 29678/04.10.2023 г. по ч.гр.д. № 43075/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
5
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ****** г., удостоверение за
идентичност на административни адреси, заявление декларация за откриване
на партида и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия, доколкото са собственици на процесния имот през целия
процесен период.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
6
Посоченото обстоятелство не се и оспорва от ответниците, които
възразява единствено срещу размера на процесните суми и основанието за
начисляването им. Тук следва да се отбележи, че ответницата дори е подала
заявление декларация за откриване на партида на свое име.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото се установява /видно
от писмо от Столична община/, че процесният имот е придобит от съпрузите
след сключване на гражданския им брак т.е. след 1999 г. като няма данни
бракът да е прекратен. Доколкото няма данни за режим на имуществени
отношения и предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/,
действал към момента на придобиване на имота, съдът приема, че процесният
имот, закупен през 2006 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ между ответниците. Съгласно чл. 32 от СК разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като те
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че
същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по
повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за
доставяна топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по вземания, насочени
срещу солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи
претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер
на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. По тези
съображения съдът намира, че ответниците следва да отговарят за пълния
размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото приложимата
нормативна уредба урежда солидарна отговорност помежду им досежно
заплащането на същите / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 595/2017 г. /.
Независимо от това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Възражение за погасяване по давност на процесните суми Е ВЪВЕДЕНО
с отговора на исковата молба – като предвид датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2023 г. същото е
частично основателно.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
Искът за главница за потребена топлинна енергия е основателен до
сумата от 283.53 лева – за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. За първия
отоплителен сезон или за сумата от 112.63 лева, формирана от три
изравнителни сметки за сезон 05.2019 г. – 04.2020 г. – в размер на 112.63 лева
искът следва да бъде отхвърлен – поради погасяване на сумите по давност.
7
Възражението за прихващане, заявено от ответниците със сумата от
701.73 лева – следва да бъде отхвърлено – доколкото видно от ССчЕ, а и от
разясненията, дадени от в.л. в съдебно заседание – тази сума е прихваната т.е.
съобразена от ищеца при формиране на претенциите му – като сумата е
отнесена именно спрямо задължения за процесния период, а не за предходни
периоди.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния.
В случая обаче от ССчЕ съдът установи, че ответниците са заплащали
надлежно задълженията си за доставена топлинна енергия – както ежемесечно
през отоплителния сезон, така и задълженията си по основната изравнителна
сметка от м. юли на съответната година. В тази връзка и процесната главница
е формирана единствено от допълнителни изравнителни сметки – издавани
впоследствие – през м. септември и м. октомври на съответната година.
Доколкото се касае за допълнителни изравнения извън обичайните през м.
юли, то и съдът счита, че по същите ответниците е следвало да бъдат изрично
поставени в забава с изпращане на съответните фактури именно за тези
допълнителни, извън обичайните сметки. Доказателства за това обаче не са
наведени по делото, поради което и съдът намира, че обезщетение за забава не
следва да се дължи.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото не се установи и не се ангажираха
никакви доказателства в процесния период ищцовото дружество да е
заплатило суми за дялово разпределение като възнаграждение на ФДР.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за
обезщетение за забава върху тази сума.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 43075/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
8
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото от тази сума са дължими 39.89 лева
– по равно от длъжниците, доколкото отговорността за разноски е разделна.
По разноските в производството по гр.д. № 8314/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /като
разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минималния размер – вместо заявените 200 лева/ и 300 лева възнаграждение
за вещо лице или общо 425 лева. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка
и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 226.06 лева предвид изхода на
делото – по равно от ответниците, доколкото отговорността за разноски е
разделна.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
за извършени такива макар поначало да й се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. У., с ЕГН: ********** и М. Б.
У., с ЕГН ********** и двамата с адрес: **********, бл.****, вх.Б, ап. 16,
ДЪЛЖАТ в условията на солидарна отговорност на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо от 283.53 лева – представляваща
главница – стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 16, находящ се в **********, бл. ****, вх. Б
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 43075/2023 г. на СРС – 31.07.2023 г. до окончателното плащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43075/2023 г. на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 112.63 лева
– разликата до пълния размер на претенцията за главница за потребена
топлинна енергия за имот – апартамент № 16, находящ се в **********, бл.
****, вх. Б за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г. – поради погасяване по
давност, и изцяло за сумата от 49,56 лева – представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2020 г. до
17.07.2023 г., както и изцяло за 2/ сумата от 72,75 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г. в посочения имот, и за сумата 14,58 лева – представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 72.75 лева за периода от 15.08.2020 г.
до 17.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главната за дялово
9
разпределение от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 31.07.2023 г. до изплащане на вземането – поради неоснователност на
претенциите в тази им част.
ОТХВЪРЛЯ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, заявено от В. Т. У., с
ЕГН: ********** и М. Б. У., с ЕГН ********** и двамата с адрес: **********,
бл.****, вх.Б, ап. 16 против „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, за сумата
от 701.73 лева – сума за възстановяване по изравнителни сметки.
ОСЪЖДА В. Т. У., с ЕГН: ********** и адрес **********, бл.****,
вх.Б, ап. 16, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 19.95 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 43075/2023 г. на СРС
и сумата от общо 113.03 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 8314/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. Б. У., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от
общо 19.94 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
43075/2023 г. на СРС и сумата от общо 113.03 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 8314/2024 г. на СРС – съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 43075 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10