№ 1779
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.а
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501866 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца А. В. А. лично и в качеството
му на ЕТ „О. – А. А.“, чрез пълномощника адв. К. С., срещу решение
№18451/09.11.2023г., поправено с решение №961/17.01.2024г., постановени по
гр.д. №31100/2023г. по описа на СРС, 138 състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 5100 лева, предявен
като част от 33 838,62 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№25624/2018г. на СРС, 62 състав, и по ч.гр.д. №25622/2018г. на СРС, 151
състав, и за събирането на което е образувано изпълнително дело
№20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС, и е осъден
А. В. А. лично и в качеството му на ЕТ „О. – А. А.“ да заплати на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД разноски по делото в размер на 1000 лева.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на
процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че
1
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, поради което съгласно т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Позовава се на съдебна практика, според която във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебния изпълнител служебно
вдига наложените запори и възбрани, като всички предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица
са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания. Поради изложеното счита, че извършените в рамките на
изпълнително дело №20187900401225 по описа на ЧСИ Р.М. с район на
действие СГС действия са обезсилени по право и не могат да бъдат
противопоставени на ищеца, респ. да се приеме, че са прекъснали започналата
да тече в негова полза погасителна давност. Последното изпълнително
действие срещу ищеца било извършено на 19.03.2019г. и от тази дата
започвала да тече давността за погасяване на вземането.
Насрещната страна „Уникредит Лизинг“ ЕАД, чрез пълномощника адв.
Г. П.-С., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК,
с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Счита, че са налице извършвани валидни изпълнителни действия до
03.02.2023г., когато е поискано от взискателя прекратяване на изпълнителното
производство. По изпълнителното дело били извършвани множество
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че
давността за вземането е петгодишна, а не тригодишна, както неправилно
приел първоинстанционният съд.
Подадена е и частна жалба от ответника „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД,
чрез пълномощника адв. Г. П.-С., срещу решение №961/17.01.2024г.,
постановено по гр.д. №31100/2023г. по описа на СРС, 138 състав, в частта му,
имаща характера на определение, с която е оставена без уважение молбата му
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е намален поради прекомерност
размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
същото следвало да бъде определено върху пълния размер на претенцията,
2
независимо, че същата е била заявена като частична. Заплатеният размер на
възнаграждението съответствал на минималния, определен съобразно
НМРАВ.
Насрещната страна оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Счита, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което заплатеният размер на възнаграждението бил
прекомерен, като същият бил почти колкото цената на предявения иск.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на вземанията по издадени изпълнителен лист от 17.08.2018г. по
ч.гр.д. №25624/2018г. на СРС, 62 състав, и изпълнителен лист от 08.03.2019г.
по ч.гр.д. №25662/2018г. на СРС, 151 състав, принудително събирани в
производството по изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ
Р.М. с район на действие СГС.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
3
др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла
погасителна давност.
За събиране на вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2018г. по
ч.гр.д. №25624/2018г. на СРС, 62 състав, е образувано изпълнително дело
№20187900401225 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС, като с
подадената на 31.08.2018г. молба за образуване на изпълнително производство
взискателят „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД е възложил на съдебния
изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на
03.09.2018г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 05.11.2018г. е подадена молба от взискателя, с която е направено
искане за извършване на опис и оценка на притежаван от длъжника недвижим
имот, като описът е насрочен за 09.04.2019г.
На 07.02.2019г. е вписана наложена възбрана върху собствени на
длъжника недвижим имоти.
Подадена е молба от взискателя на 19.03.2019г., с която е представен
изпълнителен лист от 08.03.2019г. по ч.гр.д. №25662/2018г. на СРС, 151
състав, и е направено искане за присъединяването му за събиране в
изпълнителното производство.
Насрочен е опис и оценка на недвижим имот за 14.05.2019г.
Подадена е молба от взискателя на 07.11.2022г., с която е поискано
насочване на изпълнението към притежавани от длъжника недвижими имоти
и МПС.
Насрочен е опис и оценка на недвижими имоти на 13.12.2022г.
Подадена е молба от взискателя на 03.02.2023г. за прекратяване на
изпълнителното производство и за връщане на оригиналите на
изпълнителните листове.
По молба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД от 07.02.2023г. е образувано
изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с район на
действие СГС за събиране на вземанията по същите изпълнителни листове.
4
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от
ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата
на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се
прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие
взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното
тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа,
давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността
тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може
да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ
(кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение
влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
5
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови
изпълнителни способи.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп.
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Изпълнителното производство по изпълнително дело №20187900401225
6
по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС е образувано през 2020г. при
действието на постановките на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС, с което е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
Въззивната инстанция намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че давността за процесното вземане е тригодишна.
Тъй като изпълнителното основание, въз основа на което са издадени
процесните изпълнителни листове, са заповеди за изпълнение, за които не е
спорно между страните, че са влезли в сила на основание чл.416 от ГПК,
въззивната инстанция приема, че новата погасителна давност за
удостоверените в тях вземания, за които са издадени процесните
изпълнителни листове, съгласно чл.117, ал.2 от ГПК е петгодишна. Съобразно
разпоредбата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случаите,
когато заповедта за изпълнение е влязла в сила и е придобила стабилитет,
предявяването на иск за оспорване на вземането е недопустимо, с изключение
на хипотезите на чл. 424 от ГПК, а именно: когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в
същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от
друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането въз основа на
настъпили преди издаване на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен
от възможност да оспори вземането, може да подаде до въззивния съд
възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК и само в
предвидените в този текст хипотези. С изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта за изпълнение се разрешава
окончателно правния спор между страните относно съществуването на
вземането. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава
презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно
разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2
7
ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземанията, за които е
налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този
смисъл е и установената практика на ВКС (напр. Решение №118/07.07.2022г.
по гр.д. №4063/2021г. на ВКС, III г. о., определение №831/25.04.2023г. по гр.д.
№3616/2022г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Съгласно разрешението, възприето в т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по
тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че след като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“
ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав
и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва
да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-
късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени
преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са
осъществени и приключени като отделни процеси. Посочено е, че изтъкнатото
в мотивите по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. „в” ЗЗД. Това е така, защото перемпцията и давността са различни
правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на
материалното право – тя е санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права; а перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, респ. – правомощието на съдебния изпълнител да
го осъществи, тъй като дължи подчинение на изпълнителния лист. За
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва,
ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
В случая давността е прекъсната с подаване на молба за образуване на
8
изпълнителното дело на 31.08.2018г. с посочени конкретни изпълнителни
способи, както и с наложените запори върху вземания по банкови сметки на
длъжника, с наложените възбрани върху недвижими имоти на длъжника,
както и с насрочените описи и оценка на недвижими имоти. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС,
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор,
че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор. В случая съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията по банковите сметки на длъжника, и е изпратил запорни
съобщения до третите задължени лица – банки, с което давността е
прекъсната. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице, съобразно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие.
Установява се от материалите по изпълнителните дела, че са извършвани
множество изпълнителни действия, които прекъсват давността, като
петгодишната давност по чл.117, ал.2 от ГПК не е изтекла към момента на
образуване на изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с
район на действие СГС, по което също са извършвани действия, които
прекъсват давността и същата не е изтекла. Предявеният иск е неоснователен
и решението, с което е отхвърлен, е правилно.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна, но същата не е представила
доказателства за направени разноски, нито списък по чл.80 от ГПК, поради
което разноски не следва да бъдат присъждани.
По частната жалба:
С обжалваното решение, имащо в тази част характера на определение,
първоинстанционният съд е намалил присъдените в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, като е приел за основателно
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Така постановеното
9
определение е правилно. Въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че разноските на ответника за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени, съобразно фактическата и правна
сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия от пълномощника на страната. Следва да бъде
съобразена също така практиката на СЕС, според която съдът определя
размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18451/09.11.2023г., поправено с решение
№961/17.01.2024г., постановени по гр.д. №31100/2023г. по описа на СРС, 138
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №961/17.01.2024г., постановено по гр.д.
№31100/2023г. по описа на СРС, 138 състав, в обжалваната част, имаща
характера на определение по чл.248 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10