Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,16. 10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 16168 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 456989 от 24.07.2018г., постановено по
гр.д. № 33265/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54-ти състав, е признато
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.Д., дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 1092,76 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, аб. № 208489, за периода от
м.05.2013г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед – 08.12.2014г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 71,92 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 30.06.2013г.
до 21.11.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 67884/2014г. на СРС, 54 състав.
С решението е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ на „Т.С.“ ЕАД за установяване цена на
топлинна енергия за разликата над сумата от 1092,76 лв. до пълния предявен
размер от 1150,76 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответницата са възложени сторените в
заповедното производство разноски в размер на 47,10 лева и разноски в размер на
500,62 лева – в исковото производство. В
тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК са били възложени разноски в
размер на 14,97 лева
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата срещу първоинстанционния съдебен
акт в частта, с която исковете срещу нея са били уважени. Жалбоподателката
поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Твърди, че ищецът не е доказал наличие на
облигационно отношение между страните, защото
никога не са подписвали договор за доставка на ТЕ. Твърди още, че
ответницата не притежава ½ идеални части от топлоснабдения имот, както е
приел СРС, а само ¼ и.ч. и това
нейно възражение, за установяване на квотите й от правото на собственост, е
следвало да бъде разгледано от съда.По тези съображения жалбоподателката прави искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване
на ново, с което исковете срещу нея да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна
жалба.
Решението в частта, с която исковете
на „Т.С.” ЕАД срещу В.И.Д. са отхвърлени, като необжалвано, е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представения и приложен на
л.14 Нотариалния акт № 139 том I, дело № 132 от 2010г., че
ответницата е призната за собственик заедно с Ю.И.П.на недвижим имот, находящ
се в гр.София, ул.“********, придобит чрез покупко-продажба, наследство и
давност.
По делото е представен протокол от 26.03.2002г. на ОС на ЕС с оглед
преминаване към индивидуално разпределение на топлинна енергия, касаеща ЕС в на
бл.15 А на ул.“********.
Следователно и съгласно изложените по-горе мотиви, между ответницата и ищеца е възникнало и съществува облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения
обект с абонатен номер № 208489.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
– етажна собственост.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява изрично, че на
абоната е начислявана енергия за отопление, съгласно стойностите на 4бр.
монтирани отоплителни тела с дистанционно отчитане и 1 бр. лира в банята и
сградна инсталация. В имота се ползва ТЕ подгряване на вода с монтиран 1 бр. водомер
с дистанционно отчитане. За процесния период е бил осигуряван достъп до имота на ФДР. Експертното становище
е дадено от компетентно вещо лице, с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновани, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените от страните въпроси, предвид което и
настоящият състав на съда, при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК
намира, че следва изцяло да го кредитира.
Съгласно нормата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от
публично известни общи условия. Съгласно чл. 30 от ОУ, купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и една изравнителна сметка. Гореустановеният ред за
отчитане на доставяната до абонатите топлинна енергия е спазен, според
заключението на вещото лице по СТЕ. Така отчетената сума, в съответствие на чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 30 от ОУ, е реално дължимата за периода от потребителите цена
на потребена топлинна енергия като при формиране на същата, са отчетени
изравнителните сметки и в този смисъл представлява реално потребената от
ответника топлинна енергия.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава, за претендираната мораторна лихва, която съдът по реда на
чл.162 от ГПК е определил в размер на по 71,92 лева.
Неоснователно се явява оплакването на въззивницата за това, че съдът не е
изследвал обстоятелството, на колко квоти
от собствеността се явява същата. От нотариалния акт, приложен по делото
е видно, че ответницата е придобила собствеността на отопления имот съвместно с
Ю.И.П.. Доколкото нищо друго не е отбелязано изрично в самия нотариален акт,
нито може да се извлече от други доказателства, ответницата е придобила
собствеността при равни квоти с другия съсобственик. По аргумент от чл.30, ал.2
от ЗС частите на съсобствениците са
равни до доказване на противното и като е приел така, СРС е постановил
правилен съдебен акт.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в
обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец. В
конкретния случай обаче такива не следва да и се присъждат, тъй като липсват
предприето от страната процесуални действия. Въззиваемата страна – ищец е
депозирала единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като по делото дори не е бил депозира и отговор на въззивната жалба
по реда на чл.263 от ГПК. Посоченото не може да се възприеме като действия,
предприети по осъществяване на процесуално представителство на страната и
доколкото процесуален представител на страната не се е явила в поведеното пред
въззивния съд съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл.78, ал.1, вр. с ал.8 от ГПК и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца – въззиваем.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456989 от 24.07.2018г., постановено по гр.д. № 33265/2015г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 54-ти състав, в частта , в която е признато
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.Д., дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 1092,76 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, аб. № 208489, за периода от
м.05.2013г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед – 08.12.2014г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 71,92 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 30.06.2013г.
до 21.11.2014г.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: