Р Е Ш Е Н И Е
№474
гр.Сс,23.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито
заседание на тридесети септември 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА
при секретаря НАДЯ Г., разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 571 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
ИЩЕЦЪТ С.И.С.,
с ЕГН********** ***,офис №2, чрез адв.В., моли съда да постанови решение, с
което да обяви за окончателен предварителен договор, сключен със С.Б.С. на
03.07.2012г.,с който е уговорена покупко-продажбата на следния недвижим имот:
НИВА, с площ от
12.600 дка, намираща се в землището на с.С., общ.К., ЕКАТТЕ 68357, в местността ”М.”, V категория,
съставляваща поземлен имот № 001017 по картата за възстановена собственост, при
граници и съседи:имоти с №№:001016,101004, 001018, 001012, 001011.
Моли да му се
присъдят и разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С.Б.С.,
с ЕГН **********,***, моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Счита,че сключеният предварителен договор е
нищожен, тъй като противоречи на императивната разпоредбата на чл.20,ал.4 от
ЗСПЗЗ. Предвид на това, отношенията между страните следва да се уредят от
сключения между страните договор за аренда на земеделски земи, сключен на
19.02.2009г. Тъй като С.С. не е изпълнил задължението си по този договор и не е
заплатил рента от м.юли 2012г. до месец май 2014г. претендира от съда да го
осъди да му заплати сумата от 378 лева –
за
стопанските години 2011/2012г.2013/2013г. и 2013/2014г., заедно със
законната лихва, считано от 23.05.2014г.- датата на подаване на насрещния иск-
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
разноските си по делото заедно със законната лихва върху тях до окончателното
им изплащане.
Ответникът по
насрещния иск –С.И.С., оспорва претенцията по размер, тъй като искането
за рента за стопанската 2013-2014г. не е изискуемо. Моли съда да
съобрази факта, че арендодателят признава факта, че е получил дължимата рента
до месец юли 2012г., поради което за стопанската 2011/2012г. му се дължи рента
за три месеца-юли, август и септември 2012г.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, прие за установено следното:
Производството
е по чл.362 и сл. от ГПК във връзка с предявен иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.
От страна на
ответника е направено възражение по чл.26,ал.1 от ЗЗД- за нищожност на
предварителния договор, поради противоречието му с чл.20,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Предявен е
насрещен иск с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието и
чл.86 от ЗЗД.
На 03.07.2012 г страните са подписали
Предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:НИВА, с площ от
12.600 дка, намираща се в землището на с.С., общ.К., ЕКАТТЕ 68357, в местността ”М.”, V категория,
съставляваща поземлен имот № 001017 по картата за възстановена собственост, при
граници и съседи:имоти с №№:001016,101004, 001018, 001012, 001011. /л.5 по делото/. Ответникът се
легитимира като собственик на имота с Решение №15 за оземляване на безимотни и
молоимотни граждани чрез прехвърляне право на собственост по чл.20 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ в землището на с.С. от
19.02.2004г./л.3/. Правото на собственост е придобито от момента на влизане в
сила на решението на ОСЗГ /чл.23 от ЗСПЗЗ/.
Към момента на
сключване на предварителния договор имотът вече се е намирал в държание на
ищеца, тъй като на 19.02.2009г. страните са сключили договор за аренда на
земеделски земи, вписан в СВ с акт № 937,т.ІІ,стр.188/л.24/. По силата на този
договор държанието на имота е било предадено на ищеца- купувач по
предварителния договор.
Договорена е
цена от 3150 лева, която според отразеното в договора е заплатена от бъдещия
купувач напълно преди сключването на предварителния договор.
Продавачът е
поел задължението да сключи окончателен договор в срок до 30.04.2014г.
Ответникът не е
изпълнил задължението си да съдейства за сключването на окончателен договор.
Поради това ищецът се е възползвал от правната възможност на чл.19,ал.3 от ЗЗД,
според която всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за
сключването на окончателен договор. Твърденията му се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, поради което съдът счита иска за основателен и го
уважава.
Не е налице
сочената от ответника нищожност на предварителния договор, тъй като не е
сключен в противоречие с разпоредбата на чл.20,ал.4 от ЗСПЗЗ. Цитираната
разпоредба въвежда ограничение оземлените лица да прехвърлят правото на
собственост на други субекти за срок от 10 години от сключването на договора.
Предварителния договор няма вещно-прехвърлително действие, поради което няма
пречка такъв договор да бъде сключен през този 10 годишен период. Именно
предвид тази забрана страни са сключили предварителен договор, а не договор за
покупко-продажба. Съобразен е факта, кога отпада ограничението, затова е
предвидено, че окончателни договор следва да се сключи до
30.04.2014г./Решението за оземляване на ответникът е издадено на 19.02.2004г. и
до 30.04.2014г. ограничителния срок е изтекъл./
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 375 лева- разноски по
делото- 55 лева заплатени държавни такси и 320 лева възнаграждение за адвокат.
Сумата се дължи заедно със законната лихва,считано от датата на влизане в сила
на решението до окончателното изплащане на задължението.
На основание
чл.364, ал.1 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметката на СРС сумата от 181.30 лева- нотариална такса, съгласно т.8
от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, във връзка с чл.85,ал.1,т.1 и ал.2
и чл.96,ал.1,т.1 от ЗННД.
Като основа
служи данъчната оценка на имота, която в случая е 12600 лева.Така дължимата
такса е в размер на 181.30 лева.
По сметка на Община Сс следва да се внесе сумата от
315 лева – местен данък, определен на основание чл.47,ал.2, от ЗМДТ, във
връзка чл.41ал.1 от Наредбата на ОбС Сс за определянето и администрирането на
местните данъци.
По иска с
правно основание чл.8 от ЗАЗ:
На 19.02.2009г.
страните са сключили договор за аренда на земеделски земи
/Акт№102,т.І,рег.№1051/2009г.-л.24/.С.С. е арендодател, а С.С. арендатор.
Срокът на договора е 8 години, считано от момента на сключването му. Не се
оспорва факта, че държанието на земите е предадено на арендатора.
В исковата си молба
ищецът по този иск заявява, че претендира арендни плащания за периода месец юли
2012г.-месец май 2014г. Така предявена претенцията е неясна, поради което в
съдебно заседание във връзка с намаление размера на иска бяха дадени пояснения
по отношение на периода за който се претендира рентата- за стопанските години
2011/2012г.,2012/2013г. и 2013/2014г. Така искането е съобразено с
въведените в ЗАЗ срокове за заплащане и изискуемостта на задълженията свързани
със спецификите на стопанската година. Твърденията на ищца са, че след
сключването на предварителния договор за покупко-продажба не е получавал рента.
Предварителния договор е сключен през месец юли 2012г. Според чл.8,ал.5 от ЗАЗ
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година. Според § 2. т.3 от
допълнителните разпоредби на ЗАЗ, стопанска
година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври
на следващата година. Приложено към настоящия случай това означава, че
вземането на арендодателя за стопанската 2011/2012г. е станало изискуемо на
02.10.2012г. С.С. не представи доказателства, че е заплатил дължимата рента за
стопанската 2011/2012г. нито доказателства, че е извършено частично плащане в
отклонение на уговореното в договора и в ЗАЗ, на рентата за периода до юли 2012г. Поради това, съдът
приема тази претенция за доказана и основателна.
Страните са
уговорили ежегодно арендно плащане в размер на 15 лева на декар /т.1 от
Договора/. Следователно, дължимата сума за една година е 189 лева-12.6 дка по
15 лв.
Ищецът,обаче е
заявил общо претенциите си за трите стопански години в размер на 378 лева. Това
означава, че за всяка стопанска година се претендира сумата от 126 лева. Тъй
като е обвързан с искането на ищеца, съдът присъжда сумата от 126 лева, заедно
със законната лихва, считано от 23.05.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
Арендаторът не
оспорва факта, че не е заплатил рентата за стопанската 2012/2013г. нито размера
на задължението си. Поради това съдът счита за доказана и основателна и тази
претенция. Дължи се сумата от 126 лева, заедно със законната лихва, считано от
23.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Не се оспорва
факта, че не е заплатена рентата за стопанската 2013/2014г. Вярно е, че към
момента на предявяване на иска вземането не е изискуемо, но към момента
постановяване на съдебното решение падежа на задължението е настъпил.На
основание чл.232,ал.3 от ГПК съдът е задължен да съобрази фактите, които са от
значение за спора, макар да са настъпили след предявяване на иска. Поради това
и тази претенция следва да се уважи като се присъди на ищеца сумата от 126
лева, заедно със законната лихва, считано от 23.05.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът по тези искове- С.С. дължи на ищеца С.С.
разноските по делото. Те са в размер на 275.60 лева-75.60 лева- държавна таса и
200 лева- заплатено възнаграждение за адвокат./В договора за правна защита и
съдействие е /л.22/ е посочено възнаграждение в размер на 400 лева. Не е
диференцирано възнаграждението по отделните искове. Съдът приема, че 200 лева е
възнаграждение по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД и 200 по иска по чл.8 от ЗАЗ/.
Ищецът моли да
бъде извършена компенсация на двете задължения за разноски. Предвид на това, С.С.
следва да заплати на С.С. сумата от 98.40 лева- разноски по делото.
Мотивиран от
тези съображения, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН Предварителен договор за покупко-продажба на недвожим имот, сключен
между С.Б.С. в качеството на ПРОДАВАЧ и С.И.С.,
в качеството му на КУПУВАЧ, по силата на който продавача продава на купувача,
следния собствен недвижим имот: НИВА, с площ от 12.600 дка, намираща се в
землището на с.С., общ.К., ЕКАТТЕ 68357, в местността ”М.”, V категория,
съставляваща поземлен имот № 001017 по картата за възстановена собственост, при
граници и съседи:имоти с №№:001016,101004, 001018, 001012, 001011. за СУМАТА от 3150/ три хиляди сто и петдесет /
лева, която е заплатена предварително на продавача.
ОСЪЖДА С.И.С.,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Сс
сумата от 181.30/ сто осемдесет и един лв. и тридесет ст./ лева- нотариална
такса.
ОСЪЖДА С.И.С.,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОБЩИНА Сс
СУМАТА от 315 /триста и петнадесет/ лева- местен данък.
Препис от решението да не се издава до доказване на
плащането на разноските по прехвърлянето на имота, данъците и други публични
задължения на ищеца, към държавата и общината.
Да се впише възбрана над имота до заплащане на разноските!
ОСЪЖДА С.Б.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С.,***,
СУМАТА от 98.40/ деветдесет и осем лв. и
40 ст./ лева- разноски по гр.д.№
571/2014г. по описа на СРС, заедно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.И.С.,***, да заплати на С.Б.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 378/ триста седемдесет и осем /лева- ранта за 2011/2012г, 2012/2013г.
и 2013/2014г. стопански години, по Договор за аренда на земеделски земи от
19.02.2009г. вписан в СВп с акт №937,т.ІІ,стр.188, заедно със законната лихва,
считано от 23.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /Л.Карагеоргиева/