№ 680
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело №
20222100900216 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Милен
Велушев, в качеството му на временен синдик на „Фючър Девелопментс“ ЕООД - в
несъстоятелност, с адрес за кореспонденция: гр.София, 1502, бул."Цветан
Лазаров"105Б против Д. Г. Х., ЕГН ********** , с адрес: гр.*** кв.*** № * ет.* ап.* и
„Фючър Девелопментс“ ЕООД - в несъстоятелност със седалище град Несебър и адрес
на управление к. к. „Слънчев бряг“, административен център „Сапфир“, ет. 3, с
управител Илия Николов Златанов за прогласяване на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от
Търговския закон по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
нищожността на договора между последния и първия посочен ответник Д. Х. за
покупко-продажба на вещ от масата на несъстоятелността, сключен на 11.05.2022
година с влизане в сила на съдебното решение по иска на Д. Х. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
постановено по гражданско дело №412/2021 година по описа на Несебърския районен
съд.
При условията на евентуалност са предявени искове за обявяване
недействителността на посочения по-горе договор на основание чл. 647, ал. 1, т. 1,
съответно чл. 647, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, тъй като ответното търговско
дружество в несъстоятелност не е получило нищо по него, така че представлява
безвъзмездна сделка, сключена в подозрителния период по чл. 647, ал. 1 във връзка с
ал. 2 от Търговския закон.
При условията на евентуалност също се иска обявяването недействителността на
договора на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, защото по него
несъстоятелният длъжник е получил значително по-малко отколкото е дал, т.е.
договорът представлява възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля
по стойност полученото, сключена в „подозрителния период“ по чл. 647, ал. 1 във
връзка с ал. 2 от Търговския закон.
1
При условията на евентуалност е заявена и искова претенция за обявяване на
договора за недействителен по отношение на кредиторите на основание чл. 647, ал. 1,
т. 6 от Търговския закон, алтернативно, според посоченото в исковата молба, на
основание чл. 135 от ЗЗД.
Претендира се от ищеца и осъждането на първия ответник да върне в масата на
несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на процесния договор - съдебното
решение, влязло в сила на 11.05.2022 година, като в случай, че всички или част от тях
са излезли от неговия патримониум да бъде осъден същият да заплати в полза на
масата на несъстоятелността тяхната парична равностойност. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Бургаския окръжен съд, като взе предвид изложеното от ищеца в исковата молба
и последващите постъпили по делото уточнения с нарочни писмени молби, съобрази и
разпоредбите на закона, намира предявените искове, по повод на които е образувано
настоящото производство за недопустими, по следните съображения:
Предмет на всички заявени претенции – тези по чл. 646 и чл. 647 от Търговския
закон, както и на тази по чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл. 649 от Търговския закон е
постановеното от Несебърския районен съд съдебно решение по гражданско дело №
412/2021 година по описа на НРС, влязло в сила на 11.05.2022 година, с което на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключеният, между двамата
ответници в настоящото производство, предварителен договор за покупко-продажба на
два недвижими имота, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 39164.15.185.2.57 по КККР на с. Кошарица, община Несебър, област Бургас, с адрес:
с. Кошарица, местност „Сулуджана“, комплекс „Шато Панорама“, бл.В, ет. 1, ап. С1-3,
с площ от 35.07 кв. м. и 6.52 кв. м. от общите части на сградата и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 39164.15.185.3.18 по КККР на с. Кошарица, община
Несебър, област Бургас, с адрес: с. Кошарица, община Несебър, област Бургас,
местност „Сулуджана“, ет. 2, ап. А3-6, с площ от 55.47 кв. м. и 4.59 кв. м. от общите
части на сградата.
С отменителните искове, уредени в чл. 647 ТЗ, се бранят интересите на
кредиторите в отношенията им с длъжника, като те служат за улесняване на
доказването на противоправността на действия на длъжника и обхващат три групи
правни действия: сделки, при които е нарушена еквивалентността; лични и вещни
обезпечения за чужд дълг/чл.674, ал.1, т.4 ТЗ и т.5/; други сделки, с които се увреждат
кредиторите чрез намаляване масата на несъстоятелността- сделка, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника /чл.647, ал.1, т.6 ТЗ/. Видно е
от разпоредбите в тази връзка, а и от тази на чл. 646, ал. 1, т. 3 и чл.647, ал.1 от
Търговския закон, че предмет на същите е сделка или действие. Съдебното решение,
включително това от вида на посоченото в исковата молба, а и самото процесно такова
2
безспорно няма характеристиките на сделка, ако и да замества окончателната такава, а
още по-малко е действие от вида на тези, регламентирани в цитираните и съответно
приложими правни норми. Да се приеме, че предмет на иск по чл. чл. 646, съответно
чл. 647 от Търговския закон може да бъде съдебно решение, постановено по иск по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, в което по обективни причини не е взел участие синдикът на
несъстоятелния длъжник, означава на практика да се допусне ревизия на същото, но не
по установените за това в процесуалния закон правила. Съдебният акт няма и не може
да има характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на цитираните правни
норми.
Същевременно, чрез иска по чл. 135 от ЗЗД е допустимо да се атакува съдебно
решение, постановено между длъжника и третото лице, което уврежда интересите на
кредитора, но този иск има своите специфики и с оглед на това се преценява и
правният интерес от предявяването му, и допустимостта на последващ иск за
реализиране пряко на вземането на кредитора.
От значение в случая е да се съобрази и това, че исковете по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
и по чл. 649 от Търговския закон във връзка с чл. 135 от ЗЗД, съгласно константната
съдебна практика биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако
предмет на втория посочен иск, този по чл. 649 от Търговския закон във връзка с чл.
135 от ЗЗД, е разпоредително действие с имущество, което е предмет на
предварителния договор за продажба /арг. определение № 60451 от 15.12.2021 година
на ВКС по частно търг. дело № 2345/2021 година, I т. о./. Това е така, тъй като
решението по иска по чл. 135 от ЗЗД осигурява възможността да се упражни
потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Следователно, при първо проведено
производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който е уважен,
последващото производство по чл. 135 от ЗЗД е безпредметно, а приобретателят по
окончателната сделка, който е задължителен другар на длъжника, не може да заяви
възраженията си против кредитора относно правният му интерес от предявяване на
такъв иск и наличието на материално правните предпоставки за обявяване на сделката
за относително недействителна спрямо него. Това решение, като постановено по
конститутивен иск, има действие само занапред и не може с обратна сила да върне
имота в патримониума на длъжника по предварителния договор, както и да предизвика
противопоставимост на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на приобретателя по
вписаната сделка в нотариална форма преди исковата молба по този иск. Решението по
иска по чл. 135 от ЗЗД осигурява възможността да се упражни потестативното право по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ако такъв иск вече е уважен преди предявяване на Павловия иск,
решението по него не води до правни последици.
В конкретния случай е безспорно, че иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вече е
успешно проведен и е налице влязло в сила съдебно решение. По горните доводи,
3
последващият иск по чл. 135 от ЗЗД, заявен в настоящото производство не би имал за
последица целената такава от синдика, касаеща масата на несъстоятелността и
процесните два недвижими имоти. В изложения смисъл, съдът счита, че липсва правен
интерес от воденето на исковете, по повод на които е образувано настоящото
производство, още повече и предвид това, че според изричното посочване в молбата,
постъпила в изпълнение на дадените на ищеца указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба, същият е заявил, че фактите по всички поддържани
от него искове фактически са еднакви - тези по чл. 135 от ЗЗД са същите като тези по
чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон. Защита на заявения интерес синдикът би могъл
да постигне в производство, имащо за цел да разкрие симулативността на водения
процес между ответниците по настоящото дело. С нормата на чл. 299, ал. 3 от ГПК е
уредена правната възможност за всяко трето, неучастващо в процеса лице, чиито права
са нарушени, да оспорва съдебното решение като постановено по привиден процес.
Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна
предпоставка за предявяване на иска, предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
наличието на която съдът следи служебно. Според разясненията, дадени с определение
№ 5 от 02.01.2019 година по частно търг. дело № 2893/2018 година на ВКС, І т. о.
правен интерес за установяване на симулативен съдебен процес има само трето за
страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на
постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му
противопоставими. Симулативност на съдебния процес може да се атакува само в
отделно спрямо симулативния процес производство и интересът на третото лице е
предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт. След успешното му
провеждане би се открила и възможността за водене на последващ процес във връзка
със сключената между ответниците сделка, каквато е и предварителния договор за
покупко-продажба на процесните имоти.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството по настоящото дело като
недопустимо следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 216/2022 година по описа
на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
4
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5