Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 541 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.7.“
ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
3828,39 лв., представляваща незаплатена продажна цена на закупени продукти
за растителна защита по неформален договор за покупко-продажба, формирана като
сбор от стойността на издадените фактури, както следва: 749,71 лв. по фактура №
2133/04.07.2018 г., 936 лв. по фактура № 2239/02.08.2018 г., 594,34 лв. по
фактура № 1981/04.06.2018 г., 584,40 лв. по фактура № 2389/24.10.2018 г.,
395,14 лв. по фактура № 1883/17.05.2018 г., 297,60 лв. по фактура № 1863/15.05.2018
г. и 271,20 лв. по фактура № 2258/08.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 20.01.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 578,29
лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.05.2018 г.
до 19.01.2020 г., вкл.
По твърдения в
исковата молба, между страните съществували трайни търговски отношения въз
основа на сключен помежду им неформален договор за покупко-продажба на стоки за
растителна защита, торове, семена и други продукти в областта на биоземеделието. Във връзка със закупени от ответника и
доставени от ищеца такива стоки били издадени фактури на обща стойност 3828,39
лв., плащанията по които следвало да бъдат извършени по банков път до посочения
във всяка от фактурите краен срок, а именно: фактура № 2133/04.07.2018 г. на
стойност 749,71 лв. със срок за плащане до 11.07.2018 г., фактура №
2239/02.08.2018 г. на стойност 936 лв. със срок за плащане до 16.08.2018 г.,
фактура № 1981/04.06.2018 г. на стойност 594,34 лв. със срок за плащане до
25.06.2018 г., фактура № 2389/24.10.2018 г. на стойност 584,40 лв. със срок за
плащане до 24.10.2018 г., фактура № 1883/17.05.2018 г. на стойност 395,14 лв.
със срок за плащане до 17.05.2018 г., фактура № 1863/15.05.2018 г. на стойност
297,60 лв. със срок за плащане до 15.05.2018 г. и фактура № 2258/08.08.2018 г. на стойност 271,20 лв. със срок за плащане до
08.08.2018 г. След настъпване падежа на фактурите и
въпреки отправените за това покани, плащане на задълженията по тях не било
извършено от ответното дружество. Предвид забавата му, същият дължал и законна
лихва в общ размер на 578,29 лв. за периода от падежа на всяка фактура, първият
от които на 16.05.2018 г., до датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.01.2020 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за
осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 3986,58 лв. по издадените
фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендира и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
В открито съдебно заседание страните не изпращат
представител.
С депозирани писмени молби страните уведомяват съда, че са постигнали
извънсъдебно споразумение. В изпълнение на същото ищецът оттегля предявените
искове за сумата от общо 1855,43 лв., включваща цялото вземане за лихва за
забава от 578,29 лв. и част от вземането за главница от 1277,14 лв.
С влязло в сила определение № 264481/11.12.2020 г. производството по делото
е прекратено в частта по предявените осъдителни искове, както следва: 1.) по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – за
разликата над сумата от 1277,14 лв. до пълния предявен размер от 3828,39 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 20.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и 2.) по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ – изцяло за сумата от 578,29 лв., на
основание чл. 232 ГПК.
След частичното прекратяване на
делото негов предмет е останало вземането за главница в размер на 2551,25 лв. За тази сума ищецът поддържа исковата претенция, а ответникът признава
същата.
След
като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на останалия за разглеждане осъдителен иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ от страна на ответника, обективирано в депозирана
по делото молба с вх. № 283518/23.11.2020 г. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради
което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК,
препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата основателност
не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава
на признанието на исковата претенция – арг. от
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски. Такива се претендират
в размер на ¼ от действително сторените такива от 704 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, или сумата от 352 лв. Представени са и
доказателства за реалното заплащане на възнаграждението – договор за правна
защита и съдействие от 04.02.2020 г. (л. 65), съдържащ отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Затова и в тежест на
ответника следва да бъде възложена търсената сумата от 352 лв.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.7.“ ЕООД,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2551,25 лв. (две хиляди петстотин петдесет и един лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща част от незаплатена продажна цена в
общ размер на 3828,39 лв. за закупени продукти за растителна защита по сключен
между страните неформален договор за покупко-продажба, за която са издадени
следните фактури: фактура № 2133/04.07.2018 г., фактура № 2239/02.08.2018 г.,
фактура № 1981/04.06.2018 г., фактура № 2389/24.10.2018 г., фактура №
1883/17.05.2018 г., фактура № 1863/15.05.2018 г. и фактура № 2258/08.08.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 20.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „А.А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.7.“ ЕООД,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:***, сумата от 352 лв. (триста петдесет и два лева) за сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по посочената от ищеца негова банкова сметка *** ***, открита в „УниКредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: