Определение по дело №1716/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 260254                                               28.08.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен граждански състав

На:     двадесет и осми август                                              две хиляди и  двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа въззивно гражданско дело номер 1716  по описа за 2020 година.

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Лилия Д., подадена чрез пълномощник – ю.к.Теодора Кощрова, против решение № 601/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 284/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против К.Б.А. с постоянен адрес *** настоящ адрес ***, за приемане за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество по отношение на ответницата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3239/31.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 6339/2018 г. по описа на БРС, за сумата от 451.42 лв. – главница по договор за кредит от 19.09.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.А., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 09.12.2016 г., сумата от 107.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г. и сумата от 148.68 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния и процесуален закон. Според въззивника, изводите на съда за отхвърляне на предявения иск противоречат на закона и на съдебната практика. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице незавършен материален фактически състав на цесията, тъй като длъжникът не бил уведомен за нея, като се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил законовата уредба, касаеща института на цедията.  В тази връзка се посочва, че за правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, като със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера, поради което ищцовото дружество се явява кредитор на ответницата А. от датата на сключване на договора за цесия – 09.12.2016 г. Счита се също, че за възникване качеството цесионер и титуляр на прехвърленото вземане не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване противопоставимостта на цесията на длъжника, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването, като по делото няма данни за извършени плащания към предишния кредитор и по делото такива възражения не са правени. Въззивникът оспорва като неправилен и извода на съда, че връчването на книжата по чл.47, ал.6 ГПК е „процесуална фикция“ и няма действие върху материалното правоотношение на страните. В тази връзка се сочи, че в чл.47 ГПК законодателят е предвидил фикция за връчване чрез залепване на уведомление именно заради случаите, в които лицето не може да бъде намерено, тъй като се е преместило от адреса, без да е регистрирало нов такъв или умишлено се укрива, като тази фикция е приложима и при връчване на книжа от ЧСИ и от нотариус, което означава, че приложението на нормата излиза извън исковото производство и намира приложение и за материалноправните изявления. По тези съображения, моли въззивния съд да отмени решението на районния съд и да уважи иска. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.Б.А., подаден чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.К. Джаварова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалби е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид обстоятелството, че въззиваемата К.Б.А. се представлява в процеса от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от районния съд не е определено възнаграждение на особения представител при депозиране на въззивната жалба от ищцовото дружество, намира, че това следва да бъде сторено от въззивния съд. В случая, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че за въззивното производство възнаграждението на особения представител следва да се определи в размер на 150 лв. на разноски на въззивното дружество, поради което на същото следва да се укаже в срок до съдебното заседание да представи квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.К.Д..

Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1716/2020 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, подаден чрез пълномощник ю.к.Теодора Кощрова, както и постъпилия писмен отговор от ответницата К.Б.А., подаден чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.К.Д..

 

УКАЗВА на въззивника „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит от 150 лв. (сто и петдесет лева) за възнаграждение на адв.К.Д., назначена за особен представител на въззиваемата К.А. по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез процесуалните им представители.

За дадените от съда указания въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Кощрова по телефона.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.