№ 41377
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110123008 по описа за 2025 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК ,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът М. Д. твърди, че на 22.4.2024г. е сключила с ответника договор за потребителски
кредит , при който й била предоставена в заем главница от 1000лева, ца срок 12 месеца, при 52,68
% фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден, ГПР 67,46 %, обща сума за погасяване 1307,76
лева, като съгласно чл.6 е задължена да предостави обезпечение на кредитора, а съгласно § 7, в
случай, че същото не е предоставено, потребителят е задължен да плати на кредитора
обезщетителна неустойка от 812,28 лева, платима на равни вноски на падежите на вноските по
кредита. Твърди, че е платила към исковата молба 1703,68 лева. Счита, че договорът за кредит е
нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – неустойката следва да се включва в ГПР с
цел заобикаляне на закона. Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие със закона и
добрите нрави, като се стига до неверен ГПР, нарушена е разпоредбата на чл.19,4 ЗПК, както и
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, и клаузите са неравноправни.
Предявява иск за признаване на договора за кредит за нищожен, а при условията на
евентуалност, се атакува клаузата на чл.7 от договора, и клаузата на чл.1 от договора. Предявява се
и осъдителен иск, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, за връщане на дадената сума 703,68 лева над
чистата стойност на задължението.
Ответното дружество в срока за отговор, с отговор № 189409/30.5.2025г., сочи, че е
сключен друг договор за кредит на 13.11.2024г., съгласно който Д. следва да върне главница 1300
лева на 16 равни месечни вноски от 114,05 лева, на 13- то число всеки месец, с последна вноска на
13.3.2026г. Сочи се, че по него е заплатила 787,45 лева, както и че съгласно §8 от договора,
кредитополучателят е уведомен, че кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем,
1
като с отговора и насрещния иск, кредиторът упражнява изявление, с което обявява кредита за
предсрочно изискуем, заявява,че Д. му дължи сумата 512,55 лева главница, като прави искане, в
случая, че съдът уважи първоначално предявения иск, то прави искане да се извърши прихващане
със сумата от 512,55 лева, и всички евентуално дължими суми на ищцата, до размера на по –
малката сума. Едновременно с това, се сочи, че се предявява осъдителен иск за тази сума, като се
прави искане за осъждане на Д., да му заплати сумата – неплатена, предсрочно изискуема главница.
На същата дата е подаден отговор № 189303/30.5.2025г., с който ответното дружество
оспорва допустимостта на предявения установителен иск – сочи, че при твърдения, че ищцата е
платила 703,68 лева по договора, няма интерес от него, и основателността, при твърдение, че при
сключване на договора, ищцата е била наясно с всички условия по него, имала е право на отказ, а
главницата, лихва и срок на договора са посочени в СЕФ. Оспорва се твърдеинето, че евентуалната
нищожност на неустойка и ГПР би довела до нищожност на целия договор, като се сочи, че ищцата
е имала правото да не го сключи. Неустойката не е сред съществените параметри на заема, а е
договорена между страните, като изначално е невъзможно да се включи в ГПР. Не е налице
противоречие с добрите нрави, а предвидената неустойка е уговорена индивидуално. Твърди се
извършвани плащания на 14.6.2024г. /176,67 лева/, на 24.7.2024г.- 353,34 лева, на 12.9.2024г.- 176,67
лева, на 3.10.2024г.- 177 лева и на 13.11.2024г.- 820 лева – рефинансиране, с нов договор, от
13.11.2024г. – общо сумата 1703,68 лева, с която, се твърди, че погасени са 1000лева главница,
235,53 лева договорна лихва, 468,15 лева неустойка. В срока за отговор е предявен насрещен иск ,
като ищецът по него твърди, че на 13.11.2024г. е сключен ДПК, с който Д. се е задължила да върне
1300 лева на 16 месечни вноски, от 13.12.2024г. до 13.3.2026г, заплатена е 787,45 лева, като се сочи,
че се прави изявление за обявяване на остатъка за предсрочно изискуем, като се претендира 512,55
лева – главница разликата до пълния размер, като се прави искане да се извърши съдебно
прихващане с всички евентуално присъдени суми на ищцата,
В становище по отговора, първоначалната ищца Д., оспорва доводите за недопустимост на
претенцията, което, в рамките на преценка на допустимостта на производството, се споделя от
съда, без да се разглеждат изложените доводи по съществото на спора.
Препис от отговор № 189409/30.5.2025г, е изпратен на Д., в срока за който отговор, е
предявен инцидентен установителен иск, ведно с подаване на отговор № 236929/7.7.2025г. С него
се цели прогласяване нищожността на договор за кредит на 13.11.2024г., като с вземането по него се
направи и възражение за прихващане. Твърди се, че по този договор, ищцата е заплатила сума в
размер 1300 лева, договорът е недействителен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
като в него не е посочено какви разходи включват ГПР, неправилно е посочен размерът на същия,
тъй като неустойката, предвидена в него, следва да се включи. В частта, съставляваща отговор на
предявения насрещен иск, се сочи, че Д. е заплатила общата сума 1300 лева по този договор, което
съставлява чистата стойност на вземането на ищеца, поради което и вземането не се дължи. Не
следва да се присъжда законна лихва.
С определение от 10.7.2025г. СРС прие, че искането на Д. за отделяне на насрещния иск е
неоснователно.
С разпореждане от 10.7.2025г., препис от инцидентния установителен иск е връчен на
първоначалния ответник, който в срока за отговор, оспорва същия, като счита същия за недопустим,
защото счита, че за да има интерес от иска, предметът на същия следва да е преюдициален спрямо
спорното право / цитира се теория/ - довод, който съдът не споделя, поради свързаността на двата
2
договора, и твърдението на самия ответник, че вземането по първия договор, от 22.4.2024г., е
погасено частично, чрез рефинансиране, сторено именно по договора, който е предмет на
инцидентния и насрещния иск.
Оспорва се основателността на същия иск, като се сочи, че вземането, предмет на
инцидентния иск, не е установено съдебно, следователно – спорно, не може да се извърши
прихващане с него, сумата 1300 лева е заплатена след като на първоначалната ищца е връчен
препис от насрещния иск. ОСпорват се доводите за нищожност на договора.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са : първоначални установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във
връзка с чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със
закона по цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит от 22.4.2024г.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.23 ЗПК – за връщане на главница, но по
договор от 13.11.2024г., като в срока за отговор по него,първоначалната ищца е предявила
инцидентен установителен иск, за признаване на същия договор за нищожен. .
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: на 22.4.2024г. ищцата Д. е сключила с ответника договор за
потребителски кредит , при който й била предоставена в заем главница от 1000лева, за срок 12
месеца, при 52,68 % фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден, ГПР 67,46 %, обща сума за
погасяване 1307,76 лева.
Не се спори, че ищцата е извършвала плащания в полза на ответника: на 14.6.2024г. /176,67
лева/, на 24.7.2024г.- 353,34 лева, на 12.9.2024г.- 176,67 лева, на 3.10.2024г.- 177 лева, че на
13.11.2024г., страните са сключили втори договор за потребителски кредит, при който със сумата
820 лева е извършено рефинансиране на остатък от задължение по договора от 22.4.2024г.,
посочено е, че в заем се предоставя сучата 1300 лева, от които 820 лева за рефинансиране, а сумата
480 лева е предоставена на каса на ИзиПей АД, в договора е посочено, че Д. следва да върне
общата сума за 16 месеца, при вноска 196,85 лева на месец – обща сума 1824,80 лева с
възнаградитгелна лихва от общо 524,80 лева, фиксиран лихвен процент 51,60 %, ГПР 65,74 %, и
дължима неустойка 1324,80 лева, платима ведно с месечните вноски.
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване на
договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %.
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
ПРИЕМА представените от страните писмени документи, като писмени доказателства по
делото, с изключение на посочените по – долу, като
УКАЗВА на ищцата Драгнова, в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да завери с вярно с оригинала и подпис, доказателствата от лист 25 до 82 и 161 зо
169 от делото, в противен случай съдът ще изключи копията от доказателственияу материал
УКАЗНА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да
завери с вярно с оригинала и подпис, доказателствата от лист 101 до 121 от делото, в противен
случай съдът ще изключи копията от доказателственияу материал
УКАЗВА на ищеца Д., че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
3
кредит, твърдението си, че е заплатила цялата главница по договора от 13.11.2024г.,
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че следва да докаже твърдението си за:
възможност договора за кредит да се сключи без поръчител, твърдението си, че двете неустойки,
по двата договора, са уговорени индивидуално с ищцата, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответника – поръчител, че носи тежестта да установи по делото твърдението
си, че възнаграждението е съобразено с носения риск, за което не сочи доказателства.
По доводите относно чл.38,ал.1 ЗАДВ, указва на Д.,, че носи тежестта да докаже
твърдениетоси, че е материално - затруднено лице, като УКАЗВА на кредитора, че носи тежестта
да обори това твърдение.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ответното дружество в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото справки за плащания по
двата договор, като УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на това задължение, съдът може
да приеме, че главниците по двата договора за кредит, са били погасени от страна на Д..
ПРЕПИС от отговор № 258251/28.7.2025т да се връчат на ищеца Д..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025г. от 10,50ч.,
за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4