№ 71
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20253520200166 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. О. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Т., общ.
А., с. Т., ул. „***“ № 4, и настоящ адрес: гр. П., ж.к. „***, чрез адв. Д. С. от АК – В.Т., против
Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР – Т., РУ – П.,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят в законоустановения 14-
дневен срок е депозирал жалба, в която твърди, че АУАН и НП са порочни, издадени при
съществени процесуални нарушения и без ясно описание на фактическата обстановка. Моли
съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да му присъди сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Д. С.
от АК – В.Т..
Административно-наказващият орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Т., РУ – П.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Т., ТО – П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 18.06.2025 г. около 16:52 часа, в гр. П., на ул. „**“, в посока кръстовището с ул.
„Дряновска“, е управлявал лек автомобил марка „*** с рег. № ***, собственост на К. О. З..
При управление на автомобила, водачът умишлено е подавал газ, завъртал е
задвижващите колела и е довеждал автомобила в състояние на „дрифт“, като по този начин е
използвал път, отворен за обществено ползване, не по неговото предназначение, а именно –
не за превоз на хора и товари, с което е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно
1
нарушение Серия GA № ** г., от младши автоконтрольор при РУ – П. П. П. П., в
присъствието на свидетеля С. И. С..
Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление № *** г. на ВПД
Началник РУ при ОДМВР – Т., РУ – П..
От събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на
актосъставителя П. П. П. и свидетеля С. И. С., както и от показанията на свидетелката Е. К.
Р., се установява следното:
На 18.06.2025 г. в РУ – П. е постъпил сигнал от Е. К. Р., че в района на ул. „**“ в гр.
П., автомобил се движел плътно зад нейния, подавал рязко газ и маневрирал опасно.
Свидетелката посочила регистрационния номер на автомобила – ***, и заявила, че се е
уплашила за себе си и за нейното внуче, което возила в автомобила поради което е подала
сигнал на тел. 112.
След извършен обход, полицейските служители П. П. и С. С. открили автомобила „***
с рег. № *** на ул. „Възраждане“, а при извършената проверка установили, че водач на
автомобила е бил жалбоподателят Н. О. З..
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция в качеството си на
свидетел Е. Р. потвърди, че е подала сигнала лично, като заяви, че автомобилът се движел
изключително близо зад нея, издавал силен шум от двигателя и я е принудил да предприеме
маневри за избягване на сблъсък между двата автомобила. Тя изрично посочи, че не е
употребявала термина „дрифт“, а е описала поведението на водача като агресивно,
демонстративно и опасно.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а
наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица.
В процесния случай актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на
вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по
ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се е запознал с него и го е подписал без възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в
предвидената от закона форма, при спазване на процесуални разпоредби. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които
e извършенo). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя
и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
В преценката си дали да издаде наказателно постановление административно-
наказващият орган се е основал на фактическите констатации, съдържащи се в съставения
АУАН серия GA № ** г., който съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
има доказателствена сила само до доказване на противното и в рамките на
2
административнонаказателното производство пред самия орган.
От друга страна, в съдебната фаза на производството по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН,
съгласно чл. 16, ал. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, тези констатации не се ползват с обвързваща
доказателствена сила, а съдът е длъжен самостоятелно да изследва фактите и да установи с
категоричност дали вмененото нарушение е било действително извършено, от кого и при
какви обстоятелства.
Тази позиция е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на Върховния
съд, според което административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да
установи всички елементи от фактическия състав на нарушението, включително
изпълнителното деяние и субективната вина на дееца. Жалбоподателят не е длъжен да
доказва своята невиновност.
В конкретния случай, в АУАН и наказателното постановление на жалбоподателя е
вменено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че преднамерено е довел
до загуба на сцеплението на задните гуми на МПС, като това действие е квалифицирано
като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че дрифтът, като техника на шофиране, при която водачът преднамерено
извежда превозното средство извън контрол, представлява действие, изискващо умисъл, т.е.
съзнателно и целенасочено предизвикване на странично приплъзване на задните колела.
За да бъде налице съставомерно деяние по чл.104б, т.2 ЗДвП, следва да е безспорно
доказано, че водачът умишлено е довел автомобила в състояние на „дрифт“, а не че
автомобилът е временно изгубил сцепление или е извършил маневра, възприета субективно
като рискова.
От анализа на доказателствата по делото, включително показанията на актосъставителя
П. П. и свидетеля С. С., се установява, че те не са били очевидци на самото поведение на
водача, а са се позовали единствено на сигнала, подаден от свидетелката Е. Р. и нейните
показания, която заяви пред съда, че не знае какво означава „дрифт“ и не е употребявала
този термин.
Свидетелката сочи, че се е уплашила от близкото движение на автомобила, управляван
от жалбоподателя и от силния шум на двигателя, но не описва поведение, което обективно
да представлява умишлено извеждане на автомобила извън контрол.
Липсват и технически доказателства (напр. видео материали) или свидетелски
показания на очевидци, които да потвърждават, че автомобилът е бил в състояние на
контролирано приплъзване, т.е. „дрифт“.
Самият жалбоподател не е признал да е извършвал подобни действия, а неговият брат -
К. З. разпитан пред съда като свидетел заяви, че автомобилът не е пригоден за такива
маневри, тъй като при превъртане на задвижващите колела, компютърното управление на
превозното средство автоматично спира подаването на газ.
При тези обстоятелства съдът намира, че административно-наказващият орган не е
доказал по несъмнен и категоричен начин нито извършването на твърдяното нарушение,
нито субективния елемент – умишленото действие на водача, тъй като фактическите
констатации в АУАН и НП не се подкрепят от обективни доказателства и не обосновават
извод за преднамерено извеждане на автомобила извън контрол по което поведение би могло
да бъде съставомерно по чл.104б, т.2 ЗДвП.
По изложените съображения съдът намери наказателното постановление за
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.
Воден от горното, съдът
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателят следва да се присъди сумата от
600.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник РУ при
ОДМВР – Т., РУ – П., с което на Н. О. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Т., общ.
3
А., с. Т., ул. „***“ № 4, и настоящ адрес: гр. П., ж.к. „***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. З., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. Т., общ. А., с. Т., ул. „***“ № 4, и настоящ адрес: гр. П., ж.к. „***, СУМАТА от
600.00 лв. /шестстотин лева/ -деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4