№ 318
гр. Стара Загора, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си
представители: Д.Ш. – изпълнителен директор, и М.В. –прокурист,
действащи заедно чрез адв. Х.И., срещу разпореждане № 3495/05.11.2021 г.
по ч.гр.д.№ 5019/2021 г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което е било
частично отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за сумата от 147,28 лв., представляваща дължими такси,
80,57 лв. – непогасени застрахователни премии и сумата в размер на 102 лв. -
разходи по уведомяване.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Претендира за отменяната на обжалваното разпореждане и
постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
материалите по ч.гр.д.№ 5019/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено на 03.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен
само относно три искания, а именно за сумата от 147,28 лв., представляваща
дължими такси, 80,57 лв. – непогасени застрахователни премии и сумата в
1
размер на 102 лв. - разходи по уведомяване.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен между
„Б.Р.С.“ АД и С.И.Т. договор за кредитна карта от 29.03.2004 г., по силата на
който дружеството е предоставило на длъжника кредит под формата на
кредитен лимит от 1 000 лв. От своя страна длъжникът се задължил да връща
предоставеният му кредит под формата на минимални месечни вноски, до
пълното възстановяване на разходваната сума, като заплаща на кредитора
възнаградителна лихва. Освен това се задължил да заплаща и възнаграждение
на картоиздателя - кредитор за предоставянето на платежния инструмент и
другите услуги, свързани с ползването му под формата на такси. По свое
желание С.И.Т. се присъединил и към договор за групова застраховка на
картодържателите, като е декларирал съгласието си дължимата по договора
месечна застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по
кредитната карта и да бъде превеждана от кредитора на застрахователя.
На 24.03.2005 г. заявителя „Ю.Б.“ АД, с предишно наименование „П.б.“,
придобил по силата на договор за продажба на предприятие търговското
предприятие на „Б.Р.С.“ АД, като встъпило на негово място в правата и
задълженията по действащите договори за издадени кредитни карти. За това
обстоятелство длъжникът е бил надлежно уведомен от предишния си
кредитор, а на 24.04.2017 г. е сключил допълнително споразумение с новия си
кредитор, с което е бил изменен съществуващият договор за кредитна карта
от 29.03.2004 г.
Длъжникът изпаднал в забава и просрочил две минимални месечни
погасителни вноски, дължими съответно до 23.10.2018 г. и 23.11.2018 г.,
поради което банката - заявител обявила кредита за предсрочно изискуем. За
това изявление на банката длъжникът е бил уведомен чрез нотариална покана,
връчена му на 21.12.2020 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за сумите от 147,28 лв., представляваща дължими такси, 80,57 лв.
– непогасени застрахователни премии и сумата в размер на 102 лв. - разходи
по уведомяване, като е приел, че уговорката за такси, обезщетение за
уведомяване и застраховки се превръща в необоснована санкция за длъжника,
средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК за останалите вземания, включващи главница от
955, 59 лв., възнаградителна лихва от 280,19 лв. за периода от 23.10.2018 г. до
21.12.2020 г. и мораторна лихва от 169,17 лв. за периода от 23.10.2018 г. до
12.03.2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
03.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и разноските в
заповедното производство в пълен размер от 34,70 лв. – платена държавна
такса и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемите по закон съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от
2
процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява за частично
основателна, по следните съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на договор за кредитна карта, при който на картодържателят се
предоставя кредит под формата на кредитен лимит, поради което за него се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно по отношение
на сумата от 147,28 лв., представляваща дължими такси и сумата от 80,57 лв.,
представляваща непогасени застрахователни премии.
По отношение на дължимите такси следва да се има предвид, че
усвояването на предоставения на длъжника кредит и неговото ползване се
осъществява посредством платежен инструмент – кредитна карта, а по
аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.1 т.14 от ЗПК кредиторът има право на
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване.
В случая претендираните от банката –заявител такси представляват
именно разходи за използването на платежния инструмент, поради които са
дължими и за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
За сумата от 80,57 лв. също е налице основание за издаване на заповед
за изпълнение в полза на заявителя.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва на падежа.
В случая на длъжника е предоставена именно такава допълнителна
услуга чрез включването му по негово желание като застраховано лице по
договор за групова застраховка, сключен между банката – картоиздател и
трето лице-застраховател, в замяна на което той дължи заплащането на
застрахователна премия, платима от банката и начислявана като задължение
по отпуснатият му кредите лимит.
3
Неоснователна е частната жалба досежно отхвърлянето на искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 102 лв. – обезщетение за
уведомяване.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват
съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на
задълженията на двете страни по договора за кредит.
Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната
изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на
кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по
договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да
доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат
за действия по управление на кредита.
Ето защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването
на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат
да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха
представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита, което
е забранено от нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са частично основателни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е частично неправилно, поради което
следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено заявлението на
„Ю.Б.“ АД за издаването на заповед за изпълнение за сумата от 147,28 лв.,
представляваща дължими такси и сумата от 80,57 лв., представляваща
непогасени застрахователни премии и вместо него да бъде постановен ново, с
което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за тези две вземания.
В останалата му обжалвана част разпореждането следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като се развива едностранно без участието на длъжника.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.272, ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3495/05.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 5019/2021 г.
по описа на Районен съд-Стара Загора в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление :
гр.С., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу С.И.Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** за сумата
от 147,28 лв., представляваща дължими такси, и сумата от 80,57 лв.,
представляваща непогасени застрахователни премии, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление : гр.С., ***, срещу С.И.Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
за сумата от 147,28 лв., представляваща дължими такси за периода от
10.08.2018 г. до 29.01.2020 г., и сумата от 80,57 лв., представляваща
непогасени застрахователни премии за периода от 27.07.2018 г. до 25.04.2019
г.
ВРЪЩА делото на Районен съд –Стара Загора за фактическото
издаване на заповедта за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3495/05.11.2021 г. по ч.гр.д.№
5019/2021 г. по описа на Районен съд-Стара Загора в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на “Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление : гр.С., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу С.И.Т., ЕГН – **********, с адрес:
гр.С.З., *** за сумата от 102,00 лв., представляваща обезщетение за
уведомяване.
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5