ПРОТОКОЛ
№ 311
гр. Варна, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниРосица Анг. Харизанова
заседатели:Ана П. П.
при участието на секретаря ДеБ. Н. И.а
и прокурора К. Ст. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20243100201437 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Г. С. С. – редовно призован, явява се лично с баща си С. Г. С..
Представлява се от адв. П. В. – ВАК – назначен за служебен защитник от ДП и приет от
съда.
С. Г. С. – баща на подсъдимия, редовно призован, явява се лично.
М. Б. С. – майка на подсъдимия, редовно призована, не се явява.
Свидетелите:
И. А. А. – редовно призован, не се явява.
Свид. М.: И. ще закъснее, но идва насам.
М. О. М. – редовно призован, явява се лично и с родител – Огнян Ангелов.
Г. Ф. И. – нередовно призован, не се явява. Призовката се е върнала в цялост с
отбелязване, че по сведения на И. С. – дядо на свидетеля, същият живее в Германия. От
направената справка КИАД се установява, че е напуснал страната на 28.09.2024 г.
Б. Т. М. – редовно призован, явява се лично и с родител – Севим Емин.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
при закрити врати
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на свидетелите:
М. О. М. – ***
Б. Т. М. – ***
Свидетелите обещават да говорят истината.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите и родителите им се отстраняват от
съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Поддържам обвинителния акт във вида, в който е внесен.
Подс. С.: Разбрах обвинението срещу мен. Искам да кажа, че съжалявам за
постъпката си. Ще дам обяснения по-късно.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите в присъствието на родителите им:
Свид. М.: С Г. се познавам, с него сме приятели. За случката мога да кажа следното:
бяхме там и повече от един човек хвърлиха камъни. Не видях кои точно, но видях повече от
един камък. Там бяхме аз, Б., Г. и това. Бяхме на едно барче – пиано бара. От там тръгнахме
2
към ПТУ-то – една площадка зад линията. Докато тръгнахме натам, пресичахме линията и
там хвърлиха няколко камъка, но не видях кои бяха.
Заедно вървяхме всичките. Камъните бяха от страни на релсите. Не видях кой хвърли
камък. Повече от един човек хвърлиха камъни. Бяхме аз, И., Г. и Б.. Аз не съм хвърлил и не
съм видял кой е хвърлил камък. Аз бях по-напред, чух шум, обърнах се и видях. После
всички тръгнахме да бягаме.
След като се върнахме от площадката, видяхме, че влака е спрял, видяхме машиниста
и разбрахме какво е станало.
На въпроси на прокурора: Когато вървяхме, аз бях най-отпред, а другите вървяха
зад мен. Видях, че хвърлят камъни, но не видях кой. Камъни по релсите не сме слагали.
Преди да тръгнем, бяхме на барчето – пиано бара, където стояхме към половин-един час.
Пътят от пиано бара до влака е 5 минути. Като преминахме линията, отидохме на
площадката ПТУ-то, зад линията. Не съм бил уплашен тогава. Бях уплашен след случката,
защото машиниста беше ранен. Беше излязъл и беше ранен, течеше кръв от него. От
площадката няма видимост към влака. На връщане от площадката видяхме какво се е
случило и разбрахме. Никой не ни е казвал за станалото, ние видяхме. Имаше линейка на
място.
Не помня много много какво се случи, тъй като беше преди 2 години.
Аз бях тогава 7. или 8. клас. Сега съм 9. клас.
На въпроси на адв. В.: Е. (сега с име Г.) не беше с нас. Него го взехме от площадката
и беше с нас на връщане. Като се хвърляха камъните, Е. не беше там.
Няма завои по линията, права е. Ограждения за преминаване няма – всеки минава
откъдето си иска. Тази линия е в града, точно до гимназията. Влака го видяхме отдалече.
Мисля, че всички видяха влака отдалече. Локомотивът не издаде никакъв предупредителен
сигнал.
Не съм видял тези хвърлените камъни накъде са отишли.
Мисля, че на следващия ден отидох в полицията. Първо са извикали Б. и от там са
разбрали кои сме били там. После извикаха и мен по телефона. Разпитаха ме. Малко ме
притискаха да кажа, че Г. е виновен. Първо бяха разпитали Б. и той е казал, че Г. е виновен.
Аз исках да го защитя и казах, че не е той и после те ме притиснаха, майка му беше там,
притиснаха ме и казах че е той.
Когато ме разпитваха Б. влезе след това с майка му. Разпитаха ме и аз казах, че не съм
бил там и тя влезе тогава с Б.та. Аз не си тръгнах тогава. Те питаха Б.та „Така ли е? М. каза,
че не е бил там“ и той каза „Не, недей да лъжеш“ и ме притиснаха. Каквото каза Б.та, аз
нещо такова казах. Б. е казал, че Г. е хвърлил и аз повторих неговите думи, защото те ме
притискаха.
Разпитван съм два пъти. Първия път, след като ме разпитаха, тогава влязоха майката
на Б. и Б. и аз продължавах да говоря. Други хора не си спомням да е имало по време на
3
разпита, мисля, че не.
Втория път, когато ме разпитваха пак беше в РУ – Провадия. Казаха ми каквото съм
казал първия път пак да го кажа. Питах защо ме разпитват пак и не ми казаха. Имаше
някаква жена и педагогическия съветник мисля.
На въпроси на съда: При първия разпит бях без родител. Влязох в РУ – Провадия.
Там беше един мъж – полицай, който разпитваше. Разказах, че не съм бил там изобщо. След
това се оказа, че съм бил там, те разбраха. Казах на полицая, че не съм бил там. Той това го
записа в протокола, а аз не съм го подписал. Извикаха после Б.та и майка му и той каза, че
лъжа и аз си признах. Казах каквото е казал Б.та. Те ми прочетоха какво е казал и аз казах
същото. Полицаите ме притискаха и затова казах, че е така както съм казал. Бяха двама
полицаи. Казваха ми да кажа това и това, че да не изляза аз виновен. Казаха, че е бил Г.,
защото Б.та го е казал. Можел е да каже и друг човек, но е казал Г.. Казах, че е така, защото
бях уплашен и не исках да излизам аз виновен. Аз не съм си измислял историята, те ме
притиснаха така да кажа. Казаха да кажа, че е Г., че да не изляза аз виновен. Решили са, че е
Г., защото са разпитали Б.та първи и той е казал така. Аз разказах каквото Б.та е казал. Те ми
прочетоха и аз след неговото казах същото. После излязох от РУ и се прибрах.
После не помня кога ме извикаха пак: след 2-3-4 седмици. Питах защо ме разпитват
втори път. Те ми казаха да кажа същото, което съм казал първия път. Аз казах да напишат
същото: казах, че Г. е виновен. Разказах, че бяхме на пиано бара, от там тръгнахме към ПТУ-
то и тогава се случи случката. Казах, че бях най-отпред, обърнах се и видях как Г. хвърля
камъка. Това казах аз.
Аз не лъжа, те ми казаха това да кажа. Аз не съм лъгал никой и бях уплашен.
Подписах протоколи след това. Дадоха ми да прочета казаното и да го подпиша.
Не са верни показанията ми в полицията – бях притиснат.
На въпроси на прокурора: Отрекох, че нашата група сме хвърляли камъни пред
полицаите, които ме разпитваха – двама мъже бяха, защото не съм хвърлял камък. Г. не знам
дали е хвърлял. Не видях кой какво хвърля.
Прокурорът: Правя искане за прочитане показанията на свидетеля на основание
чл.281 от НПК, тъй като твърди, че не си спомня, а от друга страна има и противоречия с
показанията му от ДП от 19.10.2023 г., тъй като този е проведен по реда, изискуем от закона,
тъй като на предходния не присъства родител или ИДПС.
Адв. В.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбите на чл.281, ал.7 от НПК.
Подс. С.: Разбрах, че показанията ще се използват при постановяване на присъда.
4
СЪДЪТ намира искането на прокуратурата за основателно и след като изслуша
становището на защитата, намира, че са налице основания за прочитане показанията на свид.
М. М.. В ДП са налице два разпита, но доколкото първият, проведен на 10.07.2023 г., е
проведен в нарушение на изискванията на НПК, съдът счита, че единствено показанията,
дадени на 19.10.2023г. следва да бъдат прочетени, доколкото са спазени процедурите,
предвидени от законодателя за разпит на непълнолетен.
Предвид горното и на основание чл.281 ал.5, вр ал.1 т.1 и т.2, предл.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. М. О. М., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 19.10.2023 г., находящи се в ДП, л.56. Прочетоха се.
Свид. М.: Притиснаха ме да кажа това нещо полицаите и аз бях уплашен и го казах.
Не съм излъгал, притиснаха ме да кажа това. Притиснаха ме да излъжа, така излиза.
На въпроси на адв. В.: СПТУ не знам какво означава. Това за тези хора, които са
питали дали сме били ние – пак ме притиснаха да го кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
свид. М. и неговият родител бяха освободени от залата.
Свид. М.: Знам за какво съм тук. Мога да кажа следното: помня, че бяхме Г. С., аз, М.
М. и И. А.. Минавахме покрай линията, там, където се случва, и като минаваме ние виждаме
как Г. вече уцелва влака и видяхме, и почнахме да бягахме и не знаехме, че е имало щета и
че е бил ранен човека. После се върнахме на обратно по същата пътека и видяхме, че влакът
е спрял и че има линейка.
Аз не видях, че Г. хвърля. Другите са видели. Ние всички бягахме. Когато бягахме, не
видяхме кой хвърля камъка, не гледахме натам. Стана много бързо. Знаехме, че е бил
хвърлен камък, защото се чу силно „тряс“. Г. беше последен и така разбрах, че той го е
хвърлил. Аз не помня кой бях подред. Всеки бягаше нанякъде.
На въпроси на прокурора: Преди да минем линията се срещнахме на центъра. Бяхме
голяма компания от момчета. От едното училище като отидохме, там има игрище и
отидохме да посрещнем един мой приятел – Е./Е.. Не знам някой да е редил камъни по
линията, не помня да съм видял някой да го прави.
Разпитван съм два пъти за това дело в полицията. Първия път бях сам, втория – с
майка ми. И на двата разпитаха полицаите бяха мъже. Първият разпит беше в РУ –
Провадия, а вторият – във Варна.
Не съм питал Г. дали е хвърлял камъни, ние бягахме. После не съм го питал.
5
Срещнахме се с Е.. След случилото се го посрещнахме и после като се връщахме,
видяхме влака че е спрял. На връщане бяхме аз, Е., М., Г. и И.. Видяхме как влакът беше
спрял и линейка.
Беше тъпо и Г. според мен не е искал да направи нещо със зло или нарочно и не е
очаквал такива последствия. Той е хвърлил камък.
На въпроси на адв. В.: Тогава бяхме 5-6 човека: М., И., Г., аз и още 2 момчета –
цигани, не ги знам. Тези 2 момчета цигани не са хвърляли камъни. Бяха на голямо
разстояние от нас. Ние се бяхме засекли с тях, не са били част от нашата компания.
Линията в този участък е права и минава през града. Има указани места за
преминаване на пешеходци. Има ограда, ама има места, от които се минава – има стълби.
Има места, където са изкъртени огражденията и може да се мине. Има ограждания, но може
да се минава там, където е изкъртено.
Първият път ме разпитваха сам. Бяха двама полицаи, по едно време влезе трети.
Други нямаше при нас. Докато мен ме разпитват, видях в друга стая М. да бъде разпитван.
Влязох в тази стая. Не сме си говорили двамата. Не помня защо влязох в тази стая, май ни
казаха. Аз бях с майка ми – тя дойде след като ме разпитаха. С майка ми влязохме в друга
стая, където разпитваха М. и не сме говорили. След това ни пуснаха. На следващия разпит
отидох с майка ми. Разпитът беше във Варна.
Когато виждах вече, че идва влак, с Г. си говорихме. Не помня какво говорихме – за
коли.
Когато отидохме на площадката, ние не знаехме, че се е случило такова нещо. Чу се
„тряс“, но помислихме, че нещо друго се е счупило, а не, че е уцелен шофьора. Не видях
дали някой друг е хвърлял камък.
Прокурорът: Имам искане по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК да бъдат
прочетени показанията на свидетеля, дадени и в двата му разпита – от 10.07.2023 г. и
15.01.2024 г.
Адв. В.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбите на чл.281, ал.7 от НПК.
Подс. С.: Разбрах, че показанията ще се използват при постановяване на присъда.
СЪДЪТ, като взе предвид искането на представителя на държавното обвинение и
изслуша становището на защитата, намира искането за основателно, поради което на
основание чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 и т.2, предл.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Б. Т. М., обективирани в протокол за разпит
6
на свидетел от 10.07.2023 г., находящи се в ДП, л.58. Прочетоха се.
Свид. М.: Май, че няма невярно в това, което прочетохте. Вярно е.
СЪДЪТ на основание чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 и т.2, предл.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Б. Т. М., обективирани в протокол за разпит
на свидетел от 15.01.2024 г., находящи се в ДП, л.59-60. Прочетоха се.
Свид. М.: Всичко, което прочетохте, е вярно.
На въпроси на адв. В.: В първия разпит казвам, че сме трима, но И. беше с нас.
Бяхме всъщност четирима.
Щом сме казали, че сме видели Г. да реди камъни, значи сме го видели. Ние
продължихме да вървим напред, не сме останали да го гледаме как реди. Видяхме, че той
нарежда камъни. Чакахме Г. от другата страна – пресякохме и там видяхме, че влака
наближава, чухме едно „тън“ и почнахме да бягаме. Вече бяхме пресекли линията и Г. беше
при нас, когато почнахме да бягаме. Г. хвърли един камък, чухме го това. Видях как вече се
беше изправил Г.. Не знам, не си спомням много.
Потвърждавам, че съм видял Г. да е хвърлил камък към машината. Питах го след това,
като стигнахме на ПТУ-то на площадката, защо го е хвърлил, но нямаше логичен отговор.
За втория разпит: преди да почне да реди камъни, Г. беше предложил да хвърлим
камъни, защото той влака се виждаше в далечността. Тогава още бяхме от неговата страна,
преди да пресечем.
Адв. В.: Т.е. Г. вече е замислил да хвърля камъни по влака?
Съдът отхвърля въпроса, като подвеждащ.
Свид. М. на въпрос на адв. В.: Ние всички попитахме Г. защо е хвърлил камъка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
свид. М. и неговият родител бяха освободени от залата.
Свид. И. А. влиза в съдебната зала в 14:30 часа.
Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетеля:
И. А. А. – ***
7
Свид. А.: Познавам се с всички – Г. и другите свидетели. Относно случилото се: ние
си ходихме към една площадка. Вървяхме натам. След минаването на прелеза, на линията, аз
бях най-отпред с Е. или М., не съм много сигурен. Минахме по-бързо, тъй като видяхме, че
влака идва. Беше в далечината, но се виждаше. Всички тръгнахме по-бързо по линията. Вече
я минах и се обърнах да видя дали идват и докато се обърна – не съм сигурен кой, обаче
отзад бяха М. или Е., а аз бях отпред с не помня кой, просто някой хвърли камък към влака.
Той свиреше. Влакът се движеше сравнително бързо. Някой от всички ни хвърли камък.
Докато се обърна, той вече камъка беше вътре във влака. Всички тръгнахме да бягаме към
площадката, тъй като се видя, че влака намали. Отидохме на площадката, седяхме там. След
това, след половин час, се върнахме и видяхме, че влака е спрял. Имаше полиция.
Като пристигнахме на площадката не стана ясно кой е хвърлил камъка – всеки
казваше, че не е бил той, а е бил друг. Мисля, че повече от 1 човек хвърли камък.
На въпроси на прокурора: Разпитван съм 2 пъти в полицията в Провадия. Беше през
2023 г., не съм сигурен за датата, беше лятото.
Никой не е редил камъни преди хвърлянето на камъка. Не съм видял някой да е
нареждал камъни по линията. Последен не помня кой вървеше. Аз бях първи и бързах да
мина линията. Минах и някъде на около 2 метра бяха от мен останалите. Докато се обърна,
камъкът беше хвърлен. Видяхме, че влака тръгна да спира и се уплашихме и тръгнахме да
бягаме. Уплашихме се от последствията. Предположихме, че ще ни хванат, защото някой
замери влака. Не бях видял кой го е замерил, то се чу. Докато се обърна и камъкът вече беше
във влака. Когато се обърнах, видях дупка във влака отпред на стъклото, на челното стъкло и
как всички бягат. Хукнах и аз.
Разговор с Г., след като видях дупката във влака, сме нямали. Не съм го питал нищо,
не помня. Питахме се един друг. Може би всеки почна да пита кой хвърли камъка. Аз бях
най-отпред и не съм видял с точност кой е хвърлил камъка.
Тези разговори се проведоха на детската площадка, докато бягаме натам. Бяхме на
площадката около 20-30 минути доколкото си спомням. След това се върнахме и отидохме в
едно училище близо до тази линия. Разговор с Г. като се върнахме не си спомням да сме
провеждали.
На въпроси на адв. В.: Дупката беше в предното ляво стъкло. Когато се връщахме,
минахме зад влака.
Има места, където може да се минат релсите. Тази линия, тази отсечка, се намира в
града, има къщи.
Когато пресичахме линията на отиване към площадката, аз бях първи. Аз бягах
първи. Вече бях минал и видях как останалите бягат. Чу се сблъсъка на камъка с влака, как
се чупи стъклото и се обърнах. Тогава си пресякохме, не сме спирали на линията.
Свид. А. на въпроси на адв В.: Аз машиниста не можах да го видя, но стъклото
8
видях.
На площадката разговаряхме. Говорихме си и всеки почна да пита кой хвърли камък.
Питахме се един друг. Тогава мисля, че питах М. дали е бил той. Той каза, че не е бил. Някой
след това, мисля Г., се обърна към Е. и така почнахме всички да се питаме и извода беше, че
никой от нас не е хвърлял камъка.
Е. идваше от площадката към нас и ние го посрещнахме. Не беше с нас докато
минавахме през линията.
Прокурорът: Правя искане за прочитане на показанията на свидетеля от 19.10.2023 г.
Адв. В.: Съгласни сме.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбите на чл.281, ал.7 от НПК.
Подс. С.: Разбрах, че показанията ще се използват при постановяване на присъда.
СЪДЪТ като изслуша становището на защитата намира искането за основателно.
Поради факта, че при първия разпит на свидетеля от 10.07.2023 г., като непълнолетен
свидетелят е бил разпитан без присъствието на родител, педагог или психолог, съдът
намира, че следва да прочете единствено показанията на свид. А. от 19.10.2023 г., поради
което и на основание чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 и т.2, предл.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. И. А. А., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 19.10.2023 г., находящи се в ДП, л.54. Прочетоха се.
Свид. А.: Има вярно в тези показания, които прочетохте.
Това, че съм видял как Г. цели към влака, не е вярно. Докато се обърнах, вече видях,
че прозорецът на влака е счупен. Не помня дали Г. съм питал защо го е направил или някой
друг. Доколкото си спомням, бях питал М. дали той е хвърлил камъка.
На въпроси на прокурора: Спомням си, когато бяхме се запътили към училището,
че тези хора бяха ни спряли – едно семейство, което беше точно преди това. Даже не ни бяха
питали дали сме ние, а ни казаха, че сме ние. Мисля, че всеки каза, че не бяхме ние. След
това може би някой от всички беше си признал, тъй като хората ни бяха казали със заплаха,
че ако не си признаем, те са видели кой е и ще стане по-лошо. Аз казах, че не съм бил аз.
За това, че Г. е казал, че нищо му няма, може би не е вярно. Тогава може би… не
знам… били сме по-малки и как съм мислил – може би съм искал да се изкарам невинен, тъй
9
като наистина нямам вина.
По-прясно ми е било тогава, но бях по-малък и ме е било страх. За първи път съм в
полицията. Не мога да кажа защо съм казал, че Г. е хвърлил камъка.
На въпроси на адв. В.: При втория разпит влязох в полицията. Закараха ме в една
стая, седнахме. Почнаха да ме питат как и защо е станало. Под „те“, имам предвид
полицията. В стаята беше един полицай, след това дойде още един за кратко и си тръгна.
Разпитваха ме. Само от мисълта, че съм в полицията, ме е било страх. Разпита се водеше
главно от един човек. Мисля, че имаше още един. Влязох в стаята с един полицай. Той почна
да ме разпитва. Не мога да си спомня точно, но мисля, че беше влязъл още един полицай.
Мисля, че беше ме питал въпрос.
От случката до разпита ми, в това време може би не сме коментирали случая с Г., Б.
или М., не си спомням. В периода от случката до разпита сме се срещали по улицата с Г., но
не сме си звънели да излизаме или тем подобни. С М. съм си излизал, с Е.. Б.та не излизаше
толкова често.
С М. сме коментирали, говорихме. Той ми звънна един ден и ми каза, че го викат в
полицията. М. каза, че е казал истината и е признал всичко, което се е случило и което е
видял с очите си. Бях го питал какво се е случило на разпита, тъй като аз бях след него и ми
обясни, че са го питали. Каза, че се е уплашил от полицаите и е казал това, което…
Аз като бях втория път в полицията, да съм коментирал това, което аз съм казал, с
останалите – аз казах това, което бях видял. Наистина бях уплашен.
На въпроси на прокурора: Сигурен съм, че М. беше разпитван преди мен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
същият бе освободен от залата.
Прокурорът: Моля да се призоват за следващия път останалите свидетели, както и
вещите лица, включително медиците.
Адв. В.: Моля да се призоват останалите лица, включени в списъка за лица за
призоваване.
СЪДЪТ намира, че следва делото да бъде отложено за друга дата, като се призоват
всички останали лица, включени в списъка на лица за призоваване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото за 29.04.2025 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните се считат за уведомени от днес.
10
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за следващото съдебно заседание майката на подсъдимия М. С.,
свидетелите З. С., И. И., С. Г., както и вещите лица Р. Б., Р. Г., С. М., З. Д..
УКАЗВА на районния инспектор по местоживеене на свидетеля Г. Ф. И. да проведе
беседа с И. С. – дядо на свидетеля, относно изясняване на обстоятелството кога се очаква да
е следващото завръщане на И. в страната, както и да предостави контакти за връзка със
свидетеля и родителите му.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11