Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2053 23.12.2010 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XVII –ти граждански състав
на десети декември през две
хиляди и десета година
в публичното заседание
в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря Е.Х.
като разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско
дело № 7969 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молбата от Г.Т.Т., ЕГН **********,***, к-с „....”,
бл.... вх...., чрез адв. М.М. *** против
„Д.-М” ООД , ЕИК...., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” №..,
ет...., представлявано от С. П. С., с която е предявена претенция за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3007,60 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за месец декември 2009г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 07.10.2010г. до окончателното плащане. Твърди се, че
страните са били в трудово правоотношение, считано от 09.06.2009г., като ищецът
е заемал длъжността „старши специалист” при ответното дружество. Навеждат се
доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплати на ищеца
дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009г. в размер на 3007,60 лв.
Излагат се твърдения, че на 01.02.2010г. трудовото правоотношение е прекратено
по взаимно съгласие на страните.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
БРС, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните
по делото доказателства и становищата на страните.
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл. 128,т.2 от КТ вр. чл. 242 от КТ.
Ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на
предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК.
БРС намира, че са налице основанията да
бъде постановено по делото неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че
ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
предвид това, че с разпореждане от 08.10.2010г. на БРС по делото, което е редовно
съобщено на ответника му е било указано, че при непредставяне на писмен отговор
в срок и неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане
за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено
решение.
От представените по делото
доказателства–трудов договор от 09.06.2009г., сключен между страните в
настоящото производство, както и допълнително споразумение към трудовия договор
от 09.06.2009г., с което е уговорено основано и допълнително трудово възнаграждение
на ищеца в размер на 3007,60лева месечно, както и от приложения препис от трудова
книжка с отбелязана дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2010г.,
може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията на ищеца с
правно основание чл. 128,т.2 от КТ вр. чл. 242 от КТ за дължимо трудово
възнаграждение за месец декември 2009г. в предявения й размер от 3007,60 лв. С оглед събраните по делото доказателства и възложената
доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на валидно трудово
правоотношение между страните, по което е уговорено претендираното трудово
възнаграждение, както и изпълнението на задължението си по същото в процесния
период, съдът намира че предявеният иск е вероятно основателен, поради което
следва да се постанови неприсъствено решение.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона процесуално-правни
и материално-правни предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца понесените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 50лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върху ищеца следва да бъде възложена и дължимата
държавна такса в размер на 120,30 лв. за
разглеждане на уважения иск.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК.............., със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „А.”№...., ет....., представлявано от С. П. С., да
заплати на Г.Т.Т., ЕГН **********,***, к-с „.....”, бл...., вх..., чрез адв. М.М.
***, сумата
от 3007,60
лв. /три хиляди и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за месец
декември 2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
07.10.2010г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК......да заплати на Г.Т.Т., ЕГН **********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК......, да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер на 120,30 лв. /сто и
двадесет лева и тридесет стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е