Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното
от съдия Евтимов ч.гр.дело № 15329
по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 -
438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 04580/16.07.2019 г., подадена
от М.А.Й. – длъжник по изпълнително дело № 20189250400469 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
с рег. № 925 на КЧСИ, срещу изпълнителни действия, изразяващи се в насочване на
изпълнение върху недвижим имот, подробно описан в жалбата и собствен на жалбоподателката, който последната счита за несеквестируем, чрез налагане на възбрана върху този имот. Жалбоподателката моли обжалваните действия да бъдат
отменени.
Взискателят „УниКредит Булбанк“ АД навежда
доводи, че имотът, предмет на изпълнение, не е единствен на жалбоподателката
и не е несеквестируемо имущество по чл. 444, т. 7 от ГПК. Поддържа, че
налагането на възбрана върху несеквестируемо недвижимо имущество е допустимо
изпълнително действие.
Частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч. е дала обяснения във връзка с извършените
изпълнителни действия, като счита, че жалбата е недопустима, респ. неоснователна.
Поддържа, че, доколкото жалбата е подадена срещу отказ за вдигането на възбрана
върху недвижим имот, този отказ не попада в кръга от подлежащи на обжалване от
длъжника действия на ЧСИ по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Излага съображения, че
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на
запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ са допустими
изпълнителни действия.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, и
се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния
съдебен изпълнител, прие следното:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу насочването от ЧСИ на изпълнение
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо
– чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
По същество жалбата е неоснователна.
С молба на ЧСИ Р.Г.-Ч., получена в Службата по вписванията–гр. София на
07.05.2019 г., е вписана възбрана върху процесния недвижим имот. По делото не
се установява извършването на други действия по изпълнение срещу имота.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на
запор или възбрана върху несеквестируема непотребима
вещ, както и
описът на такава вещ, са
допустими изпълнителни действия. Същите единствено задържат вещта в патримониума на длъжника и не нарушават забраната за
нейното осребряване.
От друга страна, в представената по делото справка по лице за М.А.Й. от Службата
по вписванията–гр. София са налице данни, че жалбоподателката
е собственик на две жилища, намиращи се на територията на гр. София – на ул. Смолянска № 1, ж.к. **********, и процесното
на ул. Острец № 34, представляващо едноетажна жилищна сграда-близнак. Ето защо,
жилището в гр. София, ул. Острец № 34, не е единствено за жалбоподателката,
респ. за членовете на нейното семейство. В случая, обаче, предвид характера на
възбраната като допустимо действие, преценката за наличието на предпоставките
по чл. 444, т. 7 от ГПК не би променила извода на съда за неоснователност на
жалбата.
Доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на недвижимия имот, жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04580/16.07.2019 г.,
подадена от М.А.Й. – длъжник по изпълнително дело № 20189250400469 по описа на
ЧСИ Р.Г.-Ч., с рег. № 925 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.