№ 21946
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от О. И. П. с ЕГН **********, чрез адв. К. К., срещу М. В. С. с
ЕГН **********, Т. А. С. с ЕГН **********, както и срещу И. А. С. с ЕГН
**********, обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, за
установяване в отношенията между страните на недължимостта на вземанията
в общ размер на 27 243,34 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от
17.05.2002г., по НОХД №1/2001г., по описа на ОС - Л, поради настъпила
погасителна давност.
Ответниците, по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв. Т., са
депозирали писмен отговор, с който поддържат, че предявените искове се
явяват неоснователни. Поддържат, че вземанията към ищеца не са погасени по
давност, поради това че по отношение на същия са извършвани действия по
изпълнение, а при условията на евентуалност се поддържа, че ищецът е
признал дължимостта на вземанията, извършвайки частични погасявания.
Отправя се и искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява,
че на основание издадения изпълнителен лист, по молба от 05.12.2002г. на
ответниците, е образувано изпълнително производство № 4849 по описа на
СИС при СРС. Производството било изпратено по компетентност на ДСИ
1
В.Г, с район на действие РС-В, към 05.05.2016г., като било преобразувано под
№ 20163110404059. В хода на преобразуваното изпълнително производство по
описа на ДСИ Г с район на действие РС-В, били извършвани частични
плащания - общо 76 на брой в периода 2016 - 2022г., за които плащания са
извършени надлежни отбелязвания върху издадения изпълнителен лист.
Плащанията са извършвани от трето за изпълнителното производство лице -
съпругата на длъжника и ищец по настоящото производство - Н С П.а. С
постановление от 21.07.2022г. на ДСИ, било удостоверено, че към 21.07.2022г.
производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Видно от
положения печат върху представения и приет като писмено доказателство,
изпълнителен лист, на основание на същия, по молба на ответниците от
19.06.2023г., е било образувано изпълнително дело 20233110402100 по описа
на ДСИ при РС - В, като до ищеца е изпратена покана за доброволно
изпълнение, както и са наложени запори на получаваното от същия, трудово
възнаграждение. С оглед на горепосочените обстоятелства, които съдът
приема за установени от събраните по делото доказателства, съобразявайки,
постановеното в ТР от 28.03.2023г., по т.д.№3/2020г. на ОСГТК, понеже за
процесните вземания е било образувано изпълнително производство преди
26.05.2015г., то погасителната давност за същите е започнала да тече,
считано от 26.06.2015г., когато е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г.
на ВС.
Процесното вземане се е погасило на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата
петгодишна давност преди подаването на молбата от 19.06.2023г., по която
молба е било образувано изпълнително дело 20233110402100 по описа на
ДСИ при РС - В, тъй като по делото липсват доказателства да са извършвани
действия по принудително изпълнение след 26.06.2015г., респ. редовно да е
поискано тяхното извършване /образуваното изпълнително дело под №
20163110404059, по описа на ДСИ В. Г, е прекратено на 21.07.2022г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция/, като съдът
приема, че от събраните по делото по писмени доказателства, не се установи
течението на погасителната давност да е било прекъсвано/спирано. С оглед на
това, не е следвало да се образува по молба на ответника от 19.06.2023г.,
изпълнително производство № 20233110402100 по описа на ДСИ при РС - В, с
която молба е поискано извършването на изпълнителни действия и е наложен
запор на получаваното трудово възнаграждение от ищеца, тъй като е липсвал
годен предмет на същото - вземане, което да подлежи на индивидуално
принудително изпълнение, като всички действия, извършени от ЧСИ по
образуваното изпълнително производство /това от 2023г./ са без правно
значение и не пораждат правни последици.
Съдът намира за неоснователни съображенията, изложени от ответниците, че
давността за вземанията следва да се счита за прекъсната поради това, че
ищецът и длъжник по изпълнителното производство е признал дължимостта
им и разсрочено е изплащал част от същите. От събраните по делото
доказателства, не се установява, че между страните е било налице ясно и
2
недвусмислено споразумение за разсрочено погасяване на сумите по
издадения изпълнителен лист, като от отбелязванията за извършените
частични погасявания, е видно, че същите са били осъществявани от трето за
изпълнителното производство лице, като няма данни за наличието на
солидарна отговорност между това лице и длъжника по изпълнението.
Действително, за индивидуалното принудително изпълнение е без значение
кое лице извършва погасяване на вземанията, за които е образувано, респ. дали
това е длъжникът, или трето лице. Доброволното изпълнение на част или на
целите вземания в хода на образуваното изпълнително производство не
освобождава взискателите от задължението да не бездействат при
принудителното реализиране на облигационните си права, като отправят
редовно искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, без
значение дали такива реално са били извършени от ЧСИ/ДСИ. От събраните
по делото доказателства не се установи ответниците, в качеството им на
взискатели по образуваното изпълнително производство, да са положили
такива действия, насочени именно към принудителното реализиране на
правата им по издадения изпълнителен лист, а единствено са приемали
доброволно извършените частични плащания от третото за изпълнението
лице, а не и от самия длъжник. Поради тази причина същите следва да
понесат и правните последици от проявеното бездействие, а те са свързани
именно с признаването на настъпилата погасителна давност за вземанията по
изпълнителния лист от 2002г.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца се поражда правото на разноски, като с оглед на представените
доказателства, съдът приема, че същите следва да се присъдят в общ размер на
4480 лв., от които сумата от 1120 лв. за платена държавна такса и сумата от
3360 лв. - за адвокатско възнаграждение по производството.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че О. И. П. с
ЕГН **********, не дължи на М. В. С. с ЕГН **********, на Т. А. С. с ЕГН
**********, както и на И. А. С. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 27
243,34 лв. /двадесет и седем хиляди двеста четиридесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/, по издаден изпълнителен лист от 17.05.2002г., по НОХД
№1/2001г., по описа на ОС - Л, поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. С. с ЕГН **********, Т. А.
С. с ЕГН **********, както и И. А. С. с ЕГН **********, да заплати на О. И.
П. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 4480 лв., разноски по
производството.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4