№ 9985
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110141754 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 на Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД срещу
Й. Г. И., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 1 463 лв.
– главница, 172, 60 лв. – договорна лихва за период от 30.04.2023 г. до 07.02.2024 г., 42, 28
лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.05.2023 г. до 07.02.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 01.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12580/2024 г. по
описа на СРС, 88с-в.
В исковата молба се твърди, че между Й. Г. И. в качеството й на заемател и
„Кредисимо“ ЕАД в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, като на
24.01.2023 г. в интернет страницата на заемодателя, заемателката е подала заявление за заем
и е попълнила свои лични данни, след това е потвърдила, че е получила Стандартен
европейски формуляр, касаещ договора и е натиснала бутон, обозначаващ, че е приела
договора и общите условия към него. Съгласно сключения договор за кредит № ******* от
24.01.2023 г. на Й. Г. И. била предоставена в заем сумата от 1 500 лв. по предоставена от нея
банкова сметка, уговорена била затрахователна премия в размер на 132, 40 лв. Уговорено
било сумата да бъде върната до 31.05.2024 г. При кандидатстване за кредита Й. Г. И. избрала
да обезпечи изпълнението на задължението си чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД,
като договорът за поръчителство бил достъпен чрез хиперлинк на сайта и е сключен
посредство предоставен по телефона СМС код, изпратен на телефонния номер на
заметаелката, т.е. по реда на ЗЕДЕУУ. По силата на сключения договор „Ай Тръст ЕООД“
предоставило гаранционна услуга, като се задължило да сключи със заемодателя
1
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство и да обезпечи като поръчител задълженията на
ответника по неговия договор за кредит, като отговаря солидарно с него. Ищецът уведомил
ответницата, че във връзка с неизпълнение на нейни договорни задължения по договора за
кредит е получил уведомление от „Кредисимо“ ЕАД по чл. 143 ЗЗД. Сочи, че по сключения
договор за кредит Й. Г. И. направила две плащания на 28.02.2023 г. – сума в размер на 229,
48 лв. и на 02.05.2023 г. сума в размер на 245, 74 лв. На 23.02.2023 г. „Ай Тръст“ ЕООД
изпълнило задълженията си на поръчител и погасил всички дължими от ответника суми, а
именно: : 1 463 лв. – главница, 172, 60 лв. – договорна лихва за период от 30.04.2023 г. до
07.02.2024 г., 42, 28 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
01.05.2023 г. до 07.02.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. Г. И., подаден чрез
адв. Д., в който исковете се оспорват като неоснователни. Според ответника договорът за
кредит № ******* от 24.01.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона /чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11, чл. 19 от Закона за потребителския кредит/. Счита, че договорът за поръчителство
от 24.01.2023 г. е нищожен тъй като противоречи на добрите нрави, а също така е и
недействителен, доколкото е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост като води до неравновесие в правата на
страните /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП/. Твърди, че съгласно
уговорките в договора, за да може кредитополучателят да си осигури бързина на
разглеждането на заявлението, той е принуден да сключи договор за поръчителство. Сочи, че
видно от приложение № 1 към договора за поръчителство Й. Г. И. била задължена да заплати
на поръчителя възнаграждение в размер на 1 580, 62 лв., независимо дали ще се стигне до
отговорност на поръчителя. Счита, че така уговорена клаузата е неравноправна, освен това
със същата се цели да се получи едно допълнително възнаграждение по договора за
потребителски кредит. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са свързани лица, а
със сключването на два отделни договора се цели да се избегне включването на
възнаграждението за поръчителя в годишния процент на разходите /ГПР/, каквото всъщност
е било дължимо, тъй като тази услуга е задължителна за сключването на договора. Твърди,
че ако е било включено възнаграждението на поръчителя, то ГПР щял да надхвърли
законоустановения максимален размер. По отношение на договора за поръчителство сочи,
че крайният резултат на сключения договор противоречи на общоприетите житейски норми
за справедливост и добросъвестност. Накърняването на добрите нрави се изразявало и в
нееквивалентност на престациите по договора. Сочи, че възнаграждението на поръчителя
надхвърля размера на заетата сума, а по-слабият участник в оборота се третира
недобросъвестно, за което блага черпи собственикът на капитала на поръчителя, а именно
кредитодателят. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с
обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12580/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 27.03.2024 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на дадени
указания заявителят е подал установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
2
ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. са отделени
като безспорни и признати между страните обстоятелствата, че между Й. Г. И. и „Ай тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 24.01.2023 г., както и че
между Й. Г. И. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *******
от 24.01.2023 г.
По делото не се спори, че на 24.01.2023 г. между Й. Г. И., в качеството на
кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор
за потребителски кредит № *******, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на
Й. Г. И. сумата в размер на 1 500 лв., която следва да бъде върната на 16 равни месечни
вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 1 632, 24 лв. Уговореният
лихвен процент бил 20, 00 %, а годишният процент на разходите – 21.94 %. Страните не
спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата. Няма спор, че съгласно чл. 4,
ал. 1 ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД
с цел обезпечение на договора за потребителски кредит.
Безспорно между страните е, че на 20.10.2021 г. между Й. Г. И. и „Ай тръст“ ЕООД бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания
договор за кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 1 580,
62 лв., отново разпределена на 16 месечни вноски.
Сключеният между Й. Г. И. и „Кредисимо“ ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
3
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 21,94 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се
надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да
бъде включен в ГПР.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
4
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23. По този
начин и при включване на разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство в ГПР, то размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения и
допустим размер от 50 %. За достигането до този извод не са необходими специални знания,
доколкото възнаграждението на поръчителя /1580, 62 лв./ надхвърля главницата по договора
за кредит /1 500 лв./.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по
гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г.
на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т.
о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.
Договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД и договорът, сключен
между потребителя и „Ай тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията - решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа
5
на СГС. Ето защо, следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство
също е недействителен, поради което самият той не е породил правни последици,
респективно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.
Доколкото въз основа на подробно изложените съображения настоящият състав
достигна до извод за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство,
съдът намира, че на основание чл. 23 ЗПКр потребителката дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница, в този смисъл е и решение по дело С-337/23 на СЕС. От
посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само
на чистата стойност на кредита.
От приетото като доказателство по делото Уведомление от „Ай Тръст“ ЕООД до Й. Г.
И. се установява, че към датата на подаването му потребителката дължи на поръчителя 72,
40 лв. – неплатено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и 6, 52 лв.
– законна лихва за забава, т.е. към 23.02.2024 г. тя е заплатила 1 508, 22 лв. – възнаграждение
на поръчителя. Самият ищец е представил извадката от електронна поща, съдържаща имейл,
в който е признал неизгодният за него факт, поради което съдът приема за установено
плащането на посочена сума. Ето защо и доколкото по делото се установи, че ищцата
потребителка е заплатила на поръчителя ищец, който е свързано лице на кредитодателя,
сума в по-голям размер/1 508, 22 лв./ от чистата стойност на кредита /1 500 лв./, то и
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Установява, че възнаграждението
за поръчителят не е включено в ГПР, макар да представлява разход по кредита, поради което
и сумите, които потребителката е платила и са отнесени към погасяване на задължението за
поръчителство от „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, всъщност погасяват задължението й
за връщане на заетата сума.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право
на разноски. Такива са претендирани своевременно и е представен списък по чл. 80 ГПК,
като се претендират 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Приложени са и договори, от които е видно, че възнаграждението е заплатено в брой, поради
което претендираните разноски следва да бъдат присъдени.
По изложените мотиви, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“ /сграда А/
ет. 4 срещу Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
********************************************* установителни искове с правно
6
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПКр за признаване на установено в отношенията между страните, че Й. Г. И. дължи на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД следните суми: 1 463 лв. – главница, 172, 60 лв. – договорна лихва за период
от 30.04.2023 г. до 07.02.2024 г., 42, 28 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 01.05.2023 г. до 07.02.2024 г., представляващи задължения по Договор за кредит
№ ******* от 24.01.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, погасени от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в
качеството му на поръчител въз основа на договор за поръчителство от 24.01.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 01.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12580/2024 г. по описа на
СРС, 88с-в.
ОСЪЖДА „„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“ /сграда А/ ет. 4 да
заплати на Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
********************************************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 400 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 400 лв. – разноски в заповедното
производство,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7