Определение по дело №2859/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                  2023 година, гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав

 

                             СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2859/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба от С.П.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д., против Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, ЕИК *************, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, с която ищцата претендира ответника да бъде осъден да заплати сума в размер на 49 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на заплатена от нея с фискален бон от 14.03.2022 г. такса за репатриране в размер на 45 лв. и 4 лв. такса „отговорно пазене паркинг“, както и сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.03.2022 г. до 04.10.2022г. причинени от отменен с влязло в сила Решение № 1175 от 04.10.2022г. по адм. дело №746/2022г. по описа на Административен съд- Варна незаконосъобразен административен акт КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в който е била обективирана принудителна административна мярка, изразяваща се в репатриране на л.а. с рег. № В****НХ, собственост на С.Д., до „Наказателен паркинг“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 14.12.2022 г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетението, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на иска, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл. 205 от АПК иска за обезщетение се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че ответник е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Особеното в производството е, че законодателят изрично посочва срещу кого ищецът трябва да насочи иска си, като в този случай изискванията за пасивната материално правна легитимация съвпадат с тези за процесуална такава. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на правото на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника по иска е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на исковете.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Варна прави възражение за недопустимост на исковата претенция доколкото същата е насочена срещу ненадлежен ответник.

Независимо от това ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска срещу посочения в исковата молба ответник.

Съдът намира, че при конституиране на страните в исковото производство не действа служебно. Нито от нормата на чл. 7, ал.1 от ГПК вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, нито от правилото на чл. 171, ал.4 от АПК, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответник, срещу който ищецът не е насочил иска си. Поради това съда няма възможност и да изменя служебно ответната страна. Разпоредбата на чл. 205, ал.2 АПК, изключва възможността административен съд, сезиран с иск по чл. 203 АПК, да постанови решение по съществото на правния спор за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, с участие на ненадлежни страни. С изменението на чл. 205 АПК въпросът за правилното конституиране на страните в делото по иска има процесуален характер, той е свързан с редовното сезиране на съда - изрично посочено в закона, и не може да бъде предмет на решение по съществото на правния спор за правото на обезщетение. С решението по иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на глава единадесета АПК се решава въпросът за отговорността на държавата спрямо увредения гражданин. В този смисъл съгласно чл. 52  от ЗОС Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. То се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет и осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. С правилника се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество.

Съгласно чл.52 ал.5 от ЗОС директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи, че пасивно легитимиран ответник по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди, т.е. ответника в настоящото производство е Община Варна, а не посочения от ищеца - Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. Независимо от възражението от представителя на Окръжна прокуратура Варна в открито съдебно заседание проведено на 22.02.2023г. досежно недопустимост на исковата претенция доколкото същата е насочена срещу ненадлежен ответник, ищцата чрез процесуалния си представител поддържа иска срещу посочения в исковата молба ненадлежен ответник.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, което обуславя и процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която е прекратяване на образуваното съдебно производство. На това основание е недопустима и претенцията за заплащане на законна лихва върху размера на основния иск.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 22.02.2023г., с което е даден ход на делото по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на С.П.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д., против Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, ЕИК *************, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, с която ищцата претендира ответника да бъде осъден да заплати сума в размер на 49 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на заплатена от нея с фискален бон от 14.03.2022 г. такса за репатриране в размер на 45 лв. и 4 лв. такса „отговорно пазене паркинг“, както и сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.03.2022 г. до 04.10.2022г. причинени от отменен с влязло в сила Решение № 1175 от 04.10.2022г. по адм.дело №746/2022г. по описа на Административен съд- Варна незаконосъобразен административен акт КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в който е била обективирана принудителна административна мярка, изразяваща се в репатриране на л.а. с рег. № В****НХ, собственост на С.Д., до „Наказателен паркинг“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 14.12.2022 г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетението.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2859 по описа на Административен съд – Варна за 2022г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                        СЪДИЯ: