Определение по ЧГД №49120/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43017
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110149120
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43017
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20231110149120 по описа за 2023 година
На заявителя са дадени указания в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят е получил съобщението и
указания за последиците от бездействието на 04.10.2023г., като в определения
едномесечен срок, както и към настоящия момент доказателства за предявен иск в съда
не са представени.
По гореизложената аргументация, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената
заповед за изпълнение следва да бъдат обезсилена.

По разноските:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, на същия се дължат разноски за адвокат в размер по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 200.00лв. В
този смисъл Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
1
адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото ч.гр.д. № 49120/2023г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, от 19.09.2023г.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК **********, да заплати на С. Х. П., ЕГН
**********, сумата от 200.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
Определението подлежи на обжалване пред СГС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2