Решение по адм. дело №2642/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е повторно във връзка с решение № 12515/19.11.2024 г. по адм. дело № 7088/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 3279/09.04.2024 г., постановено по адм. д. № 2920/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е по жалба на Д. В. Ю. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат П., против Заповед № РДЦ-23-1078 от 01.11.2023г. на В.И.Д. Кмет на район „Централен“ при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], находящи се в дъното на имот с [идентификатор] и с административен адрес [улица], [населено място].

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че не са индивидуализирани строежите и не е преценено каква категория са те, което има отношение към компетентността на кмета да издаде подобен вид акт. Жалбоподателят се позовава на Нотариален акт от 1951г. и изразява несъгласие с приетото от органите по строителството, че сградите са изградени в периода 1980-2009г. В жалбата е посочено, че приложими в случая са Закон за благоустройството на населените места, действащ в периода 1941-1951г. и Закона за плановото изграждане на населените места в периода 1951г. – 1973г. с посочване на чл.55 и чл.66 от последния, както и на § 187 от ППЗПИНМ. Изложени са доводи, че в Заповед № ОА-52 от 19.01.2000г. на кмета на община Пловдив и в скица на община Пловдив от 1997г. изрично е отбелязано, че следва да се запази застройка в съсобствения на жалбоподателя недвижим имот XII-558 по плана на [населено място], [жк]. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. адв. П. излага допълнителни възражения, че семейството на жалбоподателя близо четири поколения живее в тези сгради. Подробни съображения по същество са изложени в постъпила по делото писмена защита.

Ответникът – кмет на район „Централен“ при Община Пловдив, не изразява становище по жалбата.

С решение № 12515/19.11.2024 г. постановено по адм. дело № 7088/2024 г., ВАС е върнал делото за ново разглеждане с указания, с оглед времето на изграждане на строежите, предпоставките за търпимост да бъдат преценени и съобразно условията на §16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ. Дадени са указания да се извърши преценка и на пропорционалността на мярката съгласно чл. 6 АПК и чл. 8, § 1 КЗПЧОС.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 08.11.2023г. (л.17 по адв. дело № 2920/2023г.), а жалбата е подадена чрез органа на 15.11.2023г., т.е. в предвидения за това процесуален срок, срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от административния акт. Следователно жалбата е допустима.

От фактическа страна е установено, следното:

Административното производство е стартирало във връзка с извършени проверки на 07.06.2023г. и на 07.07.2023г. от инспектори и специалисти при район „Централен“ при община Пловдив по повод на сигнал с вх. № НЕТ-Ц386/01.06.2023г.

На 24.08.2023г. комисия от длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Централен”, в състав: стр. техн. Й. Т. – старши инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив, инж. Л. С. - гл. инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив и И. Г. – инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив, извършили проверка по документи на строежи: сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], находящи се в дъното на имот с [идентификатор] и с административен адрес [улица], [населено място].

За установеното при проверката е съставен Констативен акт /КА/ №36 от 24.08.2023г. Изрично в КА е посочено, че обектите са собственост на Д. В. Ю.. Отразено е, че на място съществуват две жилищни сгради, отговарящи на очертанията, отразени в КК на КАИС одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., съответно сгради с идентификатори 56784.522.558.4 и 56784.522.558.3. След извършена проверка е установено, че в КК одобрена със Заповед № 220/03.03.1980 г. на мястото на цитираните сгради е съществувала една сграда с очертания различни от сега съществуващите, отразена като масивна жилищна сграда (МЖ), находяща се в дъното на [УПИ]. Така е прието, че строежите на двете сгради са извършени в периода 03.03.1980г. – 03.06.2009г. Отразено е, че съгласно действащия ЗРП, одобрен на 03.03.1980г. от главния архитект на Общински народен съвет, сградата в дъното на имота, отразена в КК от 03.03.1980г. не притежава постоянен градоустройствен статут – т.е. не подлежи на основен ремонт и реконструкция, в това число и пристрояване и надстрояване и на нейно място не може да бъде построена нова жилищна сграда. За строежите не са установени никакви строителни книжа: одобрени проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.

Комисията е посочила, че на проверките на място не е осигурен достъп, но е установено, че сградите са разположени в дъното на ПИ с [идентификатор].

Като описание на строежите е посочено следното: строеж с [идентификатор] представлява двуетажна сграда, изградена от скелетна конструкция и двускатен покрив, изграден от дървена конструкция; сграда с [идентификатор] е едноетажна, зидана, състояща се от две части (по-голямата част е с двускатен покрив от дървена конструкция, покрит с керемиди тип „марсилски“, а другата част на сградата е с плосък стоманобетонов покрив). В КА е посочен начинът на изпълнение, тип и вид конструкция, посочено е изрично, че строежите са от пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби - чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. В КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Изрично е посочено, че въпреки годината на построяване на сградите, която по данните по преписката следва да се приема, че е между 1980г. и 2009г., с приетия ЗРП от 1980г. се отнема постоянния градоустройствен статут на същите, поради което не следва да се разглеждат като търпими строежи.

КА е връчен на Д. В. Ю. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като в указания срок на 26.09.2023г. жалбоподателят е подал възражение. Според възражението грешно е определен периодът на построяване на процесните сгради като се твърди, че същите са построени преди 1951г. и отговарят на изискванията за търпимост, тъй като строежите са изпълнени законно по правилата на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/.

Приемайки констатациите от констативен акт, ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е разпоредил премахването на строеж: сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], находящи се в дъното на имот с [идентификатор] и с административен адрес [улица], [населено място]. В заповедта е направено позоваване на съставения Констативен акт № 36/24.08.2023г. и е посочено, че така извършеното строителство представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като същият не попада в хипотезите на чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, като за изпълнението му е необходимо наличието на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. След извършена служебна проверка в архива на район „Централен” не били открити налични строителни книжа. Посочено е, че строежите са пета категория. Според ответния орган извършеното строителство не попада нито в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито в хипотезата на иа §16 ал.1 от ДР на ЗУТ макар годината на построяване на сградите, която съгласно данните от преписката следва да се приема, че е между 1980г. и 2009г., тъй като с приетия ЗРП от 1980г. се отнема постоянния градоустройствен статут на същите, поради което и същите не могат да бъдат търпими строежи.

По делото от страна на ответника са представени: Заповед №21ОА-1412/10.06.2021г. (л.40) на За кмет на община Пловдив - В. Р., с която Кмета на район „Централен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи (т.26 от заповедта).

В хода на административното производство и в съдебното такова за строежите не са представени нотариално заверени декларации за годината на извършване и името на извършителя. Не се представени и строителни книжа. Приети при първото гледане на делото са нотариални актове: НА №37, том VI, дело №1762 от 1951г.; НА №129, том 41, дело №13667 от 1975г.; НА №118, том IХ, дело №3135 от 1985г.; НА №176, том I, рег.№ II 2943, дело №152 от 2003г.

При първото гледане на делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Я. Р.. Според вещото лице, сгради с идентификатори 56784.522.558.3 и 56784.522.558.4 са ситуирани в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като по действащия ПУП двете сгради попадат в отреждането за УПИ ХII-558, кв.361-нов /264-стор/ по плана на [жк], [населено място]. Вещото лице е описало подробно материалите от които са изпълнени двете сгради, тяхното състояние и параметрите им. По отношение на кадастрания и регулационния статут на двете сгради и отражението им в действащия и предходните планове в СТЕ е посочено следното: действащ по отношение на застрояването е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № 220/03.03.1980г. - планът е основен за кв.Триъгълника" и включва: Кадастрален, регулационен и застроителен план, като процесният имот е отреден за УПИ ХII-558 от кв.361-нов /264-стар/. В кадастралната основа на плана, на мястото на двете процесни сгради е отразена обща едноетажна масивна жилищната сграда с размери в различните части различни от установяващите се на място в момента. Предвижданията на застроителния план са за ново основно жилищно застрояване в имота. Няма предвидено допълващо застрояване. Според вещото лице процесните сгради не попадат в обхвата на отреденото основно застрояване.

В СТЕ е посочено, че предходен на действащия Застроителен план не е одобряван. Според вещото лице предходен /обезсилен/ Регулационен план е одобреният със Заповед № 220/03.03.1980г. Регулационен план, който е част от основния ПУП - ЗРП за [жк].

Предходен /обезсилен/ Регулационен план, одобрен със Заповед №3568/17.06.1958г., в който процесният имот е отреден за УПИ Х-14 от кв.361-нов /264-стар/. В кадастралната основа на плана, на мястото на процесната сграда с [идентификатор] няма отразена съществуваща сграда, а на мястото на сграда с [идентификатор] е показана по-малка като площ сграда със сигнатура „1 1/2 пмж”. Двете сгради попадат в съседен [УПИ]. На Приложение №5 към експертизата е дадено извлечение от плана и е показан обхвата на поземления имот по кадастрална карта и отразените като съществуващи сгради в кадастралната карта. Дадени са двете процесни сгради с размерите им по заснемане на място.

Според СТЕ предходен /обезсилен/ Регулационен план, одобрен със Заповед №4121/27.07.1954г., по който процесният имот е отреден за УПИ Х-14 от кв.361-нов /264-стар/. В кадастралната основа на плана, на мястото на процесната сграда с [идентификатор] няма отразена съществуваща сграда, а на мястото на сграда с [идентификатор] е показана по-малка като площ сграда със сигнатура „1 1/2 пмж". Двете сгради попадат в съседен [УПИ]. На Приложение №6 към експертизата е дадено извлечение от плана и е показан е обхвата на поземления имот по кадастрална карта и отразените като съществуващи сгради в кадастралната карта. Дадени са двете процесни сгради с размерите им по заснемане на място.

Вещото лице е посочило и предходен /обезсилен/ Регулационен план, одобрен със Заповед №211/02.03.1910г., по който процесният имот е отреден за УПИ ХV-9 от кв.264. В кадастралната основа на плана, на мястото на процесната сграда с [идентификатор] има отразена малка съществуваща сграда в северозападния ъгъл на имота, а на мястото на сграда с [идентификатор] е показана по- малка като площ сграда в североизточния ъгъл на имота със сигнатура „1пж". На Приложение №7 към експертизата е дадено извлечение от плана и е показан обхвата на поземления имот по кадастрална карта и отразените като съществуващи сгради в кадастралната карта. Дадени са двете процесни сгради с размерите им по заснемане на място.

Вещото лице Р. посочва, че сграда с [идентификатор] намира първо отразяване в кадастралната основа на ЗРП от 1980г. В плановете от 1954г. и 1958г. на нейното място няма показано съществуващо застрояване. Графично по плана се установява, че тя е показана като по-малка в план от сега отразената в кадастралната карта и от измерената на място, но отклоненията могат да се приемат в рамките на допустимото и като следствие от ръчното изчертаване в плана. Сградата е построена като пристройка на сграда с [идентификатор], на калкан с нея. Тя е описана в нотариалния акт от 1975г. Времевият период за изпълнение, в който може да се приеме нейното построяване вещото лице определя между 1958г. и 1975г.

За сграда с [идентификатор] вещото лице посочва, че няма отразяване в никой от наличните кадастрални планове с размерите и етажността, с които се заварва в момента. До одобряването на кадастралната карта през 2009г. на нейното място е показана едноетажна масивна жилищна сграда със значително по-малка дължина по североизточната имотна граница. Ширината на сградата по северозападната имотна граница в момента е същата както на старата, показана в плановете сграда. На място вещото лице установило, че старата едноетажна сграда е пристроена и надстроена с втори етаж с просичане на колони и греди в съществуващите зидове и изпълнението на две стоманобетонови плочи. Според експертът е документите за собственост сградата навсякъде е описана като едноетажна „вътрешна къща". В нотариалния акт от 1951г. тази сграда е приета за двуетажна /вкопан първи етаж и един нормален етаж/ с 3 стаи и кухня и след това в плановете от 1954г. и 1958г. сигнатурата е „1 1/2 ПМЖ". Сградата е била паянтова, с площ 38 кв.м. Според вещото лице, графично измерена по плана от 1910г. тя възлиза точно на 38 кв.м. Така вещото лице заключва, че очевидно на това място е съществувала стара паянтова сграда с един етаж и под него вкопан полуетаж, която е била с по-малки размери от сега построената, а заварващата се в момента сграда вещото лице приема, че е строена в периода от 1980г. до 2009г.

Изрично в заключението е посочено, че съгласно предвижданията на действащия ПУП - ЗРП, двете процесни сгради не притежават траен устройствен статут като основно или допълващо застрояване. Вещото лице посочва, че двете процесни сгради не попадат в отреждането за основно или допълващо застрояване за урегулирания поземлен имот по наличните действащи и предходни планове, а в периода от 1954г. до 2000г. те дори попадат в съседния [УПИ] от северозапад, а не в УПИ ХII-558 като в момента.

Според СТЕ и двете процесни сгради са жилищни, с височини, отговарящи на ниско застрояване и като такива те могат да се определят като строеж от Пета категория съгласно класификацията на строежите, дадена в чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ. Вещото лице посочва, че сградите не могат да се определят като допълващо застрояване по смисъла на чл.41 и сл. от ЗУТ, тъй като са с жилищно предназначение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено.

С оглед задължителните указания на ВАС, както и за изясняване на делото от фактическа страна и по искане на жалбоподателя, при второто гледане на делото отново e назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Р. А. И. – Н.. Според СТЕ сграда с идент. 56784.522,558.4 е построена преди 30.12.1951 г., описана в НА № 37 на лист 96 от АД № 2920/2023г., а сграда с идент. 56784.522.558.3 се появява, като елемент на кадастралната основа на КРП от 1980г., но колко преди това е построена няма данни.

Вещото лице е изследвало статута на сградите и е посочило, че Кадастрален и регулационен план (КРП), одобрен със Заповед № IV- 211/02.03.1910г. (лист 37- АД 2920/2023г), според който двете процесни сгради ("д" и "1пж") са елемент на кадастралната основа, макар и не във вида, в който са към настоящия момент; Кадастрален и регулационен план (КРП), одобрен със Заповед № 4121/27.07.1954г. (лист 39-АД 2920/2023г), според който процесната сграда с идент. ... 558.4 ("1пж") е елемент на кадастралната основа, е била в парцел Х-14, но с изменение в регулацията попада в парцел II - 4, 5 от кв. 361-нов, 264-стар; Кадастрален и регулационен план (КРП), одобрен със Заповед № 3568/17.06.1958г. (лист 38-АД 2920/2023г), според който процесната сграда с идент. …558.4 ("1пж") е елемент на кадастралната основа, но попада в парцел II - 4, 5 от кв. 361-нов, 264-стар. Според заключението има един Застроителен план (действащ и към момента), приложен на лист 36 - АД 2920/2023, на който не е записана Заповедта на одобряване, но регулацията на процесния имот парцел XII (РП, одобрен със Заповед 220/03.03.1980г. на лист 35-АД 2920/2023г.) е с конфигурация на парцел X (по РП, одобрен със Заповед № № 4121/27.07.1954г. (лист 39-АД 2920/2023г), върху който е нанесен РП, одобрен със заповед № 3568/17.06.1958г. на лист 38-АД 2920/2023г.).Вещото лице посочва, че няма Застроителен план към действащия към момента Регулационен план, одобрен със Заповед № ОА-52/19.01.2000г., а по действащия ЗП/1980г. е предвидено основно, жилищно застрояване, "свързано" със застрояване в УПИ ХI-559 от запад и няма нанесено допълващо застрояване, но според експертът то не е задължителен елемент на основния Застроителен план.

По отношение на отражението на сградите в ЗРП от 1980 г., вещото лице е посочило, че видно от Графично приложение № 1 към заключението сградите са елемент на кадастралната основа на всички планове от 1954, 1958 и 1980г. (като в последния са показани като една сграда). Според СТЕ реалните размери измерени на място са близки до размерите и конфигурацията по кадастрална карта от 2009г. и са в рамките на допустимата геодезическа грешка в кадастрална основа. Вещото лице посочва, че двете стени - северозападна и североизточна на сграда с идент. 56784.537.191.4 са непроменяни (няма промени по тях) от построяването на сграда преди 1951 г. т.е. тя е двуетажна, както е описана и в НА.

По отношение на материалите, с които са изпълнени процесните обекти, вещото лице посочва, че от север на сградите се виждат каменната зидария и неизмазаните тухлени стени, като зидарията е видимо стара от тухли "К." видими на места. Този "ъгъл" от сграда с идент. 56784.537.191.4 според експерта е двуетажен. Вещото лице посочва, че на другата част (югоизточна) на сградата е направен основен ремонт, не мога да определя годината), като има реализирана нова стоманобетонна конструкция от колони, греди и плочи и отвън е монтирана топлоизолация. В момента сградата е с размери близки до тези в КК, и различна от сградата нанесена в кадастралната основа на КРП/1980г. (една страда на мястото на двете процесни). Вещото лице посочва, че съгласно § 5, т.50 от ДР на ЗУТ сградата е двуетажна, тъй като приземният етаж, независимо, че е вкопан е с височина по-голяма от 1 50м над ниво прилежащ терен.

В с.з. от 24.04.2025г., вещото лице арх. Н. посочва, че по заповедта от 1910г., с която е одобрен кадастрален и регулационен план се вижда едната къща и другата къща, които са в различна конфигурация и обем и не са във вида, в който са към настоящия момент. За следващия план от 1954 г. вещото лице посочва в приложение № 1 към експертизата, че се вижда пак, много бледо червена линия, има едно изменение на регулацията, при която тази къща попада в УПИ, но я няма другата къща. В графика 2, която е извлечение от плана, одобрен 54 г. според вещото лице е видно, че северната сграда, сега с идентификатор 4 я има, докато другата сграда, с идентификатор сега 3 не фигурира в кадастралната основа и северозападната част на имота е придадена към УПИ-1014 към северното УПИ, което се вижда на следващата трета графика от приложение 1. За плана одобрен 1980г. експертът заявява, че има вече и двете сгради, като една обща са нанесени в кадастралната основа с конфигурация близка до сегашната. Вещото лице заяви, че в кадастралната карта е нанесла с червен цвят колорирано сградата по заснемането от приетата експертиза в предходното дело и се вижда, че заснемането почти припокрива кадастралната карта, което е в рамките на грешката. Най-близката конфигурация в сегашния вид на сграда 4 според вещото лице се повява в плана от 1980 г.

Арх. Н. посочва, че когато се снима от север, сградата с идентификатор 4 (на стр. 4 от заключението средна снимка на втория ред) се вижда, че тези два зида - северните зидове на сграда с идентификатор 4 са двуетажни и са стари, те не са бутани и са с автентичната зидария. Посочва, че сграда 3 също е изпълнена със стари материали.

Съдът кредитира частично заключението, като мотиви в тази насока ще бъдат изложени по-долу в мотивите на настоящото решение.

От трети неучастващи по делото лица са представени следните писмени доказателства: от ТД на НАП – Пловдив – справка от регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори (няма данни за подадени уведомления за регистрация на трудови договори за периода 01.01.2020г. – 29.11.2024г. за лицето Д. В. Ю.), справка данни за осигуряване, справка данни за осигурените лица; от Агенция по вписванията – справка по данни за физическо лице; от Община Пловдив – данни за адресно регистрирани лица на [улица]; Дирекция „Местни данъци и такси“, Община Пловдив – удостоверение за декларирани данни на Д. В. Ю..

По делото е изготвена и приета справка от Национална база данни „Население“ относно родствени връзки и адреси на лицата, които се намират в родствени връзки с Д. В. Ю..

От жалбоподателя по делото са представени ситуационни планове от 1958г., 1965 г. и 1980 г. и два броя удостоверения за настоящ адрес.

С Определение от 26.11.20224., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в пределите на делегираната му компетентност със Заповед №21ОА-1412/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив, с която Кмета на район „Централен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Съгласно приетата при първото гледане на делото СТЕ, двете процесни сгради са жилищни, с височини, отговарящи на ниско застрояване и като такива те могат да се определят като строеж от Пета категория съгласно класификацията на строежите дадена в чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ.

Оспорената заповед е подписана от Г. З. - ВИД кмета на район „Централен“, като видно от приложеното на лист 71 по адм. дело № 2920/2023г. Решение № 296 на общински съвет-Пловдив, обективирано в Протокол № 17 от 11.10.2023г., със същото на основание чл.21, ал.1, т.19 и ал.2, чл.42, ал.8, вр. ал.6 и ал.11 от ЗМСМА и решение № 128-МИ/24.09.2023г. на Общинска избирателна комисия-Пловдив, Г. З. – заместник кмет на район „Централен“ е избрана за временно изпълняващ длъжността кмет на район „Централен“ при община Пловдив за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет на район „Централен“ при община Пловдив. Видно от официалната интернет страница на район „Централен“, клетвата е положена от избрания кмет на 08.11.2023г., а оспорената заповед е издадена на 01.11.2023г.

Спазено и изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежите са индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така и по описание, като са несъстоятелни възраженията на жалбоподателя в тази насока. При извършените проверки на място, на служителите по контрол на строителството не е осигурен достъп и строежите са индивидуализирани и описани от външен оглед. В оспорената заповед е посочен идентификатор на имота, в който са построени сградите, както и идентификатори на самите сгради. Обстоятелството, че наредените за премахване обекти съществуват на място се потвърждава и от вещите лица по изготвените СТЕ при първото и второто гледане на делото (като към заключенията е приложен и снимков материал). Противно на изложеното в жалбата, ответния орган е направил преценка за категорията на строежите, като е посочил, че същите са пета категория, какъвто е и експертния извод на вещото лице по приетата СТЕ при първото гледане на делото.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 36/24.08.2023 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на строителството в Община Пловдив - Район “Централен”, както следва: стр. техн. Й. Т. – старши инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив, инж. Л. С. - гл. инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив и И. Г. – инспектор РСК в район “Централен” - Община Пловдив.

По делото са налице доказателства, че съставения КА е връчен на Ю. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като в указания срок на 26.09.2023г. същият е подал възражение. Дори и да се приеме, че това връчване не е редовно, то правото на защита на Д. Ю. не е нарушено от невръчване на акта, защото същият е подал възражение, а отделно от това всички възражения, които е могъл да направи срещу него, са направени с жалбата срещу заповедта. Това нарушение на установената процедура е несъществено и не може да доведе до отмяната на заповедта само на това основание ( в този смисъл Решение № 5809 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2018 г., II о., Решение № 6811 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2021 г., II о и Решение № 4396 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2023 г., II о.).

На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строеж". Разпоредените за премахване строежи са от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ, както е и според приетото по делото заключение при първото разглеждане на делото. По делото не са ангажирани доказателства, в които да се твърди конкретна година на построяване на двете процесни сгради, поради което настоящият съд е поставил задача на вещото лице в тази насока. Такива задачи са поставени и от съда при първото разглеждане на делото.

Според първата изготвена от вещото лице Р. по делото СТЕ сграда с [идентификатор] намира първо отразяване в кадастралната основа на ЗРП от 1980г. В плановете от 1954г. и 1958г. на нейното място няма показано съществуващо застрояване. Графично по плана се установява, че тя е показана като по-малка в план от сега отразената в кадастралната карта и от измерената на място, но отклоненията могат да се приемат в рамките на допустимото и като следствие от ръчното изчертаване в плана. Посочва, че сградата е построена като пристройка на сграда с [идентификатор], на калкан с нея и е описана в нотариалния акт от 1975г. Така според вещото лице времевият период за изпълнение, в който може да се приеме нейното построяване е между 1958г. и 1975г. За сграда с [идентификатор] вещото лице Р. посочва, че няма отразяване в никой от наличните кадастрални планове с размерите и етажността, с които се заварва в момента. До одобряването на кадастралната карта през 2009г. на нейното място е показана едноетажна масивна жилищна сграда със значително по-малка дължина по североизточната имотна граница. Ширината на сградата по северозападната имотна граница в момента е същата както на старата, показана в плановете сграда. На място вещото лице установило, че старата едноетажна сграда е пристроена и надстроена с втори етаж с просичане на колони и греди в съществуващите зидове и изпълнението на две стоманобетонови плочи. Според експерта в документите за собственост сградата навсякъде е описана като едноетажна „вътрешна къща". В нотариалния акт от 1951г. тази сграда е приета за двуетажна /вкопан първи етаж и един нормален етаж/ с 3 стаи и кухня и след това в плановете от 1954г. и 1958г. сигнатурата е „1 1/2 ПМЖ". Сградата е била паянтова, с площ 38 кв.м. Според вещото лице, графично измерена по плана от 1910г. тя възлиза точно на 38 кв.м. Така вещото лице заключва, че очевидно на това място е съществувала стара паянтова сграда с един етаж и под него вкопан полуетаж, която е била с по-малки размери от сега построената, а заварващата се в момента сграда вещото лице приема, че е строена в периода от 1980г. до 2009г. В тази насока се съобразява и вида на строителните материали, от които е изпълнена сградата, които според вещото лице Р. предполагат строителство преди 15-20 години. Съдът кредитира заключението на вещото лице Р. в тази му част като обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо на приетите по делото писмени доказателства.

Настоящия съдебен състав не кредитира заключението на вещото лице Н., изготвено по настоящото дело в частта относно експертните изводи, че сграда с идент. 56784.522.558.4 е построена преди 30.12.1951 г., описана в НА № 37 на лист 96 от АД № 2920/2023г.. В тази част заключението противоречи на приетите по делото действащи и предходни планове, и отразените в тях сгради, с оглед техните различни конфигурации и размери.

Отделно от това в с.з. от 24.04.2025г. вещото лице Н. заяви, че по заповедта от 1910г., с която е одобрен кадастрален и регулационен план се вижда едната къща и другата къща, които са в различна конфигурация и обем и не са във вида, в който са към настоящия момент. Експертът заяви, че едва с плана одобрен 1980г. вече ги има и двете сгради, като една обща са нанесени в кадастралната основа с конфигурация близка до сегашната.

Макар вещото лице арх. Н. да посочва, че двете стени - северозападна и североизточна на сграда с идент. 56784.537.191.4 са непроменяни (няма промени по тях) от построяването на сграда преди 1951 г., което се вижда и от направените към заключението снимки, то въпреки запазването на тези стени от старата сграда в сегашния си вид сградата има различен обем и оформление. Като най-близко като конфигурация и двете вещи лица посочват, че е в отразяването в кадастралната основа на плана от 1980г., но отново близко, а не еднакво. Отделно от това според нотариалния акт от 1951г., сградата е била паянтова и с площ 38 кв.м., а в сегашния си вид е със застроена площ 73,30 кв.м., което е почти двойно повече. Поради изложеното, настоящия съдебен състав приема, че наредената за премахвана сграда с [идентификатор] е изградена в периода 1958г. – 1975г., а сграда с [идентификатор] е изградена в периода 1980г. – 2009г.

Съгласно §127, ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. Доколкото обаче точна година не може да бъде определена е необходимо да се изследва допустимостта на процесния строеж по правилата и нормативите, както при действието на ЗУТ, така и при действието на отменените ЗПИНМ /отм./, ППЗПИНМ /отм./, ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./.

С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че процесните постройки са изградени преди април 1987г. и следва да бъде извършена преценка за търпимост на строежите като се обсъди разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т. е. за да има търпим строеж, то той следва да отговаря на следните условия кумулативно: 1) да е изграден преди 7 април 1987 г.; 2) да е без строителни книжа; 3) да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.

Наредените за премахване строежи не отговарят на изискванията на ЗУТ, тъй като съгласно чл.20, ал.2 от същия закон, основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план. Според чл.21, ал.2 от ЗУТ, сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. Според приетото по делото заключение при първото гледане на делото, двете процесни сгради са разположени изцяло по линията на дъното на УПИ ХII-558, на калкан една с друга, като сграда с [идентификатор] е разположена и на страничната регулационна граница с УПИ I-комплексно застрояване, а сграда с [идентификатор] е разположена на страничната регулационна граница с УПИ ХI-557 и [УПИ]. Според експерта местоположението на двете сгради предполага допустимост само като допълващо застрояване на две регулационни граници. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. И двете сгради са с жилищно предназначение, като сграда с [идентификатор] е двуетажна, с височина - недопустима за допълващото застрояване.

Според Законът за плановото изграждане на населените места/отм./ и Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места /отм./ за изграждане на жилищна сграда е необходимо разрешение за строеж, без значение наличието или не на застроителен план - арг. от § 187 и § 188 ППЗПИНМ. Вярно е, че съгласно чл.55 от ЗПИНМ, строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от съсобственици, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността, но разпоредбата изрично сочи наличие на разрешение. В случая такова не е представено по делото. Видно и от предвиденото в разпоредбата на чл.66е от ЗПИНМ строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират.

В чл.55 на Закона за териториално и селищно устройство изрично е посочено, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Съгласно чл.106, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ-отм./, застрояването е основно (за основното предназначение на парцела) и допълващо (за спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни функции) и се предвижда, както следва: 1. в дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилни сгради; 2. в парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи и други сгради; 3. в парцели за обслужващи сгради, производствени сгради и за сгради със смесено предназначение; 4. в парцели за спортни и атракционни обекти и съоръжения. Според разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ (в редакция - ДВ, бр. 62 от 1973 г.) строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети. В чл.225, ал.2 от ППЗТСУ (в редакция ДВ, бр. 62 от 1973 г.) са посочени случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, като сградата описана в НА от 1975г. (л.54 по адм. дело № 2920/2023г.), като „едноетажна жилищна сграда в дъното на дворното място /вътрешна къща/“ не попада в тези изключения. По делото не са представени доказателства за издадено разрешение по чл.224 от ППЗТСУ. Разрешения за строителство от този вид се изискват и с последващите редакции на чл.224 от ППЗТСУ.

И двете наредени за премахване сгради са построени в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм. – обн. ДВ, бр.69 от 02.09.1977 г. И ДВ, бр.70 от 06.09.1977 г.), според която норма застрояването в парцелите и комплексите е свободно или свързано. Според ал.2 свободно е застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на определено разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северни регулационни линии при тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките до 45 градуса (чл. 11), а в комплексите - на определено разстояние една от друга. Ал. 3 предвижда, че свързано (сключено, групово) е застрояването, при което сградите в два (групово) или в повече парцели или в комплексите (сключено) се разполагат долепени една до друга. Разположението на двете сгради не отговаря на посочените в Наредба № 5 изисквания.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 71, ал.ал.1 и 2, във връзка с чл. 4, ал.ал.1 и 2 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места (обнародвани в-к "Известия", бр.75 от 18.09.1959 г.), според които норми, парцелите се застрояват по начало свободно. Групово и сключено застрояване на сградите се допуска само въз основа на застроителен план. При свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии на разстояния съгласно §7. При групово застрояване сградата, която представлява край на групата, трябва да отстои от страничната регулационна линия на разстояния съгласно §8. Застрояването на парцелите във всички строителни части е свободно или групово. По изключение, въз основа на съответен застроителен план, се допуска сключено застрояване по една или повече страни на квартала, за оформяне на вече изградени главни улици съобразно с архитектурно-градоустройствените, строително-художествените и санитарно-хигиенните изисквания.

Според приетата при първото гледане на делото СТЕ,в периода 1954г. - 2000г. двете процесни сгради са попадали в отреждането за съседния [УПИ] от северозапад и с разположението си те не са били допустими за разрешаване и не могат да се определят като „допустим строеж" по ПУП и норми и правила, действали по време на извършването им. Конкретно за сграда с [идентификатор], вещото лице Р. посочва, че периодът на изпълнение на двуетажната жилищна сграда е от 1980г. до 2009г., като до 2000г., вкл. и другата сграда, тя попада в отреждането за съседния [УПИ] от северозапад и не е била допустима за разрешаване с местоположението си. Така според вещото лице, сграда с идентификато 56784.522.558.4, също не може да се определи като „допустим строеж" по ПУП и норми и правила, действали по време на извършването им.

По отношение на твърдението, че със Заповед № ОА-52 от 19.01.2000г., издадена от кмета на Община Пловдив, с която е изменена имотната граница между имота на жалбоподателя и съседния, в която изрично е отбелязано, че следва да се запази застройката, установи се по делото, че с посочената заповед е одобрен регулационен план за УПИ ХII-558 и [УПИ], кв. 361-нов, 264-стар, по плана на [жк], който е и действащия към момента регулационен план, но няма изготвен нов Застроителен план в съответствие с регулационния от 2000г. Действащ подробен устройствен план по отношение на застрояването е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № 220/03.03.1980г., който е основен за [жк] и включва: Кадастрален, регулационен и застроителен план. В него процесният имот е отреден за УПИ ХII-558 от кв.361-нов /264-стар/. В кадастралната основа на плана, на мястото на двете процесни сгради е отразена обща едноетажна масивна жилищната сграда с размери в различните части различни от установяващите се на място в момента. Предвижданията на застроителния план са за ново основно жилищно застрояване в имота, няма предвидено допълващо застрояване. Процесните сгради не попадат в обхвата на отреденото основно застрояване.

Следва да се обсъдят и нормите на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), според която норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., както и § 16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ (в сила от 2.01.2001 г.), според която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В случая не се ангажираха доказателства за деклариране на строежите през 1998 г., нито в 6-месечния срок по ал.3 на §16.

Според нормата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Установи се по делото от заключенията и на двете вещи лица, че действащ по отношение на застрояването е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № 220/03.03.1980г. - планът е основен за кв.Триъгълника" и включва: Кадастрален, регулационен и застроителен план, като процесният имот е отреден за УПИ ХII-558 от кв.361-нов /264-стар/. Предвижданията на застроителния план са за ново основно жилищно застрояване в имота и няма предвидено допълващо застрояване. Според вещото лице Р. процесните сгради не попадат в обхвата на отреденото основно застрояване. Процесните сгради нямат постоянен градоустройствен статут, следователно не може да бъдат определени като търпими по см. на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като по действащия застроителен план сградите не са елемент от него.

Ответния орган е направил преценка относно допустимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е правилна.

Отделно от това по делото няма данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.

Процесните обекти имащи характер на строеж (§5, т.38 от ДР на ЗУТ), както правилно е приел ответния орган са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, осъществени без строителни книжа. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя.

Настоящия съдебен състав счита, че е спазен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. От събраните по делото доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ се установява, че към настоящия момент в [УПИ], в южната част на имота, предна към [улица]има съществуваща двуетажна жилищна сграда "свързано" (сключено) основно застрояване към сграда в УПИ ХIII-553, кв.361-нов, 264-стар по плана на [жк], [населено място]. Според вещото лице арх. Н., сградата е разположена приблизително 5м. навътре от улична регулационна линия по [улица]от юг. Видно от справка в портала за електронни услуги на АГКК, за сграда 56784.522.558.1 е дадена следната информация: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, брой самост.обекти 3, застроена площ 87 кв. м, а за сграда 56784.522.558.2 е посочено: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 20 кв. м.

Чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на жилище, като този принцип в случая не е нарушен. В действителност от представените от трето неучастващо по делото лице от Община Пловдив – данни за адресно регистрирани лица се установява, че на адреса на [улица]са регистрирани дванадесет лица, всички в трудоспособна възраст, с изключение на две лица: В. Н. Ю. (баща на жалбоподателя) и Е. К. Б., за която няма данни в какви родствени връзки е с жалбоподателя и дали изобщо има такива. На адреса не са регистрирани малолетни или непълнолетни лица. Не са представени доказателства някой от тези дванадесет лица да е в уязвимо положение, да е със специални нужди, както и да страда от заболявания, удостоверени с ТЕЛК или друга медицинска документация. Не са представени доказателства, че доходите на регистрираните на този адрес лица не позволяват осигуряване на друго жилище (в този смисъл Решение № 9863 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2023 г., II о. ).

Всъщност жалбоподателят не ангажира доказателства и не посочи, кои лица обитават наредените за премахване сгради и кои лица обитават съществуващата двуетажна жилищна сграда на [улица], която е със застроена площ 87 кв. м.

Следва да се подчертае, че защитаваните права по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. Чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС определя границите на допустима намеса на държавата правото по чл. 8, ал. 1 в изключение от общия принцип на ненамеса. Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа (какъвто е настоящия случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е насочена към охрана на здравето и живота на обитателите, тъй като правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха за живущите в него, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като административното производство по издаване на заповедта за премахване на спорният строеж е започнало по сигнал, в който е посочено, че фасадата се руши и създава опасност за минаващите пешеходци (л.34 по адм. дело № 2920/2023г.). Съгласно разяснението, дадено в решението на ЕСПЧ от 21.04.2016 г. по делото "Й. и други срещу България", намесата се счита за необходима в едно демократично общество, ако отговаря на належаща обществена нужда и по - специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел.

По тези съображения, съдът намира оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. Ю. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № РДЦ-23-1078 от 01.11.2023г. на В.И.Д. Кмет на район „Централен“ при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], находящи се в дъното на имот с [идентификатор] и с административен адрес [улица], [населено място].

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.