Р Е Ш
Е Н И Е
№530/16.10.2018 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Д***
и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 476/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Производство е образувано по касацианна жалба
от „И*** строй” ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.С*** ,
район Л*** , ул.”Д*** Х*** ” №* , ет.* , ап.* , представлявано от управителя И.Н.К.
срещу решение № 54/13.06.2018 г. на Районен съд Козлодуй, постановено по АНД № 482/2017
г., с което съдът е потвърдил Наказателно постановление № 06-000518/10.04.2017 г. на директора
на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/ гр.Враца. С което на „И*** строй” ЕООД, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5 КТ във вр.414, ал.3 КТ за нарушен
чл.63, ал.2 КТ.
Касаторът, редовно призован не се
явява и не се представлява. В жалбата навежда доводи за неправилност на
решението на въззивната инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон.
Ответникът, редовно призован не се явява,
постъпила е писмена защита от юрк.Кирилова. В писмената защита оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност и моли
решението да остане в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, същата е допустима.
Съгласно определение № 11060/ 20.09.2018 г. по адм.
дело № 11285/2018 г. по описа на ВАС, настоящето касационно наказателно
административно дело е изпратено за разглеждане от Административен съд Монтана.
Разгледана по същество и на сочените основания при касационната проверка по чл.218
от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, настоящият състав приема, че касационните
основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с
което е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, съставът на Районен съд Козлодуй е приел от
фактическа страна, че на 14.03.2017 г. към 11.00 часа при извършена проверка от
служители на дирекция "Инспекция по труда" гр.Враца разпитани в
качеството им на свидетели, по спазване на трудовото законодателство, на „И*** строй”
ЕООД, в обект Енергийна ефективност на блок № 58 в гр. Козлодуй, в присъствието
на служители на наказаното дружество установили, че лицето Е*** А*** С*** извършва
строително - ремонтни дейности с работно облекло, като общ работник“, без да е
получил писмен трудов договор и копие от заверено уведомление по чл.63, ал.2 КТ, заверено от ТД на НАП.
По делото е
приложена и собственоръчно подписана декларация от лицето Е*** А*** С*** към момента на проверката от контролните органи в
която същият декларирал, че е нает на обект "Енергийна ефективност
на бл. * гр.Козлодуй" от „И*** строй” ЕООД да работи в обекта на длъжност
"общ работник", с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. срещу
седмично трудово възнаграждение от 150.00 лв.
Нарушението е
констатирано с протокол
за извършена проверка от 14.03.2017 г. и 20 .03.2017г., с № ПР 1709741 на ДИТ Враца,
получен от упълномощено лице на дружеството. Съставен е АУАН № 06-000518/24.03.2017
г., в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
Междувременно в хода на производството пред
административнонаказващия орган и в законноустановения срок от страна на
нарушителя е представен сключен трудов договор № 00000549/14.03.2017г. с лицето Е*** А*** С*** ,
както и справка от уведомление до ТД на НАП,
подадено на 15.03.2017г. в 10.17 часа, т.е. след проверката от контролните
органи.
При тази фактическа обстановка въззивния
съд е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, като е кредитирал приложените по
административната преписка писмени доказателства и изцяло събраните гласни такива
в лицето на присъствалите на място инспектори в хода на проведеното съдебно
следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във
въззивното производство не се споделят и от настоящия касационен състав, тъй
като безспорно от приложената декларация на л.14 от
въззивното производство, приета и приобщена към доказателствата по делото,
която не е оспорена от касатора, се установява, че лицето Е*** А*** С*** е престирал работна сила, като „общ работник”, с фиксирано работно време
от 08.00 часа до 17.00 часа и уговорено седмично трудово възнаграждение от
150.00 лева в обект на „И*** строй” ЕООД, без да му се предостави екземпляр от писмен трудов договор подписан от
двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. По своя предмет декларираното собственоръчно от страна на Е*** А*** С*** , неоспорено от жалбоподателя,
съдържа всички характеристики на едно трудово правоотношение, а именно работен
режим, заплащане, работно време и т.н., между търговското дружество и лицето Е*** А*** С*** , което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
Изведените от районния съд изводи в тази насока са правилни, в съответствие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което правилно е
потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба
на чл.63, ал.2 от КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да
му предостави при постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката – 14.03.2017 г. към
11.00 часа безспорно е установено, че лицето Е*** А*** С*** е престирал работна
сила, при саниране на блок №58 гр.Козлодуй,
без да е получил екземпляр от писмен трудов договор и уведомление по
чл.63, ал.2 КТ, а такива са представени от управителя на дружеството в
Д"ИТ"-Враца на другия ден, след извършване на проверката от
длъжностните лица.
Настоящата инстанция напълно споделя
правните изводи на въззивния съд.
По аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на
процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено.
РС Козлодуй не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните, респ. до липса на мотиви или
протокол за съдебно заседание, нито решението е постановено от незаконен
състав. Призовани са
страните с възможност за искания по доказателствата и становище по представените.
Приобщена е административнонаказателната преписка, при която е установено
нарушението, за което е съставен АУАН. Правилно въззивният съд е формирал
извода, че делото е изяснено от фактическа страна при събраните и приети
писмени доказателства. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
преценката на доказателствата и формиране на фактическите установявания в решението
и неоснователно в касационната жалба се твърди такова съществено нарушение.
Наред с това наложеното наказание не е й
явно несправедливо, тъй като наказанието е определено в пределите на
предвидената от законодателя отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, след
индивидуализация на наказанието и факта, че това не е изолиран случай по
отношение на търговското дружество, предвид наличието на още дела със същия предмет и касатар.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните
правила. Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по Кодекса на труда
Предвид изложеното касационната инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на решението на Районен
съд Козлодуй, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка
по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/13.06.2018 г.,
постановено по АНД № 482 по описа за 2017
г. на Районен съд Козлодуй.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: