Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, представлявано от "Лидл България" ЕООД, представлявано от М. Е. Д. и Л. М. Х., депозирана чрез пълномощник П. Т., против Решение № 48/15.02.2024 г. на Районен съд Видин, постановено по АНД № 1207/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 003113/12.09.2023 г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция /ГД/ "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С последното на касатора, на основание чл. 200 ЗЗП е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се твърди по изложени в нея доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението за правилно. Посочва, че от доказателствата безспорно е установено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, обсъдена е и санкционната норма на чл. 200 ЗЗП и чл. 27 ЗАНН. Решението да остане в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решението си Районен съд Видин е потвърдил процесното НП на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД"Контрол на пазара" при КЗП, с което на касатора на основание чл. 200 ЗЗП е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000.00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. В решението е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, отговарят изцяло на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като са спазени и изискванията при тяхното издаване. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗЗП, безспорно установено по делото. Не е налице и маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено и съобразено с чл. 27, ал. 2 ЗАНН. По така изложените мотиви и НП е потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни и се споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Съгласно нарушената разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че търговецът е поставил цената за единица мярка на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена, за съответните месни и млечни продукти, подробно описани в акта и НП, при което нарушението е доказано, както е приел и РС.

Правилно РС е приел, че липсват основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението е от категорията на формалните, такова на просто извършване и разкрива една типична за този род деяния обществена опасност. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при неговия избор, а не да разбира за същата при маркирането й на касата. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни.

Не се споделят и останалите възражения на касатора. Същите не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Не е налице и нарушение на материалния закон.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Видин, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските.

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Видин, в настоящия касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/15.02.2024 г. на Районен съд Видин, постановено по АНД № 1207/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА"Лидл България ЕООД енд Ко" КД, представлявано от "Лидл България" ЕООД, представлявано от М. Е. Д. и Л. М. Х., да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.