О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13/28.8.2020г.
Гр. Ямбол, 28.08.2020 г.
Ямболският административен съд, касационен състав, в публично заседание на
двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВАНЯ
СТОЯНОВА
Членове: 1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Едмонд Гоцев, разгледа докладваното от председателя КАНД №
100 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 248 ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на М.В. M.V. роден на ***г., от Румъния, със съдебен адрес *** срещу
решение № 41 от 23.04.2020г. постановено по анд №
278/2019г. на ЕРС, в частта с което не е уважено искането на жалбоподателя М.В.
за присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбата е връчена на ответната страна, но становище по
делото не е постъпило.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Представителят на ЯОС намира жалбата за неоснователна.
Административен съд – Ямбол,
в настоящият състав, намира за установено следното:
Жалбата в частта за
разноските е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима,
но по същество за неоснователна по следните съображения:
С решение № на ЕРС по анд № е потвърдено
като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 245/2019 от 20.06.2019г., издадено от И. Д. П. – и.д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД
„МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, в частта, с която на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр.
с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на М.В., гражданин на Република Румъния, с перс.номер 1660214237306, е наложено
административно наказание –
глоба в размер на 1000.00 лева, ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 245/2019 от 20.06.2019г., издадено от И.Д. П. – и.д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД
„МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА с
която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата 29900.00
щатски долари, преизчислени в български лева съответно 51275.21 лева - предмет
на нарушението. Съдът постановява да се върне на М.В., гражданин на Република Румъния, с персонален номер 1660214237306,
със съдебен адрес ***, адв. Д.Т., отнетия в полза на
държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0107532 към протокол за
извършена митническа проверка № 316/30.01.2019 г., а именно – 29900.00 щатски
долари /двадесет и девет хиляди и
деветстотин щатски долари/, преизчислени в български лева съответно 51275.21
лева по курс за митнически цели към 30.01.2019 г. и НЕ
УВАЖАВА направеното от жалбоподателя М.В.
искане за присъждане на направени по делото разноски.
Жалбата е изпратена на ответната страна,
но становище не постъпва по делото.
Мотивите на ЕРС да не уважи искането за присъждане на разноски
в размер на 1500 лева платено адв.
възнаграждение, са следните: Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления страните
имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен
акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че
жалбоподателят е извършил виновно соченото адм.
нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено
по Закон. Отмяната на допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане
предмета на нарушението, не води до извода, че случая касае отмяна на
обжалваното НП, при който нарушителят да има право на разноски по делото. Ето
защо съдът намира, че потвърждаването на НП в частта, с която е прието, че М.В.
е извършил виновно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ и му се налага адм. наказание за това, е пречка за присъждане на направени
от него разноски по делото.
ЯАС, в настоящия си състав изцяло споделя мотивите
на ЕРС, поради което счита, че правилно не е уважено искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски по изложените по –горе съображения. В този смисъл
съдът не споделя изложените съображения в жалбата досежно
незаконосъобразността на решението в частта за разноските.
Мотивиран от горното, изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, от ЗАНН, вр. с чл. 248 ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК, ЯАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 23.04.2020г.
постановено по анд № 278/2019г. на ЕРС, в частта с
което не е уважено искането на жалбоподателя М.В. за присъждане на
направените по делото разноски.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
не се чете
2./п/
не се чете