Присъда по дело №714/2024 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 100 |
| Дата: | 27 юни 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.) |
| Съдия: | Светлана Кирилова Димова |
| Дело: | 20242230200714 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 май 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура –гр.С. е внесла обвинителен акт против М. Р.
М., ЕГН **********, от гр. С. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т.4, т. 5, т.7, в вр. чл, 194, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т. 3 от НК и против М. М.
М., ЕГН **********, от гр. С. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т.4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитниците и на подсъдимите, и след като
установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371
, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено. Пледира за наказание „Пробация“, изразяваща се в „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, а именно гр. С., ул. Крали Марко № 84, за
срок от шест месеца, като подсъдимия следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца. По отношение на подсъдимия М.,чието деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане счита,че не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК. Предлагам една година и шест месеца
наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3 и наказанието
от една година подсъдимия да изтърпи при „общ режим“, като предлага да
бъде приведено в изпълнение наказанието по НОХД 984/2022 г. на РС –С., а
именно три месеца „Лишаване от свобода“ което да се изтърпи отделно от
наказанието по настоящото дело .
В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явява лично. Признават се за
виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитниците на подсъдимите не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.М. Р. М. е осъждан със Споразумение № 294/26.10.2022г. по
НОХД № 984/2022г. на PC С., в сила от 26.10.2022г., за престъпление по
чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, вр, чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е
1
било отложено за изпитателен срок от 3 години. Към инкриминираната дата
(неустановена дата в периода от 29.03.2024г. до 01.04.2024г.) не е настъпил
петгодишният срок предвиден в разпоредбата на чл. 30, ал.2 от НК, поради
което деянието е извършено при условията на „повторност“ по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК.
Подс. М. Р. М., роден през 2006г.е бил непълнолетен към
извършване на деянието, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Към настоящия момент
подс. М. М. е навършил пълнолетен.
Подс. М. М. М., роден през 2009г.е бил непълнолетен към
извършване на деянието, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Двамата подсъдими са живеели в гр. С., познавали се помежуд си и
били в добри приятелски отношения.
Ощетеното юридическо лице ТД „.......“ ЕООД притежавало няколко
складови бази, една от които се намира в гр. С., на ул. „Родопа“, граничеща
на запад с обект на фирма „Фрукто“, на изток - с обект на фирма
„Момчеви“, на север - с „Мелница С.“, на юг - с пункт за технически
прегледи на МПС. В тази база ползвало склад, а в западната част на имота
павилион, в който се намирала оптиката за видеонаблюдението в имота
(камери за наблюдение). Между павилиона и склада имало оптични кабели,
захранващи камерите за видеонаблюдение, сред които и следните: 30 м.
оптичен кабел с 12 влакна и 20м. силов кабел тип СВТ 5х4кв.мм., 0.6/1 kV. ,
всички собственост на ТД „.......“ ЕООД.
Св. Р. О. Х. работил като шофьор и склададжия в ТД „.......“ ЕООД и
бил материално отговорно лице за складовата база находяща се на ул.
„Родопа“ в гр.С..
На неустановена дата в периода от 29.03.2024г. до 01.04.2024Г., в
неустановен час в светлата част на денонощието (преди 12.00 ч. на
01.04.2024г.), подсъдимите М. М. М. и М. Р. М. се срещнали в гр. С. и
решили да отидат до складовете находящи се на ул. „Родопа“ и да
откраднат нещо като за целта подс. М. носил със себе си лозарска ножица .
В изпълнение на това общо решение, на неустановена дата в периода
от 29.03.2024г. до 01.04.2024г., в неустановен час в светлата част на
денонощието /преди 12.00 ч. на 01.04.2024 г./, двамата отишли до складова
база на ТД „.......“ ЕООД, прескочили бодливата тел, служеща за ограда, и
влезли в имота. Там видели два кабела и решили да ги откраднат. С
помощта на носената от подс. М. лозарска ножица той отрязал двата кабела
от двата им края, като това произвело искри и ножицата се счупила, но
подсъдимите останали невредими. Двамата взели отрязаните кабели и
по обратния път напуснали заедно имота, като по този начин прекъснали
владението на св. Х. върху описаните вещи и установили своя трайна
2
фактическа власт върху тях.
След това отишли на поляна находяща се в района на сметището в
кв. „Надежда“ в гр. С., където изгорили обвивката на кабелите и извадили
от тях медната тел, която продали на св. И.Й.Й., който имал пункт за
изкупуване на черни и цветни метали. За продадените вещи получили
сумата от 80 лева, като обяснили на свидетеля, че са ги намерили в
казаните за смет.
Двамата подсъдими си разделили получената сума и се разпоредили с
парите по неустановен начин.
На 01.04.2024г., около 12.00 ч., св. Р. О. Х. отишъл до складовата база
и установил извършената кражба на 30м. оптичен кабел и 20м. кабел тип
СВТ 5х4кв.мм. Установил и ,че камерите за видеонаблюдение в обекта не
работят, поради отрязването на кабелите, след което уведомил за
случилото се РУ гр. С..
Видно от изготвената в хода на ДП оценителна експертиза
стойността на инкриминираните вещи е следната: 30м. оптичен кабел -
28.50 лв. (0.95 лв. за 1 м.) и 20м. кабел тип СВТ 5х4кв.мм. - 96.20 лв. (4.81
лв. за 1 м.), всичко на обща стойност 124,70 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа
на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и
поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно
покриване и допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетелите: Р.О. Х. (л.37-38, л.39), И.Й.Й. (л.40), Р. Р. М.
(л.42), М. М. П. (л.45)
Дава вяра на обясненията на подсъдимите, които разказват подробно за
извършеното от тях деяние и се признават за виновни.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и в
частност протокол за доброволно предаване (л.3), пълномощно (л.4), фактури
(л.5-6), справка от търговски регистър (л.7-10), Справки съдимост /л.59-61/,
декларации за семейно и имотно състояние /л.62-63/, характеристики (л.52,
л.53, л.55-56, л.58).
Дава вяра на заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно- оценителна експертиза,тъй като не беше оспорено от страните, а
съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността му .
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
От събраните по делото материали безспорно се установява, че
подсъдимия М. Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.4, т. 5, т.7, вр. чл. 194, ал, 1, вр. чл.63, ал.
3
1, т.3 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 29.03.2024г. до
01.04.2024г. в ар. С., макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
условията на повторност, чрез използване на техническо средство (лозарска
ножица) и след предварителен сговор, като съизвършител, с М. М. М.,
извършил кражба на чужди движими вещи: 30м. оптичен кабел и 20м. кабел
тип СВТ 5х4кв.мм. на обща стойност 124,70 лв., собственост на ТД „.......“
ЕООД, представлявано от Р. О. Х., като случаят не е маловажен.
От събраните по делото материали безспорно се установява, че подс.
М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т.4, т.5, вр. чл, 194, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 29.03.2024г. до
01.04.2024г. в гр. С., макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез
използване на техническо средство (лозарска ножица) и след
предварителен сговор с М. Р. М., като съизвършител, извършил кражба на
чужди движими вещи: 30м. оптичен кабел и 20м. кабел тип СВТ 5х4кв.мм.
на обща стойност 124,70 лв., собственост на ТД „.......“ ЕООД,
представлявано от Р. О. Х., като случаят не е маловажен.
По делото е установен безспорно механизма на деянието и
авторството му.
От обективна страна, посочените деяния са извършени при наличие
на предварителен сговор между двамата подсъдими като съизвършители.
По делото е безспорно установено и това, че двамата подсъдими са
действали след предварителен сговор помежду си, предвид факта, че са
взели предварително общо решение за извършване на процесното деяние.
По делото е установено безспорно,че при извършване на
инкриминираното деяние подсъдимите са използвали техническо средство
- лозарска ножица, поради което деянието им безспорно следва да се
квалифицира като такова, извършено чрез използване на техническо
средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Безспорно е установено,че деянието, предмет на обвинението, е
извършено от подс.М. при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28
ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението той е
бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и към
инкриминираната дата не е настъпил петгодишният срок предвиден в
разпоредбата на чл. 30, ал.1 и ал. 2 от НК.
По делото е безспорно установено, че инкриминираното деяние не
представлява маловажен случай, доколкото не са налице основания за
приложение на чл. 93, т.9 НК. Извода на съда в тази насока се мотивира от
механизма на извършване на деянието и в частност от наличието на повече
от един квалифициращ признак, наличието на лоши характеристични
данни и за двамата подсъдими, а за подс. М. и предвид предходно
4
осъждане извън необходимото за квалификация на процесното деяние
както и факта,че същото е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане.
По делото безспорно е установена стойността на инкриминираните
вещи, техния вид, количество и собственост.
Деянието е извършено от подсъдимите умишлено по смисъла на чл.
11, ал.2, пр. I НК, при форма на вината пряк умисъл.Същите са съзнавали
обществено-опасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на обществено опасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимите и намерението им за
облагодетелстване по незаконен начин .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства като прецени, че са налице смекчаващи вината му
обстоятелства за двамата подсъдими, а именно: чистосърдечните признания,
изразено съжаление за извършеното, както и съдействието, което е оказал на
органите на досъдебното производство и чисто съдебно минало за подс. М..
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими,
съдът прие лошите им характеристични данни, а за подс. М. наличието на
предходно осъждане извън необходимото за квалификация на деянието в
условията на „повторност“ както и факта,че същото е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане .
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната
и генерална превенция, съдът наложи следните наказания:
На подсъдимия М. Р. М. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, т.
5, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл. 58А, ал.1 във връзка
с чл. 54, ал. 1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК,съдът приведе в изпълнение наложеното
на подсъдимия М. Р. М. наказание по НОХД № 984/2022 г. на СлРС, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим и ОТДЕЛНО от наказанието по настоящата
присъда.
При определяне на наказанието на подсъдимия М. М. М. за
извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, т.5, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,съдът прие,че същото следва да бъде определено
при условията на чл. 58А, ал.4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК като
му налага „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. С., ул.
5
„Крали Марко“ № 84, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като подсъдимият следва
да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти
седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне на така посоченото наказание,съдът отчете наличието
на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства , а именно
изразено съжаление, оказаното съдействие, самопризнания, чисто съдебно
минало и добро процесуално поведение.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия М. Р. М. да
заплати направените по делото разноски в размер на 14.00 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия М. М. М. да
заплати направените по делото разноски в размер на 14.00 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и
отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянието
и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:
6