О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 833 11.06.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав
На 11.06.2020 г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 802 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1, вр.чл.413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД с ЕИК *********, гр.София,
представлявано от пълномощника адв.В.Г. ***, срещу Разпореждане от 28.02.2020
г. , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 2553/2020 г. на РС Пловдив, с което заявлението на жалбоподателя е отхвърлено
относно сумата от 150, 39 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент.
В жалбата се поддържа, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд, че
уговорката за заплащане на неустойка представлява неравноправна договорна
клауза, тъй като е уговорена за период от датата на прекратяване на договора до
изтичане на крайния му срок. Навежда доводи, че от представения договор
за мобилни услуги и е видно, че неустоечната клауза има различно съдържание от
възприетото в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като не обхваща
стойността на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
договора, а стойността на само 3 месечни такси. Пояснява, че неустойката
включва и още един компонент, а именно –разликата между
стандартната цена на устройството /когато е предоставено такова/ съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената
от потребителя цена при предоставянето му. Жалбоподателят счита, че неустойката
е изчислена така, че операторът да не получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услуга по сключените договори. Изтъква, че в т. 12 от
заявлението изрично е посочено основанието по т. 11 от договора с
допълнително пояснение, че неустойката е договорена съобразно новите правила за
изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти,
които са одобрени с подписана спогодба с регулиращия орган КЗП на 12.01.2018 г.
Посочва, че от съдържанието на договорната клауза в процесния договор
за мобилни услуги е видно, че същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия,
поради което не може да се приеме, че е неравноправна поради противоречие с
разпоредбите на ЗЗП и е с необосновано завишен размер.
В обобщение жалбоподателят сочи, че отхвърлителните мотиви на
заповедния съд противоречат на изложените в заявлението твърдения и на
представените доказателства, тъй като не е претендирана неустойка,
представляваща всички месечни абонаментни такси, дължими до изтичането на
крайния срок на договора.
Иска отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка в размер на 150,39 лв., формирана от сумата в размер на 33,16 лв.-
тримесечни абонаментни такси за ползвания абонаментен план и сумата от 117, 23
лв.- неустойка за устройство за ползване на услуги, представляваща разликата
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена,
която абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване
на устройството.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Пловдив е
образувано по заявление на "Теленор
България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против длъжника И.Х.А. ***.
В т. 9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя
възлиза общо на сумата 247,35 лв., включваща: 1. сумата 32,34 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги; 2. сумата 64,62 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски; 3. сумата 150,39 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така претендираните суми
произтичат от договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г. и
договор за лизинг от същата
дата.
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от
заявлението се сочи, че между страните има сключен договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г. с избран от длъжника месечен абонаментен план. Сключен е и
договор за лизинг от същата
дата, по силата на който
длъжникът е взел при преференциални условия мобилно устройство- таблет. Изплащането се извършва на 23 месечни лизингови вноски, съгласно
индивидуален погасителен план. Поддържа се, че длъжникът не е платил три
фактури по договора за мобилни услуги, както и че не е платил общо 17
лизингови вноски на обща стойност 61,03 лв. за периода м.07.2018 г. до м.12.2019 г., нито е върнал мобилното устройство, поради което била
дължима и допълнителна сума в размер на 3,59 лв. Според изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните
задължения на абоната поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, която неустойка е ограничена до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено и устройство за
ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството и преференциалната лизингова цена. Сочи се общата стойност на неустойката- 150,39 лв.
Към заявлението са приложени описаните в него договори, Общи условия и фактури.
С обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните неплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и неплатени лизингови вноски, а в частта
за претендираната неустойка от 150,39 лв. е
отхвърлил заявлението.
За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е
изложил съображения, че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно
нищожна на основание чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, която
е равна на цяната на самата услуга за оставащия период от договора и по този
начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че
след прекратяването не предоставя услугата.
В разглеждания случай клауза за неустойка е
предвидена т.11 от договора за
мобилни услуги от 20.01.2018 г. Посочено
е, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка и в случаите, при които е предоставено
устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена дължимост и на
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без
абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в
брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
В договора е посочена лизинговата цена на устройството с абонаментен план, така и
стандартната му цена без абонаментен план.
С оглед на казаното,
изводите на районния съд не съотвестват на изложените в заявлението обстоятелства, респ.на приложените доказателства. Видно е, че
между страните е уговорен ограничен размер на неустойката – не повече от
трикратния размер на месечната абонаментна такса, т.е., не е равна на цената на
самата услуга за оставащия период от договора, в случай, че той е по-дълъг от
три месеца. Така уговорена, неустойката не може да се квалифицира като
необосновано висока, а поради това неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
т.5 ЗЗП. Същото се отнася и до тази част от нея, формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното по договора за
лизинг устройство /в брой, без
абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в
брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Изложените съображения налагат извод, че обжалваното разпореждане е
неправилно , поради което ще се отмени и делото ще се възрен на районния съд за
издаване на заповед за изпълнение .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 28.02.2020 г. , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2553/2020 г. на РС Пловдив, с което заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД с ЕИК
*********, гр.София е отхвърлено относно сумата от 150, 39 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от 150,39 лв. неустойка съобразно подаденото заявление.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ:
1………………………
2…………………..…