№ 19277
гр. С., 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110140410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ............. г. на Й. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
с. ........... ........., срещу „.......“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж. к. „............, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № ............. г., сключен между ищеца и ответника,
евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от договора, уреждаща
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2023 г. между Й. Г. С. – като
кредитополучател, и „.......“ ЕООД – като кредитор, е сключен договор за паричен заем №
109476, при следните условия: главница в размер на 3 000 лева, годишен лихвен процент
/ГЛП/ - 38.90%; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.52%; общ размер на дължимата
лихва за целия срок на договора: 892,32 лева; общ размер на дължима погасителна вноска:
243,27 лева; общ размер на всички разходи по договора: 892,32 лева; и обща дължима сума
от заемателя за целия срок на договора: 3 892,32 лева. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 16
от договора потребителят се задължава в срок седем дни от сключването му да предостави
на ответника обезпечение под формата на поръчител, като съгласно ал. 3, т. 1 поръчителят
трябва да отговаря на следните кумулативни условия: да е дееспособно физическо лице;
навършило 18-годишна възраст, с минимален брутен осигурителен доход през последните
шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 800 лева на месец; да има валидно
трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на този договор,
стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия по кредити в ЦКР; да не е активен
потребител на заемните продукти на дружеството и /или да не е поръчител от друг активен
паричен заем, предоставен от заемодателя. Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора, в случай, че не
предостави предвиденото обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 4 491,68
лева. Ищецът излага твърдения, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор
е заплатил на ответника сумата от 1 100 лева. Излага подборни съображения, че процесният
договор за кредит е нищожен поради неправилно посочване в него на ГПР. Посочва, че
прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 16 от договора и съпоставянето й с естеството
на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора в размер на 149,72 % от
главницата, и съответно следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Същевременно
поддържа, че в договора не е посочено и кои разходи формират ГПР, а за да е спазена
1
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, за
да знае той какъв е размерът на оскъпяването на кредита му. Поради това, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения главен иск или евентуалния такъв за
нищожност на клаузата за неустойка. При условията на евентуалност, в случай, че ответното
дружество предяви насрещен иск за остатъка от главницата, моли съда да отсрочи /или
разсрочи изпълнението на задължението поради имотното състояние на ищеца. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „.......“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „.......“ ЕООД е сключен договор за паричен
заем. Твърди, че сключеният договор е валиден и е породил своето правно действие, както и
че не е дал повод за завеждане на делото, а всички извършени плащания по договора са
отнесени за погасяване на главницата на договора за кредит. Оспорва твърдението, че
неустойката следва да бъде включена в ГПР по договора. Излага съображения, че същата се
дължи за неизпълнение на задължение по договора и е индивидуално уговорена. Претендира
разноски.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК е отправено искане за осъждане на ищеца по
първоначалния иск да заплати дължимия остатък за главница по договора за кредит. С оглед
на така направеното искане, с разпореждане № 178271/04.12.2024 г. съдът е указал на
ответника по иска, в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, да заяви
изрично дали предявява насрещен иск. В указания срок ответникът „.......“ ЕООД не е
депозирал молба в изпълнение на дадените му указания, поради което съдът приема, че не е
надлежно сезиран с НИМ.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 23667/30.05.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен
договор за паричен заем № ............. г.
От приетите по делото приетите като писмени доказателства Индивидуален договор
за паричен заем № ............. г. /л. 29-36/ и Погасителен план към него /л. 37-39/, се
установява, че на 17.11.2023 г. е сключен договор за паричен заем между „.......“ ЕООД – като
заемодател, и Й. Г. С. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да
предостави на заемателя потребителски кредит в размер на сумата от 3 000,00 лева, срещу
насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума на 16 броя месечни
погасителни вноски, първата от които платима на 07.12.2023 г., а последната – на 07.03.2025
г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 38,90 % и
годишен процент на разходите от 48,52 %, като общата сума, дължима за връщане от
кредитополучателя към датата на сключване на договора, възлиза на 3 892,32 лева (главница
+ възнаградителна лихва).
Съгласно чл. 16.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен, като заемателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД, в срок 7 дни от
сключването му да предостави на заемодателя обезпечение под формата на поръчител, който
съгласно ал. 3, т. 1 на същата клауза трябва да отговаря на следните кумулативни условия: да
е дееспособно физическо лице; навършило 18-годишна възраст, с минимален брутен
осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този
договор: 800 лева на месец; да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни
месеца преди сключването на този договор, стабилна кредитна история, без регистрирани
просрочия по кредити в ЦКР; да не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и /или да не е поръчител от друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя.
Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора за заем, в случай, че заемателят не предостави
предвиденото обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 4 491,68 лева
Видно от приетия по делото Погасителен план към договор за заем № ............. г. е,
че общият размер на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на 524,00 лева,
2
като самостоятелно размерът на неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 16, ал.
1, включен в месечната погасителна вноска, възлиза на 280,23 лева..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем № ............. г., сключен между ищеца и ответника, и евентуален
иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от договора, уреждаща
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение.за прогласяване за нищожен на
сключен между страните.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза от
договора, която противоречи на императивни материалноправни норми.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщената доказателствена
съвкупност, че на 17.11.2023 г. е сключен Индивидуален договор за паричен заем № 109476
между „.......“ ЕООД – като заемодател, и Й. Г. С. – като заемател, по силата на който
заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя потребителски кредит в размер
на сумата от 3 000,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне
предоставената му сума на 16 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима
на 07.12.2023 г., а последната – на 07.03.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при
фиксиран лихвен процент в размер на 38,90 % и годишен процент на разходите от 48,52 %,
като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към датата на сключване на
договора, възлиза на 3 892,32 лева (главница + възнаградителна лихва).
Съгласно чл. 16.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен, като заемателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД, в срок 7 дни от
сключването му да предостави на заемодателя обезпечение под формата на поръчител, като
съгласно ал. 3, т. 1 поръчителят трябва да отговаря на следните кумулативни условия: да е
дееспособно физическо лице; навършило 18-годишна възраст, с минимален брутен
осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този
договор: 800 лева на месец; да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни
месеца преди сключването на този договор, стабилна кредитна история, без регистрирани
просрочия по кредити в ЦКР; да не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и /или да не е поръчител от друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя. Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора за заем, в случай, че заемателят не
предостави предвиденото обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 4 491,68
лева
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
3
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 16, ал. 6 от процесния договор за
паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,52 %, който формално
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 5 ГПК. Този размер обаче не отразява действителния
ГПР по договора, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката
по чл. 16, ал. 6 от договора, която се начислява автоматично от заемодателя при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 16, ал. 1 –
обстоятелство, което не се оспорва от ответното дружество, предвид наведените в срока по
чл. 131 ГПК възражения по същество, че неустойката не следва да се включва в ГПР.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в чл. 16, ал. 6 от процесния
договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на
посоченото в чл. 16, ал. 1 от договора „обезпечение“, като заемателят се е съгласил да
заплати неустойка в размер на 4 491,68 лева. С уговорената в чл. 16, ал. 6 от договора
неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва
от спецификата и краткия срок /седемдневен/ за изпълнение на задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като обезпечение
„поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне
на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице,
отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно разпоредбата на
чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че
в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано
на части с месечната погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора
4
погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че
задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка
ще възникне. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора
носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона – чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
противоречи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Съдът приема, че уговорената в чл. 16, ал. 6 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Формално посочените в договора
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума по чл. 16, ал. 6 – чийто размер надхвърля размера на заемната сума, не
могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. При това
положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по
кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния предявения иск за нищожност на клаузата на
чл. 16, ал. 6 от договора за кредит.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 346,00 лева, за които по делото са представени доказателства за реално
извършване и следва да се присъдят.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищеца на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер
на 1 366,08 лева с вкл. ДДС.
5
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове, ангажираните доказателства в процеса и наличието на обилна и
непротиворечива съдебна практика по искове със сходен на процесния предмет. Отчитайки
конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично
явяване на адвокат Д., съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 480
лева с вкл. ДДС.
Искането на ответната страна за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на
разноските съдът намира за неоснователно. Предпоставките за прилагане на разпоредбата са
заявено признание на иска от ответника и последният да не е дал повод за завеждане на
делото, които в разглеждания случай не се установяват.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Й. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: с. ........... ........., срещу „.......“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „............, че сключеният между тях Индивидуален договор за
паричен заем № ............. г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. „............, да заплати на Й. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. ........... ........., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 346,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 40410/2024
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. „............, да заплати на адвокат А. Д., с личен номер в САК ............., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС– адвокатско възнаграждение за
6
осъществена безплатна правна защита на Й. Г. С., ЕГН **********, в производството по гр.
д. № 40410/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7