№ 404
гр. ***, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430201013 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. П. Т., ЕГН ********** с адрес; гр.*** ул.“***
против Наказателно постановление № 25-0938-000497/ 24.02.2025г , издадено
от Началник Група в ОДМВР ***, сектор ПП –гр. ***, с което на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ
бр.102 от 29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че при
извършената проверка на 05.02.2025 год.,казал че въпросният ден е закупил
мотоциклета и показал договора за покупко-продажба от тази дата на
полицията . Пояснил, също така, непосредствено преди проверката, че е
разтоварил мотоциклета от превозната платформа, пред мини търговския
комплекс, в който извършва търговска дейност, състоящ се от магазин за
авточасти и салон за красота. Твърди ,че не е бил запалил мотоциклета,а само
го е бутал без запален двигател и същият при проверката бил със студен
двигател. Навежда доводи ,че целта му била след разтоварването на
мотоциклета да го измести и да го разположи пред офиса му, който е в същия
търговски комплекс.Твърди,че още същият ден е платил гражданската
отговорност на мотоциклета,за което представя и застрахователна
полица.Моли съда да отмени НП.
1
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща становище. В съдебно
заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. П. Т. , спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.05.2025 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административно наказващия орган (АНО) на 27.05.2025 г.,
поради което срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
В град *** на кръстовище образувано от улица Генерал лейтенант „Атанас
Стефанов“ и улица „Добрич“ с посока на движение към Рим ***, управлява
Мотоциклет –БМВ К 1600 ГТ,с рег. номер на рамата *** собственост на
жалбоподателят, видимо по договор за покупко - продажба на моторно
превозно средство от 05.02.25г. представен от водача при извършване на
проверката се констатира извършено следното нарушение.
1. Управлява Мотоциклет –БМВ К 1600ГТ,с рег номер на рамата *** без
сключен валиден действащ договор за задължителна гражданска отговорност
на автомобилистите към часа и датата на проверката след справка с РСОД 303
с което виновно е нарушил/а чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ.
За така констатираното нарушение свид. Б. К. съставил в присъствието
на свид. Д. К. акт за установяване на административно нарушение с бл.
№1445327 от 05.02.2025 г. против жалбоподателя. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, бил му предявен за запознаване и му бил
връчен препис срещу разписка,като същият отказал да го подпише и това му
действие било удостоверено със свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
2
Дава се вяра на показанията на свидетелите Б. К. и Д. К..От показанията
на актосъставителя Б. К. се изяснява, че при извършването на проверката
жалбоподателят е нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В останалата част от показанията на свид.К. , както и на
свид. К. се възпроизвеждат едни и същи свидетелски показания относно това
как са забелязвали мотоциклета управляван от жалбоподателят без каска и
това ги мотивирало да го спрат, като мотора бил запален с включени
светлини.
По делото не се установиха и обстоятелства, пораждащи съмнение в
безпристрастността и непредубедеността на свидетелите.
От Справка направени при проверката от полицейските служители за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на
Гаранционен фонд се установява, че за мотоциклет БМВ К 1600ГТ,с рег
номер на рамата *** не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 05.02.2025 г.
От разпита на жалбоподателят,от АУАН и НП се установява ,че от
05.02.2025г по силата на Договор за покупко - продажба на МПС
жалбоподателят е собственик на мотоциклет БМВ К 1600ГТ,с рег. номер на
рамата *** и към проверката няма сключена застраховка гражданска
отговорност .
От Заповед с рег. № 316 з-686 /28.02.2020 г. на Директор на ОД на МВР
– *** се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка,същият е отказал да го подпише ,но отказа е удостоверен с подпис на
свидетел според заК.ите изисквания.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП,още на 24.02.25г.
Наказателното постановление отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира, че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
3
По отношение на връчването на препис от НП съдът отново не намира да
са допуснати нарушения. Следва да се посочи, че самото връчване на НП не е
елемент от производството по налагане на административно наказание, а има
значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали
този срок е спазен в случай на подаване на жалба.
В настоящия случай съдът е приел жалбата за допустима като
своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота
своето право да предизвика обжалване пред съд на наказателното
постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин. В
процесуалния закон задължението за връчването на НП на наказаното лице не
е скрепено със срок след изтичането на който това действие да е опорочено,
поради което неясно остава възражението след кои „императивно предвидени
срокове“ се твърди да е връчено наказателното постановление. Съдът
съобрази и че в конкретния случай не са изтекли и сроковете на погасителната
давност за осъществяване на правомощията на държавата по административно
наказателното правоотношение.
От обективна страна съдът намира, че от събраните и проверени по
делото доказателства се доказа безспорно ,че жалбоподателя е извършил
нарушението, за което е бил наказан с обжалваното наказателно
постановление.
На първо място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, като се установява, че А. П. Т. е бил собственик на процесното МПС-
мотоциклет към датата на деянието. Доказа се на следващо място от
обективна страна, че притежаваният от жалбоподателя мотоциклет БМВ К
1600ГТ,с рег.номер на рамата *** е бил регистриран на територията на
Република България и не е бил спрян от движение към 05.02.2025 г. нито по
искане на собственика, нито служебно от органите на МВР.
Това обстоятелство не се спори от страните.
Следователно спрямо жалбоподателя които е станал собственик на въпросния
мотоциклет на 05.02.25г по силата на нотариално заверен договор за покупко-
продажба са се осъществили фактите, предвидени в хипотезата на
разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е възникнало задължението
да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Доказа се, че към датата на проверката – 05.02.2025 г.,
жалбоподателят е нямал сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Такава жалбоподателят е бил сключил на малко
по-късно на 05.02.25г видно от представената в хода на съдебното следствие
застрахователна полица.
Установява се че към часът на проверката на 05.02.25г е нямало сключена
гражданска отговорност. Именно в това се изразява обществената опасност на
нарушението. По тези съображения съдът приема, че от обективна страна
жалбоподателят А. П. Т. не е имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на процесната
4
проверка. Следователно се касае за факт, настъпил след довършване на
процесното деяние, поради което той не засяга съставомерността на
нарушението, което е доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е било виновно извършено от
жалбоподателя и при форма на вината пряк умисъл. Последният към момента
на извършване на деянието е формирал в съзнанието си представа относно
всички елементи от състава на нарушението, като е съзнавал, че процесният
мотоциклет е негова собственост, т.е. че притежава МПС, регистрирано на
територията на Република България, както и че то не е било спряно от
движение, поради което е бил длъжен да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съзнавал е и че е към момента в които е станал собственик на
мотоциклета е нямал действащ застрахователен договор, когато е пристъпил
към управление на МПС на 05.02.2025 г.
Нарушението е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние същото е било довършено, без да е необходимо настъпването на
някакъв друг резултат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква
причина жалбоподателят да не е сключил веднага договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите след закупуването на
мотоциклета, то той е могъл и е бил длъжен да стори това, поради което
деянието му отново би било съставомерно от субективна страна.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира,
че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и
поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както
и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност.
Следователно преценката дали едно административно нарушение
представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва
да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка
следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от
деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на
обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на
което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
5
административно наказателната отговорност в тези случаи да се реализира
след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен резултат.
По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са
настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата
степен на обществена опасност. Същевременно нарушението е и на поставяне
в опасност, която опасност в случая е била съществуваща към извършването
на деянието, а именно опасността от препятстване на възможността за
евентуално имуществено удовлетворение на трети лица, пострадали от ПТП.
Както се посочи, само с поставянето на другите участници в движението в
такава опасност, деянието вече е разкрило типичната си степен на обществена
опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за никое лице, не
обосновава само по себе си маловажен случай.
Сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ след
извършването и установяването на нарушението също не обосновава хипотеза
на маловажен случай, тъй като това е нормално и дори очаквано от житейска
гледна точка поведение, което според настоящия състав не може да се счита за
някаква особена проява на добросъвестност (така Решение № 1144 от
27.06.2017 г. по к.а.н.д. № 1177/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1152 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 634/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 704 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д.
№ 618/2017 г. на Административен съд – Пловдив). Нещо повече, в типичните
хипотези нарушителят сключва застраховката непосредствено след
установяване на нарушението, а в процесния случай това е станало още на
същият ден.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че по никакъв
начин процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Напротив, интензитетът на обществената опасност е характерен за типичните
случаи на нарушение от този вид, поради което и конкретното деяние не
представлява маловажен случай, а наведеното в този смисъл възражение е
неоснователно. Не на последно по значение място съдът намира, че
изпълнението на така наложеното наказание е необходимо и за постигане на
възпитателните и предупредителни цели на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е
доказано виновното извършване от жалбоподателя на административното
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съдът не констатира допуснати нарушения при определянето и
налагането на следващото се за това нарушение наказание. Правилно е била
определена приложимата санкционна разпоредба, като съгласно чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
6
автомобилистите, се налага глоба от 250 лева за физическо лице. Видът и
размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер. Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато
нарушение при определяне на наказанието, същевременно извършването на
нарушението от жалбоподателя е доказано по категоричен и несъмнен начин
по делото, поради което обжалваното наказателно постановление трябва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0938-000497/
24.02.2025г , издадено от Началник Група в ОДМВР ***, сектор ПП –гр. ***, с
което на А. П. Т., ЕГН ********** с адрес; гр.*** ул.“***на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ
бр.102 от 29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно
процесуалния кодекс пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7