РЕШЕНИЕ
№ 18184
гр. С., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20211110155078 по описа за 2021 година
Предявени са от . ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумата от 480,81
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата 103,41 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018 г. до
26.08.2021 г., както и сумата 0,40 лева, представляваща мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., аб. № .
/при съобразяване на уточнението направено в молба от 01.07.2025г на л.412 от делото/, при
следните квоти на отговорност:
- Х. И. Т. /починал в хода на процеса на 07.01.2024г., на мястото на когото по реда на чл. 227
ГПК са конституирани С. Н. Т., Е. Х. Т., Е. Х. Т., Г. Х. Т., Х. Й. Х., Н. Й. В., С. Й. Х., и Е. Й.
Х./отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за
доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- Е. И. Т. отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в
1
общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната
главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- А. И. И. отговаря за 6/30 части от задължението, чиято 2 равностойност възлиза на сума в
общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната
главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- В. И. Т. /починал в хода на процеса на 27.03.2024г., на мястото на когото по реда на чл. 227
ГПК са конституирани Е. К. Т., А. В. Т., С. В. Т., Н. В. Т., Е. В. Е., С. В. И., Г. В. Т., С. В.
Т., Д. В. Т., и З. В. Т./ отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза
на сума в общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но
неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната
главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- Д. З. И. отговаря за 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за
доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- И. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за
доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- Д. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за
доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- С. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
2
изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за
доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- Е. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ
размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната 3 главница за
доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода
м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;
- З. Й. И. /починал в хода на процеса на 01.05.2023г., на мястото на когото по реда на чл. 227
ГПК са конституирани Е. К. И. и Д. З. Й./ отговаря 1/30 част от задължението, чиято
равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва
върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва
върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.
Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответницата Е. Й. И., представлявана от особен представител адв. ., оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва дължимостта на претендираните суми и
представените фактури, като твърди, че липсват данни за отчитане на действително
консумираната топлинна енергия и топла вода. Оспорва разпределението на претендираните
суми между посочените ответници. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците Х. И. Т., Е. И. Т., А. И. И., В. И. Т., Д. З. И., И. Й. И., Д. Й. И., С. Й. И. и
З. Й. И. не са упражнил правото си на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
За проведено открито съдебно заседание назначения особен представител – адв. Д. на
конституираните по реда на чл. 227 ГПК ответници Е. К. И., Д. З. Й., Е. К. Т., А. В. Т., С. В.
Т., Н. В. Т., Е. В. Е., С. В. И., Г. В. Т., С. В. Т., Д. В. Т., З. В. Т., Н. Й. В., Е. И. Т. и А. И. И., е
депозирала молба, в който оспорва предявения иск, като изтъква, че ВАС е спрял
изпълнението на методиката към Наредба № ./12.03.2020г. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД депозира молба, в която
заявява становище, че предявените искове са основателни, като представя писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
3
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените от . ЕАД искове срещу ответниците за
допустими, като допустимо се явява и производството по отношение на ответника И. Й. И.
и по отношение на конституираните в хода на процеса – С. Н. Т., Е. Х. И., Е. Х. Т., Х. Й. Х.,
С. Й. Х. и Е. Й. Х., за които по делото са представени удостоверения за отказ от наследство.
Въпреки направеното от страна на същите искане за прекратяване на производството по
делото по отношение на тях, съдът намира, че направените откази от наследство не могат да
обосноват прекратяване на производството като недопустимо, а имат значение за
основателността на исковите претенции.
Наличието на отказ от наследство влече след себе си прекратяване на производството
по делото по отношение на отказалите се в случаите, в които дадено лице е конституирано
по реда на чл. 227 ГПК в качеството му на наследник, но е направил отказ от наследството
на починалата в хода на производството страна. В този случай съдът има служебно
задължение да конституира наследниците на починалата страна, като съобрази, че ако няма
от същия ред други наследници, наследството преминава на следващия ред, ако няма
законни наследници - върху универсалния наследник по завещание, ако и такъв няма - върху
държавата. Отказът уголемява частта на другите наследници (чл. 53
ЗН). Отказът от наследство на всички наследници от първи ред, има за правна последица
създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове - в
последователността, посочена в ЗН. Предвид това е константна съдебната практика, че съдът
е длъжен да съобрази отказите от наследство на конституираните по реда на чл. 227 ГПК
лица и да прекрати по отношение на тях производството. В този смисъл решение №
232/11.02.2019г. по гр.д..51/2017г. на ВКС, .I г.о., определение .0088/10.12.2024г. по т.д.№
1300/2020г на ВКС,. т.о., определение № 330/14.10.2020г по ч.т.д. № 1828/2020г. на ВКС, I
т.о., решение № 16/15.04.2022г по гр.д.№1877/2021г. на ВКС, . г.о.
Настоящата хипотеза обаче не е такава. В разглеждания случая ищецът е предявил
иска си спрямо няколко лица изначално, сред които И. Й. И. в качеството му на наследник на
Й. И. И. и срещу Х. И. Т.. Следователно по отношение на И. Й. Т. наличието или не на отказ
от наследство е ирелевантно за допустимостта на иска, доколкото същият не е конституиран
в процеса по реда на чл. 227 ГПК, още повече пък в качеството му на наследник на И. И. Т.,
от чието наследство се е отказал съгласно удостоверение за отказ от наследство изх№
./20.12.2024г. /л. 340 от делото/. Същевременно по делото са представени удостоверения за
откази от наследство /л. 338-343 и л. 366 от делото/, като съгласно същите С. Н. Т., Е. Х. И.,
Е. Х. Т., Х. Й. Х., С. Й. Х. и Е. Й. Х. се отказват от наследството на И. И. Т.. Така
посочените лица обаче са конституирани в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК не като
наследници на И. И. Т., а като наследници на Х. И. Т.. Предвид това производството по
делото не следва да бъде прекратявано по отношение на ответниците, представили откази от
наследство.
4
Досежно основателността на предявените искове, настоящият състав приема
следното:
По субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответнииците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че .., находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Спорен обаче е въпросът дали към процесния период ответниците са били потребители
на топлинна енергия, съответно съществувало ли е валидно правоотношение за доставка на
топлинна енергия между тях и . ЕАД.
По делото е представено писмено доказателство – нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ ., том ., нот.дело № . от 1991г, от който е видно, че за собственици на апартамент .,
находящ се в ., . в ж.к. ., ул. „.“ /идентичен съгласно писмо на . – л.14 от делото с адрес гр.С.,
ж.к. „.“ ./ са признати следните лица: И. И. Т. - на 8/14 ид.ч, Й. И. И. – на 1/14 ид.ч,
ответникът Х. И. Т. - на 1/14 ид.ч, ответникът Е. И. С. - на 1/14 ид.ч, ответникът А. И. И. -
на 1/14 ид.ч, ответникът В. И. Т. - на 1/14 ид.ч и Й.ка И. И. - на 1/14 ид.ч. Видно от
приложено по делото удостоверение за наследници И. И. Т. е починал на 05.04.2015г, като е
оставил за свои наследници децата си - Й. И. И., ответникът Х. И. Т., ответникът Е. И. С.,
ответникът А. И. И. и ответникът В. И. Т., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили
по 1/5 ид.ч от притежаваните от И. Т. 8/14 ид.ч от имота и са станали собственици на по
13/70 ид.ч всеки от тях /по 8/70 ид.ч по наследство всеки от тях + по 1/14 ид.ч, които всеки
е притежавал на собствено основание видно от нотариалния акт/. Същевременно съгласно
приложена по делото справка за Й. И. И. – л.41 от делото, се установява,че същият е
починал на 22.12.2020г., като е оставил за свои наследниците ответниците Д. З. И., И. Й. И.,
5
Д. Й. И., С. Й. И., Е. Й. И. и З. Й. И.. Предвид това същите са придобили на основание чл. 5
ЗН по 1/6 от притежаваните от него 13/70 ид.ч.
Съгласно действащата към 1991г, когато част от ответници са били признати за
собственици на по 1/14 ид.ч от имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена
дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Въпреки че по делото по категоричен начин се установява, че ответниците, спрямо
които са предявени исковете, са съсобственици на процесния имот, няма пречка само един
от съсобствениците да поеме задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия в целия топлоснабден имот. В конкретната хипотеза по делото е
представено заявление-декларация с вх.№ ./25.05.2017г., подадена от ответника В. Т. на
25.05.2017г. за откриване на негово име на партида за .., находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., аб.
№ ., с което същият е отправил предложение до ищцовото дружество имено той да встъпи в
правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот.
Откривайки партида само на неговото име ищецът се е съгласил с отправеното
предложение. Обстоятелството, че именно на името на В. И. Т. е открита партида за целия
топлоснабден имот се потвърждава и от представените от третото лице-помагач документи,
съгласно които като титуляр на партидата за исковия период е сочен В. И. Т.. Предвид това
настоящият състав приема, че по делото е установено, че през процесния период от
м.05.2018г до м.04.2019г. е съществувало валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия до .., находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., аб. № ., единствено между ищовото дружество
и ответника В. И. Т., починал в хода на процеса. Този извод съответства и на предвиденото в
чл.63 от Общите условия на . ЕАД, действали през исковия период.
В доказателствена тежест на . ЕАД е да установи, че такова правоотношение е
възникнало след 2017г. и по отношение на останалите ответници по делото, но
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Ето защо активно материално легитимиран да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот е единствено
ответника В. И. Т., който е починал в хода на процеса на 27.03.2024г., като по реда на чл. 227
ГПК на негово място са били конституирани неговите наследници. В. Т. в качеството си на
потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
6
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се
оспорва от ответника Т. или от неговоти наследници. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №. от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От представения по делото е главен отчет от 07.05.2019г. за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. се установява, че за процесния период ответникът В. Т. е осигурил достъп до
топлоснабдения имот, като е извършен реален отчет на уредите. Същевременно този главен
отчет не е било оспорен от В. Т. или от конституираните по реда на чл. 227 ГПК в хода на
производството негови наследници. Данните от така посочените доказателства и изисканите
допълнително от вещото лице документи са проверени от приетата съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от
експерт, притежаващ необходимите професионални знания и квалификация.
В заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза потвърждава, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, който се отчита
ежемесечно. Посочва, че за абоната се разпределя топлинна енергия единствено за сградна
инсталация според пълния отопляем обем на жилището и за битова гореща вода, но не и за
отопление в имота, тъй като в жилището няма отоплителни тела, а само 2 броя водомери за
топла вода. Посочва, че са взети предвид и технологичните разходи от топлоотдаването на
съоръженията в абонатната станция за процесния период, като същите са изчислени по
Наредба № ./06.04.2007г. за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и
изравнителните сметки. Вещото лице е установило и че за исковия период количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислено от третото лице помагач
по делото, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1. от Наредба № ./06.04.2007г. за
топлоснабдяването, и е разпределено на база пълен отопляемия обем на имота. Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния
имот реално е доставена топлинна енергия.
7
С оглед направеното възражение от особения представител адв. Д. досежно спирането
на изпълнението на методиката към Наредба № ./12.03.2020г, следва да се посочи, че това
спиране е ирелевантно в настоящия случая, тъй като за исковия период не е била приложима
цитираната наредба, а е била приложима Наредба №. от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
По отношение на размера на дължимите суми Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената в процесното жилище
топлинна енергия за исковия период е на стойност 826.40 лева, от които 115.98 лева за
начислени за топлинна енергия за сградна инсталация и 710.42 лева са начислени за
топлинна енергия за ..
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания. От страна на
ищеца обаче се претендира от ответника В. Т. само сума в размер на 96.16 лева, въпреки че
същият следва да отговаря за топлинната енергия начисления за цялото жилище. Ето защо с
оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен спрямо В. Т. за сумата от 96.16
лева, а за останалите ответници следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че за съдът не е налице основание да разглежда релевираното
8
едва с молба от 11.09.2025г. възражение за давност, направено от особения представител,
назначен за някои от конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на В. Т., доколкото
съгласно чл. 133 ГПК това възражение следва да се направи в срока за отговор на исковата
молба, а в конкретната хипотеза препис от исковата молба е била връчена на В. Т. на
14.04.2022г. /л.97 от делото/, т.е към датата на подаване на молбата от 11.09.2025г. срокът за
отговор отдавна е изтекъл.
По отношение на субективно съединените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото искът за главното вземане по отношение на всички ответници с изключение
на В. Т. е неоснователен, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за акцесорната
претенция за мораторни лихва срещу тях.
Досежно претенцията за сумата от 20.69 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 26.08.2021г. върху главницата за топлинна енергия по отношение на
ответника В. Т., настоящият състав намира следното:
За останалата непогасена част следва да намерят приложение Общите условия от
2016г., съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45
дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено,
че клиентът дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща
фактура, за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода,
за който се отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на
топлинна енергия. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в
забава ответникът, е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата
фактура срок. В конкретния случай от видно от представената общата фактура за
отоплителен сезон 2018-2019г. е издадена на 31.07.2019г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2019г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.09.2019г. до 26.08.2021г. върху стойността на потребената през отоплителен
сезон м.05.2018г.-м.04.2019г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл.
162 от ГПК на 20.69 лева по отношение на дължимата от В. Т. главница. Предвид това
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника В. Т. следва да бъде
уважени за сумата от 20.69 лева.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху
заплатената цена на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани
доказателства ответникът да е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на
ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в
забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение едва след изпращането на
9
покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са
ангажирани. Ето защо исковете по отношение на всички ответници за мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, в това число и
по отношение на В. Т..
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 1255 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за
изслушване на експертиза и 800 лева – депозит за особен представител. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК настоящият състав определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 1255 лева. Предвид
обстоятелството, че е уважен единствено предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
149 от ЗЕ срещу ответника В. Т., размерът на присъдените в полза на ищцовото дружество
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, се равнява на 250.84 лева и следва да се
възложат в тежест на конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на В. Т..
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат останалите ответници по
делото, с изключение на наследниците на В. Т., но от името на същите не релевирано такова
искане.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, А. В. Т., ЕГН **********1,С. В. Т., ЕГН
**********,Н. В. Т., ЕГН **********, Е. В. Е., ЕГН **********, С. В. И., ЕГН **********,
Г. В. Т., ЕГН .., С. В. Т., ЕГН**********, Д. В. Т., ЕГН ********** и З. В. Т., ЕГН
**********, всички с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на В. И. Т., ЕГН **********, да заплатят на . ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”., на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 96.16 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска –
24.09.2021г до окончателното й изплащане и сумата 20.69 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху цената на потребената топлинна
енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,40 лева, представляваща
мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за
периода 15.09.2019 г. – 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу С. Н. Т., ЕГН **********, Е. Х. И., ЕГН **********, Е. Х. Т., ЕГН
**********, Г. Х. И., ЕГН **********, Х. Й. Х., ЕГН **********, Н. Й. В., ЕГН
10
**********, С. Й. Х., ЕГН ********** и Е. Й. Х., ЕГН **********, конституирани по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на Х. И. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на . ЕАД,
с ЕИК . сумата от 96,16 лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., аб. № ., за периода от м.05.2018
г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска –
24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 20,69 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху цената на потребената топлинна
енергия и сумата 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. –
м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. И. Т., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 96,16 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 20,69
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу А. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 96,16 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 20,69
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу Д. З. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. З. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 3,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
11
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу И. Й. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Й. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 3,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу Д. Й. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Й. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 3,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу С. Й. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Й. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв., представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 3,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу Е. Й. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Й. И., ЕГН
**********, да заплати на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв., представляваща дължима
12
главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ .,
аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата от 3,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г. върху
цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена
главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. –
26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул. „., срещу Е. К. И., ЕГН ********** и Д. З. Й., ЕГН **********, конституирани по
реда на чл. 227 ГПК на мястото на З. Й. И., ЕГН **********,, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на срещу Е. К. И., ЕГН
********** и Д. З. Й., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото
на З. Й. И., ЕГН **********, да заплатят на . ЕАД, с ЕИК . сумата от 16.02 лв.,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., аб. № ., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й
изплащане, сумата от 3,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 26.08.2021 г. върху цената на потребената топлинна енергия и сумата 0,01 лв. - мораторна
лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода
15.09.2019 г. – 26.08.2021 г.
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, А. В. Т., ЕГН **********1,С. В. Т., ЕГН
**********,Н. В. Т., ЕГН **********, Е. В. Е., ЕГН **********, С. В. И., ЕГН **********,
Г. В. Т., ЕГН .., С. В. Т., ЕГН**********, Д. В. Т., ЕГН ********** и З. В. Т., ЕГН
**********, всички с адрес в гр.С., ж.к. „..., .., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на В. И. Т., ЕГН **********, да заплатят на . ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 250.84 лева – разноски,
сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13