РЕШЕНИЕ
Номер
678 10.06.2010 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: двадесет и
втори април Година: две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Анелия
Такова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер 6559 по описа за 2009 година
Предявени
са искове с правно основание чл.150 СК.
Производството по делото е образувано по
исковата молба на А.С.Т. *** и Т.С.Т. ***, двете непълнолетни – действащи със
съгласието на своята майка и законна представителка Г.К.К. ***, против С.М.Т. ***,
с която се иска от съда да увеличи размера на присъдената на ищците със съдебна
спогодба по бр.д.№ 473/2004 г. по описа на БРС издръжка от 20 лв. за всяка от
ищците на 80 лв. месечно за всяка от тях, считано от подаване на исковата
молба.
Ищците твърдят, че със съдебна
спогодба по гр.д.№ 473/2004 г. ответникът е осъден да им заплаща издръжка в
размер на по 20 лв. на месец за всяка една от тях, като същата не е била
заплащана от него, а от общината. Твърди се, че през изминалите години
икономическата обстановка в страната се е променила, като нуждите на ищците са
нараснали, едната от тях – Т.Т. е ученичка и разходите й за учебници и пособия
са големи. Ищците твърдят, че майка им е безработна и получава само социални
помощи в размер на 35 лв., които са крайно недостатъчни за тяхната издръжка, а
баща им е трудоспособен и е в състояние им осигури нормална издръжка. В
подкрепа на твърденията и исканията в молбата са ангажирани писмени
доказателства.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, ищците поддържат предявения иск и се моли съда да го уважи.
Претендират се съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който иска се признава по основание,
но претенцията се оспорва по размер. В писмения отговор се заявява, че
ответникът не е в състояние да заплаща искания размер издръжка, тъй като е в
изключително тежко финансово състояние. Не са ангажирани доказателства. В
съдебно заседание, назначеният особен представител на ответника моли съда да присъди
минимален размер месечни издръжки за двете му деца, предвид тежкото му
финансово състояние.
Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Созопол
не изпраща представител в съдебно заседание. Представен е социален доклад, с
който се взема отношение по предявения иск за увеличение на издръжката.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното удостоверение
за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № ІІ-1429/29.09.1992
г., ищцата А.С.Т. е родена на *** г. с родители: майка – Г.К.К. и баща – С.М.Т..
Видно от представеното удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане № 2/2***г., ищцата Т.С.Т. е родена на *** г. с родители:
майка – Г.К.Т. и баща – С.М.Т..
По делото е приложен като доказателство
протокол от съдебно заседание на 05.04.2004 г. по гр.д.№ 473/2004 г., с който е
одобрена постигната между родителите съдебна спогодба, с която ответникът С.М.Т.
се е задължил да заплаща на малолетните си тогава деца А., родена на *** г. и Т.,
родена на *** г., месечна издръжка от по 20 лв. за всяка една от тях, считано
от 19.02.2004 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Двете деца живеят заедно с майка си Г.К.К.,
която упражнява пряко родителските права спрямо тях и полага непосредствени
грижи по отглеждането им.
От представения от Д „СП” – гр.Созопол
социален доклад се установява, че детето А.Т. е завършила VІІІ клас в ОУ
„Христо Ботев” с.Зидарово, към момента не учи и е регистрирана в Д „БТ” Созопол,
а ищцата Т.Т. е редовна ученичка в същото училище и през учебната 2009/2010 г.
е ученичка в VІІІ клас. Установява се също, че майката Г.К. е безработна с
регистрация в Д „БТ” Созопол, като е подпомагана от Д „СП” Созопол с помощи по
реда на чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 35 лв. за детето Т. и по реда на чл.9 ЗСП в
размер на 27.15 лв. Последното обстоятелство се установява и от приложеното към
исковата молба удостоверение № 1204/23.09.2009г., издадено от Дирекция ”Социално
подпомагане” – гр.Созопол. При проучването социалния работник е събрал
информация от Кмета на с.Мъглен, общ.Айтос за това, че ответникът С.М.Т. от
около 7-8 години се е установил да живее и работи на територията на РГърция.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира предявените искове за доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК, изменение на предходно определена издръжка
се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. За да възникне това право, е необходимо да са
настъпили след определяне на издръжката трайни съществени промени в нуждите на
детето и във възможностите на родителите. От одобряването на съдебната
спогодба, с която е определен размера на дължимата месечна издръжка за двете
ищци, до настоящият момент са изминали шест години, през който период от време
с възрастта на двете деца значително са се увеличили и техните нужди. Ищцата А.Т.
е на ненавършени 18 години, а ищцата Т.Т. е на ненавършени 16 години и е
ученичка в VІІІ-ми клас в ОУ „Христо Ботев” – с.Зидарово, необходимо е
извършването на разходи за храна, учебни материали и пособия, увеличени са
ежедневните нужди на децата, изменени са значително и икономическите условия в
страната. С оглед на това, съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл150 СК, поради което намира предявения иск за доказан по
основание.
По
отношение на размера на издръжката, съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно които размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към
момента е в размер на 240 лв.,
т.е. минималния размер на издръжка е 60 лв. В конкретния случай е установено,
че и майката не е трудово ангажирана и не получава трудови доходи, като е
подпомагана от Д „СП” Созопол със социални помощи по реда на ЗСПД и ЗСП, а
ответникът се е установил да живее и работи на територията на Република Гърция,
но по делото не се събраха данни за получаваните от него доходи. Следва да се
отчете и обстоятелството, че двете деца живеят при майка си, която упражнява
пряко родителските права спрямо тях и полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието им.
При това, като съобрази
обстоятелствата по делото, както и възможностите на двамата родители и нуждите
на децата, съдът намира, че определените с одобрената съдебна спогодба по
гр.д.№ 473/2004 г. по описа на БРС месечни издръжки следва да бъдат изменени,
като издръжките на двете ищци следва да се увеличат от 20 лв. на по 80 лв. месечно
за всяка една от тях, поради което исковете следва да се уважат в
претендираните размери. Съдът счита, че така определения размер на издръжка,
който граничи с минимума по чл.142, ал.2 СК, е съобразен с нуждите на децата и
възможностите на родителя, който я дължи, като независимо от липсата на данни
за доходите на ответника, съдът взе предвид обстоятелството, че бащата е в
трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск по чл.150 СК е основателен и доказан в претендирания
размер, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС държавна такса върху
увеличения размер на присъдените издръжки, а именно в размер на 172.80 лв.,
съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а на ищците
следва да заплати сумата от 120 лв. за направените от тях съдебни разноски по
делото.
На основание чл.78, ал.7 ГПК,
разноските за ползваната от ответника правна помощ ще бъдат присъдени след
представяне на искането на НБПП, с оглед установяване размера на платеното
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.150 СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдените със съдебна спогодба от 05.04.2004 г.
по гр.д.№ 473/2004 г. по описа на БРС, месечни издръжки на непълнолетната А.С.Т.,
ЕГН ********** и на непълнолетната Т.С.Т., ЕГН **********, като ги УВЕЛИЧАВА от 20.00 лв. (двадесет лева) на
80.00 лв. (осемдесет лева) за всяка една от тях.
ОСЪЖДА
С.М.Т. ***, ЕГН **********,
да
заплаща на непълнолетната си дъщеря А.С.Т.,
ЕГН ********** и на непълнолетната си дъщеря Т.С.Т., ЕГН **********, със съгласието на тяхната майка и законна
представителка Г.К.К.,***, месечна
издръжка в размер на по 80.00 лв. (осемдесет лева) за всяко дете, считано
от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2009 г. до настъпването на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
С.М.Т. ***, ЕГН **********,
да
заплати на А.С.Т., ЕГН ********** и на Т.С.Т., ЕГН **********, със
съгласието на тяхната майка и законна представителка Г.К.К.,***, сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) за
направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА
С.М.Т. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на държавата по
сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки),
дължима върху увеличения размер на присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.