РЕШЕНИЕ
№ 7064
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110101838 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Г. В. Б. срещу Т. И.
Н. за заплащане на сума в размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от сума в
общ размер от 20000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на доброто име, честта и достойнството на ищеца чрез
публично отправено на 22.09.2020г. до широк и неограничен кръг от хора разгласяване
на обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на
личността на ищеца, ведно със законната лихва от началната дата на увреждането -
22.09.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2020г. на ********** в групата
********** чрез профил на лицето П. Н., както и на уебсайта ******, ответникът
публикувал текст със следното съдържание: ********** (СНИМКИ) Публикувано на
септември 22, 2020 септември 22, 2020 от ******** Групата за борбата срещу трафика
на деца е деактивирана по призива на Г. Б. от НМД. Смешно и жалко действие,
извършено и слаби и жалки хора. Той не се ли притеснява, че сега всички ще докладват
неговата група за дискриминационно и обидно отношение. Или той има нещо общо с
трафика на деца, за който и нашите управляващи потвърждават, че го...“ Посочва се, че
текстът от публикацията в уебсайта Фейсбук съдържа и препратка към статия в
уебсайта ******, както и снимка на ищеца. Твърди се, че съдържанието на
публикацията във Фейсбук е съпроводено от следните думи: „#Г.Б.“,
„#Националнамрежазадецата“, „#Педофилия“, като отбелязването със знак „#“ създава
връзка към публикацията, така че занапред при въвеждане на посочените думи след
знака, тези думи се визуализират и написването на която и да е от посочените думи
насочва към публикацията. Статията била достъпна до всички потребители на
1
социалната мрежа Фейсбук, а посредством препубликуването й на уебсайта ****** до
нея имали достъп всички потребители на интернет пространството, като под статията
се съдържали и редица нецензурни коментари и заплахи от потребители, които са били
пряко повлияни от внушенията в публикацията на П. Н.. Посочва се, че в образувано
по тъжба на ищеца НЧХД 13136/2020 г., 93 състав, СРС, по което е постановена
присъда, с която лицето П. Н. бил признат за невиновен, като е прието, че не е автор на
посочената статия. Твърди се, че в проведено по посоченото дело открито съдебно
заседание на 08.11.2022 г. ответникът в настоящото производство Н. заявил пред съда,
че е автор на процесната публикация, което обстоятелство е отразено в изготвения
протокол от посоченото съдебно заседание. Поддържа се, че в статията се насочва
вниманието на читателя върху личността на ищеца и се прави внушение, че ищецът
защитава педофилията и предполагаемо участва в трафик на деца, както и се съдържат
обидни думи, че ищецът е „слаб“ и „жалък“, които се явяват крайно унизителни за
честта и достойнството му. Отправените твърдения по отношение на ищеца
съставляват обиди и клевети, а не касаят единствено негативни лични оценки, израз на
личното субективно мнение на ответника. Използваните изразни средства създават
внушение, че ищецът действа в разрез с правовия ред в страната, защитавайки
сексуалното посегателство над деца и предполагаемо участва в трафик на деца, което
съдържание има клеветнически характер, тъй като съдържа неверни твърдения, според
които „Б. защитава педофилията и предполагаемо участва в трафик на деца“.
Вследствие на публикацията ищецът бил злепоставен, у него се породило чувство за
унижение, потиснатост и притеснение, както и се влошили взаимоотношенията му с
близки и приятели. Твърди се, че ищецът е инициатор и поддръжник на многобройни
каузи, опазващи детския интерес и се ползва с авторитет в обществото и предвид
качеството му на законен представител на ************ (НМД), като чрез неверните
твърденията и обидните изявления ищецът е дискредитиран и в професионалната му
дейност, като изпитвал и притеснение за обществения отзвук и за вредите, които
индиректно ще настъпят и спрямо други неправителствени организации. По негативен
начин бил засегнат и авторитета на ищеца, както и било накърнено доброто му име,
честта и достойнството му посредством публично отправено до широк и неограничен
кръг от хора разгласяване на обидни и клеветнически твърдения и невярната
информация, обективирана в публикацията. Ищецът бил принуден да отговаря на
въпроси относно публикациите, да защитава доброто си име, както и бил обект на
подозрение от обществото. По изложените съображения отправя искане за уважаване
на предявената искова претенция. Претендират се разноски.
В срока по 131 ГПК от името на ответника– Т. И. Н., чрез назначения особен
представител- адв. К., е подаден писмен отговор, в който предявения иск се оспорва по
основание и размер. Навеждат се съображения, че в процесната статия са отправени
критики към група лица, а не са насочени конкретно към ищеца, като предвид
значимостта за обществото на засегнатата тема - педофилията, е резонно да се подлагат
под съмнения действия на лица, чиято сфера на дейност е именно работа, свързана със
защитата на правата и свободите на децата. Поддържа се, че с оглед общественото
положение на ищеца, критиката е обществено оправдана, а целта на публикацията е да
се осъществи защита на обществения интерес. Релевира се и довод, че не е
осъществена обида, тъй като не се атакува личността на ищеца, както и не е налице
клеветническо твърдение, доколкото в публикацията се прави логически извод, който е
цитиран, така и е изразено единствено предположение, а не се твърди факт. Поддържа
се, че е изразена оценка и отношение, което е в съответствие със свободата на
изразяване на мнение. Моли за отхвърляне на иска.
2
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното НЧХД № 13136/2020г. по описа на СРС, 93 състав, се
установява, че е образувано по частна тъжба от ищеца срещу П. Н. за извършено
престъпление клевета и обида за това, че на 22.09.2020г. през своя „фейсбук“ профил,
така и на поддържана от Н. платформа ****** публикувал публикация, съответно
статия с клеветническо и обидно съдържание. В протокола от проведено о.с.з от
08.11.2020г. се установява, че са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Т. И. Н. (настоящ ответник), в които двата показания, че статията в
****** е публикувана от него, защото само той можел да публикува на този сайт, и
същата била цитат на ******* като цитатът бил „Г. Б. е защитник на педофилията“. С
присъда от 08.11.2022г. П. Н. е признат за невиновен в повдигнатите с частната тъжба
обвинения, която е потвърдена с решение № 257/10.04.2023г. по ВНЧХД №
1033/2023г. по описа на СГС, V състав, по съображения, че съобщеното от Т. Н., че той
е публикувал инкриминирания текст, се явява пряко и първично доказателство.
Приет по делото е констативен протокол от 23.09.2020г. от помощник нотариус
****** по заместване при нотариус ******* – Нотариус с район на действие СРС,
съгласно който е удостоверено съдържанието на интернет страница във ****** на
профил с потребителски име П. Н., на който на 22.09.2020г. в групата **********, на
посочената интернет страница е публикуван текст със съдържание:
********* (СНИМКА) Публикувано на септември 22, 2020 септември 22, 2020 от
******** Група за борбата срещу трафика на деца е деактивирана по призива на Г. Б.
от НМД. Смешно и жалко действие, извършено от и слаби и жалки хора. Той не се ли
притеснява, че сега всички ще докладват неговата група за дискриминационно и
обидно отношение. Или той има нещо общо с трафика на деца, за който и нашите
управляващи потвърждават, че го …“, като публикацията съдържала и препратка към
статия в ********.БГ със снимка, съдържаща облика и името на Г. Б.. Удостоверено е
и съдържанието на статия, публикувана на 22.09.2020г. на интернет страница
********.БГ, която съдържа облика и името на Г. Б. със заглавие
****************** (СНИМКИ“ и текст: „Група за борбата срещу трафика на деца
е деактивирана по призива на Г. Б. от НМД. Смешно и жалко действие, извършено от
и слаби и жалки хора. Той не се ли притеснява, че сега всички ще докладват неговата
група за дискриминационно и обидно отношение. Или той има нещо общо с трафика
на деца, за който и нашите управляващи потвърждават, че го има. Това ми прилича
на сваленото видео, отчитащо размера на въглеродните емисии пред и зад маската.
Свалено като „фалшива новина“, при положение, че новина няма, а само показанията
на уреда се виждали“. Към протокола е приложено извлечение от ********.БГ,
съдържащо цитираните изрази и снимка на ищеца, както и публикуван текст
от***********, съгласно който се прави призив: „Включете се в борбата срещу
трафика на деца е деактивирана. От какво се страхува г-н Б. във времена, когато
началникът на отдел „********** ******** съобщава, че България е секс дестинация
за педофили, иска регистър на педофилите, получава отказ и подава оставка?“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
********* и ********* на страната на ищеца.
Св.******** дава показания, че познава ищеца от няколко години, който бил
популярна фигура, публична личност. Виждала е процесната публикация от профила
на П. Н. – ***** във „********“, вкл. и споделена публикация от външен сайт, които
3
уличавали, твърдели, че Г. Б. защитавал педофилията. Статусът бил изпратен от самия
ищец в „чат“, като свидетелката отворила статията, която била свързана със статия към
външен сайт ******. Статията съдържала твърдението, че Г. Б. и оглавяваната от него
Национална мрежа за децата, защитават педофилията, защото са се обявили, срещу
някаква „фейсбук“ група. Няколко дни след това, отворила линка, който бил изпратен,
за да провери има ли наистина щета и струва ли си да се реагира, от пиар гледна точна,
на такова твърдение, при което установила, че има доста споделяния самият статус на
профила на Н., както и споделяне на самата публикация в други групи. Свидетелката
дава показания, че според нея било като организирана атака срещу ищеца, поради
което го посъветвала да реагира по някакъв начин, защото все пак той бил председател
на Национална мрежа на децата. Тоест това е група от неправителствени организации,
чиято работа е да защитават интересите на децата и техните семейства. Споделя, че
статията имало няколко десетки хиляди споделяния, както аудиторията била от 50 000
до 100 000 души. Отделно от това имало коментари, които звучали заплашително
„обесете го, убийте го, идиот, мръсник, педофил и т.н. “, като доколкото
идентификацията била в самото заглавие на статията – „Г. Б. защитава педофилията“
със снимка на ищеца св.******** дава показания, че всички коментари към самото
съдържание имали предвид Г. Б.. Последният не за първи път получавал атаки срещу
личността си и св. ******** очаквала да е малко по-обигран на това, че някой го
клевети злостно, но самият факт, че атаката удряла не само него, но и цялата мрежа и
всичко, което той е правил през последните 15-20 години, конкретния случай му
повлиял много сериозно. Ищецът се затворил в себе си, изпитвал някаква форма на
неудобство да комуникира дори и с близките си хора, изпитвал дискомфорт, не искал
да комуникира с никой, включително и с хората с които работеше. Не малка част от
хората с които ищецът работил споделяли на св.********, че ищецът странял от тя, че
се чувствал неудобно, че изпитвал голямо чувство на срам.
Св. ******** дава показания, че познава ищеца от 2009г., като двамата били част
от екипа на Национална мрежа за децата, запозната е с публикация от м.09.2020г, която
обвинявала ищеца в педофилия и трафик на деца, която публикация била доста обидна,
клеветническа и нанесла доста щети не само на ищеца, но и на организацията, тъй като
той е част от Национална мрежа за децата. Публикацията била от профил на П. Н., в
която директно обвинявал Г. Б. в педофилия и трафик на деца. **** дава показания, че
вследствие на публикацията ищецът бил изключително притеснен, не само заради
ефекта върху него, а и че можело да има ефект и върху организацията, която той
представлява, и която помага на над повече от 200 000 деца годишно. Бил притеснен от
това, че загубата на имидж и обществено доверие, може да доведе до невъзможност да
се помага на деца и семейства. Имал знаци за депресия, за дълбоки щети върху
психичното му здраве. Това състояние продължило дълго време, станал много
мълчалив и тъжен. Замислял се коя е правилната стъпка в тази ситуация, за да може да
се излезе от нея и да се овладеят щетите. От синовете му разбрала, че ищецът започнал
да приема лекарства за овладяване на ситуацията, което продължило доста дълго
време.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца при
4
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил твърдяното
противоправно деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления (употребяване
на твърдените в исковата молба думи и изрази на 22.09.2020 г. по отношение на ищеца
в публикация със съдържание: **********(СНИМКИ“ и текст: „Група за борбата
срещу трафика на деца е деактивирана по призива на Г. Б. от НМД. Смешно и жалко
действие, извършено от и слаби и жалки хора. Той не се ли притеснява, че сега всички
ще докладват неговата група за дискриминационно и обидно отношение. Или той има
нещо общо с трафика на деца, за който и нашите управляващи потвърждават, че го
има. Това ми прилича на сваленото видео, отчитащо размера на въглеродните емисии
пред и зад маската. Свалено като „фалшива новина“, при положение, че новина няма,
а само показанията на уреда се виждали“, в пряка причинна връзка от което е
претърпяла твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни
преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото, честта и
достойнството), така и размерът им.
Спорът се концентрира около авторството, характера на извършеното от
ответника деяние касателно наличието на признака противоправност, както и размера
на претърпените неимуществени вреди.
По отношение на авторството:
Настоящият съдебен състав приема за доказано авторството на процесната
публикация от страна на ответника по чл.175 ГПК от приетия по делото официален
удостоверителен документ, а именно протокола от проведено о.с.з от 08.11.2020г. по
НЧХД № 13136/2020г. по описа на СРС, 93 състав, в частта, в която ответникът е дал
показания, че статията е публикувана от него, защото само той можел да публикува на
този сайт. Относно значението на признанията на страните е формирана трайна
практика на ВКС, съдържаща се в решения № 134 от 5.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018
г. на IV ГО, № 70 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на III ГО, № 358 от
17.01.2014 г. по гр. д. № 1381/2012 г. на IV ГО, № 271 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
66/2014 г. на IV ГО, № 174/29.04.2011 г. по гр. дело № 640/2010 г. на IV ГО, №
475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на III ГО, № 362/03.10.2012 г. по гр. дело
№ 1420/2011 г. на IV ГО и много други. В тази практика е прието, че признанията на
страните за факти, относими към спорното право, включително и извънсъдебните
признания, съставляват допустимо и важно доказателствено средство, което следва да
се прецени с оглед всички обстоятелства по делото. По отношение на признанието на
неизгоден за страната факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, каквото
представлява протокола от съдебното заседание, е постановено решение № 119 от
26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на I ГО на ВКС, в което се посочва, че
признанието на факт, отразено в изявление пред държавен орган, е извънсъдебно и има
същата доказателствена сила като съдебното признание. Оттук съдът прие за доказано
5
авторството от страна на ответника.
По характера на извършеното касателно наличието на признака
противоправност:
Правото да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно, свободата е до
пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто
име и правата на другите граждани – чл.39, ал.2 КРБ. Не е абсолютно и правото да се
търси, получава и разпространява информация по чл.41 – също съгласно ал.2
осъществяване на това право не може да бъде насочени срещу правата и доброто име
на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала. Противоправно деяние е увреждането на всяко защитено от
правото благо. Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност,
която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Съгласно
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, но в пределите, посочени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а
именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име
на другиго. Ако едно изявление накърнява доброто име на адресата му в обществото и
ако това изявление не е вярно, то би било противоправно. Тези разпоредби на
позитивното ни вътрешно право са в унисон с чл. 10 и чл. 8 от ЕКПЧ, по която
конвенция България е страна. Правото на свобода на изразяване на едно лице може да
влезе в конфликт със също тъи важни права на друго лице. Съществено е постигането
на справедлив баланс между защитата на залегналото в член 10 право на свобода на
изразяване и защитата на репутацията на онези, за които са направени твърденията –
право, защитено от член 8 на Конвенцията като аспект на личния живот.
По въпроса за разликата между даване на мнение с оценъчен характер и обидата
също е налице практика на ВКС, според която за разлика от негативните оценки,
обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго, както и че негативните оценки за
определена личност не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на
личността (Решение № 19 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 4040 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение).
Съгласно практиката на ВКС, при спор за причинени вреди от публикация,
какъвто спорът в процесния случай, следва да бъдат посочени кои конкретно изрази и
действия на засягат ищеца. Съдът следва да отграничи кои от тях представляват
твърдения за факти и кои лични съждения относно фактите. На проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста
само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка
6
за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност.
Те могат да ангажират отговорността на само ако накърняват доброто име на адресата
в обществото, т. е представляват обида. В този смисъл практиката е в съгласие с
постановките, дадени в решението Lingens v. Austria на ЕСПЧ.
В конкретния случай, фактическите твърдения засягащи ищеца, съдържащи се в
процесната статия се квалифицират като обида и клевета, конкретно в частта, в която
се твърди, че ищецът „защитава педофилията“ и че „той има нещо общо с трафика на
деца“. Неверните твърдения в процесната статия със заглавие **********, от която
ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, са свързани с обстоятелствата, че
на ищеца е приписвано престъпление, както и укоримо от морална гледна точка
поведение, като името му се свързва с извършването на действия, несъвместими с
добрите нрави. Основното внушение на статията безспорно е, че ищецът има
поведение, противоречащо на правовия ред. Чрез статията са изнесени данни, засягащи
пряко личността на ищеца, които представляват разгласяване на неверни позорни
обстоятелства. Изнесената информация е създала невярна представа у читателите
относно изложените обстоятелства свързани с личните качества на ищеца, като същият
е представен като личност, вършеща неморални деяния. Използваните в статията
изрази осъществяват признаците на клеветнически твърдения, тъй като представляват
разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, които накърняват името на ищеца
като личност, съобразяваща се установения правов ред и порядките в обществото и
предизвикват еднозначна негативна оценка на гражданите. От изложеното може да се
направи изводът, че посочените в публикацията твърдения са неверни и същите
представляват позорящи обстоятелства, тъй като засягат доброто име и личните
качества на ищеца и целят да уронят престижа и авторитета му в обществото, поради
което и тези действия следва да се определят като противоправни. От гореизложеното
следва, че ответникът е засегнал честта, достойнството и доброто име на ищеца, което
е противоправно поведение, с оглед на което за него възниква отговорност за
причинените вреди, съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Съгласно ал. 2 от същата,
вината на делинквента се предполага, като в производството не се проведе доказване
от ответника за оборване на законовата презумпция.
При определяне на размера на неимуществените вреди съдът съобрази
следното:
Общото правило е, че всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е
причинил другиму. В тази връзка следва да се коментира справедливият размер на
неимуществените вреди. Както е прието в константната практика на ВКС, която се
споделя от настоящия съдебен състав, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт, причинен чрез изнесено в медиите клеветническо
твърдение, следва да се преценяват всички обективно установени обстоятелства, в това
7
число характерът на твърдението и в каква степен то е злепоставящо; изживените от
пострадалия негативни емоции и доколко това клеветническо твърдение се е отразило
на общественото мнение за личността, включително и с оглед заеманата от
пострадалия обществена длъжност. По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.).
За установяване настъпването на твърдените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. ******** и ****, които
съдът кредитира в цялост, от които се установява негативното влияние на процесната
статия върху психиката на ищеца.
В практиката на ВКС е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите
относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с
оглед всички останали доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност.
Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото,
съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са
повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти
и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите
доказателства по делото. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като
същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и
неясноти относно спорните факти. От свидетелските показания се установи също, че
въпросната публикация се е отразила доста негативно на ищеца. Той е изпитвал
страдания и негативни душевни изживявания, които съставляват неимуществени
вреди, подлежащи на репариране.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесните клеветнически
твърдения са станали достояние на неограничен кръг лица, както и че същите
подронват личния авторитет на ищеца и внасят съмнение в неговите лични качества и
възгледи. С оглед изложеното се налага извод, че справедливото обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, което би репарирало неимуществените вреди, претърпени от
ищеца вследствие на процесната статия, правилно е било определено от районния съд в
размер на 20000 лева / вкл. отчитайки размерите на присъдени обезщетения по сходни
случаи в практиката например: Решение № 4487 от 19.06.2019 г. по в. гр. д. № 9321 /
8
2018 г. на Възз. II-г състав на СГС/. Поради това съдът намира частичния иск за
сумата от 5000лв. за изцяло основателен.
С оглед чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да плати обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението, считан от 22.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С право на разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в
общ размер на 1650лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Т. И. Н., ЕГН: **********, ***********, да
заплати на Г. В. Б., ЕГН: **********, общ. ********* сумата от 5000лв, предявен като
частичен иск от сума в общ размер от 20000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име, честта и
достойнството на ищеца в резултат на публикация от 22.09.2020г. със заглавие
***********, ведно със законната лихва от 22.09.2020г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. И. Н., ЕГН: **********, ***********,
да заплати на Г. В. Б., ЕГН: **********, общ. ********* разноски по делото в размер
на 1650лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9