№ 13
гр. Сливен, 21.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава К.а
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава К.а Гражданско дело №
20242200100459 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата Т. Й. М., редовно призована, се явява лично и с адв. М. Ч. от
АК К., с пълномощно представено към исковата молба.
За ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД, редовно
призовано, се явява юриск. Г. Р., с пълномощно представено към отговора на
исковата молба.
Адв. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Р.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Ч.: Уважаема госпожо Председател, поддържам исковата молба по
изложените в съдържанието й съображения.
Юриск. Р.: Поддържам отговора.
Съдът ПРИСТЪПВА към устен ДОКЛАД на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от Т. Й. М. против „Дженерали застраховане“
АД, в която се твърди че на 01.08.21г. С. Й. Велева, нейна сестра, е пострадала
в ПТП, като е пътувала като пасажер на задна седалка в лек автомобил, марка
„Сузуки“, управляван от Р. И. Б.. Около 10.00 часа на 01.08.21 г. на път І-5 км
267 плюс 186 между с. Радиево, общ. Димитровград и с. Бял извор, общ.
Опан, л.а., управляван от Р. Б. се е движил в посока от гр. Стара Загора към гр.
Димитровград и в резултат на внезапно влошаване на здравословното му
състояние, управляваният от него лек автомобил навлиза в насрещното пътно
платно и се удря в движещия се насреща лек автомобил, марка „Пежо“,
управляван от водача С. М. М., движещ се в посока от гр. Димитровград към
1
гр. Стара Загора. Малко след произшествието на място е пристигнал екип на
Бърза помощ и екип на МВР, като са констатирали смъртта на С. Б., настъпила
в резултат на удара между двата автомобила. Като причина за смъртта е
посочена съчетана травма, несъвместима с живота, предизвикана от станалото
на 01.08.21г. ПТП. Сочи се, че с постановление на ОП Хасково е прекратено
воденото ДП № 438/21г. по описа на РУ Димитровград, като Окръжна
прокуратура приема, че ПТП, при което е настъпила смъртта на С. Б. не е в
резултат на виновно поведение на водача Р. Б. и е случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК. Водачът Р. Б. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
последиците от ПТП. Постановлението е влязло в законна сила, след
обжалването му по реда на НПК. Сочи се че, лекият автомобил, с който е
настъпило ПТП е застрахован и за него е налице валидно сключена към
01.08.21 г. застрахователна полица „ГО“ при ответното застрахователно
дружество „Дженерали застраховане“ АД. Ищцата твърди, че в резултат на
загубата на нейната сестра е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в душевни болки и страдания от липсата на единствената й сестра, с която
приживе са били в много силна привързаност и са изпитвали взаимна
сестринска обич. Загубата на нейната сестра е необратима и непрежалима, тъй
като ищцата е била отгледана в детството си предимно от своята сестра и
заедно са израснали под нейните грижи и контрол. Починалата сестра е
полагала грижи за възпитанието, отглеждането и всички проблеми в
ежедневието, които ищцата е споделяла единствено и само с нея. Загубата й в
сравнително млада възраст е лишила ищцата завинаги от сестринска обич и
грижи. Сочи се, че контакта е бил ежедневен, като разговорите са били
продължителни, а след тях и двете са изпитвали удовлетворение и
спокойствие от това, че са споделили проблемите и ежедневието си, чувствали
са се уверени и силни от това, че са заедно, като сестрата С. е била опора в
живота на ищцата. Винаги я е слушала и се е ръководила от съветите й.
Ищцата е преживяла много тежко внезапната и неочаквана смърт на своята
сестра и в продължение на около три години изпитва силна и непреодолима
мъка от неочакваната загуба, която е прераснала в депресивно състояние,
пречещо да извършва обичайните си ежедневни ангажименти и задачи.
Ищцата е спряла да контактува с близки и познати, и от един ведър и щастлив
човек се е превърнала в затворена неконтактна и тъжна личност, изпитваща
непреодолима мъка по загубата на опората в живота си. Не може да преодолее
и превъзмогне стреса и страданията, предизвикани от внезапната и
непредвидима загуба на своята сестра.
На 08.03.24г. в деловодството на ответното дружество, ищцата е
депозирала молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
повод от резултат на процесното ПТП.
Със съобщение от 24.03.24г. ответното дружество е отказало да изплати
обезщетение по предявеното заявление.
Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което
присъди на ищцата обезщетение в размер на 80000 лв., представляващо
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
сестрата С. Й. Б., настъпила на 01.08.21г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 01.08.21г. до окончателно изплащане на сумата.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество.
В законноустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не се оспорва качеството на застраховател по застраховка „ГО“. Не се
оспорва и обстоятелството, че на 01.08.21г. е настъпило ПТП. Твърди се, че не
са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на
дружеството, тъй като ищцата не е ангажирала твърдения и доказателства във
връзка с наличието на изключителност по отношение на тяхната сестринска
връзка.
Оспорват се твърденията, че ищцата е живяла от дълги години със своята
сестра, тъй като двете са живели в две отделни домакинства. Сочи се, че
изложеното в исковата молба насочва по-скоро за нормален израз на тъга и
скръб от загубата на сестрата, което не се отличава с изключителност. Оспорва
се и предявеният иск по отношение на претендираната лихва, по отношение
именно на датата, от която се претендира законната лихва, като се твърди, че
по отношение на претенцията е изтекла специалната 3-годишна давност и
заявено възражение в този смисъл. Заявени са доказателствени искания.
Правно основание на претендираните права - чл. 432 ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните –
настъпилото на 01.08.2021г. ПТП., както и сключената застраховка „ГО“,
валидна към 01.08.2021г. със съответното Застрахователно дружество
„Дженерали застраховане“ АД, причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на С. Б..
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищцата е длъжна да ангажира и проведе пълно и главно доказване по
отношение на родствената връзка с починалата С. Б., характера на техните
взаимоотношения, механизма на процесното ПТП, претърпените болки и
страдания във връзка с внезапната загуба по отношение на техния вид и
интензитет.
Ответното застрахователно дружество е длъжно да ангажира
доказателства по отношение на наведените от него възражения по
основателността на предявения иск, изложени в отговора на исковата молба.
Адв. Ч.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
ЮРИСК. Р.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
С определение № 898/03.12.24г., съдът е изискал ДП № 438/21г. по
описа на РУ Димитровград, което е приложено по делото.
3
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА и ПРИЕМА ДП № 438/21г. по описа на РУ Димитровград
като доказателство по делото.
АДВ. Ч.: Водим двама свидетели, които са пред залата и моля да бъдат
разпитани в днешното съдебно заседание.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Г. Р. А. на 32 г., българин, български гражданин, със средно образование,
омъжена, неосъждана.
Свид. А.: Племенница съм на ищцата Т. М. и дъщеря на починалата С.
Й. Б.. Желая да свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Отношенията между майка ми С. и леля ми Т. са
били много близки от деца. Майка ми С., като по-голяма сестра на леля ми Т.,
е полагала доста големи грижи за нея. Помагала й е в училище, помагала й е
като тинейджърка. Дори, когато майка ми С. се жени в К., те продължават да
поддържат много близки отношения. Майка ми С. и леля ми Т. се чуваха
всеки ден, даже по няколко пъти. Винаги си бяха опора една на друга. Майка
ми С. много разчиташе на леля. Оставаше ни при леля Т. в Н. З.. Цяло лято
леля ни Т. ни гледаше и ни помагаше. Майка ми С. много ми е разказвала за
техните близки отношения. Отношенията между майка ми С. и леля ми Т. са
били пример. Тъй като ние живяхме заедно с майка ми С., чувахме как те
говорят по телефона постоянно. Майка ми звънеше на леля ми. Леля ми Т.
постоянно търсеше майка ми. Не са се карали, не са влизали в пререкания.
Майка ми, както винаги си споделяше с нея това, което е преживяла през деня,
интересуваше се от това, което леля ми Т. е преживяла. Ако е имало някакви
проблеми, винаги си ги споделяха една на друга. Абсолютно всеки ден се
чуваха. Виждаха се. Говориха си в Месинджър, във Вайбър. Леля Т. и цялото
им семейство идваха на гости при нас по празниците, събирахме се по Коледа,
Великден, на Нова година. Абсолютно никога не съм чула те да си повишат
тон, да се скарат. Много се уважаваха. Не мисля, че леля ми Т. е приела все
още смъртта на С.. Леля стана друг човек. Звъни ми по телефона, плаче,
разстройваме се. Не е това, което беше преди. Леля Т. преди смъртта на майка
ми, беше усмихната, ведра. Тогава беше жизнен човек, беше ведър човек.
Винаги се усмихваше, шегаджийка. Закачала се е с моето дете, с нас. След
смъртта на майка ми С. не е този човек, който беше. Леля Т. стана тъжна.
Незнам в депресия ли да го кажа. Липсата на майка ми е причината и това, че
няма тази опора от нейна страна, няма вече с кого да сподели това, което се
4
случва. Майка ми С. е по-голямата от двете сестри. Това, което ми е
разказвала майка ми С. е, че винаги са разчитали една на друга, както майка
ми С. към леля ми, така и леля ми Т. към нея. Родителите им си отидоха доста
рано, може би преди 20-тина години. Оттогава винаги те са си били една на
друга като родители, като подкрепа, опора. Нямат други братя и сестри.
Предполагам, че са си споделяли чисто по женски неща, които не могат да
споделят с други хора. Леля ми беше най-близкия човек на майка ми.
Като деца живееха в гр. Н. З.. Да, имали са живи родители и са живели
заедно с тях. Не знам на каква възраст се е отделила майка ми от тях. Майка
ми се е оженила на 22, 23, 24 години. Доколкото знам, тогава се е преместила
другаде да живее. Имам сестра. Т. има семейство. Има съпруг и двама сина.
По-големият е на 27 г., по-малкият е на 20 г. По-малкият си живее тук,
големият отскоро е тук. Ние живяхме заедно с майка ми С. и с баща ми в една
къща. Когато се омъжих, продължих да живея с тях.
Разстоянието между майка ми от К. не нарушаваше отношенията между
сестрите.
Страните: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
В. Р. Б. – Р. на 33г., българин, български гражданин, със средно
образование, омъжена, неосъждана.
Свид. Б.: Дъщеря съм на починалата С. Б. и племенничка на ищцата Т.
М.. Желая да свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕНА, за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Знам, че отношенията между майка ми С. и леля ми
Т. са били винаги много близки. Те от детска възраст винаги са били много
привързани една към друга. Майка ми С. се е грижила за леля ми още от деца.
Помагала й е в ежедневието, в училище. Майка ми С., както и леля ми Т., и
двете са ни разказвали. Те са си само двете сестри. Били са доста по-млади,
като са починали родителите им. Майка ми С. и леля ми Т., като са останали
сами, са си помагали двете, били са си опора една на друга. Не съм чула да са
имали пререкания помежду си. Майка ми С. и леля ми Т. винаги са
поддържали връзка една с друга. Непрекъснато са си говорили по телефона
всеки ден, по два, три и четири пъти, разговори по Месинджър и Вайбър.
Когато има празници сме се събирали. Когато нещо ежедневно, когато леля ми
Т. има някакъв проблем, се обажда на майка ми С.. Тя винаги е успявала да
помогне, да даде съвет, да се справят с проблема, със ситуацията. Основно
винаги е било леля ми Т. да разчита на майка ми, предвид близките
отношения, които имаха и все пак силната привързаност. Когато майка ми се
премести в К., те ежедневно поддържаха връзка по телефона, видео-разговори.
Леля ми Т. с нейното семейство идваха в К. на гости. Майка ми с нашето
семейство ходихме в Н. З. на гости, по празниците се събирахме, някой уикенд
5
почивен ходиха на гости една на друга. Винаги, когато съм била покрай тях
чувах да се вслушват в съвети. Разговорите между майка ми С. и леля ми Т.
бяха много дълги. Можеха да продължат един час и повече. Майка ми С. и
леля ми Т. не са имали пререкания за наследство. Винаги са се разбирали.
Никога не е имало пререкания. Болката която до ден днешен леля ми изпитва
е неописуема. Тя преди беше жизнен човек, усмихнат, контактен. Говоря за
леля ми Т.. Но след внезапната смърт на майка ми С., нещата се промениха.
Леля ми Т. вече не е толкова жизнения човек, която беше усмихната. Вижда се
как болката продължава. Съдя от това по разговорите с леля ми Т.. Тя е тъжна,
разстройва се. В случаите винаги е свързано с майка ми С.. Споделя колко е
ужасна загубата на леля ми. Липсва й подкрепата на нейната единствена
сестра С., която винаги е била до нея и я е подкрепяла във всяко едно нещо,
привързаността, всичко което са имали между тях. Леля ми Т. не е преодоляла
болката, нито би могла да я преодолее.
Аз имам много бегли спомени с баба си и дядо си. Бяха живи, когато те
живееха заедно. Майка ми се е преместила в К., когато се е омъжила. Когато
аз се родих, тя вече е била в К.. Сестринската връзка винаги е била много
силна. Аз имам сестра. Също имаме толкова близки отношения и също
разчитаме една на друга. Също разчитаха една на друга, независимо от деца,
съпруг. Леля ми Т. има семейство. Те живеят в Н. З.. Като по-малки за
братовчедите ми се грижеше леля ми Т.. Срещахме се по празници. През
летата, когато ние бяхме деца, майка ни С. ни оставяше при леля ни в Н. З..
Прекарвахме време там. Аз ходих на училище в К.. В момента се виждаме през
месец, два с леля ми. Аз живея в бащиния си дом.
Страните: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от
залата.
Във връзка с искането на ищците за назначаване на САТЕ и на основание
чл. 195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, която да се изготви от вещо лице инж. В. К. Ш., което след като се
запознае с материалите по делото и приобщеното наказателно производство,
изготви писмено заключение, в което отговори на въпросите :
Да се опише подробно механизма на възникване на процесното ПТП;
Да се опишат техническите причини за настъпилото ПТП, както и
възможността за неговото предотвратяване;
Да се посочи има ли данни починатала да е ползвала обезопасителен
колан.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лв.,
платимо от ищеца по сметка „Депозити“ на СлОС, в едноседмичен срок от
6
днес.
По отношение искането на ищцата за назначаване на СПЕ, съдът намира
за основателно възражението на ответното застрахователно дружество
предвид това, че по делото няма данни ищцата да е търсила психиатрично
лечение или консултация с психолог в продължение на повече от 3 години
след инцидента, както и към момента, както и няма данни да е приемала
медикаменти за лечение на психологични травми. Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на
съдебно-психологична експертиза /СПЕ/ по делото.
С цел събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.02.2025г. от 9.30
часа, за която дата и час страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. В. К. Ш..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7