Присъда по НОХД №1239/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 19/ 22.04.2025г. по НОХД № 1239 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
Ц. М. А. с ЕГН ********** от село С., обл. М. е обвинен в това, че:
На 11.09.2023 г. в с. С., обл. М., ул. „П.И.“ № 25 в условията на домашно
насилие е причинил лека телесна повреда на П.Б.П., изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
И за това, че на 11.09.2023 г. в с. С., обл. М., ул. „П.И.“ № 25 в условията
на домашно насилие се заканил с убийство на П.Б.П., като й казал, че ще я
убие и ще я ликвидира и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал.
1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимият
за виновен, като му се наложи наказание пробация за първото деяние, което
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание лишаване от
свобода за срок шест месеца за второто деяние, което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години и шест месеца и година.
Пострадалото лица, редовно призовано се явяват в разпоредителното
заседание. Не се конституира като частен обвинител или граждански ищец.
Подсъдимият Ц. М. А. с ЕГН ********** не се признава за виновен.
Производството се разви по общия ред – бяха разпитани всички
свидетели посочени в обвинителния акт на РП Монтана. Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, приема за безспорно установено
следното:

І По фактите:

Свидетелката П.П. и подсъдимият Ц.А. живели на семейни начала 22
години, като от съвместното им съжителство се родили две деца - свидетелят
М.М., роден през ХХХХ г. и свидетелят П.М., роден през ХХХХ г. Към месец
септември 2023 г. всички живеели в с. С., обл. М., ул. „П.И.“ № 25. Двамата
отглеждали животни. А. бил регистриран като земеделски производител и се
грижел за около сто крави в местна кравеферма, а свидетелката П., отговаряла
за документите. През годините двамата имали няколко случая на
неразбирателство но официални сигнали до органите на МВР и прокуратурата
не били подавани.
1

Около 2020 година свидетелката П. започнала да тегли бързи кредити,
които не обслужвала. Причина за тегленето на кредитите била хазартна
зависимост от нейна страна. За същите не казвала на подсъдимия М., но тъй
като била търсена от представители на колекторските фирми, М. разбирал за
тях, възстановял изтеглените от нея пари, настоявал П. да престане да тегли
кредити и изразявал опасения за семейното имущество.
През есента на 2023 година подсъдимия М. научил, че свидетелката П.
отново е изтеглила бърз кредит, който не обслужвала и дори не била заплатила
първа вноска. В тази връзка вечерта на 11.09.2023 година двамата отново
провели разговор относно изтеглените кредити. Разговорът прераснал в спор в
резултат на който подсъдимия счупил телефона на свидетелката П.. Същата
вечер П. отишла да спи в стаята на синовете си. На следващата сутрин,
свидетелят М.М. я докарал в град Монтана. П. отишла до МБАЛ Монтана,
където си извадила медицинско удостоверение в което били описани
наранявания по тялото и, като пред съдебния лекар – свидетелят И.Д. заявила,
че и е нанесен побой предната вечер от подсъдимия М..
Отишла и в РП Монтана, където и било снето сведение и въз основа на
него било образувано досъдебно производство.
След този случай П. отишла за известно време в град София при своя
приятелка, но след 10-на дни се върнала и заживяла в апартамента на
подсъдимия М. в град М., в който апартамент живее и към момента на
настоящето производство.
В хода на образуваното досъдебно производство били разпитани
свидетели включително по реда на член 223 от НПК. Свидетелката П. в
разпита си в качеството на свидетел отрича да е била бита от съпруга си на
процесната дата, не заявява да са и отправени заплахи спрямо живота и,
твърди че отношенията с подсъдимия са се подобрили. Била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертизи по писмени данни /съдебно
медицинското удостоверение издадено от свидетеля И.Д. и разпита на
свидетеля П./, видно от която на П. е причина лека телесна повреда.
Приложено е свидетелство за съдимост на подсъдимия М., видно от
което същият е неосъждан. Същият бил привлечен в качеството на обвиняем
по досъдебното производство, разпитан в това качество не се признал за
виновен и дал подробни обяснения.
След приключване на разследването наблюдаващият делото прокурор
изготвил обвинителен акт срещу подсъдимия А. за престъпни деяния по член
131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от
НК.
Към момента на съдебното производство подсъдимият А.о и
свидетелката П. не живеят съвместно, но поддържат нормални отношения,
съвместно отглеждат двете си деца и П. продължава да отговаря за
документацията на фермата на подсъдимия М..
В хода на съдебното следствие свидетелката П. отрича да е бита и
2

заплашвана от подсъдимия. Заявява че причинени и увреждания са от работата
във фермата с животните.

ІІ По доказателствата

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – П.Б.П., Б.В. П. и В.Б. П., д-р И.Д., както и от приетите
писмени доказателства. Свидетелите М. Ц. М. и П.Ц. М. – синове на
подсъдимия, се възползват от правото си да не дават свидетелски показания в
хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля д-р И.Д., в
който твърди, че свидетелката П. е заявила пред него и съответно той е вписал
в графата „предварителни данни“ в СМУ № 158/2023 година, че уврежданията
са и причинени от съпруга и. Макар и кредитирани с доверие същите се
оценяват от настоящият съд като доказателствен материал относно факти и
обстоятелства, който макар да са от значение за делото, са записани в
медицински документ - СМУ без материална доказателствена сила относно
извършителя на престъпното деяние, тъй като отразяват извънпроцеулно
изявление на свидетелката П. пред медицинско лице, по повод на извършено и
освидетелствуване, а не са дадени в рамките на процесуално-следствено
действие. Видно от показанията на свидетеля Д., той записва всяка едно
обстоятелство, която пациента заяви пред него без да извършва проверка по
достоверността на твърденията.
Съдът не кредитира с доверие свидетелските показания дадени от
свидетелят Б.В. П. дадени в хода на досъдебното производство, включително
по реда на член 223 от НПК, в частта им касаеща съпричастността на
подсъдимия към престъпните деяния, за които е образувано настоящето
производство. Причина за изключване от доказателствената съвкупност на
тези свидетелски показания, досежно автора на престъпното деяние е
следната: В свидетелските си показания в хода на досъдебното производство
Б. заявява, че е видял дъщеря си няколко дни след побоя, същата имала синини
по лицето и тялото, за които му казала, че са и причинени от подсъдимия А..
Същевременно в СМУ, изготвено от свидетеля Д. на следващия ден след
побоя не са описани каквито и да било синини по лицето на П.. В последствие
пред настоящият съд свидетелят П. заявява, че изобщо не си спомня да е
виждал дъщеря си след инцидента и не знае да и е нанасян побой от
подсъдимия. Поради това противоречие с отразено в СМУ и заявеното от
свидетеля П. пред първоинстанционния съд показанията му в хода на
досъдебното производство не следва да се кредитират с доверие.
В свидетелските показания дадени от същият свидетел в хода на
съдебното следствие, П. заявява, че не си спомня какво точно е станало и
3

какво е казал пред органите на досъдебното производство, но е категоричен,
че дъщеря му не му е споделяла, че е била бита от заплашвана от подсъдимия.
Заявява, че се срамува от постъпката на дъщеря си и че той самия е теглил
кредит в размер на 5000 лева, за да погаси нейни задължения от хазарт.
Имайки предвид, че свидетелят П. е от близкия семеен кръг на подсъдимия и
факта, че заявява, че не си спомня дали изобщо е виждал дъщеря си и какво
точно тя му е споделила относно случилото се на процесната дата, настоящият
съд намира, че и тези свидетелски показания на Б.В. П. не допринасят за
изясняване съпричастността на подсъдимия към престъпните деяния.
Свидетелските показания на П.Б.П. съдът кредитира с доверие. Същата
неколкократно, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие заявява, че не и е нанасян побой от подсъдимия А., нито
е била заплашвана от него. Причинените и увреждания са в резултат на
работата във фермата, обстоятелство което бе потвърдено като възможно в
разпита на вещото лице – д-р Федя Тодоров, изготвил експертизата в хода на
досъдебното производство. Заявява, че към есента на 2023 година е била
хазартно зависима, затънала в дългове, объркана, във влошени отношения с
цялото си семейство и няма ясни и точни спомени къде и какво е говорила.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на описаните в СМУ увреждания на свидетелката П..
Съдът я кредитира с доверие поради обстоятелството, че същата е ясна и
изчерпателна. Съдът прие и изслуша същата и в съдебно заседания, като на
вещото лице изрично бе поставен въпрос възможно ли е причинените
увреждания на П. да са вследствие на работа във фермата и със животни
/теле/, на което експерта даде обоснован отговор, че е възможно.

ІІІ По правото

Анализът на фактическата обстановка води до извода, че не се събраха
безспорни и неопровержими доказателства за виновността на подсъдимия по
така предявените му обвинения. Установиха се и сериозни по обем
обстоятелства от значение за законовия състав на повдигнатото обвинение, за
които държавното обвинение не предостави каквито и да било доказателства,
нито пък такива бяха събрани в хода на съдебното производство.
В хода на съдебното следствие и от приобщения доказателствен
материал от досъдебното производство не се събраха каквито и да било
първични доказателства подкрепящи обвинителната теза на РП Монтана.
Свидетелката П., пострадала съгласно изложеното в обвинителния акт,
категорично заявява, че не е била бита и заплашвана от подсъдимия. Другите
две лица присъстващи на място на инцидента и евентуално възприели факти и
обстоятелства от значение за делото се възползват от правото си да не дават
свидетелски показания.
В подкрепа на обвинителната теза на РП Монтана е събрано едно
4

единствено производно /вторично/ доказателство – свидетелските показания
на д-р И.Д.. Доказателствената стойност на записаното в СМУ следва да бъде
преценено въз основа на заявеното от свидетеля Д., че записва каквото му
бъде казано като причина за увреждането и няма задължение да проверява
тези обстоятелства. Съгласно изготвената СМЕ причинените увреждания на
свидетелката П. са причинени от удари с/върху тъпи и твърди предмети и е
възможно да са както в резултат на нанесен и побой, но също така е възможно
да са причинени и по описания от нея начин – при работа с животни във
фермата.
Непълнотата на обвинителната теза по-конкретно обхваща следните
обстоятелства: По първото обвинение не се събраха доказателства за
механизма на причиняване на леката лесна повреда. Не се установиха вида,
характера и броя на ударите, за които представителят на РП Монтана твърди,
че са нанесени от подсъдимия А. на свидетелката П., следствие на които и е
причинена описаната в съдебно-медицинската експертиза телесна повреда. Не
е изрично посочен в диспозитива на обвинителния акт, нито в неговата
мотивна част и механизма на причиняване на телесното увреждане, не се
събраха доказателства в тази връзка и в хода на съдебното следствие.
Свидетелката П. изрично заявява, че не е била бита от подсъдимия, а
описаните в СМУ телесни увреждания са в резултата на работата и във
фермата. Изводът на съда, че не е категорично доказано, че на пострадалата е
нанесен побой от подсъдимия А., в резултат на който и е причинена лека
телесна повреда, се подкрепя и от вещото лице изготвило медицинската
експертиза, което дава свидетелски показания, че е възможно установената
телесната повреда да е причинена по заявения от свидетелката начин.
По второто обвинение не се събраха /а същите не се посочени и в
диспозитива на ОА/, конкретно отправените закани /заплахи/ с убийство. Не
се установи свидетелката П. да е възприела тези закани и същите да са
възбудили основателен страх у нея /Решение № 18 от 6.03.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1821/2014 г., III н. о./ Изводът на съда, че не се установява по безспорен
и категоричен начин свидетелката П. да е била заплашвана и това заплашване
да е възбудило у нея основателен страх за живота й се подкрепя и от
безспорно установената фактическа обстановка по случая, съгласно която след
конфликта възникнал между нея и подсъдимия, същата не съобщава на никого
за случилото се, а отива в съседната стая и ляга да спи. От това и поведение,
при липсата на изрични свидетелски показания в подкрепа на изложеното в
обвинителния акт е невъзможно да се направи еднозначен извод, че П. е била
заплашена с посегателство спрямо живота и е изпитала страх за неговото
осъществяване.
При тази доказателствена съвкупност и при наличието на единствени
свидетелски показания в подкрепа на обвинителната теза, неподкрепени дори
от свидетелските показания на пострадалото лице , настоящият съд намира, че
презумпцията на невиновност на подсъдимия А. не е преодоляна от
представителя на държавното обвинение.
5

В разпоредбата на член 303 от НПК изрично е посочено, че присъдата не
може да почива на предположение и че в правомощията на съда е да признае
подсъдимия за виновен, само и единствено, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, какъвто извод в настоящият случай въз основа на събрания
доказателствен материал категорично не би могъл да бъде направен.
Мотивиран от горното и прилагайки разпоредбата на член 304 от НПК,
настоящият съд призна подсъдимия за невиновен по повдигнатите му
обвинения.
В производството не е конституиран граждански ищец.
На основание член 190 от НПК разноските следва да останат за сметка
на държавата.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Съдия в районен съд:
6

Номер на акта:	19
Дата:	22 април 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20241630201239
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 октомври 2024 г.

Присъда по НОХД №1239/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите