№ 1387
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501528 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 39/11.03.2025 г., по гр.д.№ 56/2024 г. на Окръжен съд
Благоевград, 14 състав, съдът е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на В. И.
В. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със
законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска за сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 400 000 лв. С решението „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на В. И. В. сумата от 19 429.35 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
12.01.2024г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
Срещу това решение, в частта с която е отхвърлен предявения от В. И. В.
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от
300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие от13.10.2023 г., ведно със законната лихва
от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, е подадена въззивна жалба от В. И.
В., която моли то да бъде отменено и предявения иск за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълен размер. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в
противоречие със закона, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Счита,
че съдът не е съобразил в достатъчна степен задължителните постановки, представени в
ППВС № 4/1968 г., допълнитено развити в практиката по чл.290 от ГПК на ВКС. Съдът не
бил отчел характерът, тежестта и последиците на причинените на ищцата травматични
увреждания. Интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания и не
оценил релевантните и установени по делото обстоятелства. Не били съобразени
продължителността на лечебния процес и възстановителния период. Не били съобразени в
1
достатъчна степен извършените на ищцата 9 броя операции. Не било съобразено, че ищцата
е получила съчетана травма и състоянието й е било изключително тежко. Не били отчетени
остатъчните последици – множество белези по цялото тяло, констатирани от вещите лица,
имащи перманентен характер. Не били съобразени вторичните посттравматични
дегенеративни промени в гръбначния стълб на ищцата, както и промените във физическото
и психическото състояние на ищцата. Не бил отчетен риска за нервната система и психиката
на В. В., констатиран от ексепртите, във връзка с механичната травма на мозъка. Следвало
да бъде отчетена и огромната инфлация към момента.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва въззивната жалба и
моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. В. срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ за сумата 400 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с
настъпило ПТП и сумата 19 429.35 лева - обезщетение за имуществени вреди – извършени
разходи за операции, болничен престой, медицински консумативи, медицински прегледи,
мед. транспорт, преписи от медицинска документация, придружител, медицински материали
и помощни средства и др., ведно със законна лихва върху сумите съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 12.01.2024 г. до
окончателното им изплащане. В исковата молба е посочено, че на 13.10.2023 г., около 17:30
ч., на път 3-108, км. 12+000, общ. Петрич, настъпило пътнотранспортно произшествие
между л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег. № ******** с валидна ЗЗГОА при „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД по полица №BG/06/123000378540, управляван от Х. Г. Т. и
мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ********, управляван от Б. В. Б..
Лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег. № ******** управляван от Х. Т.,
от спряло положение в десния банкет предприел маневра завой на ляво, като пресякъл
пътното платно при наличие на пътна маркировка „М1“ (единична непрекъсната линия) и
реализирал ПТП с движещият се по пътя в посока град Сандански мотоциклет марка
„Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ********, управляван от Б. Б.. В пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП ищцата В. И. В., като пътник на мотоциклет марка
„Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ******** претърпяла тежка политравма,
изразяваща се в: Комбинирана травма; Фрактура базис крании; Фрактура мандибуле;
Фрактура синус максиларис декстра; Фрактура на 2 шиен прешлен; Фрактура на дясна
бедрена кост – билокуларна; Фрактура дисталис антебрахии; Фрактура на 12 ребро
двустранно; Фрактура на 9 и 10 ребра в дясно; Фрактура на 9 и 10 торакални прешлени;
Фрактура на дясна бедрена кост; Фрактура на лява гривнена става; Фрактура с дислокация
на дясна челюст; Разкъсно контузна рана на дясно коляно; Други съчетани счупвания,
обхващащи няколко области от тялото, закрито; Травматичен шок; Счупване на други части
на костите на предмишницата, закрито; Счупване на гръбначен прешлен, закрито;
Състояние след хидроторакс в дясно; Счупване на свода на черепа; Множествени счупвания
на костите на черепа и лицевите кости; Фрактура на максиларен синус; Фрактура на долна
челюст; Автоимунен тиреоидит; Парциален линеарен пнеумоторакс с дебелина 2 мм по
предна аксиална линия в ляво; Повърхностна травма на окосмената част на главата. Относно
посочения инцидент било образувано ДП №314 ЗМ – 424/2023 г. по описа на РУ – Петрич,
разследването по което продължавало. Отговорността за процесното ПТП била на водача Х.
2
Т.. От данните на Информационен регистър към Гаранционен фонд, публично оповестени на
интернет страница на фонда – към дата 13.10.2023 г. МПС с ДКН ******** имало активна
застраховка Гражданска отговорност. В изпълнение на чл. 380 от КЗ В. В. на 12.01.2024 г.
депозирала писмена застрахователна претенция с вх. № 94-Н-19 при „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, във връзка с което била образувана Застрахователна преписка №
43072952300275. С писмо с изх. № 0-92-1400 от 24.01.2024 г. застрахователят по същество
отказал да заплати обезщетение. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, във
връзка с претърпените от ищцата телесни повреди следствие ПТП на 13.10.2023 г., в
исковата молба много подробно са описани травматичните увреждания и проведените
операции и лечения, свързани с тях, като се посочва, че общия болничен престой на ищцата
във връзка с претърпените телесни увреждания е 75 дни, което лечение продължава и към
настоящият момент. Твърди се, че през този период ищцата е изпитвала силен дискомфорт и
болки в травмираните места, трудности с ежедневните и обичайни дейности и нужда от
помощ за повечето от тях. Дълго време не е могла да става, била е в легнало положение, не
може да извършва самостоятелно нито едно обикновено действие присъщо на самостоятелен
млад човек, изцяло е зависима от чужда помощ, оказвана й от нейната майка – Д. М.. В. В.
имала дълга и гъста коса до кръста, за която е полагала много грижи, но поради дългото
залежаване в болничните заведения /38 дни в реанимация под постоянна аналгоседация/
получава рана в окосмената част на главата, съпроводена с косопад. Наложило се е отново да
бъде хоспитализирана, което на фона на всичките болки, мъки, страдания и сълзи е било
момент на достигане на пълна депресия, пълна липса на надежда и вяра. След като ищцата е
била изкарана от състоянието на изкуствената кома в продължение на 38 дни, се е наложило
да бъде захранвана с храна за бебета в продължение на две седмици. В. В. търпяла и щяла да
продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, имала нужда
от медикаменти, от чужда помощ за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за
хигиената си. Налице били особени и интензивни болки и страдания. От приключване на
болничните лечения изминали пет месеца, като в този следболничен период ищцата
изпитвала значителни неудобства в бита и ежедневието, не само – тя се е нуждаела от
постоянни грижи и помощ в ежедневието. На този етап не можело да се даде прогноза за в
бъдеще. Предвид факта, че ищцата била и е в пълна неяснота, как ще се развие
възстановяването й и дали ще може да проходи, и да бъде пълноценния, здрав човек, който е
бил преди катастрофата, тя изпитвала постоянен страх за живота и бъдещето, несигурност и
силен стрес, постоянен плач и силна депресия, обстоятелства наложили желанието й и явна
необходимост за консултации с психолог. Поради това, след 38 дни в прекарани в
реанимация под постаоянна аналгоседация (изкустевена кома) на В. В. били извършвани
сесии с психотерапевтична насоченост от кл. психолог към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД. След проведените психотерапевтични сесии в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
ищцата продължила да провежда терапия с психолог от академията на МВР, които
продължават и към настоящия момент. Следвало да се отчете и обстоятелството, че е на 21
години, в трудоспособна възраст, завършила е средното си образование с отличен успех,
записала е да учи в Академията на МВР, с цел да успее да стигне до мечталата служба, като
служител в структурите на МВР – „Агенция Митници“, като към настоящият момент била
студент с отличен успех, в трети курс, но поради тежкото й здравословно състояние, била
принудена да повтори курса. От увредите и операции, щели да останат силно загрозяващи
белези по тялото й. Счита, че претърпените телесни увреди я поставят в изключително
неравностойно и непълноценно състояние на човешко съществуване, като на свой ред
обуславят разстройство на здравето, психическо и физическо такова. Към момента
единствените въпроси за нея били ще може ли отново да има правилна стойка на тялото и
походка, да се грижи сама за себе си, да излиза с приятели и да се разхождат в парка и
планината, тъй като лекарският екип лекуващ ищцата не можел да даде прогноза за
възстановяването й. Поради силните болки в много от дните не можела да спи по цели нощи,
което допринасяло за тежкото й психическо състояние. Продължавала да страда и от
постравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия,
сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по
3
пътното платно. След катастрофата ищцата изпитвала постоянен страх граничещ с параноя,
когато се намира в близост до движещо се МПС или пътува в МПС, както и силен страх и
притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресича улицата, което влияело силно
негативно на психиката й. Въпреки подкрепата на семейството си, В. В. и към настоящият
момент чувствала риск и се страхува за живота си. Имала необходимост от интервенции и
работа с психолог за постигането на един нормален начин на живот. Вследствие на увредите
и операции отслабнала с 20 килограма. От дата на ПТП до настоящия момент майка й била
неотлъчно до нея във всички лечебни заведения и ежедневно се грижела за нея, преобличала
я, сменявала памперсите й, давала й лекарства, извършвала цялостното обслужване на
пострадалата 24 часа, седем дни в седмицата, обгрижва я и помага на медицинския
персонал, предвид хилядите ежедневни нужди и пълната й зависимост от друг човек. Това
карало ищцата да изпитва силен срам и ужас, че е безпомощна, че следва да й сменят
памперси, да стоят до нея денонощно и да е в тежест на семейството си. Претърпените
увреждания щели да оставят силен негативен отпечатък върху бъдещият й живот - да
извършва нормално задълженията си, да живее динамичният живот на здрав и млад човек,
очакващ евентуално създаване на семейство. В. В. не можела да се забавлява, да излиза с
приятели или да спортува. Пиела болкоуспокояващи постоянно и следва да разчита на
семейството си за всичко, за да преживява дните си. Преди инцидента била много контактна
личност, с много приятели, с които е ходила по екскурзии и на поход в планината. Обичала е
много да спортува – да тича в природата и да ходи на фитнес; била изключително здрав
човек; изключително жизнена, добронамерена, дейна, отзивчива, инициативна, изпълнена с
желание да живее човек, ценена от всички – близки и приятели, същата е помагала, била е
усмихната, весела и приятен човек. В. В. полагала ежедневни и големи и незаменими грижи
за семейството и добро отношение към всички. В момента нямало следа от този човек, не
можели да я разпознаят близките и приятелите. В следствие на претърпените тежки телесни
повреди и извършените във връзка с тях осем тежки операции, походката и стойката на
ищцата е нарушена. В. В. щяла да бъде освидетелствана с ТЕЛК Решение с висок % т.н.р.,
като щяла да има необходимост от чужда помощ за неопределен период от време
ежесекундно, ежечасно, ежедневно. Щели да бъдат необходими бъдещи интервенции,
години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог за постигането на един
начин на живот далеч от достойния начин на живот. Към настоящия момент освен активното
лечение и рехабилитация било необходимо и динамично проследяване на пострадалата с
оглед зарастването на счупванията. При диагностицираното счупване на гръбначен прешлен
с голяма вероятност щяла да се наложи операция за коригиране на дефекта. В бъдеще след
пълно зарастване на костите в зависимост от функционалното състояние на пострадалата
щяло да се наложи и провеждане на оперативни намеси за екстракция на поставените
метални остеосинтезни елементи при проведените операции.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е оспорил исковете по основание
и размер. Оспорени са всички елементи от фактическия състав на деликт и механизма на
настъпване на процесния деликт. Оспорили са ПТП да е причинено от действията на водача,
чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество като са
възразили алтернативно и за съпричиняване. Оспорени са причинените имуществени и
неимуществени вреди и техния размер. Искът от 400 000 лв. за неимуществени вреди бил
завишен по размер и не съответствал на действително претърпените болки и страдания от
страна на ищцата. Претенцията на ищцата не била съобразена с критерия справедливост и с
практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи. Предявеният
иск за неимуществени вреди бил неоснователен и недоказан. Застрахователят не бил
изпаднал в забава и съответно не дължал лихва.
Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд е оспорило
размерите на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерен и неоснователно
завишен съобразно претърпените от ищецът вреди, социалноикономическите условия на
живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и
с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки
случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
4
Счита, предявения срещу ответника „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД иск е основателен, като
единствена причина за ПТП била поведението на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес" с ДКН ******** - Х. Г. Т.. Евентуално, твърдят наличие на преимуществен
принос на застрахования при „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД водач на лек автомобил марка
„Мерцедес" с ДКН ******** за настъпване на вредоносния резултат. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата В. В., в размер на поне 50% ,
която като пътник на процесния мотоциклет е пътувала без да постави задължителната
предпазна каска.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищцата за
причинените й неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното
ПТП.
Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
изготвен от дежурен ПТП при РУ Петрич, ОД на МВР Благоевград, съгласно който на
13.10.2023 г., около 17:30 ч., на път 3-108, км. 12+000, общ. Петрич настъпва
пътнотранспортно произшествие между: Участник № 1 - МПС л.а., марка „Мерцедес”, модел
„E200” с рег. № ******** с валидна ЗЗГОА при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, полица №
BG/06/123000378540, управляван от Х. Г. Т., ЕГН: ********** и Участник № 2 - МПС
мотоциклет марка „Хонда”, модел „Хорнет 600 С”, с рег. № ********, управляван от Б. В. Б.,
ЕГН:**********. Посочено е, че механизмът за настъпване на процесното ПТП,
реализирано на 13.10.2023 г. е следният: л. а. марка „Мерцедес”, модел ,Е200” с рег. №
******** управляван от Х. Т., от спряло положение в десния банкет предприема маневра
завой на ляво, като пресича пътното платно при наличие на пътна маркировка „М1”
(единична непрекъсната линия) и реализира ПТП с движещият се по пътя в посока град
Сандански мотоциклет марка „Хонда” , модел „Хорнет 600 С”, с рег. № ********,
управляван от Б. Б.. Като пострадали лица в процесния констативен протокол са посочени Б.
Б. (починал) - водач на мотоциклета, ищцата В. В. – пътничка на мотоциклета, Х. Т. – водач
на л.а. и Н. Т. – пътничка на л.а.
По делото е приложен е Протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от
М. В. М. разследващ полицай при РУ-Петрич по повод данни за извършени престъпление.
Приложен е още снимков материал от мястото на произшествието. Видно от протокол за
химическа експертиза №337 в кръвната проба на водача Х. Г. Т. не се концентрира наличие
на етилов алкохол.
Съгласно приложената по делото медицинска документация, В. И. В.
непосредствено след инцидента на 13.10.2023 г.е закарана по спешност в МБАЛ
„Югозападна болница” ЕООД - гр. Сандански, анестезиология и интензивно лечение - гр.
Петрич, където е приета за лечение. При постъпването в болничното заведение видно от
Обшият й статус, тя е в тежко общо състояние, заемаща пасивно положение в леглото.
Обективното състояние - увредено общо състояние, заемаща пасивно положение в леглото.
Контактна, дезориентирана. Устата е била с видима фрактура с дислокация на дясна челюст.
Фрактура на дясна бедрена кост и лява гривнена става.
Съгласно Епикриза с ИЗ №9449 по описа на МБАЛ „Югозападна болница”
ЕООД - гр. Сандански, анестезиология и интензивно лечение - гр. Петрич е поставената
диагноза на В. В.: комбинирана травма, фрактура базис крании, фрактура мандибуле,
фрактура синус максиларис декстра, фрактура на 2 шиен прешлен, фрактура на дясна
бедрена кост - билокуларна, фрактура дисталис антебрахии, фрактура на 12 ребро
двустранно, фрактура на 9 и 10 ребра в дясно, фрактура на 9 и 10 торакални прешлени.
5
Счупване свода на черепа, закрито, множествени счупвания на костите на черепа и лицевите
кости, закрито, счупване на втори шиен прешлен, закрито, множествени счупвания на
бедрената кост, закрито и счупване на други части на котите на предмишницата, закрито.
Съгласно приложеният документ Ход на болестта (декурзус) след консултация
по телефона се превежда за по нататъшно лечение в НИСПМ „Пирогов”. В момента на
превеждането В. В. е контактна, дезориентирана, със стабилна хемодинамика, на спонтанно
дишане със добър газообмен.
С Епикриза „І-ва к-ка по ортопедия и травматология” „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов” ЕАД е снета
анамнеза: страданието датира от деня преди прием, когато е пострадала при ПТП като
пасажер на мотор. Първа помощ е оказана в болницата в гр.Петрич, където при направените
образни рентгенови изследвания е установена политралва. Пациентката е с травматичен шок
вследствие на травмата и е настанена в противошокова зала на Института. Обективно
състояние: Момиче на 20 години в тежко увредено общо състояние; контактна; неадекватна;
на постоянна аналго-седация ,интермитентна миорелаксация, хипотермична - температура
35-35.6С ;брадикардична Корем- мек с вяла перисталтика Поставена НГС - отделя застойно
Дишане- грубо ,по-отслабено в дясна белодробна основа. Ст. локалис: Наличие на оток,
болки и ограничени движения в областта на дясно бедро и лява предмишница ;Поставена
директна екстензия с 4 кг. тежест.
По делото е приложена документация по История на заболяването по
отношение на ишцата В. В., ведно с допълнителни листове към него, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД.
В приложеният лист за Консултация № 41350 от 30.11.2023 г. на В. И. В. е
посочено, че се касае за обективно състояние на пациент, претърпял ПТП, лекуван в
Клиника по ЛЧ на 23.10.23г. по повод състояние долночелюстна фрактура -
остеосинтезиран. Към момента на прегледа се оплаква от сетивни смущения на меките
тъкани в областта на ментума. Гладък постоперативен период. За превеждане в Клиника по
ЛЧХ на 01.12.2023 г. и осъществяване на контролни изследвания.
Съгласно направено образно изследване КТ на глава без контрастно усилване,
се установява, околоносни кухини - фрактура на латерална стена на десен максиларен синус,
хемосинус. Линеарна фрактура на пирамида в ляво, фрактура по преден контур на маса
латералис на 2 шиен прешлен, фрактура на долна челюст вожласта на тубер менталис -
множество двигателни артефакти. Като заключение от направеното образно изследване се
установява, фрактура базис краний, фрактура мандибуле, фрактура синус максиларис
декстра, хемосинус, фрактура на 2 шиен прешлен. Видно от лист за преглед на пациент в
КБД/СО се установява, поставената диагноза на ищцата да е травматичен шок. Съгласно
направено образно изследване - рентгенография на таз се установява, фрактура на дясна
бедрена кост в областта на хирургичната шийка, фрактура на диафизата на дясна бедрена
кост с дислокация на фрагментите под гл. От направено образно изследване - КТ на гръден
кош, корем и таз - нативно се установява, парциален линеарен пнеумоторакс с дебелина 2 мм
по предна аксиална линия в ляво. Контузионни огнища по предна и средна аксиална линия в
ляво. Фрактура на 12 ребра двустранно в областта на унковертебрални стави. Фрактура на 9
и 10 ребра в дясно по средна. Съгласно КТ на шия: Фрактура на маса латералис на 2-ри
шиен прешлен (С2) вдясно. Съгласно КТ на гръден кош: Не личат фрактури на ребрени
дъги, стернум и скапули. Фрактура на тялото на Тх8 вляво. Без значителна компресия на
гръбначния канал. Съгласно КТ на корем и малък таз - нативно и с к.м.: Без патология.
Пострадалата е настанена в Неврохирургична реанимация, откъдето на 16.10., след
контролно КТ изследване на главен мозък, е преместена в ОИЛ /Централна реанимация/.
Постъпва под аналгоседация и миорелаксация, хипотермична, миотични зеници. Приложени
са още заверени копия от медицински направления за провеждане на медицински
процедури/амбулаторни процедури по отношение на ищцата, както и справка от НАП по
отношение на здравноосигурителния статус на ищцата към 16.10.2023г., от който се
установява, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права.
6
Приложени са множество терапевтични листове за В. В..
От медицинската документация се установява, че на ищцата са проведени
следните оперативни интервенции, а именно: На 18.10.2023 г.: RSOM cum Fi-Nail /Кръвна
репозиция и метална остеосинтеза/ на дясна бедрена кост. На 19.10.2023 г.: Временна
трахеотомия. Поставена канюл номер 7,5. На 23.10.2023 г.: Открито наместване и метална
фиксация на мандибуларната фрактура с две титаниеви плаки и осем винта. На 23.10.2023 г.:
RSOM cum LCP-placae et clave / Кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и
винтове/ на фрактурата на ляв дистален радиус. RSOM cum DCP. placae et clave / Кръвна
репозиция и метална остеосинтеза с плака и винтове/ на диафизарна фрактура на лява улна.
Autoosteoplastica /Костна автопластика със спонгиоза по съседство/. На 15.11.2023 г.:
Десностранна долна торакоцентеза и плеврален дренаж. На 16.11.2023 г.: От хода на
операцията се установява, че след щателно почистване на оперативното поле под локална
анестезия се е направил торакоцентеза вдясно на ниво VI междуребрие по средна аксиларна
линия и се е поставил интраплеврален катетър №20 на моделиран вакуум. Бил е евакуиран
въздух. Фиксация на гръдния дрен. Стерилна превръзка. Съгласно медицинско направление
/консултация/ от проф. д-р К., неврохирург от 30.01.2024 г., се установява на ищцата
следната диагноза: Фрактура травматика Тх7 ет сколиозис Тх7-8 ет процесус спинозус С7.
На 22.01.2024 г. на ищцата е извършена пластично-реконструктивна операция в отделение
по изгаряне и пластична хирургия при деца към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. Съгласно
извадка от оперативен протокол № 66 се установява, че след въвеждане на ищцата в обща
венозна анестезия се е извършило щателно почистване с антисептици, ексцизирали са се
дивиталната тъкан, опреслили са се ръбовете и дъното на раната, направена е хемостаза,
отново е направена обработка с антисептици и се постави ВСП.
Съгласно приложените документи В. В. е била настанена в Хоспис Зора -
София, след приключване на лечението в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където престоява от
04.12.2023 г. до 14.12.2023 г.. След престоя й в Хоспис Зора - София, на 14.12.2023 г. ищцата
е настанена в СБРПЛ „Блокс” ЕООД за рехабилитация и физикална медицина.
Съгласно Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №8917 от 12.01.2024 г. по
описа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, на В. В. е поставена диагноза повърхностна
травма на окосмената част на главата. С наличие на рана на окосмената част на главата
следствие пролежани 38 дни с крусти. Локално в окосмената част на главата в париетално
окципитална област се установяват окръглена форма кожен дефект с крусти. Назначена й е
терапия с “Dermazin 1% cream”.
От Амбулаторен лист № 2401940286А4 от 19.01.2024 г. се установява, че
ищцата е с повърхностна травма на окосмената част на главата, със счупване на други части
на костите на предмишницата, други съчетани счупвания, обхващащи няколко области от
тялото.
Приложени са документи за образни изследвания: Рентгенови снимки на
челюст; Електромиография по описа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД” от 15.03.2024г.;
Оптичен носител компакт диск с всички образни изследвания от 16.10.2023 г. до 23.11.2023 г.
по описа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД.
Видно от Удостоверение с рег. № 457900-159, екз. №1 от 02.04.2024 г. по описа
на МВР, Институт по психология, удостоверяващо, че В. В. е провела три консултации с
психотерапевтична насоченост от 14.03.2024 г.
По делото е приложена амбулаторна книга от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” на
124 к-т започната на 01.01.2024г. и завършена на 27.01.2024 г.
Видно от приложеното лично здравно досие на ищцата се установява, че се
касае за лице клинично здраво и заболяванията, които са регистрирани са Витилиго от 8
годишна възраст като обривите са обхванали големи участъци от тялото лицето ръцете и
Хипотиреоидизъм открит на 15 годишна възраст по повод на умора, сънливост и силна
отпадналост.
Видно от Писмо с изх.№0-92-1400 от 24.01.2024г от страна на „ДЗИ – Общо
7
застраховане“ ЕАД е образувана застрахователна преписка № 43072962300275, като е
посочено, че произнасяне по претенцията ще е налице след представяне допълнителни
документи от образуваното във връзка със случая досъдебно производство, изясняващи
всички факти и обстоятелства относно пътнотранспортното произшествие и вината на
водача, управлявал застрахования при дружеството автомобил -автотехническа експертиза и
заключителен акт.
Във въззивното производство е приложена епикриза от Клиника по нервни
болести на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, от която се установява, че В. В. е била на лечение
от 28.07.2025 г. до 29.07.2025 г. с окончателна диагноза: травма на нервните коренчета на
гръдната част на гръбначния стълб.
Във въззивното производство е приложен и документ от контролен преглед от
проф. д-р В. К. от 09.08.2025 г.
По делото е разпитана като свидетел Л. С., от чиито показания се установява,
че научила за инцидента на 13 – ти Октомври, миналата година, след обяд. Може би час след
настъпилия инцидент научила, вечерта след инцидента. Катастрофата била станала на
излизане от гр. Петрич. Ищцата била настанена в тамошния спешен център и тя с майка й и
баба й отишли. Твърди, че за емоционално състояние не може да говори, защото тогава тя е
била тотално извън всякаква емоция, единственото за което ставало въпрос било
животоспасяващо дишане. Не била разговаряла с пострадалата. Тъй като не я освободили
вечерта, нямало възможност за транспортиране, издействали линейка, която да я откара
рано сутринта в гр. София. Там директно била настанена в шокова зала. По искане на
професора бил сформиран екип от болницата на МВР от най-добрите специалисти и тяхното
мнение било, че детето се бори за живота, че повече е с единия крак отвъд. Челюстта била
тотално изкривена от едната страна, като филм на ужасите, абсолютно безпомощна. Имала
множествени травми. Свидетелката била запозната с всички травми и операции.
Наблюдавала ищцата в къщи и се стремяла да замести психолога. Ясно й било какви травми
е понесла, физически и психически и как се опитва да продължи живота й занапред във
всяко отношение. Когато била в интензивното, в реанимацията ищцата не била въобще
будна, била в медикаментозна кома, след което намалили медикаментите и после почнала
бавно да идва на себе си. Като в началото, когато взела да излиза от тази седация, имала очи
на дете, не на този зрял човек, този зрял поглед липсвал при нея, бил този детски поглед.
Доцентът казал, че може да върне спомените и да стане що-годе същата, но нямало да бъде
същата - това било мнение на един от най-добрите специалисти в България. След изписване
от „Пирогов“ ищцата била в „Травматология“, около седмица, имало го описано в
документацията. Там била в абсолютно безпомощно състояние. Когато все повече
намалявали седацията се появил друг проблем - активна депресия. След „Травматология“
била настанена в „Лицево-черепно“ отделение, след това била в рехабилитационни
центрове. Тя не можела да се изправи. В рехабилитационен център „Зора“ била, след това в
„Блокс“, тъй като положението било много тежко и трябвало да се настани в сериозно
подобно заведение. Помощта била доколкото да се изправи и да прави по няколко крачки.
Имало и рехабилататор, който идвал у тях, ищцата не можела да отиде до тоалетна, да се
обслужва и от двете страни я придържали. Положението й било трагично. Ищцата имала
нужда от специално приготвена храна. При удара, който нарушил мозъка, ищцата е
получила стеснение на горната челюст. Постепенно започнала захранването с меки храни,
без твърди храни. Този процес бил доста дълъг. Тя била в медикаментозна кома 40 дни,
когато започнали леко да понамаляват седациите. Това продължило до м. януари. Болките
били абсолютно постоянни, както и до ден днешен ги имало. При нея не бил нормален съня,
тъй като на дясната страна, която с най- увредена от счупвания, тя не можела да легне да спи
и когато е на дясната страна, тя се пробуждала от болка. Преди инцидента, ищцата била
различна, по-амбициозна, полъчезарна, по-жизнерадостна. Със самочувствие, почиващо на
реална почва, защото имала качества да има това самочувствие и визуално и интелектуално,
тя била със стремеж, тя е изкачила всички възможни върхове - Кончето, Мусала, с абсолютно
8
желание, че тя трябва да употреби енергията, която има в нея. Мечата й била да влезе в
структурите на МВР и я приели от първият път. Положила всичко, което е необходимо и
касае нейните сили и възможности, и го постигнала. Първи и втори курс в академията била
пълна отличничка, това говори много за нейните дадености. Градила бъдещото си с
приятеля й, с който имали невероятно чиста любов. Реално били започнали изграждане на
техния евентуално съвместен живот. Правили опити да имат деца. След ПТП ищцата не
била същата, с нея ежедневно провеждали разговори за страха й. Преди била дете,
лъчезарно, добро, била отзивчива, невероятна личност, но с последствията, които има след
този инцидент, нямала общо с това, което била преди. На главата 15-17 см. имала окапване
на косата, с образувана много дълбока рана до черепа. Наложило се да влезе в болница под
седация да й бъде извършена манипулация да се премахне кората, която пречи за
заздравяването на новите тькани. В момента нямала коса, имала едно мъхче, имала изцяло
окапване на косата, коса имала, но не нормална. Това влияело на психиката й. Ищцата не е
възстановена напълно, 7 - ми прешлен бил счупен, не калциран, тъй като бил счупен на 1 мм
от гръбначния мозък, при консултация с професор Г., той каза, да се изчака. От този 7-ми
прешлен имала изкривяване, не се възстановила походката, изкривяване на гръбнака,
скъсяване на единия крак, тя накуцва, изкривена е и накуцва. Сочи, че не продължава
нормално живота й, страх я било от коли, страх от уличното платно и т.н. Преди инцидента
ищцата била запален планинар, екстремни изкачвания на върхове и фитнес. След инцидента
тя прекъснала за една година училище. Тя един семестър загубила и нямало как да
продължи после физически и психически била неподготвена и прекъснала една година.
По делото е разпитан като свидетел С. Ч., от чиито показания се установява, че
за инцидента разбрал от общи познати няколко дни след това. Познавал ищцата от малка,
може би от 2 годишна. За първи път я видял в реанимация, като отишъл на посещение. Тя
била в доста тежко състояние, цялата била в системи, маркучи излизали от нея, доколкото
знае била в медикаментозна кома. Била в абсолютно безпомощно състояние, на легло, без
никакви признаци на живот. За първи път разговарял с нея след като я изписали, това било
около 2 месеца след инцидента. Тя изглеждала корено различна от това, което била. Била
отслабнала с близо 20 кг., видял доста белези от инцидента, забелязал, че гръбнака й е
изкривен, движенията са й забавени, премерени, не ставала правилно. Доколкото е запознат
цялата била с пластини, с пирони, все такива външни тела в тялото й. При всяко едно
движение имала болки. Абсолютно премерено й било всяко едно движение, за да избегне
всякакви болки. Преди инцидента била доста живо, будно дете, целеустремена, не се
страхувала дали ще се справи с нещо или не. Абсолютно борбено дете, което не се
притеснявало дали може да се справи с нещо. След инцидента била коренно различно дете,
както физически, така и психически. Посещавала психолог. Преди инцидента ходела на
фитнес и доста интензивно ходела на преходи в планината, доста дейна и динамична
личност била. Сега нямала такава възможност. В момента била доста несигурна плаха, всяко
едно начинание било много голямо предизвикателство за нея, изпълнена е със съмнения,
доста често забравяла, което се отразява на физическото и емоционалното й състояние.
Около 2 месеца след изписването я видял, състоянието й било доста различно. Физически
била отслабнала 20 кг., с множество травми, с изкривяване на тялото, с множество планки на
челюстта. Трудно се движела сама, само на малки разстояния, на 2 метра. Ищцата споделила,
че е доста изтощена и се чувства много слаба. Оплаквала се от болки в цялото тяло.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение
се установява, че в наличната по досъдебното производство медицинска документация на
името на В. И. В., са отразени и описани следните травматични увреждания: Тежка съчетана
травма: -Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: счупване на черепната основа, мозъчна
контузия двустранно челно-слепоочно, оскъден субарахноиден кръвоизлив с прилежащ
мозъчен оток с дислокация на левия страничен вентрикул, субдурален хигром 3мм в дясно
челно; -Лицевочелюстна травма, изразяваща се в счупване на долната челюст, счупване на
външната стена на десния горночелюстен синус, кръвоизлив в синуса, избиване на втори
9
долен ляв зъб; -Травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на втори
шиен прешлен, счупване на костите на лявата пред мишница, счупване на дясната бедрена
кост в областта на шийката и на диафизата, счупване на таза в областта на десния
ацетабулум, счупване на дясно колянно капаче; -Гръдна травма, изразяваща се в счупване на
дванадесето ребро двустранно, девето и десето ребра в дясно, седмо ребро паратертебрално
в дясно, шесто ребро в ляво, счупвания на девети и десети гръдни прешлени, счупвания на
напречните израстъци на трети, четврти, пети и шести гръдни прешлени, многофрагментни
счупвания на телата на седми и осми гръдни прешлени, посттравматична антеролистеза
(нискостепенно вентрално приплъзване на тялото на седми гръден прешлен спрямо тялото
на осми гръден прешлен); пневмоторакс (наличие на въздух в плевралната кухина). -
Мекотъканни увреждания: субконюнктивална хеморагия, разкъсно- контузна рана на
дясното коляно; -Травматичен шок. Вещото лице е посочило, че Черепно-мозъчната травма
причинява РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупването на долната челюст осъществява самостоятелния медикобиологичен признак
СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ. Счупването на латералната стена на десния горночелюстен
синус причинява ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Избиването на втори долен ляв зъб причинява. ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБ, БЕЗ КОЙТО СЕ
ЗАТРУДНЯВАТ ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО. Счупването на втори шиен прешлен є
реализирало признака ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА;
Счупване на дясната бедрена кост - в областта на шийката и на диафизата, счупването на
десния ацетабулум, както и счупването на дясно колянно капаче причиняват както
поотделно, така и в съвкупност ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН
ДОЛЕН КРАЙНИК. Счупванията на костите на лявата предмишница са довели до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК. Счупванията на 12-то
ребро двустранно, на 9-то и на 10-то ребра в дясно, на 7-мо ребро паравертебрално вдясно и
на б-то ребро вляво, счупванията на 9-ти и на 10-ти гръдни прешлени; счупвания на
напречните израстъци на 3-ти, на 4-ти, на 5-ти и б-ти гръдни прешлени; многофрагментни
счупвания на телата на 7-ми и на 8-ми гръдни прешлени, без компресия на гръбначния
мозък с нискостепенно вентрално приплъзване на тялото на 7-ми гръден прешлен спрямо
тялото на 8-ми гръден прешлен /посттравматична антеролистеза/, причиняват в свкупност и
поотделно ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА. Мекотъканните
увреждания са причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА
Травматичният шок е увреждане причиняващо РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Установеният пневмоторакс, наложил извършването
на торакоцентеза двукратно причинява РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. По отношение на счупените кости е извършена мануална репозиция
и метална остеосинтеза. За черепно-мозъчната травма е проведено консервативно лечение.
Гръбначната травма е лекувана консервативно, по индивидуална програма за физикална
терапия и кинезитерапия в специализирани заведения и към настоящия момент не е
предприето оперативно лечение. При проведените консултации с проф. К. на 30.01.24 г. и
25.09.24 г. е изразено мнение, че липсват данни, които да налагат извършването на
оперативна корекция, докато при проведена консултация с проф. Г., същият е препоръчал
оперативна корекция в планов порядък. Може да се направи извод, че пострадалата подлежи
на динамично наблюдение за преоценка на поведението. За счупените ребра също е
предприето консервативно лечение. По отношение на развилия се пневмоторакс с
извършена двукратна торакоцентеза, поради изпадане на гръдния дрен. Получената тежка
съчетана травма и възникналите във връзка с нея усложнения са наложили извършването на
различни оперативни интервенции (спешни и планови такива) през определени периоди от
време: На 13.10.2023 г. в МБАЛ „Югозападна болница“ гр. Петрич с поставена гипсова
мобилизация за фрактурите на крайниците, като е извършена и хирургична обработка на
разкъсно-контузната рана на дясното коляно. На 18.10.2023 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ е
извършена репозиция и е поставена метална остеосинтеза във връзка със счупванията на
дясното бедро. На 19.10.2023 г. е поставена временна трахеостома за подпомагане на
дишането и поставяне на апаратна вентилация във връзка с получената тежка съчетана
10
травма и травматичният шок. На 23.10.2023 г. е извършено мануално наместване на
счупването на долната челюст и фиксация с титаниеви плаки и винтове. На 23.10.2023 г. е
извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на счупването на лявата
предмишница и автоостеопластика със спонгиоза по съседство. На 15.11.2023 г. и 16.11.2023
г. е извършена торакоцентеза и реторакоцентеза. На 01.12.2023 г. извършено репониране на
счупването на долната челюст и фиксация с плаки и винтове. На 22.01.2024 г. е извършена
ексцизия на невитална тъкан от пролежната рана в областта на главата и обработка с
антисептици. На 10.09.2024 г. е извършена екстракция на имплантираните остеосинтезни
средства от десния долен крайник. Извършени са оперативни интервенции в спешен и
планов порядък във връзка с получените тежки травматични увреждания при процесното
ПТП, както и във връзка с настъпилите усложнения. В медицинската документация са
приложени надлежно оперативни протоколи, от които е видно, че операциите са били с
нормална спрямо тежестта на травмите продължителност и липсват данни за настъпили
интраоперативни и постоперативни усложнения. Единствено поради изпадане на дрена след
торакоцентезата се е наложило извършването нова реторакоцитеза, като не са настъпили
животозастрашаващи усложнения. По отношение на счупените кости е извършена
репозиция на костните фрагменти и е поставена метална остеосинтеза с винтове и плаки. По
отношение на долната челюст също е поставена метална остеосинтеза. Торакоцентеза с
извършена във връзка с установения пневмотракс, като е евакуиран наличния въздух в
плевралната кухина. За установена декубитална рана в теменно-тилната област на главата с
извършена ексцизия на девитални ткани и хирургическа обработка. Извършена е и
екстракция на металните средства от десния долен крайник. На 13.10.2023 г. в МБАЛ
„Югозападна болница" гр. Петрич е поставена гипсова имобилизация за фрактурите на
крайниците, като е извършена и хирургична обработка на разкъсно-контузната рана на
дясното коляно. На 18.10.2023 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ е извършена репозиция и е
поставена метална остеосинтеза във връзка със счупванията на дясното бедро. Операцията е
започнала в 09.10 часа и е приключила в 10.45 часа. На 19.10.2023 г. е поставена временна
трахеостома за подпомагане на дишането и поставяне на апаратна вентилация във връзка с
получената тежка съчетана травма и травматичният шок. Операцията е започнала в 11.50
часа и е приключила в 12.20 часа. На 23.10.2023 г. е извършено мануално наместване на
счупването на долната челюст и фиксация с титаниеви плаки и винтове. Операцията е
започнала в 11.00 часа и е приключила в 13.00 часа. На 23.10.2023 г. е извършена кръвна
репозиция и поставена метална остеосинтеза на счупването на лявата предмишница и
автоостеопластика със спонгиоза по съседство. Операцията е започнала в 14.00 часа и е
приключила в 15.00 часа. На 15.11.2023 г. и 16.11.2023 г. е извършена торакоцентеза и
реторакоцентеза. Операцията на 15.11.2023 г. е започнала в 15.00 часа и е приключила в
15.30 часа. На 16.11.2023 г. операцията е започнала в 21.20 часа и е приключила в 21.40 часа.
На 01.12.2023 г. извършено репониране на счупването на долната челюст и фиксация с
плаки и винтове. Операцията е започнала в 14.00 часа и е приключила в 15.00 часа. На
22.01.2024 г. е извършена ексцизия на невитална тъкан от пролежната рана в областта на
главата и обработка с антисептици. Операцията е започнала в 12.00 часа и е приключила в
13.00 часа. На 10.09.2024 г. е извършена екстракция на имплантираните остеосинтезни
средства от десния долен крайник. Операцията е започнала в 13.5 часа и е приключила в
14.50 часа. Поставени са титаниеви плаки и винтове във връзка със счупванията на
бедрената кост на две места, лявата предмишница и долната челюст. Същите са поставени с
цел стабилизация на костите и ускоряване на оздравителния процес. Същите подлежат на
премахване след приключване на възстановителния период, като тези от долния крайник
вече са премахнати. За фрактурата на дясното бедро е поставен итрамедуларен бедрен пирон
размер 10 Fi nail, шийно-главичен винт с дължина 95 мм, и застопоряващ винт с дължина 75
мм и винт с дължина 40 мм в динамична позиция. На 23.10.2023 г. във връзка с
долночелюстната фрактура са поставени две титаниеви плаки с по пет дупки и четири
винта, като липсва конкретна дължина и конкретен размер. Във връзка със счупването на
лъчевата кост са поставени 1 брой 3- дупкова заключаща LCP-плака и АО-винтове. Във
връзка със счупването на лакътната кост е поставена 1-брой дупкова DCP-плака с ф 2,7 мм.
11
За счупването на долната челюст от 01.12.2024 г. са поставени две титаниеви плаки с по 5
дупки и четири винта. По отношение на поставената метална остеосинтеза на долната
челюст, следва да се посочи, че същата може да бъде отстранена или запазена в зависимост
от вида на използвания материал (плака), възстановителния период, както и при преценка от
лекуващия дентален лекар или лицево-челюстен хирург. Поставена е директна скелетна
екстензия във връзка с фрактурата на десния долен крайник с 4 кг тежест до извършване на
оперативна интервенция за репозиция и метална остеосинтеза. Тази екстензия е поставена
при приема в МБАЛ „Югозападна болница“. Болната е била на апаратна вентилация
(изкуствена белодробна вентилация) до 14.11.2023 г., когато е възстановено спонтанното
дишане. На 16.11.2023 г. след подобряване механиката на дишането е премахната
траехостомата и е оставена на нискодебитна кислородотерапия през назална канюла.
Последният запис в И.3., в който е отразено, че е имало подаване на кислород през назална
канюла е от 21.11.2023 г. Липсват записи до кР. на пролежаването в приложените материали.
Най-вероятно до кР. на пролежаването на 30.11.2023 г. болната е била с такава канюла.
Назалната канюла причинява известен дискомфорт, свързан с усещане за механично
дразнене в областта на носа. При постъпването в УМБАЛСМ „Пирогов“ пациентката е
интубирана, поставена на постоянна аналгоседация и интермитентна миорелаксация за
покой на централната нервна система с оглед получената тежка съчетана травма и развилия
се травматичен шок и с цел покой на тялото и централната нервна система. На 20.10.2023 г. е
преустановена постоянната седация и е оставена на аналгезия (обезболяване). При
извършения актуален преглед няма данни за остатъчни моторни и сетивни дефицити, както
и данни за психоорганичен синдром. По отношение на гръбначната травма е дискутабилен
въпрос дали е необходимо оперативно лечение. За лицево-челюстната травма премахването
на металната остеосинтеза є по преценката на специалист-стоматолог. Към момента на
извършения личен преглед ищцата е в добро общо състояние, с лекостепенна десностранна
сколиоза, с пълен обем на активни и пасивни движения във всички отдели на гръбначен
стълб със запазена мускулна сила и скорост, без клинични изяви на парези от централен и
периферен тип. Походка- самостоятелна, стабилна, нормална, без забележими статични
отклонения и клинични данни за перонеална пареза. Както бе посочено в отговора на
предходния въпрос, дискутабилен е въпросът по отношение на гръбначната травма.
Установява се лекостепенно изкривяване на гръбначния стълб/ десностранна сколиоза/ без
двигателен дефицит. Възможно е от счупването на долната челюст с разместени костни
фрагменти да е получено и стеснение на същата, като липсват данни за засягане на
говорната и дъвкателната функция. Болната е била 72 дни на болнично лечение. Установени
са обезкосмен участък и белег централно в теменно-тилната област на главата, груб белег от
наложена трахестома в яремната ямка, белези от торакоцентеза в дясно на гръдния кош, в
областта на левия глезен, белези по страничната повърхност на дясното бедро, белег на
дясното коляно, белег на дясното ходило. Тези белези са перманентни. По време на
интензивного лечение е имало поставен катетър. Необходимостта от поставянето на такъв е
била евакуация на урината от пикочния мехур, както и измерване количеството на
отделената от бъбреците урина. Към настоящия момент ищцата не се нуждае от чужда
помощ. Пострадалата е била обезболявана с Парацетамол, Трамалгин, аналгоседация. Към
настоящия момент могат да се използват обезболяващи само при нужда. Пострадалата е
търпяла значителни болки и страдания от получените травматични увреждания. Възможно е
промяна във времето и физически натоварвания да провокирах болкова симптоматика, която
обичайно се овладява от покой и прием на малки дози обезболяващи. Възможно е да
персистира дискомфорт в травмираните области. Към настоящия момент ищцата се движи
самостоятелно , като движенията на крайниците са възстановени в пълен обем. Не се
установяват забележими отклонения в стойката /само лекостепенна десностранна сколиоза
при клиничен преглед/ при плен обем на движения на гръбначния стълб; със запазена
мускулна сила на перонеалната група мускули, без клинични данни степажна походка
нарушение на походката/.
Експертизата е констатирала, че към настоящия момент пострадалата може
самостоятелно да извършва ежедневните си дейности, като по анамнестични данни е
12
освободена от участие във физическа подготовка за самозащита в Полицейската академия,
където продължава образованието си. По време на болничния престой болната е имала
нужда да ползва хигиенни материали, докато е била на интензивно лечение и не е могла да
става, като същите са причинявали неудобство на ищцата. Направените разходи за лечението
на ищцата са били обосновани. При ищцата е проведен рехабилитационен курс на лечение в
специализирано заведение, който се включва в лечебния алгоритъм. Във връзка с
обективизираните с КТ вторични постравматични дегенеративни промени на гръбначен
стълб е желателно да провежда профилактично по два курса реабилитация годишно. При
ищцата е приложена физикална терапия и рехабилитация по индивидуална програма в
„СБРПЛ Блокс“ ЕООД, видно от ИЗ № 446/14.12- 21.12.2023г./ по КП 265.1 Z50.8 Лечение,
включващо други видове рехабилитационни процедури. Т93.1 Последици от счупване на
бедро. При приемането е с ограничени по обем, сила и скорост активни и пасивни движения
в десен долен крайник в лява гривнена става, със самостоятелна, но нестабилна степажна
походка. Изписана е с подобрен локален статус и дейности от ежедневния живот и с
препоръка за продължаване назначената рехабилитационна програма за дома. Видно от
специализирания клиничния преглед е с пълно възстановяване на двигателната активност,
без остатъчен неврологичен дефицит. Към настоящия момент клиничното състояние на
пострадалата с стабилизирано. Уточнените с КТ-изследване изявени дегенеративни промени
на гръбначния стълб имат постоянен характер и без тенденции към оздравяване. Възможно є
епизодично обостряне на болковата симптоматика при простуда, излагане на течение и
неблагоприятен климат.
В заключение експертът е посочил, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: Счуване на долната челюст. Избиване на втори долен ляв 3ъб.
Счупване на външната стена на десния горночелюстен синус. Субконюнктивен кръвоизлив.
Счупването на долната челюст осъществява самостоятелния медикобиологичен признак
СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ. Счупването на латералната стена на десния горночелюстен
синус причинява ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Избиването на втори долен ляв зъб причинява ИЗБИВАНЕ НА 3ЪБ, БЕЗ КОЙТО СЕ
ЗАТРУДНЯВАТ ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО. Субконюнктивалният кръвоизлив
осъществява медико-биологичния критерий ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. На 23.10.2023 г. с извършено мануално наместване на
ступването на долната челюст и фиксация с титаниеви плаки и винтове. Операцията е
започнала в 11:00 часа и е приключила в 13.00 часа. На 01.12.2023 г. извършено репониране
на счупването на долната челюст и фиксация на плаки и винтове. Операцията с започнала в
14.00 часа и е приключила в 15.00 часа. На 22.01.2024 г. е извършена ексцизия на невитална
тъкан от пролежната рана в областта на главата и обработка антисептици. Операцията е
започнала в 12.00 часа и е приключила в 13.00 часа. Оперативната интервеция е със среден
обем и сложност. Счупването на долната челюст е заздравяло в рамките на 1-2 месеца.
Счупването на горночелюстния синус е заздравяло за около 3-4 седмици.
Субконюнктивната хеморагия е преминала за около 2-3 седмици. Непосредствено след
проведеното болнично лечение, пострадалата е следвало да приема първоначално течно-
кашева храна. Дъвкателната функция е била нарушена за около 2-3 месеца. Преди процесния
инцидент при ищцата са диагностицирани Тиреоидит на Хашимото /с неуточнена давност/ -
на заместителна терапия с Л Тирокс 50мг, както и Витилиго. Витилигото е с давност от
училищна възраст, ограничено само в областта на средните фаланги на пръстите на ръцете.
От две години след преживяния стрес тласък в развитието на болестта с бързо обхващане на
по-широки площи - като „ръкавици“ и „чорапи“, в областта на лактите и коленете, по
предната повърхност на горната трета на бедрата, под мишниците и лицето. Тази диагноза е
потвърдена и от консултация с дерматолог на 09.01.2024 г. Тиреоидит на Хашимото е едно
от най-честите ендокринни заболявания и най-честа причина за хипотиреоидизъм.
Състоянието протича с бавна и постепенна прогресия и разгръщане на клиничната картина.
При леки форми на Хашимото има общо неразположение, умора, запек, уголемяване на
щитовидната жлеза. Хашимото с хипотиреоидизъм е най-честата форма, протичаща със
забавен метаболизъм, психични нарушения, когнитивен спад, хормонален дисбаланс.
13
Хашитоксикоза: възможна е преходна хипертиреоидна фаза, протичаща с непоносимост към
топлина, повишено изпотяване, ускорен метаболизъм, редукция на теглото. Витилигото се
проявява с наличие на добре очертани светли петна по кожата. Развитието и степента на
депигментиране (обезцветяване) са индивидуални за всеки човек. В повечето случаи
витилиго започва от съвсем малки площи кожа. С времето могат да се появят нови петна, а
старите да увеличат размера си. При някои хора депигментираната кожа може да остане с
непроменена площ в продължение на години. Макар че често витилиго прогресира бавно с
времето, липсва закономерност в скоростта и степента на развитието му. Стресът е факторът,
който най-често се обсъжда като провокиращ появата на витилиго. Почти всеки с витилиго
съобщава за предхождащи психоемоционални травми от различно естество. Психологичният
дискомфорт се нарушава допълнително от козметичния ефект на витилитото. Тиреоидит на
Хашимото е уточнен още преди инцидента по клинични, ехографски и лабораторни
показатели проследяване и към настоящия момент пострадалата продължава да е на
заместителна хормонална терапия и при клиничния преглед са налице характерните описани
по-горе участъци на депигментация, вкл. и по видимите части на тялото. Горепосочените
заболявания нямат отношение към продължителността на възстановителния период, но
тежките увреждания и стреса се отразяват негативно към хода на придружаващите
заболявания с възникване на хормонален дисбаланс и тласък на витилигото с обхващане на
обширни части от тялото.
По делото е изслушана комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, от чието заключение се установява, че всички увреждания са получени в
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна сила. Както бе посочено
в отговора на предходния въпрос може да се приеме следния механизм: При процесния удар
главата е достигнала до горната част на автомобила, като се е получила черепно-мозъчната,
лицевата и шийната травми. Почти едномоментно е последвало ротиране на мотоциклета и
сприкосновение на дясната част на пострадалата с автомобила, при което най-вероятно се е
получило счупването на ребрата в дясно, дясната бедрена кост, ацетабулума на таза в дясно
и дясното колянно капаче. Последвало е изпадане на тялото и удар върху терена, при което
най-вероятно са се получили счупването на лявата предмишница, ребра в ляво и
прешленните на гръбначния стълб в гръдния отдел.
По делото е изслушана комплексна съдебно психологично-психиатрична
експертиза, съгласно която е налице е промяна в психиатричното, психологичното и
емоционалното състояние на ищцата след процесното ПТП. Промяната се изразява в
потиснато настроение, раздразнителност, леки когнитивни нарушения, астения, нарушено
когнитивно, трудово и социално функциониране. Освен това нарушен сън, апетит, завишена
тревожност, потиснато настроение, мисли за случилото се, за смъртта на приятеля и.
Необходимо е провеждане на психотерапия, както и приемане на леки медикаменти,
съответно ноотропни, успокоителни медикаменти, към настоящия момент не е необходим
прием на антидепресанти. Не се очаква пълно възстановяване на физическото и
психическото здраве на лицето, но се очаква известно подобрение при адекватно лечение и
спазване на хигиенно-диетичен режим. Към момента на изследването социалното
функциониране частично е възстановено, ищцата е успяла да се адаптира към промяната,
вследствие инцидента и постепенно да се върне към ежедневните си ангажименти. След
процесното ПТП В. е била в травматичен шок, седирана и релаксирана за продължително
време в медикаментозна кома. След излизане от това състояние тя е имала нарушение на
съня, апетита, не е можела да ходи и да движи нормално крайниците си, имала е силни
болки по тялото, мислела е за катастрофата и за починалия и приятел. Имала е проблем с
паметта, съответно има амнезия конградна, за период от време преди, по време и след
инцидента, потиснато настроение, обърканост, мисли в депресивен стил, изводими от
реалната житейска ситуация. Ищцата продължителен период от време е била в
безсъзнателно състояние, впоследствие не е можела да стои, ходи, загубила е голяма част от
14
социалните си контакти, не е посещавала продължително време учебни занятия. При нея
има изява на постконтузионен сидром, както и растройство в адаптацията с тревожно-
хиподепресивна симптоматика, тя има леки когнитивни нарушения, емоционална лабилност,
потиснато настроение, нарушено организиране на ежедневието. Има риск за психиката на
В., както и за нервната й система от преживената травма, което е във връзка с преживената
механична травма на мозъка, очаква се постепенно подобряване в психичното й състояние,
съответно частично подобряване на когнитивните и функции. Не се очаква пъло
възстановяване, но с отшумяването на физическите травми, личностното израстване и
подходящата професионална и социална подкрепа В. би преработила по задоволителен
начин стресогенното събитие и излязла от преходното емоционално разстройство, т.н.
Разстройство в адаптацията. Към настоящия момент лицето е в частично подобрено
психично състояние, сравнено с първите седмици и месеци след инцидента. Тя е
емоционално лабилна, импулсивна, с потиснато настроение, често си спомня за случилото
се, за смортта на приятеля си, има потиснато настроение и нарушен сън, не може да се
справя както преморбидно с обучението си, поради налични паметови нарушения, завишена
тревожност раздразнителност, астения. Налице е значима промяна в психологичното
състояние на ищцата в резултат на причинените и наранявания в резултат на процесното
ПТП, има психологическа травма, която се изразява в развитие на разстройство в
адаптацията с тревожно-хиподепресивна симптоматика, необходимо е провеждане на
консултации с психиатър, невролог и психолог, както и прием на медикаменти, съответно
ноотропи и меки транквилизатори, евентуално антидепресанти с цел подпомагане на
възстановяването и. Не се очаква пълно възстановяване, но е възможно значително
подобряване на неврологичното и психичното и състояние.
Във въззивната инстанция при съобразяване на представените във въззивното
производство два нови документа, установяващи извършени на ищцата прегледи след
приключване на първоинстанционното производство, е изслушана нова съдебно медицинска
експертиза, изготвена въз основа на медицински документи, установяващи състоянието на
ищцата след приключване на първоинстанционното производство. Съгласно заключението
на вещото лице, в периода от 28.07.2025 г. до 29.07.2025 г. на пострадалата е проведено
консервативно лечение, изразяващо се в приложение на водно-солеви разтвори,
болкоуспокояващи и намаляващи образуването на киселина в стомаха. Пострадалата е била
в УМБАЛСМ „Пирогов“ от 28.07.2025 г. до 29.07.2025 г., като е постъпила с шиен и
торакален синдром, изразяващи се в конрактура на паравертебралната мускулатура и
болезненост в областта на шията и гърба. След проведено консервативно лечение е
настъпило обратно развитие на болевия синдром.От извършено образно изследване при
последното пролежаване на пострадалата са установени дясно-конвексна спинална
асиметрия в торакалния отдел на гръбначния стълб, най-изразено в областта на седми и
осми гръдни прешлени е подчертаване на физиологичната торакална кифоза на същото
място, изглаждане на физиологичната шийна лордоза с ректификация на на ниво пети-
шести шийни прешлени, фрактура на тялото на седми гръден прешлен, суспектни данни за
фрактура на осми гръден прешлен със снишаване на краниалната субдискална ламела в
ляво, минимално предно приплъзване е около 2 мм на ниво седми-осми гръдни прешлени,
минимална дискова протрузия медиално от това ниво, дегенеративни промени и
деформации, на ниво пети-шести шийни прешлени медианно и десностранно
субартикуларна дискова протрузия с нискостепенна рецесуална стеноза на това ниво.
Експертът е заключил, че се касае за изменения в нормалната анатомична конфигурация на
гръбначния стълб, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на
13.10.2023 г. Липсват данни за настъпили усложнения след последното пролежаване на
пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов“ през месец юли 2025 г.
При разпита в съдебно заседание експертът е изяснил, че след тежката травма,
която е претърпяла ищцата, се наблюдава възстановяване в увредените функции, свързани с
тежките поражения в областта на гръбначния стълб, но при последното пролежаване в
15
Пирогов са останали промени, които са нарушили нормалната гръбначна анатомия на
гръбначния стълб. Към настоящия момент е налице болезненост, която се очаква да
персистира - съответно, в шийния, в гръдния отдел на гръбначния стълб и има промени в
нормалната анатомия на гръбначния стълб, изразяваща се в спинална дясна, конвексна
спинална асиметрия, с подчертаване на физиологичната торакална кифоза, в резултат на
счупените прешлени, изразен шиен и гръден синдром, който се изразява в тази болезненост,
особено при извършването на по-резки движения, което е било причина да постъпи на
лечение в Пирогов. При последния преглед при проф. К. от болница „Св. Иван Рилски“ е
установена консолидация на фрагментите на 7 шиен прешлен, което прави прешленната
фактура стабилна и е препоръчано да се ограничават резките и въобще физическите
натоварвания. Констатирания торакален, шиен синдром, изразяващ се в болезненост,
особено при натоварване, при резки движения е нормално следствие от тежката травма.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Както е посочено вече Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен
въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по
релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни
доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо
от ответника на ищцата за причинените й неимуществени вреди при травматичното
увреждане вследствие процесното ПТП.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
16
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените травматични
увреждания, претърпените интервенции в периода на лечение; периодът за възстановяване,
възрастта, причинените неудобства и дискомфорт в личния, семейния и социалния живот,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в размер до 10, 492 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищеца травматични увреждания:
Тежка съчетана травма: -Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: счупване
на черепната основа, мозъчна контузия двустранно челно-слепоочно, оскъден субарахноиден
17
кръвоизлив с прилежащ мозъчен оток с дислокация на левия страничен вентрикул,
субдурален хигром 3мм в дясно челно; -Лицевочелюстна травма, изразяваща се в счупване
на долната челюст, счупване на външната стена на десния горночелюстен синус, кръвоизлив
в синуса, избиване на втори долен ляв зъб; -Травма на опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, счупване на костите на лявата пред
мишница, счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката и на диафизата, счупване
на таза в областта на десния ацетабулум, счупване на дясно колянно капаче; -Гръдна травма,
изразяваща се в счупване на дванадесето ребро двустранно, девето и десето ребра в дясно,
седмо ребро паратертебрално в дясно, шесто ребро в ляво, счупвания на девети и десети
гръдни прешлени, счупвания на напречните израстъци на трети, четврти, пети и шести
гръдни прешлени, многофрагментни счупвания на телата на седми и осми гръдни прешлени,
посттравматична антеролистеза (нискостепенно вентрално приплъзване на тялото на седми
гръден прешлен спрямо тялото на осми гръден прешлен); пневмоторакс (наличие на въздух
в плевралната кухина). -Мекотъканни увреждания: субконюнктивална хеморагия, разкъсно-
контузна рана на дясното коляно; -Травматичен шок.
Съдът отчита, че Черепно-мозъчната травма причинява РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Счупването на долната челюст
осъществява самостоятелния медикобиологичен признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.
Счупването на латералната стена на десния горночелюстен синус причинява ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Избиването на втори долен
ляв зъб причинява. ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБ, БЕЗ КОЙТО СЕ ЗАТРУДНЯВАТ ДЪВЧЕНЕТО И
ГОВОРЕНЕТО. Счупването на втори шиен прешлен є реализирало признака ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА; Счупване на дясната бедрена кост - в
областта на шийката и на диафизата, счупването на десния ацетабулум, както и счупването
на дясно колянно капаче причиняват както поотделно, така и в съвкупност ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК. Счупванията на
костите на лявата предмишница са довели до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК. Счупванията на 12-то ребро двустранно, на 9-то и на 10-то
ребра в дясно, на 7-мо ребро паравертебрално вдясно и на б-то ребро вляво, счупванията на
9-ти и на 10-ти гръдни прешлени; счупвания на напречните израстъци на 3-ти, на 4-ти, на 5-
ти и б-ти гръдни прешлени; многофрагментни счупвания на телата на 7-ми и на 8-ми гръдни
прешлени, без компресия на гръбначния мозък с нискостепенно вентрално приплъзване на
тялото на 7-ми гръден прешлен спрямо тялото на 8-ми гръден прешлен /посттравматична
антеролистеза/, причиняват в свкупност и поотделно ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА. Мекотъканните увреждания са причинили РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА Травматичният шок е увреждане причиняващо
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Установеният
пневмоторакс, наложил извършването на торакоцентеза двукратно причинява
РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
От значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди са
претърпените от ищцата оперативни интервенции: На 23.10.2023 г. с извършено мануално
наместване на ступването на долната челюст и фиксация с титаниеви плаки и винтове.
Операцията е започнала в 11:00 часа и е приключила в 13.00 часа. На 01.12.2023 г.
извършено репониране на счупването на долната челюст и фиксация на плаки и винтове.
Операцията с започнала в 14.00 часа и е приключила в 15.00 часа. На 22.01.2024 г. е
извършена ексцизия на невитална тъкан от пролежната рана в областта на главата и
обработка антисептици. Операцията е започнала в 12.00 часа и е приключила в 13.00 часа.
Оперативната интервеция е със среден обем и сложност.
Съдът намира, че е от значение дългия период в който ищцата е била в
безсъзнание, последван от период, в който не е могла да става и да се обслужва сама. Следва
да се има предвид, че счупването на долната челюст е заздравяло в рамките на 1-2 месеца.
Счупването на горночелюстния синус е заздравяло за около 3-4 седмици.
Субконюнктивната хеморагия е преминала за около 2-3 седмици. Непосредствено след
18
проведеното болнично лечение, пострадалата е следвало да приема първоначално течно-
кашева храна. Дъвкателната функция е била нарушена за около 2-3 месеца.
Съдът отчита констатациите на експерта по съдебно-медицинската експертиза,
изслушана във въззивното произвосдтво, които отчитат промени, които са нарушили
нормалната гръбначна анатомия на гръбначния стълб при ищцата. Към настоящия момент е
налице болезненост, която се очаква да персистира - съответно, в шийния, в гръдния отдел
на гръбначния стълб и има промени в нормалната анатомия на гръбначния стълб,
изразяваща се в спинална дясна, конвексна спинална асиметрия, с подчертаване на
физиологичната торакална кифоза, в резултат на счупените прешлени, изразен шиен и
гръден синдром, който се изразява в тази болезненост, особено при извършването на по-
резки движения, което е било причина да постъпи на лечение в Пирогов. От значение е
установената консолидация на фрагментите на 7 шиен прешлен, което прави прешленната
фактура стабилна и е препоръчано да се ограничават резките и въобще физическите
натоварвания. Констатирания торакален, шиен синдром, изразяващ се в болезненост,
особено при натоварване, при резки движения е нормално следствие от тежката травма.
Претърпяната тежка травма е повлияла социалния живот на ищцата в
негативен план – наложило се е да прекъсне за една година следването си в полицейската
академия, а при завръщането си е била освободена от часове по физическо възпитание.
Съдът намира, че психически обременително за ищцата е обстоятелството, че
към момента са налични обезкосмен участък и белег централно в теменно-тилната област на
главата, както и белезите, консттатирани от медицинската експертиза, за които
заключението е, че са перманентни.
В психологически план въззивният съд намира от изключително значение
заключението на съдебно-психологическата експертиза, дадено при лично изследване на
ищцата, че е налице е значима промяна в психологичното състояние на ищцата в резултат на
причинените и наранявания в резултат на процесното ПТП, има психологическа травма,
която се изразява в развитие на разстройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивна
симптоматика, необходимо е провеждане на консултации с психиатър, невролог и психолог,
както и прием на медикаменти, съответно ноотропи и меки транквилизатори, евентуално
антидепресанти с цел подпомагане на възстановяването и. Не се очаква пълно
възстановяване, но е възможно значително подобряване на неврологичното и психичното и
състояние.
Действително още преди процесния инцидент при ищцата са диагностицирани
Тиреоидит на Хашимото /с неуточнена давност/ - на заместителна терапия с Л Тирокс 50мг,
както и Витилиго. Витилигото е с давност от училищна възраст, ограничено само в областта
на средните фаланги на пръстите на ръцете. От значение в случая е, че две години след
преживяния стрес тласък в развитието на болестта с бързо обхващане на по-широки площи -
като „ръкавици“ и „чорапи“, в областта на лактите и коленете, по предната повърхност на
горната трета на бедрата, под мишниците и лицето. Съдът намира, че преживеният стрес е
факторът, който провокиращ влошаването и на тези заболявания при ищцата, които нямат
отношение към продължителността на възстановителния период, но тежките увреждания и
стреса се отразяват негативно към хода на придружаващите заболявания с възникване на
хормонален дисбаланс и тласък на витилигото с обхващане на обширни части от тялото.
От показанията по делото на свидетелите С. и Ч. се установява в пълнота
цялата описана в исковата молба на ищцата фактическа обстановка на претенцията за
неимуществени вреди – търпените по време на лечебния и възстановителния период
извънредни физически и психически болки и страдания; коренните промени настъпили в
характеровите особености, психиката, физиката, личността, личния, семейния и
обществения живот на ищцата и съществените ограничения, настъпили за нея.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че и медицинската и комплексната психологично-психиатрична експертизи
сочат, че независимо от предприетите възстановяващи лечения, в следствие на комплексната
19
травмата дори при възможно настъпване на функционално възстановяване, същото не би
било пълно като ищцата няма да бъде възстановена. В процесния случай травмата е
настъпила внезапно при изключително болезнена за ищеца ситуация като посттравматичния
период е бил свързан с интензивни болки и страдания, които са и физически и психически.
Резултатът от тази травма ще съпътства ищеца до кР. на живота му, съответно и ще има
болките и страдания независимо от възстановяването си.
Допълнително въззивният съд съобразява и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изслушано във въззивното производство, съгласно което след
приключване на делото в първата инстанция у пострадалата са установени дясно-конвексна
спинална асиметрия в торакалния отдел на гръбначния стълб, най-изразено в областта на
седми и осми гръдни прешлени е подчертаване на физиологичната торакална кифоза на
същото място, изглаждане на физиологичната шийна лордоза с ректификация на на ниво
пети-шести шийни прешлени, фрактура на тялото на седми гръден прешлен, суспектни
данни за фрактура на осми гръден прешлен със снишаване на краниалната субдискална
ламела в ляво, минимално предно приплъзване е около 2 мм на ниво седми-осми гръдни
прешлени, минимална дискова протрузия медиално от това ниво, дегенеративни промени и
деформации, на ниво пети-шести шийни прешлени медианно и десностранно
субартикуларна дискова протрузия с нискостепенна рецесуална стеноза на това ниво.
Експертът е заключил, че се касае за изменения в нормалната анатомична конфигурация на
гръбначния стълб, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на
13.10.2023 г.
От значение за размера на заместващото обезщетение е че след процесното
ПТП В. е била в травматичен шок, седирана и релаксирана за продължително време в
медикаментозна кома. След излизане от това състояние тя е имала нарушение на съня,
апетита, не е можела да ходи и да движи нормално крайниците си, имала е силни болки по
тялото, мислела е за катастрофата и за починалия и приятел. Имала е проблем с паметта,
съответно има амнезия конградна, за период от време преди, по време и след инцидента,
потиснато настроение, обърканост, мисли в депресивен стил, изводими от реалната
житейска ситуация. Ищцата продължителен период от време е била в безсъзнателно
състояние, впоследствие не е можела да стои, ходи, загубила е голяма част от социалните си
контакти, не е посещавала продължително време учебни занятия. При нея има изява на
постконтузионен сидром, както и растройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивна
симптоматика, тя има леки когнитивни нарушения, емоционална лабилност, потиснато
настроение, нарушено организиране на ежедневието. Има риск за психиката на В., както и за
нервната й система от преживената травма, което е във връзка с преживената механична
травма на мозъка, очаква се постепенно подобряване в психичното й състояние, съответно
частично подобряване на когнитивните и функции. Не се очаква пъло възстановяване,
Въззивният съд отчита, че към настоящия момент В. е в частично подобрено
психично състояние, сравнено с първите седмици и месеци след инцидента. Тя е
емоционално лабилна, импулсивна, с потиснато настроение, често си спомня за случилото
се, за смортта на приятеля си, има потиснато настроение и нарушен сън, не може да се
справя както преморбидно с обучението си, поради налични паметови нарушения, завишена
тревожност раздразнителност, астения. Налице е значима промяна в психологичното
състояние на ищцата в резултат на причинените и наранявания в резултат на процесното
ПТП, има психологическа травма, която се изразява в развитие на разстройство в
адаптацията с тревожно-хиподепресивна симптоматика, необходимо е провеждане на
консултации с психиатър, невролог и психолог, както и прием на медикаменти, съответно
ноотропи и меки транквилизатори, евентуално антидепресанти с цел подпомагане на
възстановяването и. Не се очаква пълно възстановяване, но е възможно значително
подобряване на неврологичното и психичното и състояние.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - 13.10.2023 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
20
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 780 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 2000 лв.
При тези мотиви съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определен на 250 000 лева.
Жалбата е основателна до размера от 150 000 лева като обжалваното решение
следва да бъде отменено в отхвърлителната си част за тази сума.
При този изход на делото отговорността за направените по делото разноски е
на двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса при условията на чл. 83,
ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Окръжен съд – Благоевград в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
съобразно уважената част от иска, както следва за предявения иск за неимуществени вреди
държавна такса в размер на 10 000 лв., както и сумата от 4277.67 лв. за изплатени
възнаграждения на вещи лица.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв, съгласно който текст адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,
тъй като ал.2 дава основание при осъждане на насрещната страна, адвокатът да претендира
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението. Определеното по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от НВАР възнаграждение е 12 906.25 лева за първата инстанция.
Ищецът В. И. В., ЕГН:********** следва да заплати на ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД сумата в размер на 757.50 лв. разноски съобразно отхвърлената
част от иска за първа инстанция.
Въззиваемият следва да заплати по сметка на Софийски апелативен съд
разноски съобразно с уважената част от жалбата – 300 лева за изслушаната във въззивната
инстанция съдебно-медицинска експертиза и сумата 3000 лева държавна такса.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски на основание чл.78,
ал.8 от ГПК за юридконсулт в размер на 150 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за това, че ищцата-жалбоподател е
представлявана от адвокат по реда на този законов текст поделото, на адв. Н. Д. се дължи
възнаграждение съобразно уважената част от иска, в размер на 10325 лв. от общо 20 650 лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от НВАР.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39/11.03.2025 г., по гр.д.№ 56/2024 г. на Окръжен съд
Благоевград, 14 състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от В. И. В.
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане
на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със
законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, дължима над
присъдената с решението сума от 100 000 лева, както и в частта за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
21
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, рн Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на В. И. В., ЕГН:**********,
адрес/гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 150 000 / сто хиляди/ лева,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие от13.10.2023г., ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/11.03.2025 г., по гр.д.№ 56/2024 г. на Окръжен
съд Благоевград, 14 състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от В. И.
В. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за
заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със
законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Решение № 39/11.03.2025 г., по гр.д.№ 56/2024 г. на Окръжен съд Благоевград,
14 състав, в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград държавна такса в общ размер от 10 000 лева, съобразно уважената част от
исковете и сумата 4 277.68 лева разноски за експертизи.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по сметка на адвокат Н. Н. Д., сумата
от 12 906.25 лева на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за първа инстанция.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН:**********, адрес/гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 757.50 лева разноски за първа инстанция
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по сметка на адвокат Н. Н. Д., сумата
от 10 325 лева на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН:**********, адрес/гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 150 лева съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК: *********, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград държавна такса в общ размер от 3 000 лева, съобразно уважената част от
жалбата и сумата 300 лева разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22
23