Решение по КНАХД №382/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Ю. С. И., от [населено място], чрез пълномощника му-адв.Хр.Н. от АК-Разград против Решение № 131/14.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 380/2025 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-0869-000003 от 09.01.2025 г. на началника сектор ПП към ОД на МВР – [населено място], с което на Ю. С. И., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила от собственика на МПС, което изключва вината му при извършване на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост.Твърди също, че не разполагал с възможност да провери в информационната система на МВР за това дали регистрацията на МПС, което управлявал била служебно прекратена, което изключва отговорността му за вмененото му административно нарушение.Излага подробни съображения относно приложение в случая на хипотезата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението поради обстоятелството, че не е собственик на управляваното от него МПС, нито бил в отношения на съдружие по повод упражнявана от собственика търговска дейност, а е негов служител по трудово правоотношение, в каквато връзка ползвал автомобила инцидентно, както и че това било първо негово нарушение по този текст от ЗДвП.По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП и за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът , редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв.Хр.Н., който поддържа касационната жалба на наведените в нея отменителни основания и претендира разноски в двете съдебни инстанции.

Ответната страна, Началник на сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 25-0869-000003/09.01.2025 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор ПП Шумен, на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца за това, че ”управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, като по този начин виновно нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП . В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 25.08.2024 г., около 18.32 часа на път първи клас № I-7 на км. 116+036 в посока [населено място], жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№[рег. номер], собственост на В. Р. Д. с [ЕГН], което не е регистрирано по надлежния ред в Република България- със служебно прекратена регистрация от 23.08.2024 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДП. Деянието е установено по преписка вх.№5223/2024г. на ШРП, като с постановление от 30.12.2024 г., прокурор в ШРП е отказал да образува досъдебно

производство. От събраните в хода на цитираната по горе прокурорска преписка, а и от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели става ясно, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Фолксваген Голф“ “ е бил спрян за проверка на 25.08.2024 г., на път № I-7 в района на 116 км., като чрез системата за отдалечен достъп, било установено, че автомобила е с прекратена регистрация, като след направена справка с дежурния в ОДМВР Шумен се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като новия собственик на автомобила, не го е регистрирал в изискуемия двумесечен срок. Освен това свидетелите изтъкнали, че по време на проверката са провели разговор с жалбоподателя, от който е станало ясно, че жалбоподателят и собственикът на автомобила са приятели и работят заедно, като автомобилът е купен за служебно ползване и то основно от жалбоподателя. На база тези доказателства, административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДП, за което му е съставен АУАН№1435051/25.08.2025 г.,а впоследствие е издадено НП№ 25-0869-000003 от 09.01.2025 г. на началника сектор ПП към ОД на МВР – [населено място], с което на Ю. С. И., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел за безспорно установено от обективна и субективна страна извършването на описаната в НП деятелност от страна на санкционираното лице, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт, като изложил подробни съображения относно неприложимост към случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Противно на изложеното в жалбата, касационният състав счита, че санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е постановен отказ за образуване на наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура - Шумен и преписката е върната на органа с оглед преценка за търсене на административнонаказателна отговорност. В рамките на регламентирания законов срок административнонаказващият орган, надлежно оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца, издавайки процесното НП. Наказващият орган изрично е посочил, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 23.08.2024 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази разпоредба е с ясно и непротиворечиво съдържание и разписва реда за служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, посредством отбелязване в автоматизираната информационна система от органите на МВР, в случаите, когато собственик в двумесечен срок от придобиването на превозното средство не изпълни задължението си да го регистрира.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и твърденията на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение, поради липса на съставомерно административно нарушение, обуславящо издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя направените от районния съд изводи относно безспорната установеност от обективна и субективна страна на вмененото на водача нарушение.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (в актуалната към извършване на нарушението редакция) от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, именно касаторът е управлявал по път, отворен за обществено ползване лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], собственост на В. Р. Д. с [ЕГН], както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебно прекратена регистрация, считано от 23.08.2024 г. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му, без да е предвиден ред за издаване на съответен административен акт.

Настоящият случай не попада в приложното поле на ТР №2/2023 г. на ВАС и ВКС.

В настоящата хипотеза служебното прекратяване на регистрацията следва от обстоятелството, че в двумесечния срок от придобиване на МПС не е извършена регистрация, като в този случай прекратяването се извършва служебно, без задължение за уведомяване.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.Този извод в случая не се разколебава от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, удостоверяващи, че към датата на извършване на нарушението касаторът е бил в трудови правоотношения със собственика на процесното МПС. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство с талон, в който е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, откъдето е могъл да възприеме, че вписаното в талона лице е различно от лицето, което му е предоставило владението на автомобила към инкриминираната дата. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване.В тази връзка, не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност, тъй като деянието не се отличава с ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид, а от прил. справка за нарушител от региона е видно, че същата съдържа данни за значителен по обем нарушения на изискванията на ЗДвП от страна на касатора, което несъмнено очертава профила на извършителя на нарушението на лице, което системно нарушава разпоредбите на ЗдвП.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Ю. С. И. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за което е санкциониран с обжалваното пред ШРС наказателно постановление.

Касационният състав приема също, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, като при определяне размера на санкциите е отчетено обстоятелството, че нарушението е установено само два дни след служебното прекратяване регистрацията на автомобила.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият орган/ и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/14.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 380/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Ю. С. И., [ЕГН] от [населено място], ул.Осми март“№22 да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.