№ 33891
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110108416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Oбразувано е по молба на адв. А. Д., процесуален представител на
ищцата, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
присъдената разноска за възнаграждение на адвокат, по съображения, че не е
определена в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. с
ДДС, при което да бъде присъдено в претендирания размер.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и
закона, приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно решението, съдът осъжда „В“ АД да заплати на адвокат А. З. Д.
– САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА,
сумата 850,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ. Съдът е уважил така предявените от ищеца искове иск по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД. Съдът не констатира
обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в
мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за
съдебните разноски. Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат
ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по
отношение отговорността на ответника за съдебната разноска. Предвид
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е
било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата
и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание; като съобрази
разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ
т. о., и че защитата по осъдителния иск включва и тази по установителния иск,
чиято основателност е правнорелевантен факт за възникване на правото по чл.
55, ал.1, пр. I от ЗЗД така определеното възнаграждение е онази необходима и
разумна разноска, която се следва. При определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, съответният съд следва
да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и
1
процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се
ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед
липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са
равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема
на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът
не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от
ЗАдв). Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. 217303/2025 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на адв. А Д..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2