Решение по дело №618/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.10.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

25.09.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

618

по описа за

2019

година.

            Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД , в която сочи, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD на 15.09.2008г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на С.Н.С. кредитна карта DSK Maxicard с лимит в размер на 5 000.00 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за издаване и обслужване на кредитни карти DSK MAXICARD. Банката изпълнила задълженията си  като предоставила на ответника кредитния лимит в размер на 5 000 лева, която сума била усвоена от получателя на 15.09.2008г.. На 15.10.2010г. между страните било подписано Допълнително споразумение , с което размера на първоначалния кредит се променил от 5 000 лева на 5 700 лева. Кредитът бил преструктуриран от кредит овърдрафт в кредит за текущо потребление. Съгласно т.3.1 от допълнителното споразумение срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, а съгласно т.4 – за предоставения кредит кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва , която към сключване на договора за кредит е 14.95% годишно. Падежът на вноските по Допълнителното споразумение е 15-то число на месеца. Крайният падеж за погасяване на кредита е 15.10.2018г. . Плащането на вноските по Допълнителното споразумение и съгласно погасителния план към него е преустановено на 13.01.2012г.. Съгласно чл.19.1 от Общите условия към Допълнителното споразумение при забава в плащането на месечната вноска, от деня , следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница , се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта.  Съгласно чл. 19.2 от Общите условия към допълнителното споразумение, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът по кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта.

            Поради неплащането на вноските по кредита, същият е просрочен и съгласно чл. 19.2 от ОУ към Допълнителното споразумение, както и съобразно чл. 20, ал.1 от ЗЗД, считано от 19.10.2011г. , банката е приела вземането по кредита за предсрочно изискуемо. Банката се снабдява с изпълнителен лист против ответника по ч.гр.д. № 1679/2012г. на КРС.

            На 22.11.2012г.  след снабдяване със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1679/2012г. на КРС, банката по силата на договор за покупко-продажба  на вземания /Договор за цесия/, прехвърлила на ОТП Факторинг България вземането си от ответника, ведно с привилегиите, обезпеченията и други принадлежности. Това се удостоверява от извлечение  от Приемо-предавателен протокол към договор за цесия от 22.11.2012г., в който е включено и процесното вземане. На базата на изрично пълномощно от страна на Банката, ОТП Факторинг изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжника С.Н.С. и същият е уведомен. По силата на договора за цесия и във вр. с чл. 429 от ГПК, цесионерът ОТП Факторинг  е образувало срещу С.С. изп.дело № 200/2016г. по описа на ЧСИ Божкова. Впоследствие, след подадено възражение по чл. 414 от ГПК ОТП Факторинг подал установителен иск. В хода на производството по гр.д. № 1107/2016г. КРС с решение №111/22.12.2016г. отхвърлил предявения иск по чл. 422 , ал.1 от ГПК с мотива , че на длъжника не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението . Решението е влязло в сила на 31.01.2017г.. Предвид горното, образуваното срещу С.Н.С. изп.дело № 200/2016г. било прекратено.

            Понастоящем обаче бил настъпил крайния срок за погасяване на кредита съгласно Допълнителното споразумение и посоченото в Погасителния план, а именно – 15.10.2018г. , като от тази дата вземането срещу С.С. по допълнителното споразумение от 15.10.2010г. станало окончателно изискуемо.  Тъй като настъпил крайния падеж и по  Допълнителното споразумение от 15.10.2010г. липсвали плащания, ответникът дължал следните суми: 4 146.66 лева – неизплатена изискуема главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. ; 555.53 лева – неизплатена изискуема договорна лихва по вноски с падежи от 15.04.2016г. до 15.10.2018г. и 850.31 лева – наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Допълнително споразумение , върху просрочена главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. за периода от 02.04.2016г. до 02.04.2019г..

            Моли се съда да постанови решение, с което да присъди процесните суми, както и направените по делото разноски.

            Ответникът С.Н.С. *** в представения по делото отговор оспорва исковата молба.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: от представен по делото  Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 15.09.2008г, се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на С.Н.С. кредитна карта DSK Maxicard с лимит в размер на 5 000.00 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за издаване и обслужване на кредитни карти DSK MAXICARD. Банката изпълнила задълженията си  като предоставила на ответника кредитния лимит в размер на 5 000 лева, която сума била усвоена от получателя на 15.09.2008г.. На 15.10.2010г. между страните било подписано Допълнително споразумение , с което размера на първоначалния кредит се променил от 5 000 лева на 5 700 лева. Кредитът бил преструктуриран от кредит овърдрафт в кредит за текущо потребление. Съгласно т.3.1 от допълнителното споразумение срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, а съгласно т.4 – за предоставения кредит кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва, която към сключване на договора за кредит е 14.95% годишно. Падежът на вноските по Допълнителното споразумение е 15-то число на месеца. Крайният падеж за погасяване на кредита е 15.10.2018г.. По делото не се спори, че  между Банка ДСК и ОТП Факторинг България ЕАД е сключен договор за цесия на вземания, описани в приемо-предавателен протокол неразделна част от договора. Съгласно договора ОТП Факторинг България ЕАД е придобило цялото процесно вземане. По същото понастоящем е настъпила падежната дата за цялото вземане.  Ответникът е извършил частични плащания по договора и Допълнителното споразумение от 15.10.2010г. , като вноските не са внесени на уговорените падежни дати. Впрочем ответникът не спори  относно валидното възникване и съществуване на облигационното отношение въз основа на договора за кредит, допълнителното споразумение към договора за кредит, с което кредитът бил преструктуриран и погасителния план към него. От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че към датата на подаване на исковата молба  неиздължените вноски са 86 броя в размер на 8 497.54 лева, в това число главница  5 370.94 лева и договорна лихва 3 126.65 лева. Наказателната лихва за периода от 02.04.2016г. до 02.04.2019г. по чл. 19.1. от ОУ към Допълнителното споразумение  от 15.10.2010г. , върху главницата от 4 048.64 лева , включена в анюитетни вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. е в размер на 882.95 лева.

            При тази фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за изцяло основателни и доказани в пълния им предявен размер.  Установи се неизпълнение от страна на ответника  на договорните задължения по  Допълнителното споразумение от 15.10.2010г., като дължимите суми са в по-голям размер от претендираните. Но тъй като ищецът не направи увеличение на размера на исковете, а съдът не следва да се произнася в повече от поисканото, следва да осъди ответника да заплати на ищеца исковите претенции в предявените им размери, както следва: 4 146.66 лева – неизплатена изискуема главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. ; 555.53 лева – неизплатена изискуема договорна лихва по вноски с падежи от 15.04.2016г. до 15.10.2018г. и 850.31 лева – наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Допълнително споразумение , върху просрочена главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. за периода от 02.04.2016г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба.

            При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 265.87 лева – държавна такса, 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение на вещото лице.

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН ********** *** да  ЗАПЛАТИ  на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***(като частен правоприемник-цесионер по Договор за цесия от 22.11.2012г.) сумите както следва: 4 146.66 лева – неизплатена изискуема главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 15.09.2008г.  и Допълнително споразумение от 15.10.2010г.; 555.53 лева – неизплатена изискуема договорна лихва по вноски с падежи от 15.04.2016г. до 15.10.2018г. и 850.31 лева – наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Допълнително споразумение , върху просрочена главница по вноски с падежи от 15.04.2014г. до 15.10.2018г. за периода от 02.04.2016г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 265.87 лева – държавна такса, 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение на вещото лице.

 

            Банкова сметка, ***уми:

            IBAN: ***: STSABGSF  при „Банка ДСК“ЕАД

 

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  Районен съдия: