Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 27.01.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на десети януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2668 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „МИША
Г 93“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Лъка, общ.
Поморие, обл. Бургас, ул. „Велека“ № 19, представлявано от управителя М.Г.Г., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-205-0002415/20.10.2021
г. издадена от А.А.К., старши инспектор
по приходите, в сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № 580/11.10.2021 г.
на ИД на НАП, да изпълнява длъжността
началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-213/01.11.3021 г. на директор дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на ИД на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Лъка, в
двора на кметството, стопанисван от „МИША Г 93“ ЕООД, ЕИК ********
и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Иска се отмяната на оспорената заповед като издадена при съществени
нарушения на процесуалното и материалното законодателство, както и в
несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „МИША Г 93“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител. Процесуалният представител на дружеството адв. Видова
представя писмено становище със съображения за отмяна на оспорения
административен акт.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП не изпраща
представител и не взема отношение по
жалбата.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 10.10.2021 година в 10.30
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Лъка, в
двора на кметството, стопанисван от „МИША Г 93“ ЕООД. При
проверката била извършена
контролна покупка на една бутилка минерална вода 0.5 л. и един айран 0.5 л. на
обща стойност 1.80 лева, заплатени в брой от проверяващият Дарин Иванов Узунов
– старши инспектор по приходите, преди да се легитимира. За извършеното плащане
не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо при проверката в
обекта фискално устройство, модел „DATECS DP-150” с ИН на ФУ DT758548 и ФП № 02758548
или касова бележка от кочан. Плащането на услугата било прието от М.Г.Г. – управител на дружеството. След като се легитимирали органите по приходи от
фискалното устройство в търговския обект бил отпечатан дневен финансов отчет с
№ 0017116/10.10.2021 г. и КЛЕН за същата дата, от които се установява, че
извършената продажба на стока не е отразена, респ. регистрирана чрез издаване
на фискален бон. За извършената проверка
и направените констатации е изготвен протокол - ПИП сер. АА № 0002415/10.10.2021
г. Протоколът бил съставен в присъствието на управителя М.Г.Г., която го
подписала без възражения.
За извършеното нарушение бил съставени Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F631554/18.10.2021 г. Няма
данни за издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
Предвид установените
обстоятелства била издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-205-0002415/20.10.2021 г.
от А.А.К., старши инспектор по приходите, в сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № 580/11.10.2021 г. на ИД на НАП, да изпълнява длъжността началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен
със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за хранителни стоки,
находящ се в с. Лъка, в двора на кметството, стопанисван
от „МИША
Г 93“ ЕООД, ЕИК ******** и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта
била връчена на управителя на „МИША Г 93“
ЕООД на 21.10.2021 г. Дружеството я обжалвало по
административен ред с жалба вх.№ 348-142#1/28.10.2021 г. по описа на ТД на
НАП-Бургас. Заповедта била потвърдена с Решение № ГДФК-213/01.11.2021 г. на
директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП. Решението е било връчено на
управителя на „МИША Г 93“ ЕООД на 12.11.2021 г.
Недоволно от потвърдителното
решение дружеството оспорило заповедта за налагане на ПАМ пред Административен
съд – Бургас, с жалба вх.№ 12036/24.11.2021г., във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-205-0002415/20.10.2021 г. издадена от А.А.К., старши инспектор по приходите, в сектор
„Гранични контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, отдел „Оперативни
дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
580/11.10.2021 г. на ИД на НАП, да
изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-213/01.11.3021 г. на директор
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Лъка, в
двора на кметството, стопанисван от „МИША Г 93“ ЕООД, ЕИК ********
и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на
основание заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и № 580/11.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП,
в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че констатираното
при извършената проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за
издаване на касова бележка е довело до отрицателни последици за фиска –
неотчитането на приходи и неотразяването на обороти, което намалява данъчната
основа, а оттам води и до отклонение от данъчното облагане. Изложени са мотиви,
че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Като допълнително
основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на средно-дневния оборот – 133.06
лева, както и размерът на декларираните финансови резултати от дейността на
дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2018г. – 2 296.49
лева, за 2019г. – 1 965.52 лева и за 2020г. – 3 013.39 лева.
Отбелязано е наличието на касова разлика в размер на 1.80 лева между наличните
парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Продължителността на
наложената мярка е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците
от него, вида и характера на осъществяваната дейност. Изложени са и мотиви, че
срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената
превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчетната дейност на
търговеца.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда,
че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно,
заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на
изискванията по чл. 59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е
наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. ”а” от ЗДДС - неизпълнение на задължението
за издаване на съответен документ за продажба по установения ред. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед
отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. ”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно
с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В съставения протокол за извършена проверка, който е
подписан без възражение от присъстващия в търговския обект управител на
дружеството - жалбоподател, е посочено, че при заплащане на сумата не е издаден фискален бон от
наличното в обекта фискално устройство. Ето защо, след като в случая за
извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съдът приема за неоснователни и необосновани
възраженията на жалбоподателя, че не е налице извършено нарушение на
разпоредбите на ЗДДС и че оспорената заповед не е мотивирана.
От установената по делото фактическа обстановка се
установява, че е нарушението, за което е
издадена оспорената заповед е било действително осъществено.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е
налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното
плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка
и то е фактическото основание за издаването заповедта. По делото не са
ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и
правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. ”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че
за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на
ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е
мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на
реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е
фактът, дали за конкретното нарушение е съставен АУАН и е издадено наказателно
постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка
за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита,
че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй
като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от
това каква стока биха закупили контролите органи. Важен и съществен е именно фактът
на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй като тя е била
предмет не на обичайна, а на контролна покупка.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил посочения срок от
14 дни. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав. В тази връзка неоснователно се явява и възражението
на жалбоподателя за нарушаване на принципа за съразмерност.
След като наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват
две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи
предпоставки, които в случая са налице.
Наложената ПАМ съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има
за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава
да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на
законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на
останалите търговци.
От наличните данни по делото може да се направи
извод, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до
отклоняване от данъчно облагане. Според чл. 19, ал. 2 от Конституцията, законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в
основен принцип от нормата на чл.60 от Конституцията на РБ. Установените факти
от търговската дейност на жалбоподателя – извършване на продажба, без
надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон – показват, че в случая е
налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти
да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци,
постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С
нарушението на това свое задължение жалбоподателят нарушава и еднаквите правни
условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си.
В този смисъл мотивите на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, за издаване на оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка се приемат за
основателни и законосъобразни.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИША Г 93“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Лъка, общ. Поморие,
обл. Бургас, ул. „Велека“ № 19, представлявано от управителя М.Г.Г., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-205-0002415/20.10.2021 г. издадена от А.А.К.,
старши инспектор по приходите, в сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № 580/11.10.2021 г. на ИД на НАП, да изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-213/01.11.3021 г. на директор
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за хранителни стоки,
находящ се в с. Лъка, в двора на кметството, стопанисван
от „МИША
Г 93“ ЕООД, ЕИК ******** и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: