Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15191 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК от Ц.Б.Б., в качеството й на ЕТ „Н.Б.”, ЕИК ********, за отмяна на
неприсъствено решение от 26.03.2014г., постановено по гр.д. № 33697/2013г. на
СРС, 64 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното
производство, по което е постановено процесното неприсъствено решение, тъй като
не му бил надлежно връчен препис от исковата молба с приложенията, както и не бил
редовно призован за откритото съдебно заседание по делото, проведено на
26.03.2014г., в което е постановено оспорваното неприсъствено решение. Твърди и
да не му е било редовно връчено неприсъственото решение. Поддържа, че исковата
молба и приложенията, както и призовката за откритото съдебно заседание, били
връчени чрез залепване на уведомление, без да бъде спазена процедурата по чл.
47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно
време в рамките на около месец, при които лицето да не е било открито, както и
да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, едва след което да се залепи
уведомление. Съгласно практиката на ВКС, посещенията трябвало да бъдат
извършени в продължение на повече от един месец и да се удостоверят от връчителя,
като в случай на неоткриване на адресата, без да има сведения, че същият е
напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни за
посещение на адреса поне три пъти по различно време в рамките на повече от един
месец. В случая от призовките било видно, че адресът е посещаван в рамките на
по-малко от един месец, поради което ответникът бил лишен от правото да подаде
отговор на исковата молба, а впоследствие – да вземе участие в откритото
съдебно заседание. Съобщението за неприсъственото решение отново било „връчено”
чрез нередовна процедура по чл. 47 ГПК, като посещенията не били в рамките на
повече от един месец, с оглед на което неприсъственото решение не било надлежно
връчено. Поради това моли съда да отмени атакуваното неприсъствено решение и
върне делото на СРС за разглеждане на спора. Претендира разноски по списък по
чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмена
защита от 07.06.2018г.
Ответникът по молбата „Х.” ЕАД, ЕИК ********, с писмен
отговор оспорва молбата като недопустима, евентуално – като неоснователна и
моли съда да я остави без разглеждане, евентуално – без уважение. Претендира
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от
15.06.2018г.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От приложеното гр.д. № 33697/2013г. на СРС, 64 състав се
установява, че същото е образувано по искова молба на „Х.” ЕАД, ЕИК ********, срещу
Ц.Б.Б., в качеството й на ЕТ „Н.Б.”, ЕИК ********, с която искова молба са
предявени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на
ответника за отговор на 11.10.2013г., като не се спори и при справка в
търговския регистър се установява, че съобщението е изпратено до обявения от
търговеца адрес на управление ***. Съобщението е върнато с удостоверяване от
връчителя, че е посетил адреса на 15.10., 27.10., 01.11. и 11.11.2013г., няма
офис на адресата и инициали на търговеца. На адреса има 5-етажна жилищна
сграда. Оставяни съобщения за връзка, но контакт не е осъществен. След връщане
на това съобщение районният съд разпоредил залепване на уведомление по реда на
чл. 47 ГПК. Второто съобщение също е върнато в цялост, като на адреса е
залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Връчителят е удостоверил, че е
посетил адреса на 21.11, 30.11. и 06.12.2013г., и след като не намерил служител, залепил
уведомление на 06.12.2013г. на входната врата на № 4 и пуснал екземпляр в обща
пощенска кутия. Отново е посочил, че на адреса няма ”инициали за дружеството”.
За насроченото на 26.03.2014г. открито съдебно заседание
изпратената до ответника призовка е върната в цялост с удостоверяване от
връчитиля, че е посетил адреса на 13.02., 23.02. и 05.03.2014г., и след като не
намерил служител, на когото да връчи, залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната
врата на жилищната сграда на № 4, като пуснал екземпляр и в общата пощенска
кутия.
За проведеното на
26.03.2014г. открито съдебно заседание районният съдия счел, че
ответникът е редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, дал ход на делото и
постановил неприсъственото решение, чиято отмяна се иска в настоящото
производство.
Съобщение с препис от решението е изпратено на ответника
на обявения адрес на управление, като в първото върнато в цялост съобщение
връчителят е посочил, че е посетил адреса на 09.04., 20.04. и 30.04.2014г.,
няма фирмени знаци на търговеца, оставяни са съобщения за връзка, но контакт не
е осъществен. По разпореждане на районния съдия на ответника е изпратено второ
съобщение с препис от решението и с указания за връчителя за залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Видно от удостовереното от връчителя, същият
е посетил адреса на 01.06., 13.06. и 20.06.2014г., не е намерил служител, на когото
да бъде връчено съобщението, и залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната
врата на № 4, като е пуснал екземпляр и в общата пощенска кутия.
Приложеното към молбата удостоверение на ЧСИ рег. № 838
на КЧСИ, представено от молителя във връзка с твърдяната дата на узнаване на
неприсъственото решение, е неотносимо за спора и съдът не го обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло
в сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа
като инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а
само се произнася по наведените доводи за нарушаване на основния процесуален
принцип - правото на защита на страните по делото вследствие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на
съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в
процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК, в 1-месечен срок от връчване
на неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска
от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно
изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1. страната да е
била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. при
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства
и 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК е посочен изрично началният момент, от
който започва да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна –
момента на връчване на неприсъственото решение, който не е идентичен с момента
на узнаване на решението. Поради това представеното от молителя удостоверение
от ЧСИ във връзка с твърдяния момент на узнаване на неприсъственото решение е
неотносимо за преценка допустимостта на молбата.
Съгласно практиката на ВКС (определение № 880/26.11.2014г.
по ч.гр.д. № 6283/2014г., ІV ГО, определение № 685/27.12.2016г. по
ч.т.д. № 2059/2016г., ІІ ТО и др.), при подадена молба за отмяна на
основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за липса на предпоставките
за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително и по отношение на връчване на
неприсъственото решение, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото
решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК е по съществото на спора и не е от
значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност.
Поради това, и доколкото с молбата по настоящото дело се твърди нередовно
връчване на неприсъственото решение по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК съдът ще следва да приеме, че молбата е допустима и се произнесе по
основателността й.
Разгледана по същество, настоящият състав намира молбата
за отмяна за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се
връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини,
въведен за първи път с действащия ГПК, е връчването чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в
случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изричното
разпореждане на чл. 50, ал. 4 ГПК, връчването чрез залепване се прилага и по
отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите
предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма
на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията
на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
Тълкуването на посочената норма налага извод, че призоваването чрез залепване
на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на
адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото
само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува канцелария със
служители, и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията
или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от
залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на
адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането
на канцелария, очевидно залепването на уведомление е безпредметно, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията
за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима е
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на
книжата.
В случая съгласно извършеното от връчителя официално
удостоверяване при многократните му посещения на адреса, обявен от молителя в
търговския регистър като адрес на управление, на адреса няма офис на търговеца,
няма фирмени знаци, има пететажна жилищна сграда. Следователно търговецът не е
изпълнил точно задължението си за обявяване на адреса си на управление ***, на
който се намира пететажна сграда, не съставлява такова изпълнение. Съдът, респ.
връчителят нямат задължение да издирват адрес на търговец, който
недобросъвестно е обявил в търговския регистър непълен адрес на управление.
Поради това, и при липса на фирмени знаци на адреса следва да се приеме, че на
адреса не е имало офис/канцелария на търговеца, съответно призоваването чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК е било
неприложимо, а приложима е била разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Следва да се посочи, че самият молител не твърди да се е
намирал на обявения адрес на управление, а само че не бил спазен едномесечният
срок, установен в практиката на ВКС, за посещения на адреса при залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, касаеща връчване на физически лица. По
изложените съображения обаче в случая залепване на уведомление не е било
необходимо, тъй като на адреса не е имало обозначена канцелария на търговеца и
съответно служители, на които да се връчат книжата, респ. които отказват
връчване, за да е приложима процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК. Само за пълнота и
във връзка с доводите в молбата следва да се посочи, че доколкото районният съд
е изпращал по две съобщения, адресът е посещаван много повече от три пъти и в
продължение на повече от един месец както при връчване на исковата молба за
отговор, така и при връчване на неприсъственото решение.
По изложените съображения съдът намира молбата за отмяна
за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват
на ответника по молбата. Доказано направените такива са в размер на 1 008 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от представените
фактура и извлечение от банкова сметка ***, преупълномощило представвляващия „Х.”
ЕАД адвокат. Определено по реда на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно материалния интерес по решението, чиято отмяна се иска от общо 19
463.98 лв., минималното възнаграждение възлиза на 835.44 лв. без ДДС, а с
включен ДДС (съобразно § 2а от Наредбата) – на 1 002.53 лв. Заплатеното
възнаграждение в размер на 1 008 лв. не надвишава значително този размер,
поради което възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК на Ц.Б.Б.,
в качеството й на ЕТ „Н.Б.”, ЕИК ********, за отмяна на неприсъствено решение
от 26.03.2014г., постановено по гр.д. № 33697/2013г. на СРС, 64 състав, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Ц.Б.Б., в качеството й на ЕТ „Н.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Х.”
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 81 вр. чл. 78 ГПК сумата 1 008 лв. (хиляда и осем лева),
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.