РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100502198 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на Областна Дирекция на МВР –Бургас с БУЛСТАТ ******,представлявана от
Директора К* К* чрез пълномощник: главен юрисконсулт А* Д*, против Решение №
****/1***.2022г., постановено по гр.д.№ *****/2022г. по описа на БРС, с което ответната
ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати на А. И. В. сумата от 711,28 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 82,37 часа
извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. по възникнало между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжност „******“ към сектор
*****към ОД на МВР-Бургас, сумата от 166,29 лева обезщетение за забава, за периода от
01.11.2019г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от подаване на исковата молба на 18.07.2022г. до окончателното изплащане;
присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на 360 лева; ОД на МВР-Бургас е осъдено
да заплати по сметка на БРС общо 180 лева ,представляваща сбор от държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и
необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и
заплатен положение нощен труд за исковия период - съобразно специалната нормативна
уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната
правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен
труд и че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно
часовата ставка „предвидена за заплащане на извънреден труд Несъобразено със
специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява
извънреден труд, който следва да се заплати съобразни часовата ставка, предвидена за
1
заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод, съдът неправилно е приел, че е
налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата с аргумент, че в противен случай служителите в МВР
ще бъдат поставени в по- неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Съдът не е отчел, че страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, а в ЗМВР липсва препращаща норма, която да
даде основание за прилагане субсидиарно, както на Кодекса на труда, така и на издадените
въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др.С оглед на горното, размерът на дължимото допълнително
възнаграждение също следва да се определи съобразно специалните правила, разписани в
ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа
на призната от закона делегация.Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд, не са съобразени с целта на
коефициента да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа
труд през нощта, той да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.Извънреден труд би бил
налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за
тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен
създават неточно разбиране за извънреден труд.С оглед на горното, претенцията за
преобразуване на отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за
заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за
извънреден труд е незаконосъобразна.Отделно от това, решението не е съобразено и с
произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С~262/2020г.
по отправено преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и
съответствието им с националното законодателство.Според т.1 от решението на съда чл.8 и
чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
пожарникари и полицаи е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда през деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки на защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд -не са съобразени с целта на
коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа
труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не
работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за
работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при
преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд.Моли се за
отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.
В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния
период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали
реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих
2
и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на
часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а
като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава
непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният
съд.Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период
.Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се
разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени
положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата
инстанция. Сочи се ,че изводите на РС не противоречат и на постановеното решение на
съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване
на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен
извод - а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на
общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители
възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е
изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със
съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона
цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искове,
предявени от А. И. В. Пашов против ОД на МВР - Бургас.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността “****“ към
сектор ****към ОДМВР-Бургас, като поради естеството си на работа е полагал 24- часови
дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на
положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се
получава разлика от 82,37 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание),
за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 711,28 лв. (след
направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника, както и че
върху размера на тази неплатена главница му се дължи обезщетение за забава в размер на
166,29 лева за периода от 01.11.2019г. до 17.07.2022г.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се
оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност,
3
както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че
положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да
урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание
заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата - 1,00 лв.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен
състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1
КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1
ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие - за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното
4
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г., са действали правилата на
последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби - в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.
00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и
06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра наредби липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); - чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и
районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на
държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
5
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при
което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв.
Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии,
по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време - 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2)
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл - Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително
заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2
и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по
гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното
време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд - 0,25 лв./час.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебно- икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения
труд за процесния период възлиза на 82,37 часа, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и стойността на тези часове е в размер на 711,28 лв. не е начислена, съответно - не е
изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в
претендирания размер от 711,28 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба, както и обезщетение за
забавено плащане в размер от 166,29 лева.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС - Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
6
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по - неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение
като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид
изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на
сумата от 480 лв./ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ****от ****2022 г. по гр.д. *****/2022 г. на Районен
съд - Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас, ЕИК: *****, с адрес: гр. Б******, да
заплати на А. И. В. ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата от 480 лв./ с ДДС/,
представляваща направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7