РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Девин, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100178 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
и чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между кредитора „Б. т. к.’' ЕАД,
ЕИК: ********* и К. Б. Д., ЕГН ********** е сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 168046* от
дата 13.10.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер 08772* при
условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99
лева. Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 13.10.2019 г. На същата
дата 13.10.2017г. ответникът е сключил допълнително споразумение към
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
168046*, с което заявил за ползване мобилна интернет услуга за номер
08795*, избирайки условията на нов тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с
месечен абонамент 21.80 лева за срок от 24 месеца. Твърди, че на 16.10.2017г.
ответникът сключил допълнително споразумение, с което продължил срока
на договора за срок от 24 месеца. Твърди, че въз основа на сключен договор
за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
1271176* от дата 09.10.2015 г. между ответника и „Б. т. к." ЕАД, ЕИК:
1
********* са издадени фактури с №№ **********/22.01.2018 г.,
**********/22.02.2018 г., **********/23.03.2018 г., за периода от 22.12.2017
г. до 22.03.2018 г., а именно: фактура № **********/22.01.2018 г. с
начислена за отчетен период 22.12.2017-21.01.2018 г. сума в размер на
30.79 лв. /с ДДС/, от които: 13.32лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-
Traffic L; 12.34 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 5.13
лв. ДДС ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок до 08.02.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение; Фактура № **********/22.02.2018 г. с
начислена за отчетен период 22.01.2018 -21.02.2018 г. сума в размер на 30.79
лв. /с ДДС/, от които: 13.32 лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic L;
12.34 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 5.13 лв. ДДС
ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок до 11.03.2018 г. Към фактурата
е приложено извлечение; Фактура № **********/23.03.2018 г. с начислена за
отчетен период 22.02.2018-21.03.2018 г. сума в размер на 8.24 лв. /с ДДС/,
от които: 2.50 лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic L; 4.37 лв. за
Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 1.37лв. ДДС ставка 20%.
Дължимата сума е платима в срок до 08.04.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение. Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил
услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца 01/2018г.,
02/2018 г. и 03/2018 г. на стойност 69.82 лв., от които ищецът има интерес да
претендира сумата в размер на 65.01 лв., за която е издадена заповедта за
изпълнение. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу К. Б. Д., ЕГН ********** е
образувано ч.гр.дело № 10/2021 г. по описа на Районен съд- Девин и в
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Твърди, че
предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С. Г. Гр.“ ООД,
ЕИК: *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.
т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
2
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. Твърди, че за
дружеството не представлява интерес признаването за установено по
отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в размер на 17.47
лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за мораторна лихва
за забава по ч.гр.дело № 10/2021 г. по описа на Районен съд- Девин и излага
подробни съображения.
Моли съда на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника К. Б. Д., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК: *********, в размер на 65.01 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.12.2017 г. до
22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер 168046* от дата 13.10.2017 г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Б. т. к.’’ ЕАД, за което са издадени фактури с №№
**********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. и **********/23.03.2018
г. Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъди в полза на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда, да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в
полза на ищцовото дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и
180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело № 10/2021 г. по описа на
Районен съд- Девин.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител. С молба- становище
пълномощникът му адв. В.Г. поддържа изцяло исковата молба. Твърди, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу К. Б. Д., с ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Гр." ООД, ЕИК: *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора, извадка от което прилага. Твърди, че „Ю.Б.Ц." ЕООД, ЕИК:
********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
3
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. Твърди, че между кредитора „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК:
********* и К. Б. Д., с ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 168046* от дата
13.10.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер 08772* при условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът
на договора е бил 24 месеца - до дата 13.10.2019 г. На същата дата
13.10.2017г. ответникът е сключил допълнително споразумение към договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 168046*, с
което заявил за ползване мобилна интернет услуга за номер 08795*,
избирайки условията на нов тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с
месечен абонамент 21.80 лева за срок от 24 месеца. На дата 16.10.2017г.
ответникът сключил допълнително споразумение, с което продължил срока
на договора за срок от 24 месеца и въз основа на сключен договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
1271176* от дата 09.10.2015. г. между ответника и „Б. т. к." ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури с №№ **********/22.01.2018 г.,
**********/22.02.2018 г., **********/23.03.2018 г. за периода от 22.12.2017 г.
до 22.03.2018 г. Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за три последователни отчетни месеца 01/2018, 02/2018 и
03/2018 на стойност 69.82 лв., от които ищецът има интерес да претендира
сумата в размер на 65.01 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът ама следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
4
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
168046* на дата 22.05.2018г. крайна фактура № **********. Твърди, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 27.04.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор/заявител по чл.410 ГПК/ като излага подробни съображения.
В о. с. з. ответницата не се явява. За нея назначения й особен
представител адв. Н.П. оспорва иска по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба и моли съда да отхвърли предявеният установителен иск.
Счита, че предявения установителен иск не е доказан нито по основание,
нито по размер, тъй като към исковата молба са приложени Общи условия на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, съдържащи общо 17 страници, в незаверено
копие, които общи условия не са подписани от доверителката му,
следователно не може да се приеме, че тя е запозната точно с тези общи
условия и се съгласила да ги спазва, за което е подавала две декларации. Не
е ясно дали са тези същите общи условия, за които тя се подписала. На
следващо място иска не е доказан и по размер, тъй като ищеца се базира
единствено на три броя данъчни фактури, които са частни свидетелстващи
документи, но не носят подписа на доверителката му, т.е. не може да се
докаже, че тя е потребила и не е заплатила посочените в тях суми за
ползваните далекосъобщителни услуги. Счита, че тежестта за доказване
правилно е разпределена върху ищеца и ищеца би следвало да поиска най-
малкото допускане и назначаване на СИЕ, но такава не е поискана и делото
приключва без да е доказан размера на претендираната сума. Моли съда да
не обсъжда приложената към исковата молба многобройна съдебна практика
на различни по категория съдилища, по степен, тъй като тя касае случаите
когато абоната – ползвател на далекосъобщителни услуги е уведомен, както
за заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, така и
за подадената срещу него искова молба, за да може съответно да представи
5
доказателства, че е платил. В настоящия процес доверителката му е призована
по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, по този начин и е връчена и заповедта за
изпълнение на парично задължение, т.е. тя не е открита и не може поради
тази причина да представи доказателства за евентуално плащане на
процесните суми, ако има такова. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен на пълномощника на ищцовото дружество и
моли съда да обсъди и неговия размер и да го намали до минимум в размер
на 100 лева. Моли съда по тези съображения да отхвърли иска изцяло.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 6/11.01.2021г. по ч. гр. дело № 10/2021г. по описа на РС-Девин,
според която К. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., община Д., обл.
См., ул. Осв. № * да заплати на кредитора „Ю.Б.Ц.” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 14**, район Тр., бул.
Б. № *, вх. *, ет. *, представлявано от Юл. Б. Ц., чрез пълномощника си адв.
В.Г., съдебен адрес: гр. С., бул. Б. № *, вх. *, ет. *, ап. * сумите: 65.01 лева
/шестдесет и пет лева и 01 ст./ - главница; 17.47 лева /седемнадесет лева и
47 ст./ - мораторна лихва за забава за периода от 08.04.2018г. до 30.11.2020г.,
начислена върху вземането на основание чл. 86 от ЗЗД, както и разноски по
делото: 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 180.00 лева /сто
и осемдесет лева/ – адвокатско възнаграждениe.
Установява се, че между „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: ********* и К. Б. Д.,
с ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 168046* от дата 13.10.2017г. за ползване на
мобилна услуга за номер 08772* при условията на тарифен план VIVACOM i-
Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца
- до дата 13.10.2019 г.
На 13.10.2017г. ответникът е сключил допълнително споразумение
към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 168046*, с което заявил за ползване мобилна интернет услуга за номер
08795*, избирайки условията на нов тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с
месечен абонамент 21.80 лева за срок от 24 месеца.
6
На 16.10.2017г. ответникът е сключил допълнително споразумение,
с което продължил срока на договора за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 1271176* от дата 09.10.2015. г.
между ответника и „Б. т. к." ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури с
№№ **********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г.,
**********/23.03.2018 г.
Представени са по делото два броя декларации от името на
ответницата, Общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на
услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, извлечение от приложение № 1 към договор за цесия
от 01.10.2019г., потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99 ал.3 от
ЗЗД, уведомление за цесия, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г. между „Б.Т.К.“ ЕАД – С. и „С.Г. Гр.“ ООД гр. М. и Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. между „С.Г. Гр.“ ООД гр. С.
и „Ю.Б.Ц.“ ЕООД гр. С..
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 10/2021г.
по описа на Районен съд – Девин, по което има издадено Разпореждане № 227
от 08.04.2021г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен срок,
получено от заявителя на 14.04.2021г. Настоящият установителен иск е
предявен на 12.05.2021г. /п.к. 11.05.2021г./ в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен и доказан,
по следните съображения:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен да
7
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва
да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни
за себе си правни последици. Твърденията в исковата молба изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че между
страните – „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: ********* и К. Б. Д., с ЕГН ********** е
съществувал и валидно е действал Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 168046* от дата 13.10.2017г. за
ползване на мобилна услуга за номер 08772* при условията на тарифен план
VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договора е
бил 24 месеца - до дата 13.10.2019 г. На 13.10.2017г. ответникът е сключил
допълнително споразумение към договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 168046*, с което заявил за
ползване мобилна интернет услуга за номер 08795*, избирайки условията на
нов тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21.80 лева
за срок от 24 месеца. На 16.10.2017г. ответникът е сключил допълнително
споразумение, с което продължил срока на договора за срок от 24 месеца.
Съдът намира иска, предмет на разглеждане в настоящото
производство, за допустим и разгледан по същество за основателен,
доколкото от събраните по делото доказателства е установено
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 10/2021г. по описа на РС - Девин. В хода на производството по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието
за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесния
договор от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните
вноски, дължими по договора за ползвани абонатни далекосъобщителни
услуги. Следователно в настоящия процес в тежест на ищеца е да установи
наличие на валидно облигационно отношение - наличие на действителен
сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите от негова
страна задължения по договора за предоставена на ответницата услуга за
процесния период от време и настъпилата изискуемост на вземането.
Ищцовото дружество е издало фактура № **********/22.01.2018 г. с
8
начислена за отчетен период 22.12.2017-21.01.2018 г. сума в размер на 30.79
лв. /с ДДС/, от които: 13.32лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic L;
12.34 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 5.13 лв. ДДС
ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок до 08.02.2018 г. Към фактурата
е приложено извлечение; Фактура № **********/22.02.2018 г. с начислена за
отчетен период 22.01.2018 -21.02.2018 г. сума в размер на 30.79 лв. /с ДДС/,
от които: 13.32 лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic L; 12.34 лв. за
Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 5.13 лв. ДДС ставка 20%.
Дължимата сума е платима в срок до 11.03.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение; Фактура № **********/23.03.2018 г. с начислена за
отчетен период 22.02.2018-21.03.2018 г. сума в размер на 8.24 лв. /с ДДС/,
от които: 2.50 лв. за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic L; 4.37 лв. за
Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 1.37 лв. ДДС ставка 20%.
Дължимата сума е платима в срок до 08.04.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
В настоящото производство не са събрани доказателства, оспорващи
исковата молба по основание и размер, както и на нито един от представените
от ищеца документи на основание чл.193 ал.1 от ГПК, което дава възможност
на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално заверените
преписи от същите. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Липсват доказателства ответницата да е изпълнила
задълженията си по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 168046* от дата 13.10.2017г. и не ангажира доказателства,
оспорващи твърденията в исковата молба, че не е изпълнила задължението си
да заплати цената на договора. С оглед уредбата на договорните отношения
между страните, респективно, разпоредбите на общите условия,
представляващи неразделна част от договора, сключен между страните, съдът
счита, че за потребителя възниква задължение за заплащане на фактически
ползваните услуги. Съдебната практика приема, че неизпълнението на
каквото и да e било договорно задължение на страните по съглашението би
могло да доведе до ангажиране единствено на договорната отговорност на
неизправната страна, ако такава е уговорена, но не и да се квалифицира като
правопогасяващ факт. Ето защо съдът намира, че вземането на ищеца се явява
9
доказано по основание и размер. Касае се за доставени услуги, за които не е
платена дължимата цена, което представлява виновно неизпълнение на
договорно задължение, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД, за което ответникът
отговаря. Липсват доказателства към настоящия момент дължимите суми, в
размерите по фактурите, да са заплатени от ответницата по сметка на
ищцовото дружество „Б. т. к.’’ ЕАД.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл. 415
ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 65.01 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.12.2017 г. до
22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер 168046* от дата 13.10.2017 г., сключен между ответницата и мобилния
оператор „Б. т. к.’’ ЕАД, за което са издадени фактури с №№
**********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. и **********/23.03.2018
г., за които вземания има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 6/11.01.2021г. по ч.гр. дело № 10/2021г. по
описа на РС-Девин.
Относно направените по делото разноски. Искането за установяване
на направените в заповедното производство деловодни разноски няма
самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищеца е
направил разноски в общ размер на 710 лева, от които по настоящото дело
505.00 лева /25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева- адвокатско
възнаграждение и 300 лева-депозит за особен представител/ и по
заповедното производство в размер на 205.00 лева /25 лева- държавна такса
и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Неоснователно е направеното възражение на процесуалния
представител на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар, с оглед на това, че делото не е с фактическа и правна
сложност, предявен е един иск, с оглед обема на извършените процесуални
действия, проведено е едно съдебно заседание и претендираното адвокатско
възнаграждение кореспондира с размерите, определени в Наредба № 4/ 2001г.
10
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че следва да се уважат изцяло разноските, направени
от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на
710.00 лева– разноски в заповедното и настоящото производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., община Д., обл. См., ул. Осв. № *, че същата
дължи на „Ю.Б.Ц.” ЕООД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. С. 14**, район Тр., бул. Б. № *, вх. *, ет. *, представлявано от
Юл. Б. Ц., чрез пълномощника си адв. В.Г., съдебен адрес: гр. С., бул. Б. № *,
вх. *, ет. *, ап. * сумата от 65.01 лева /шестдесет и пет лева и 01 ст./ -
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
от 22.12.2017 г. до 22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал
договор с клиентски номер 168046* от дата 13.10.2017 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Б. т. к.’’ ЕАД, за което са издадени фактури
с №№ **********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. и
**********/23.03.2018 г., за които вземания има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6/11.01.2021г. по
ч.гр. дело № 10/2021г. по описа на РС-Девин.
ОСЪЖДА К. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., община Д.,
обл. См., ул. Осв. № * ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Б.Ц.” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 14**, район Тр., бул.
Б. № *, вх. *, ет. *, представлявано от Юл. Б. Ц. сумата в общ размер от
710.00 лева /седемстотин и десет лева/- разноски, от които по настоящото
дело 505.00 лева и разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №
10/2021г. по описа на РС- Девин- 205.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11