Присъда по дело №283/2023 на Районен съд - Балчик
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 8 април 2025 г. |
| Съдия: | Габриела Петкова Димитрова |
| Дело: | 20233210200283 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 15 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на Районен съд – Балчик:
Частният тъжител Н.Д.С., ЕГН **********, е повдигнал обвинение срещу К.Й.И.,
ЕГН **********, Р.А.С., ЕГН **********, Т.В.К., ЕГН **********, и Д.С.С.-И., ЕГН
**********, за това, че на *** г. в *** пред дом *** в съучастие като съизвършители
причинили лека телесна повреда на Н.Д.С., изразяваща се в следните травматични
увреждания: разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна,
ожулвания по челото, лактите на двете ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и
кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
Срещу подсъдимите К.Й.И., Р.А.С., Т.В.К. и Д.С.С.-И. е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство и граждански иск от тъжителя Н.Д.С. за солидарно
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в размер на 6 000 лв., ведно със
законната лихва от момента на извършване на деянието – *** г. до окончателното изплащане
на сумата, както и заплащане на направени съдебно - деловодни разноски по делото.
В с. з. обвинението спрямо подсъдимите лица К.Й.И., Р.А.С., Т.В.К. и Д.С.С.-И. се
поддържа от тъжителя, чрез упълномощен процесуален представител, който в подробна
пледоария излага, че фактическата обстановка, описана в тъжбата, е доказана по
категоричен и несъмнен начин. Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява авторството и съставомерността на престъпното деяние,
извършено от четиримата подсъдими. Сочи, че от приобщените към делото фиш от спешна
медицинска помощ, проведената съдебно медицинска консултация и от назначената и
изслушана в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза се е установява
вида на телесната повреда. Твърди, че получените травми са в пряка причинно следствена
връзка с действията на подсъдимите, които не отричали присъствието си на мястото на
престъплението. Подчертава, че всеки от подсъдимите е взел участие в изпълнителното
деяние на извършеното престъпление, нанасяйки удари на пострадалия и в резултат на
общата им дейност са причинени телесните повреди. Намира за доказани начина на нанасяне
на телесните повреди от страна на подсъдимите, мястото и времето на извършване на
престъплението. Предвид тази своя позиция адв. Георгиев пледира съдът да признае за
виновни подсъдимите по повдигнатите им обвинения, да им наложи административно
наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК в размер на 3000 лв. на всеки и да уважи в
цялост приетия за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, респ.
да бъдат възложени в тежест на подсъдимите разноските по делото.
Самият частен тъжител Н.Д.С. не се явява в съдебно заседание.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 08.04.2025 г. открито
съдебно заседание по настоящото дело, защитникът на подс. К.И. и подс. Д.С.-И. – адв. Н.М.
от АК – Д. моли съдът да постанови оправдателна спрямо нейните подзащитни присъда.
Намира за недоказано съучастието на подс. И. в извършване на престъплението. Адв. М.
подробно мотивира своята позиция, като прави един обстоен анализ на гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, излагайки своите съображения за
причините, поради които не следва да се ценят като достоверни показанията на свид. Г.С.,
С.К. и И.К.. По отношение на подс. К.И. навежда твърдения, че същият е действал при
неизбежна отбрана, мотивирайки се, че именно частният тъжител С. е демонстрирал
агресивно поведение и пръв е нанесъл удар на подс. К.И., поставяйки го в позиция да се
отбранява. Посочва, че липсват доказателства, от които да се установява, че нейният
подзащитен умишлено е нанесъл наранявания на частния тъжител Н. С.. Характеризира
поведението на подс. К.И. изцяло като защитно, поради което и не намира, че последният е
1
извършил общественоопасно деяние, нито престъпление. Пледира съдът да отхвърли
предявения срещу нейните подзащитни граждански иск и да присъди в тежест на частния
тъжител сторените от подсъдимите разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие подс. К.И. дава обяснения, като не отрича да е имало
конфликтна ситуация между него и тъжителя. Сочи, че на *** г. се чул по телефона със
съпругата си – подс. Д.С. – И., която плачейки му разказала, че докато била на преглед с
детето в болницата, един човек, за когото единствено знаела, че съпругата му се казва Г. я
прередил, повишил й тон и я ударил с шамар по врата. Подс. К.И. признава, че се ядосал,
запалил служебния си автомобил и заедно с подс. Д.С. -И. отишли пред дома на Г., за да
потърси обяснения от тъжителя. Видял тъжителя на улицата, слязъл от автомобила, попитал
го дали той е мъжът на Г. и му подал ръка, при което тъжителят го ударил. Сочи, че
отвърнал на удара, сбили се и се озовали на земята. В същия момент подс. Т.К. и Р.С.
случайно минавали по улицата с лек автомобил, спрели колата и се опитали да ги разтърват.
Съпругата му – подс. Д. и съпругата на тъжителя – свид. Г. били отстрани и крещели.
Разказва, че тъжителят му нанесъл удари върху лицето, вследствие на което отишъл в
районното управление, за да подаде сигнал. Сочи, че известно време след това в РУ се
появил и самият тъжител, където продължавал да буйства. В дадената му последна дума
посочва, че няма вина.
В хода на съдебното следствие подс. Д.С. – И. се явява лично, дава обяснения, като
посочва, че на *** г. се прибрала в дома си от болницата, когато съпругът й К.И. се обадил
по телефона. Споделила му, че е била в болницата на опашка пред лекарски кабинет, на Г.
мъжът й я прередил и я ударил. Същия ден съпругът й е накарал да отидат пред дома на Г.,
където К. спрял колата, излязъл от нея и подал ръка към тъжителя, който по него време бил
на улицата. Сочи, че Н. отвърнал с удар с юмрук. В същия момент по улицата с автомобил
минавали Р. и Т., чули виковете и слезли да ги разтървават. Разказва, че след инцидента
отишли в полицията. В дадената й последна дума пред съда, подсъдимата не се признава за
виновна като мои съдът да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на подс. Т.К. – адв. К. И. от АК – Д. моли съдът да постанови
оправдателна присъда спрямо нейния подзащитен, намирайки, че обвинението не е доказано
по категоричен и несъмнен начин. Адв. И. аргументира своята позиция, като прави анализ
на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, подчертавайки, че следва
да бъдат кредитирани обясненията на подс. Т.К. и Р.С. и като същевременно се обосновава
защо не следва да бъде давана вяра на показанията на свид. Г. Г., С.К. и И.К.. Предвид
молбата й за постановяване на оправдателна присъда моли предявеният срещу подс. Т.К.
граждански иск да бъде отхвърлен.
Подс. Т.В.К. в дадените по делото обяснения посочва, че на *** г. се качил на личния
си автомобил, взел подс. Р. от дома му, спуснал се надолу по ***, намалил скоростта, завил
на дясно и на улицата видял как Н. замахва към К.. Сочи, че заедно с Р. слезли от колата и се
е опитали да разтърват Н. и К., като това бил единственият им досег с тях. Разказва, че Н.
ударил К., а Д. стояла отстрани. В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на
последна дума посочва, че не се счита за виновен.
Защитникът на подсъдимия Р. А.С. - адв. Е.А., излага доводи за постановяване на
оправдателна присъда, поради неоснователност и недоказаност на повдигнатото обвинение.
Счита, че в хода на провелото се съдебно производство не са събрани достатъчно
доказателства, сочещи по безспорен начин, че именно подс. С. е автор на деянието. В този
връзка отправя искане за отхвърляне на предявения граждански иск.
От своя страна подс. Р.А.С. излага подробни доводи в своя защита, като посочва, че
живее четири къщи по - надолу от тъжителя Н.. Него ден подс. Т.К. го взел от дома му с
автомобила си, спуснали се надолу по улицата и видял, че Н. се засилил към К. и си
разменили по няколко удара. Поддържа, че слязъл от колата, за да ги разтърве. През това
2
време Д. била до жената на Н. – Г. и се карали. В предоставеното му на основание чл. 297
НПК право на последна дума посочва, че не се счита за виновен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият К.Й.И. е роден на ***, живущ понастоящем в ***, с ЕГН **********,
*** и неосвобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Подсъдимият Р.А.С. е роден на ***, живущ понастоящем в ***, с ЕГН **********,
*** и неосвобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Подсъдимият Т.В.К. е роден на ***, живущ понастоящем в ***, с ЕГН **********,
*** и неосвобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Подсъдимата Д.С.С.-И. е родена на ***, с ЕГН **********, *** и неосвобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Установи се в хода на съдебното следствие, че частният тъжител Н. С. и подсъдимите
К.И., Д. И., Р. А. и Т.К. са жители на ***, но не се познавали.
На *** г. тъжителят С. посетил МБАЛ ***, където установил и други лица, чакащи за
изследвания, сред които подс. Д. И. – С.. Тъжителят прередил подс. Д.С., което силно
подразнило последната, двамата влезли в словесен конфликт и тъжителя ударил
подсъдимата с шамар зад врата.
След като си направил необходимите изследвания тъжителят се прибрал в дома си на
***. Спрял автомобила си на улицата и изчаквал съпругата си да излезе. Малко след това
пред дома му се появили подс. К.И. и Д.С. И. с лекия си автомобил. Подс. К. излязъл от
автомобила си и се насочил към тъжителя С., казал му: „Здравей бе приятел“ и го попитал
„Ти ли си мъжът на Г.?“. Частният тъжител отвърнал „Здравей“ и му подал ръката си, но
подс. И. вместо да я хване, замахнал с ръка към лицето на тъжителя. Н. С. успял да се
отдръпне и предпази от удара. Подсъдимият И. отново замахнал с юмрук, но тъжителят
отново успял да се предпази като също замахнал, за да нанесе удар. Двамата се сбили като се
оказали на земята.
В същото време подс. Р. С. и Т.К. минавали по улицата с автомобил, чули викове и
видели че тъжителят Н. С. и подс. К.И. ръкомахат, спрели колата и отишли да ги разтърват.
Свидетелката Г. Г., съпруга на тъжителя, чула викове, излязла от дома си и видяла, че
тъжителят е на земята.
Свид. И.К., който станал пряк свидетел на нанесения побой, се опитал да защити
пострадалия.
Свидетелката С.К. също чула писъци, излязла от дома си и станала свидетелка на
побоя. След като свидетелката С.К. се обадила на полицията, подс. К.И. и Д. И. – С.
тръгнали. По главата и цялото тяло на тъжителя имало кръв, синини, дрехите му били
накъсани, вследствие на нанесените удари.
Свид. И.К.Н. също станал пряк свидетел на спречкването между тъжителя и подс.
К.И. и опита на подс. Р. С. и Т.К. да ги разтърват.
На същия ден около 12.30 ч. тъжителят Н. С. посетил „Бърза помощ” К., където бил
прегледан от медицински специалисти, които констатирали по него следните увреждания:
Контузио капитис. Вулнус сцизум на долната устна. Охлузни рани по гърба и коленете.
Контузио нази.
На 19.03.2019 г. сутринта тъжителят С. посетил „Съдебна медицина” гр. Д., където
3
съдебен лекар му извършил преглед и установил по полулигавицата на долната устна в
дясно неравни кръвонаседнали ръбове с дължина 2 см, а около нея кръвонасядане с
моравосин цвят; по средната линия на челото на границата с окосмената част на главата -
ожулвания с дм 3 см; по проксималната част на четвърти пръст на лявата ръка - оток,
кръвонасядане и болево ограничени движения на същия; по лактите и двете колене -
ожулвания с дм 1-2 см по няколко на всяка област, с кръгловата форма; между двете лопатки
на гърба - две косо разположени ожулвания, успоредни едно на друго, с размери 20/2,5 и
15/2,5 см, разстояние около 5 см. едно от друго, за които тъжителят посочил, че се дължат на
нанесем му побой с юмруци и ритници на *** г.
По жалба на тъжителя във връзка с инцидента били образувани пр. пр. № 192/2019 г.
и пр. пр. № 202/2019 г., двете по описа на Районна прокуратура – К., приключили с
постановления на прокурори при Районна прокуратура – К. от 16.04.2019 г. за отказ да се
образува досъдебно производство.
В хода на съдебното производство е назначена и извършена съдебно-медицинска
експертиза, която е приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена.
Видно от заключението на *** г. Н. С. е получил следните травматични увреждания:
„Разкъсно контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна. Ожулвания
на челото, лактите на двете ръце, коленете, двете лопатки на гърба. Оток и кръвонасядане на
четвърти пръст на лявата ръка“. Формиран е извод, че описаните травматични увреждания
са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Експертът е посочил, че
ожулванията на лактите и коленете са резултат от тангенциално действие на твърд, тъп
предмет с широка плоскост и грапава повърхтност и отговарят да са получени при падане,
събаряне на пострадалия върху земната настилка. Вещото лице е изложил също, че
установените увреждания в областта на лицето са в резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети с ограничена удряща повърхност и биха могли да се получат при удари с
юмруци и ритници, а установените ожулвания на гърба са резултат на удари с предмет с
продълговата форма. Според заключението в своята съвкупност уврежданията са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като оздравителният период на
подобни увреждания обичайно е 2-3 седмици.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
За формиране на своите фактически изводи, съдът съобрази показанията на свид.
И.Н., частично показанията на свид. Г. И. Г., С.П.К. и И.Г.К.С., частично обясненията на
подс. К.И., Р.С., Т.К. и Д.С. – И..
Кредитирани бяха и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно –
заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, съдебно-медицинска
консултация № 37/2019 г., изготвена от д-р Д.Д., фиш за спешна медицинска помощ №
702/*** г., писмо №3445/25.07.2024 г от РП-Д. ТО-К.; писмо №3510/29.07.2024 г. от ОД на
МВР РУ К., към което са приложени характеристични данни за лицата Д.С. С.-И., К.Й.И.,
Т.В.К. и Р.А.С.; справка за съдимост с рег. № 240729005000320463/29.07.2024 г. на лицето
Д.С. С.-И.; справка за съдимост с рег. № 240729005000320478/29.07.2024 г. на лицето К.Й.И.;
справка за съдимост с рег. №240729005000320474/29.07.2024 г. на лицето Р.А.С.; справка за
съдимост с рег. № 24072900500320470/29.07.2024 г. на лицето Т.В.К.; материали по пр.
преписки №192/2019 г. и №202/2019 г., двете по описа на РП – К. и от останалите писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че на посочената в частната тъжба дата и място частният тъжител е
получил травматичните увреждания, описани и характеризирани като лека телесна повреда
в приобщеното по делото медицинско удостоверение и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза.
4
Във връзка с времето, в което са получени телесните увреждания, съдът намира, че
доказателствата по делото категорично установяват, че телесните увреждания са причинени
именно на датата посочена в частната тъжба. Посочения извод е визиран в изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, която кореспондира с медицинските документи,
приобщени по делото и останалите, кредитирани от съда гласни доказателства, в тази
връзка, като видно и от разпита на експерта в случая морфологичните особености на
уврежданията, установени по време на освидетелстването са дали основание за се приеме, че
могат за бъдат получени в този период от време, който е съобщил пострадалия при
клиничния поглед.
На следващо място от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
което е неоспорено от страните, пълно и задълбочено, съдът установи точния вид на
причинените на тъжителя увреждания.
Механизмът на причиняване на телесните увреждания, установен чрез разпита на
визираните свидетели, съответства и на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че ожулванията на лактите и коленете са
резултат от тангенциално действие на твърд, тъп предмет с широка плоскост и грапава
повърхтност и отговарят да са получени при падане, събаряне на пострадалия върху земната
настилка, установените увреждания в областта на лицето са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети с ограничена удряща повърхност и биха могли да се получат при
удари с юмруци и ритници, а установените ожулвания на гърба са резултат на удари с
предмет с продълговата форма.
Не е спорно обстоятелството, че на процесната дата – *** г. между тъжителят и подс.
Д. С. - И., е имало среща, която в светлината на развилите се същия ден събития, е
прераснала в конфликтна ситуация между тъжителя и подс. К.И. - съпруг на подс. Д. С. – И..
Видно от обясненията на самия подс. К.И., които кореспондират в тази си част с
твърденията, изложени в тъжбата, след като разбрал за случая същият се подразнил и
отишъл пред дома на тъжителя, за да търси обяснения от него. Безспорно всички цитирани
показания установяват активно поведение от страна на подс. К.И., насочено срещу телесната
неприкосновеност на частния тъжител, изразяващо се в нанасяне на удари в областта на
главата и тялото.
Съдът оцени като неоснователни доводите адв. М. за недоказаност на обвинението
спрямо подс. К.И. поради съществуващи по делото доказателства, създаващи предпоставки
за квалифициране на деянието, осъществено от подсъдимия при условията на неизбежна
отбрана. Съдът намира, че във фазата на развитие на инцидента не се установява по
отношение на подс. К.И. да е реализирано непосредствено и противоправно нападение,
което е поставило в реална опасност личността или правата на лицето. Безспорно установен
факт по делото е, че именно подс. К.И. е инициатора на конфликтната ситуация, защото
лично той е отишъл пред дома на тъжителя, провокиран единствено от мотивите да се
саморазправя с последния във връзка с възникналия инцидент между тъжителя и съпругата
му по-рано същия ден. Житейски нелогична се явява възможността частният тъжител да
реализира нападение над подсъдимия при отсъствие на доказателства за наличие на мотив за
това, докато такъв беше установен по отношение на подс. К. И.. Няма как съдът да не
анализира поведението на този подсъдим, след като е било преустановено физическото му
съприкосновение с частния тъжител Н. С.. Свид. И.К. сподели, че след като е разбрал, че е
бил извикан на тел. 112 полицейски екип, подс. И. си е тръгнал, което не е нормално
поведение на пострадал от насилие човек. Поради тази причина и давайки вяра на
показанията на свид. И.К. в тази част, съдът в никакъв случай не може да квалифицира
действията на подсъдимия като „неизбежна отбрана“ по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК.
Основният спорен в производството момент остава имало ли е нанесени удари от
страна на подс. Р.С., Т.К. и Д.С.-И. по отношение на тъжителя Н. С., който да е довел до
5
травматичното увреждане описано в тъжбата.
При анализа на наличните по делото гласни доказателства съдът открои три
самостоятелни групи.
Първата от тях включва показанията на свид. Г. Г., С.К. и И.К., които несъмнено
подкрепят заявеното в частната тъжба.
Втората група включва обясненията на самите подс. К.И., Р.С., Т.К. и Д.С. – И..
Към третата група показания съдът причисли показанията на свид. И.Н., които
показания съдът събра с цел проверка на достоверността на противоречащите си показания
на свидетелите, включени в предходните две групи.
Показанията на свид. Г. Г., С.К. и И.К. съдът кредитира единствено в частта, в която
те потвърждават, че подс. К.И. и Д.С.-И. са отишли пред дома на тъжителя, подс. И. слязъл
от автомобила и започнал да нанася удари с ритници и юмруци по тялото и главата на
тъжителя. Що се отнася до твърденията на същите, че са възприели как подс. Р.С., Т.К. и
Д.С.-И. нанасяли удари с юмруци в областта на главата и тялото, съдът не даде вяра на
същите, тъй като са твърде общи и хаотични. Описаните от свидетелите удари влизат в
противоречие с медицинската документация. Получените увреждания са такива, че
изключват да са причинени от многобройните според тримата свидетели удари с юмруци и
ритници по цялото тяло и душене. Така свид. С.К. и И.К.а са посочили, че тъжителят бил
проснат на земята, а подс. Р. С. го душал. В съдебно медицинската експертиза не се сочат
увреждания по шията на тъжителя, които биха могли да бъдат получени от душенето, за
което говорят свидетелите. Според свид. И.К. подс. Р.С. е блъскал главата на тъжителя в
асфалта. Видно от съдебно-медицинските консултации и заключението на съдебно –
медицинската експертиза обаче уврежданията на частния тъжител са по тялото, с
изключение на разкъсно-контузна рана и кръвонасядания на долните устни. От друга страна
съдът намира показанията на свид. С.К. и свид. И.К. за противоречиви помежду си. От една
страна свид. С.К. сочи, че подс. Р.С. е бил върху тъжителя и го удрял, а свид. И.К. сочи, че
подс. Р.С. е минал зад тъжителя, хванал го за гушата и е започнал да го души, а друг се е
качил на гърба му. От вещото лице, изслушано в съдебно заседание на 18.09.2024 г., става
ясно, че описаните в съдебно медицинската консултация и съдебно медицинската
експертиза ожулвания по гърба изключват да са получени по начина, по който обясняват
свидетелите. Показанията на тези свидетели за състоянието на частния тъжител след
приключване на инцидента влизат в противоречие с поведението му след това. Установи се,
че непосредствено след инцидента Н. С. и свидетелката Г. Г. посетили РУ – К., след това
ЦСМП, като тъжителят е управлявал лекия си автомобил, което изключва да е бил
обезобразен и полумъртъв, както сочат свидетелите. На следващо място ако предвид
твърдения вид и характер на причинените увреждания у тъжителя недоумение буди
обстоятелството защо нито един от свидетелите не е указал първа помощ, нито се е обадил
на „Бърза помощ“. Наред с това не е за пренебрегване и обстоятелството, че и тримата
свидетели към момента на инцидента – *** г. се намирали в близка родствена връзка с
частния тъжител, което несъмнено косвено навежда на извод за тяхната заинтересованост от
изхода на делото. За пълнота следва да се отбележи също, че макар и очевидци на случката,
в първия момент, нито свид. К., нито свид. Г. са били навън с пряк визуален достъп до
улицата. Свид. К. и свид. Г. сочат, че след като са чули викове, идващи откъм улицата са
излезли да проверят какво се случва. Именно поради обсъдените вътрешни противоречия,
както и с другите налични по делото доказателствени източници съдът не се довери на
показанията на тези свидетели досежно обстоятелства по какъв начин е било увредено
здравето на тъжителя С., а именно чрез нанасяне на множество удари с ритници и юмруци
от всеки един от четиримата подсъдими, и с какъв интензитет за него са настъпили
уврежданията.
По отношение на показанията на свид. И.Н. съдът не намери причина да не се довери
6
на същите, според които първоначално тъжителят и подс. И. са били на улицата и са имали
разправия, след което са се появили подс. Р.С. и подс. Т.К., за да ги разтърват.
Що се отнася до обясненията на подс. К.И., Р.С., Т.К. и Д.С. съдът не кредитира
същите безкритично, като отчете тяхната двойствена природа – на доказателствен източник
от една страна и на основно проявено средство на правото на защита на подсъдимите в
наказателното производство от друга. При все това, доколкото съдържанието на същите не
се опровергава по категоричен начин от останалите доказателствени материали, то за съда
не съществува логично основание, което да води до извод за тяхната недостоверност. Съдът
се довери изцяло на дадените обяснения в частта касаещи причината за възникване на
инцидента между подс. К.И. и тъжителя Н. С., нанасянето на удари между същите, появата
на подс. С. и подс. К. впоследствие и опита им да ги разтърват, както и в частта в която
сочат, че подс. Д.С. – И. е стояла в близост. Обясненията на подсъдимите в тази част се
потвърждават от показанията на свид. И.Н.. Съдът не кредитира обясненита на подс. К.И. и
Д.С. – И. в частта, в която сочат, че пръв частният тъжител е нанесъл удар на подс. И..
Не се установи по категоричен начин, че подс Р.С., Т.К. и Д.С.-И. са нанесли удари на
тъжителя, като това обстоятелство се твърди единствено от тъжителя и неговите роднини,
които описват механизъм на нанасянето му, несъответстващ на наличните по делото
писмени доказателства. Описаният в тъжбата механизъм не се потвърди от разпитания
свидетел, който няма родствена връзка с тъжителя.
Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, е процесуално недопустимо
присъдата да почива на предположения, съдът не може да признае подс. Р.С., Т.К. и Д.С.-И.
за виновни, при положение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Доказателства, които пряко и безспорно да установяват, че същите са автори на
престъплението, в което са обвинени по делото не са налице, поради което и съдът ги призна
за невиновни и ги оправда по така повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
С оглед изхода на наказателното производство съдът отхвърли предявения
граждански иск срещу подс. Р.С., Т.К. и Д.С.-И., след като прие, че същият не е доказан по
основание, тъй като гражданският ищец не установи виновно противоправно поведение на
подс. Р.С., Т.К. и Д.С.-И., свързано с причиненото нараняване, което да е довело до
възникнали за него неимуществени вреди.
От друга страна след преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подс.
К.Й.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130
ал. 1 от НК, тъй като на *** г. в *** пред дом *** причинил на тъжителя Н.Д.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: разкъсно – контузна рана и
кръвонасядане по полулигавицата на долната устна, ожулвания по челото, лектите на двете
ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и кръвонасядане на четвърти пръст на лявата
ръка, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителя представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и същата е причинена от действията единствено на подс. К.И., поради
което и съдът призна същия за виновен.
Непосредствен обект на осъщественото деяние по чл. 130, ал. 1 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано към датата на
извършване на посегателството физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, а именно нанасяне на удари с
ритници и юмруци в областта на главата и тялото на частния тъжител. Настъпил е и
7
общественоопасният резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителя, изразяваща се в
следните травматични увреждания : разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по
полулигавицата на долната устна, ожулвания по челото, лектите на двете ръце, коленете и
двете лопатки на гърба, оток и кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено от подс. К.И. при форма на вината пряк
умисъл, доколкото същият е съзнавал, че нанася удари с юмруци и ритници в областта на
тялото на частния тъжител, които са от естество да му причинят лека телесна повреда и е
искал настъпването на този резултат, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и нещо повече сам
доброволно е отишъл пред дома на Н. С. и е желаел тяхното настъпване, а именно да
причини физическа болка на друго лице, което към онзи момент се е било прибрало в дома
си и с нищо не е провокирало агресивно поведение.
При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал. 1 от
НК, а именно: за престъплението е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две
години” или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимият е *** и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 78а, ал. 6 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размера предвиден в разпоредбата на
чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо
обстоятелство е отчетен броят на телесните увреждания, които са причинени на частния
тъжител и лошите характеристични данни за подс. К.И., към които съдът отнесе
криминалната регистрация за извършено престъпление по чл. 129 от НК, което свидетелства
за склонност на подсъдимия да престъпва правните норми. Предвид изложеното, като
констатира наличие на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи наказанието „Глоба” в размер на 1500 лв.
Относно предявения граждански иск срещу подс. К.И., съдът намира, че вследствие
на осъщественото деяние и в пряка причинна връзка с него на частния тъжител са
причинени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Съгласно чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при налична причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от
деянието – както имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди,
които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова размерът на
следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на
деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, изхождайки от принципа за справедливост съдът уважи
предявения граждански иск до размера от 2000 лв. В тази връзка съдът взе предвид
характера на причинените увреждания, обстоятелството, че тъжителят е бил нападнат
внезапно, периода на възстановяване на лицето, за който от материалите по делото не е
установено да е продължителен, а напротив – в заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза е посочено, че същите отзвучават за период от около две -
8
три седмици. Предвид непродължителния оздравителен процес и липсата на данни за
настъпили усложнения вследствие на посегателството, съдът остави без уважение
гражданския иск до пълния му размер от 6000 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. К.И. да заплати на
гражданския ищец и частен тъжител сумата от 2200 лв., явяваща се направените от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К.И. е осъден да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд – Балчик, сумата от 80 лв., явяваща се 4% държавна
такса върху уважения граждански иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия при Районен съд - Балчик:____________________
9