№ 754
гр. *, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110106001 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., чрез адв. А.
срещу ЗАД „*“ АД със седалище и адрес на управление гр. *, с която е
предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 100 лева, като
частична претенция от общата в размер на 5321,03 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 20.09.2021г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „*” с рег. № *, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 20.09.2021г. между страните е сключен договор за
застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 20.09.2021г. за
лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от
21.09.2021г. до 20.09.2022г. Застрахователната премия била изцяло платена.
На 16.01.2022г. автомобилът бил паркиран в гр. *, ул. "*". Сутринта на
17.01.2022 г., отивайки до автомобила ищецът установил, че същият е бил
отключван. При отваряне на шофьорската врата видял, че панелът на
климатика бил виснал отляво, арматурното табло било повредено горе вдясно
и навигационната система липсвала. Веднага уведомил * РУ – * при ОД на
МВР – *, като по случая било образувано ДП № */2022г. по описа на * РУ – *
при ОД на МВР – *, както във връзка със същото му било издадено
Удостоверение № *г. На 18.01.2022 г. уведомил застрахователя за
настъпилото събитие. Застрахователят извършил оглед и бил изготвен опис
по щета за следните части: предна лява врата горна декоративна лайсна,
предна лява рамка врата, горна облицовка кожух, обслужващ елемент
1
климатичен уред, управление радио и носач конзола. Застрахователят отказал
изплащане на управление радио, което включвало цялата радионавигационна
система, като се позовал на т. 16.10 от Общите му условия. Като
застрахователно обезщетение била определена сумата в размер на 727,14 лв.,
като ищецът получил сума от *,37 лв., като застрахователят приспаднал две
вноски от застрахователната премия. При проучване в няколко сервиза ищеца
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в общ
размер на 6048,17 лева. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск за причинените вреди, изразяващи се в увреждане на предна
лява врата горна декоративна лайсна, предна лява рамка врата, горна
облицовка кожух, обслужващ елемент климатичен уред, управление радио и
носач конзола, както и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител
поддържа иска и се моли за уважаването му. Поддържа, че така заявента
претенция обхваща и арматурното табло, което не е описано от
застрахователя, а е увредено от процесното събитие. Оспорва
действителността на т. 73 и т. 74 от ОУ, на които се позовава застрахователя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно
застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за
процесния автомобил. Излага твърдения, че в сключения договор за
застраховка на МПС "Каско" страните изрично са договорили начина на
обезщетяване, а именно: по експертна оценка, доверен сервиз. Застрахованият
автмобил към датата на застрахователното събитие е бил на 16 години, като
съгласно Общите условия на сключената застраховка, автомобилът не
подлежи на ремонт в официален сервиз на марката. Твърди, че на основание
подадено на 17.01.2022г. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС по застраховка "Каско на МПС" , в ответното дружество е заведена
ликвидационна преписка № * във връзка със събитие, настъпило на
17.01.2012г. В същото заявление, ищецът е избрал начин на обезщетяване на
вредите по експертна оценка на застрахователя. По така образуваната щета е
направен оглед и заснемане на пострадалия автомобил, като е установено
увреждане на предна лява врата горна декоративна лайсна, предна лява рамка
врата, горна облицовка кожух, обслужващ елемент климатичен уред,
управление радио и носач конзола. Твърди, че съгласно т. 73 от Общите
условия за процесния автомобил застрахователното обезщетение се определя
по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице, като
съгласно т. 74 от Общите условия, експертната оценка на щетите се извършва
по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите,
съгласно Методика на застрахователя, като по този начин ответното
дружество не е обвързано със средни пазарни цени. Въз основа на тази
Методика ответникът е изчислил, че за настъпилата вреда следва да бъде
заплатено обезщетение в размер на 727,14 лв., която била заплатена на
2
07.02.2022г. на ищеца. Излага твърдения, че във връзка с постановения отказ
по преписка по щета за изплащане на обезщетение за откраднатата
радионавигационна система на процесното МПС било образувано гр.д. №
1830/2022г. по описа на ВРС, 12 с-в, което било обявено за решаване. В
условията на евентуалност твърди, че исковата претенция е в завишен размер
и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и
цената на труда по средни пазарни цени. В условията на евентуалност излага
твърдения, че процесния автомобил бил тотално увреден, като стойността на
ремонта и разходите за възстановяване на автомобила надвишават 70 на сто
от действителната му стойност. Претендират се и сторените разноски.
Релевира възражение за недължимост, а в условията на евентуалност за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
оспорва предявения иск и се моли за отхвърлянето му. Претендират се
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото сключен договор за имуществено застраховане на 20.09.2021г. по
застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 20.09.2021г. за
лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от
21.09.2021г. до 20.09.2022г., че е заплатил дължимата застрахователна премия
и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането; настъпилото застрахователно събитие на 17.01.2022 г., както и
че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени
вреди от посочения вид; че застрахователят е определил обезщетение от
727,14лв, от които е приспаднал последните две вноски от застрахователната
премия и е изплатил обезщетение на ищеца в размер на *,37 лв., както че с
влязло в сила решение по гр.д. № 1830/2022г. по описа на ВРС, 12 с-в е
осъден ответника да заплати сумата от 10847,49 лв., представляваща
стойността на радионавигационната система от настъпване на същото
застрахователно събитие.
Съобразно допуснатата по делото първоначална съдебна
автотехническа експертиза, се установява наличието на твърдените в исковата
молба увреждания и механизма на настъпването им. Вещото лице е
заключило, че общата стойност за възстановяване на автомобила по средни
пазари цени за оригинални части към датата на произшествието, като при
изчисляване се използва цената, предлагана в поне пет сервиза, отговарящи
на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават сертификат
по ISO и такива, които не притежават, е в размер от 2631,88лв., а прилагайки
т.74 от ОУ – в размер на 2528,71лв. Сочи, че размера на вредите по експертна
оценка на застрахователя възлиза на 1273,79лв. Посочва се, че средната
пазарна цена към 17.01.2022 г. възлиза на 16000лв. Вещото лице сочи, че
3
стойността на вредите възлиза на 20,84 % от стойността на лекия автомобил.
При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че е взел възрастта на автомобила и е взел стойността на резервни части като
оригинални , но от алтернативен доставчик, като е съобразена най-ниската
цена за всяка резервна част. Уточнява се, че облицовка кожух, обслужващ
елемент климатичен уред и носач конзола не се предлагат от алтернативни
производители.
Съгласно допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза, общата стойност за възстановяване на увреденото арматурно
табло на автомобила по средни пазари цени към датата на произшествието,
като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне пет сервиза,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават
сертификат по ISO и такива, които не притежават, е в размер от 3586,39лв.
Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че и след изчисленията по
втората експертиза уврежданията не надхвърлят 70 % от стойността на
автомобила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие
на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Прието е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4
ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено застраховане на
20.09.2021г. по застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № *
от 20.09.2021г. за лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на ищеца, със
срок на действие от 21.09.2021г. до 20.09.2022г., че е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането; настъпилото застрахователно
събитие на 17.01.2022 г., както и че вследствие на събитието е ищецът
претърпял твърдяните имуществени вреди от посочения вид; че
4
застрахователят е определил обезщетение от 727,14лв, от които е приспаднал
последните две вноски от застрахователната премия и е изплатил
обезщетение на ищеца в размер на *,37 лв., както че с влязло в сила решение
по гр.д. № 1830/2022г. по описа на ВРС, 12 с-в е осъден ответника да заплати
сумата от 10847,49 лв., представляваща стойността на радионавигационната
система от настъпване на същото застрахователно събитие.
Не е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице по допуснатата
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява настъпване на застрахователно събитие,
като резултат от което са настъпили вреди за ищеца.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
*7/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС,
II т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от
01.01.2016 г.). Обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е.
по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на
прилагане и коефициент за овехтяване. С оглед на това възраженията на
ответника, че следва да се изчисли застрахователното обезщетение по
експертна оценка е неоснователно. Предвид неосноватленост на това
възражение на ответника не следва да се обсъжда и действителността на
клаузите от ОУ, срещу които възразява ищецът.
В случая от изслушаната в съдебно заседание първоначална и
допълнителна САТЕ, която съдът кредитира изцяло, тъй като почива на
непосредствени проучвания в съответните сервизи, съобразно уточненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че средните пазарни цени за
увредените части и за труд- предна лява врата горна декоративна лайсна,
5
предна лява рамка врата, горна облицовка кожух, обслужващ елемент
климатичен уред, управление радио и носач конзола, както и арматурно
табло, възлизат на 2631,88 лв. за увредените части и 3586,39 лв. за
арматурното табло. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради
което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на *18,27лв.
за увредените детайли предмет на иска. Неоснователни са възраженията на
ответника, че неправилно са определени цените ремонт, тъй като вещото лице
изрично уточнява в с.з., че е взел най-ниските стойности при изчисляването
им.
Не е спорно, че застрахователят след удържане на сумата за трета и
четвърта вноска по застрахователната премия е изплатил сумата от *,37лв.,
като тази сума /в общ размер на 727,14лв./ следва да се приспадне от така
дължимото застрахователно обезщетение от *18,27лв. Следователно,
дължимото обезщетение възлиза на 5491,13лв.
В случая възраженията на ответника за приспадане на запазени части са
неоснователни. В хипотезите на тотална щета от действителната стойност на
вещта към момента на застрахователното събитие се приспада стойността на
запазените части. За да е налице тотална щета обаче следва вредите да
надхвърлят 70 % от стойността на автомобила, което не е налице съгласно
заключението по първоначалната и допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер от 100 лева, като частична претенция от общата в размер на
5321,03 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № * от 20.09.2021г. за причинени имуществени вреди
на лек автомобил „*” с рег. № *, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба /12.05.2022г./ до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 780лв., от които 50лв.
заплатена държавна такса, 480лв. адвокатско възнаграждение и 250лв. депозит
за САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцовата страна е неоснователно, доколкото възнаграждението
е в предвидения в Наредба № 1 минимален размер. В настоящия случай видно
от представените доказателства, адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната
е платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като
6
тази сума се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради
което и следва да бъде включена в размера на присъдените разноски (в този
смисъл е установената съдебна практика на Върховен касационен съд –
Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО). От
друга страна, съобразно измененията в Наредба № 1/2004 г. по предявения
частичен иск може да се претендира и присъди възнаграждение въз основа на
целия размер на иска, долкото се формира сила на пресъдено нещо по
правопораждащите по иска факти, формиращи основанието на иска. С оглед
на това следва да се присъди изцяло претендираното възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, район *, да заплати на Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 100 лева /сто лева/, като частична
претенция от общата в размер на 5321,03 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № * от 20.09.2021г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „*” с рег. № *, изразяващи се в предна
лява врата горна декоративна лайсна, предна лява рамка врата, горна
облицовка кожух, обслужващ елемент климатичен уред, управление радио,
носач конзола и арматурно табло, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба /12.05.2022г./ до окончателното
плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, район *, да заплати на Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 780 лв. (седемстотин и осемдесет
лева), представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7