№ 934
гр. С, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110153089 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от В. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф ул.”Б к” №, чрез
адв.Т., със съдебен адрес гр.С, пл.”Б” № 1, ет., офис 10, насочени срещу „К И И БГ БГ“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“П В“ №, бизнес сграда Л 6, ет.2,
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи като
погасени по давност, следните суми: сумата от 1342.47 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит, сумата от 222.18 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 30.05.2008 г. до 30.06.2009 г., сумата от 435.88 лв., представляваща
мораторна лихва до 01.03.2011 г., законна лихва от 15.03.2011 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 140.01 лв., представляваща заплатени разноски, за които е издаден
изп.лист на 01.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 10695/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 78
състав и въз основа на който е образувано изп.дело № 20218500400355 по описа на ЧСИ А
Б, рег.№ от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че в полза на „БНП П П Ф” ЕАД е издаден процесния
изпълнителен лист, въз основа на който последното е образувало на 21.10.2011 г. изп.дело
№83/2011 г. по описа на ЧСИ А Б, рег.№ от КЧСИ. Твърди се, че последното валидно
предприето изп.действие по същото е наложен запор на 25.07.2016 г. С оглед на това и въз
основа на молба от страна на длъжника – ищец по настоящето дело, изп.производство е
прекратено с постановление от 16.11.2020 г.
Впоследствие е образувано ново изп.дело пред ЧСИ А Б, а именно изп.дело №
355/2021 г. по искане на „Кредит Инкасо инвестмънт БГ” ЕАД, което е изкупило вземането
на кредитора „БНП П П Ф” ЕАД с договор за цесия.
При така изложените данни ищецът аргументира становище, че вземанията са
погасени по давност, доколкото след последно извършеното изп.действие по изп.дело
№83/2011 г. на 25.07.2016 г., до образуване на новото изп.дело № 355/2021 г., е изминал
период от време по-дълъг от 5 години, в който кредиторът е бездействал.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
По същество ответникът признава, че между неговия праводател и ищцата е сключен
1
договора за кредит – № CREX-01778100/02.04.2008 г., вземанията по които кредиторът му е
прехвърлил с договор за цесия. Също така ответникът признава, че по молба на „БНП П П
Ф“ ЕАД на 21.10.2011 г. е образувано изп.дело №83/2011 г. по описа на ЧСИ А Б, по което
взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. В отговора се прави
хронология на извършените изп.действия, като се обосновава становище, че с тях е
прекъсната течащата погасителна давност. Освен това, ответникът обръща внимание, че
след изпратеното запорно съобщение от 25.07.2016 г., на 03.07.2017 г. е депозирал молба с
искане за извършване на изп.действия –справка за трудови договори и насрочване на опис
на движими вещи. Отбелязват се извършени изп.действия и през 2018 г. и 2019 г. Признава
се прекратяването на това изп.дело и образуването на ново на 30.07.2021 г. Ответникът се
позовава на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.
№ 1747/2020 г., ГК, ІV г.о., в което се приема, че след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, като единствената
последица от перемпцията е че следва по новото искане да се образува ново изп.дело, като
независимо дали съдебният изпълнител е направил това, новото искане прекъсва давността.
Като допълнителен аргумент се излага обстоятелството, че първото изп.дело е
образувано и изп.действия са извършвани преди 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР
2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТКВКС/, когато в сила е Постановление на Пленума
на ВС № 3/18.11.1980 г., с което се приема, че погасителната давност не тече по време на
висящ изп. процес.
На самостоятелно основание исковете се оспорват, тъй като според ответника спрямо
всички вземания приложима е общата 5-годишна давност по арг. от чл.117, ал.2 от ЗЗД.
С оглед на така изложеното се обосновава неоснователност на предявените искове и
се иска от съда да ги отхвърли като присъди на ответника направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар.
В съдебно ищцата се представлява от пълномощнк, който поддържа предявените
искове. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по съществото на спор.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност.
В тази насока следва да се отбележи, че вземанията за главница по договорите за
кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви – с
кратката 3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като
се касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е
приравнен като последици на съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба –
чл.234, ал.3 ГПК/ и който акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което
няма характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в
този смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
По делото не е спорно, че на 01.08.2011 г., по ч.гр.д.№ 10695/2011 г. по описа на СРС,
78 състав, срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за задължения към „БНП П П Ф“
ЕАД за главница от 1342.47 лв. по договор за потребителски кредит, за възнаградителна
2
лихва от 222.18 лв. за периода от 30.05.2008 г. до 30.06.2009 г., за мораторна лихва от 435.88
лв. за периода от 30.06.2008 г. до 01.03.2011 г., като са присъдени и разноски по делото в
размер на 140.01 лв.
По делото са налице доказателства за образувано от кредитора, въз основа на така
издадения изпълнителен лист, изп.дело №83/2011 г. по описа на ЧСИ А Б, рег.№ от КЧСИ.
От представения препис от това дело е видно, че на 28.10.2011 г. са изпратени запорни
съобщения до банки за налагане на запор върху сметки на длъжника, като такъв е приет и
наложен от „Р /Б/“ ЕАД. По молба на длъжника от 19.01.2012 г. запорът е вдигнат.
На 21.03.2013 г. е предприето ново изп.действие, а именно опис на движимо
имущество, насрочен за 10.04.2012 г., за което до длъжника е изпратена на 21.03.2013 г.
призовка за принудително изпълнение. На 25.04.2013 г. ЧСИ е наложил запор и върху
вземанията на длъжника по трудови правоотношения от работодателя „Бени – бланко“
ЕООД. На 14.01.2014 г. е предприет нов опис на движими вещи, насрочен за 29.01.2014 г., а
на 19.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Симид А и
Д“ ООД. На 06.02.2015 г. в кантората на ЧСИ е получено писмо за приет и наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника от „ВТА“ ООД, въз основа на изпратено на
03.02.2015 г. запорно съобщение. С писмо от 25.07.2016 г. „ВТА“ ООД е уведомил ЧСИ, че
трудовото правоотношение с длъжника е прекратено, като с оглед на това е изпратено до
работодателя запорно съобщение върху всички вземания на длъжника в тази връзка.
На 20.07.2015 г. по изп.дело е подадена молба от ответното дружество за
конституирането му като взискател, въз основа на сключен с кредитора договор за цесия от
15.05.2015 г. и Приложение № 1 към него.
Въз основа на молби от страна на взискателя, спрямо длъжника е насрочен опис на
движими вещи на 17.07.2017 г. и е наложен запор върху вземане на длъжника по трудово
правоотношение с ТД на НАП-С със запорно съобщение от 24.08.2020 г., въз основа на
молба на взискателя от 29.07.2020 г.
С постановление от 16.11.2020 г. изп.дело №83/2011 г. е прекратено от ЧСИ А Б на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 30.07.2021 г. кредиторът е подал нова молба до ЧСИ
А Б за образуване на ново изп.дело /изп.дело № 355/2021 г./ срещу Весела Панайотова с
посочен изпълнителен способ, а именно опис на движими вещи.
При тези данни съдът следва да съобрази становището на ВКС, залегнало в ТР №
2/2013 г. на ОСГТКВКС - т.10 от същото, според което в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
3
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по
настоящето дело.
В случая безспорно с подадената на 21.10.2011 г. молба от „БНП П П Ф“ ЕАД за
образуване на изп.дело не е поискано извършване на определени изп.действия. Такива са
предприети обаче от ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, като са налагани запори върху налични
на длъжника средства по банкови сметки, негови вземания по трудови правоотношения,
както са насрочвани и описи на движими вещи. Както се посочи вече, с ТР № 2/2013 г. на
ОСГТКВКС, са дадени задължителни указания към съдилищата, като ВКС приема в т.10 от
цитираното ТР, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От описаните
по-горе изп.действия, предприети по изп.дело 483/2011 г. на ЧСИ А Б, е видно, че по
същото са налагани запори на 28.10.2011 г. в „Р /Б/“ ЕАД, вдигнат на 19.01.2012 г. и на
24.08.2018 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, на вземания от трудови правоотношения на 25.04.2013 г.,
на 19.02.2014 г., на 06.02.2015 г., на 25.07.2016 г. и на 24.08.2020 г. Отделно от това са
насрочени описи на движими вещи за 10.04.2012 г., 29.01.2014 г., и 17.07.2017 г. /въз основа
на молба на взискателя от 03.07.2017 г./, като по делото липсват данни защо същите не са
извършени. Доколкото обаче за последния опис от 17.07.2017 г., ЧСИ е сезиран от
взискателя, с подаването на молбата от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД в тази насока
на 03.07.2017 г. давността е прекъсната.
Действително, по делото липсват данни да са събрани суми и да е удовлетворен
взискателя с предприетите изп.действия, но това не е условие за прекъсване на давността,
доколкото ВКС изрично подчертава в ТР, че релевантно е самото приложение на конкретен
изпълнителен способ, респ. извършване на изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, което е резултат от активното поведение на кредитора по поддържане висящността
на изпълнителния процес.
По така изложените съображения, съдът намира, че към момента на подаване на
исковата молба по настоящето дело, процесните вземания не са погасени по давност и
предявените в тази насока искове следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, за което е
направил искане. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв., което е в рамките на предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, и срищу което не е направено възражение за прекомерност от ищцовата страна. С
оглед на това претендирания разход следва да бъде поставен изцяло в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф ул.”Б к” №,
насочени срещу „К И И БГ БГ“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“П В“ №, бизнес сграда Л 6, ет.2, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи като погасени по давност, следните суми: сумата от
1342.47 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 222.18
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.05.2008 г. до 30.06.2009 г.,
сумата от 435.88 лв., представляваща мораторна лихва до 01.03.2011 г., законна лихва от
15.03.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 140.01 лв., представляваща
заплатени разноски, за които е издаден изп.лист на 01.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 10695/2011 г. по
4
описа на Софийски районен съд, 78 състав и въз основа на който е образувано изп.дело №
20218500400355 по описа на ЧСИ А Б, рег.№ от КЧСИ.
ОСЪЖДА В. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф ул.”Б к” №, да заплати на
„К И И БГ БГ“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“П В“ №, бизнес
сграда Л 6, ет.2, сумата от 300.00 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5