Решение по дело №757/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 334
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20225510200757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. К., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Г. И.
при участието на секретаря Р. Д. Г.
като разгледа докладваното от Д. Г. И. Административно наказателно дело
№ 20225510200757 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на
АДФИ, С.. Жалбоподателят М. Г. Ц., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила на чл. 34, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. М. Д.,
която моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на *** г.
в гр. Г., жалбоподателят като кмет на гр. Г. не е предоставил до *** г. включително по
електронен път и на хартиен носител на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията справка по образец – Приложение № 2 за компенсиране
превозвачите за извършени безплатни и по намалени цени пътувания със средства от
централния бюджет за периода 01.01-30.09 по чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
1
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране
на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване
на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), с което бил нарушен
посочения член.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № ***/*** г., справка
за отговорните длъжностни лица при Община Г. за периода *** г. до *** г.,
констативен протокол-2 бр., писмо на Община Г. изх. № *** г., изх. № *** г. и
показанията на св. Й., които кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва в с.з. и в жалбата, но се възразява, че
подаването на такава справка било без фактическо значение, тъй като нямало
разходване на публичен финансов ресурс. Сочи се също, че на *** г. било изпратено
писмо, с което Община Г. уведомявала, че няма сключен договор за обществен превоз
на пътници. Иска се съдът да приеме, че е налице маловажен случай по см. на §1, ал. 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН.
Съдът не приема възражението.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата ежегодно в срок до 20 октомври кметовете
на общините предоставят на министъра на транспорта и съобщенията справка по
образец – приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените
безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за
периода 1 януари – 30 септември. Справката се предоставя едновременно на хартиен
носител и по електронен път чрез системата по чл. 4, ал. 1 от Наредбата.
На пръв поглед нарушението изглежда маловажно и формално, но всъщност
разпоредбата не въвежда уведомителен режим, а отчетен режим по специална
писменохартиена и електронна форма, като тук е без значение дали е настъпила вреда
за бюджета, тъй като тя е предмет на разглеждане от др. нормативни актове, които
предвиждат наказателна отговорност от висока или ниска степен.
В случая дори в цитираните в жалбата писма изх. № *** г. и изх. № *** г. не
дават информацията изисквана от приложение № 2, нито се придружават от такова
приложение.
За извършеното нарушение АНО е наложил минимално наказание глоба по
съответната санкционна норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, поради което съдът счита,
че НП е материално законосъобразно.
Не се установяват посочените в жалбата процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както акта, така и НП съдържат времето, мястото и
начина на извършване на нарушението. За съставяне на актове за нарушения на
2
нормативен акт, уреждащ отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ,
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН предвижда петгодишна давност. Нарушението е
било констатирано за първи път с констативен акт от 09.12.2021 г., а акт е бил съставен
на *** г., от което следва, че е била спазена кратката давност от шест месеца за
съставяне на акт след откриване на нарушителя (чл. 34, ал. от ЗАНН).
При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, непосочени от жалбоподателя, поради което
съдът счита, че НП следва да се потвърди и като процесуално законосъобразно.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г. на на Директора
на АДФИ, С., с което на М. Г. Ц. ЕГН ********** е било наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3