№ 269
гр. гр.Несебър, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. П.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Гражданско дело №
20222150100925 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.318 и
сл. и чл.286, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, твърди, че ответникът Т. С. Г.
с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, община Несебър, настоящ адрес: град ***, е
клиент на ищцовото дружество с клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел. енергия
за обект на потребление, находящ се в град ***, ИТН ***. Ответникът не е заплатил сумите,
дължими за консумираната ел. енергия в изпълнение на задълженията си и в сроковете,
предвидени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД, която ел. енергия ищецът е доставил през периода от 02.07.2021г. до 01.09.2021г.
за горепосочения обект на потребление, на стойност 124,64 лева. Тъй като ответникът не е
заплатил сумата, формирана от сбора на отделните главници за периода, в сроковете,
посочени в издадените за тях фактури, същият е изпаднал в забава, поради което дължи
мораторна лихва в общ размер на 6,96 лева общо за периода от 21.08.2021г. до 21.03.2022г.
За дължимите суми ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 310/2022г. по описа
на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Прави искане съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по заповедта
за изпълнение, а именно: 124,64 лева, представляваща стойността на консумираната в обекта
на потребление електрическа енергия за периода от 02.07.2021г. до 01.09.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
1
и сумата в размер на 6,96 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва,
начислена общо за периода от 21.08.2021г. до 21.03.2022г. Претендира разноски в
настоящото производство, както и тези, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че ответникът не дължи на
ищеца претендираните от последния суми, тъй като ответникът не е ползвал обекта на
потребление и не е потребявал електроенергия. Липсват данни ответникът да е собственик
на недвижимия имот или за основанието, на което той да е ползвател на този имот – обекта
на потребление. Поставя под съмнение твърдяното от ищеца ответникът да е клиент на
доставената ел. енергия. Счита също, че отразеното в издадените от ищеца фактури за
потребено количество ел. енергия в обекта на потребление, чиято стойност е вменена като
задължение на ответника, за невярно. С оглед, че от представените от ищеца доказателства
не може да се направи извод, че ответникът е консумирал количеството ел. енергия през
процесния период, чиято стойност се претендира да бъде заплатена, а оттам да е възникнало
парично задължение на ответника към ищеца, моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от юристконсулт, се
поддържат исковете, за които се твърди че са основателни и доказани по размер, поддържа
се и претенцията за разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не се явява и особения му
представител.
Съдът след като извърши преценка на събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа е правна страна:
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД е преценил, че ответникът Т. С. Г. има качеството на потребител
на електрическа енергия и че страните се намират в договорни отношения, при които „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД има качеството на снабдител с електрическа енергия, за когото е възникнало
задължение да доставя на клиента електрическа енергия, а ответникът има качеството на
битов потребител, като за последния е възникнало задължение да заплаща потребеното от
него количество ел. енергия в обекта на потребление.
Установява се, че на 09.08.2021г. е издадена фактура № ********** за сумата в
размер на 76,56 лева с включен ДДС, представляваща стойността на консумирана ел.
енергия в обект на потребление, находящ се в град *** *3, ИТН ***, потребена през периода
от 02.07.2021г. до 01.08.2021г., а фактура № ********** / 09.09.2021г. е издадена за сумата в
размер на 48,08 лева с включен ДДС като стойност на потребената в същия обект на
потребление ел. енергия през периода от 02.08.2021г. до 01.09.2021г.
На 23.03.2022г. е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от ищеца, в качеството му на заявител, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 310/2022г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът е уважил
2
искането и е издал Заповед № 116 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 23.03.2022г., по силата на която длъжникът по нея, и ответник в настоящото
производство, Т. С. Г. следва да заплати на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД сумата в размер на 124,64 лева,
представляваща размер на главницата за неизплатена ел. енергия през периода от
02.07.2021г. до 01.09.2021г. за обект на потребление в град ***, АП.3, ИТН ***, по кл.
номер ***; сумата в размер на 6,96 лева, представляваща мораторна лихва върху отделните
периодични вземания общо за периода от 21.08.2021г. до 21.03.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 25 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в
размер на 50 лева за юристконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а за този начин на връчване е бил
уведомен заявителя, на когото е било указано, че може да предяви иск за да установи
съществуването на вземането си по нея. Съобщението за това е получено от заявителя на
25.08.2022г.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, въз основа на който е било образувано настоящото
производство, е предявен на 31.08.2022г.
Съобразявайки характера на предявения иск, то съгласно вменената на страните
доказателствена тежест, именно ищецът следва да докаже, че в негова полза съществува
вземане в общ размер на 124,64 лева като стойност на реално доставени и потребени от
ответника услуги. В рамките на настоящия процес ищцовото дружество не е доказало с
годни доказателствени средства (в т.ч. и посредством реализирането на експертиза), че
съществува оспореното по размер вземане. Представените от ищцовото дружество два броя
фактури и детайлна информация към тях са частни свидетелстващи документи, изготвени от
ищеца и удостоверяващи изгодни за него факти и неносещи подписа на ответника, поради
което не доказват по безспорен и несъмнен начин удостовереното с тях, като съдът следва
да прецени същите с оглед всички останали доказателства по делото. Следва да се отбележи,
че издадените фактури сами по себе си не са основание за плащане, тъй като такова
основание е извършената доставка и потребената от ответника електрическа енергия.
Процесните фактури не са подписани от потребителя, поради което не може да се приеме, че
доказват извършването на доставката до обекта на потребление. При така събраните
доказателства съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано обстоятелството,
че представените от ищеца по делото отчетни документи коректно отразяват вида,
количеството и стойността на доставените услуги. В тази връзка неустановени по делото са
правнозначими факти и обстоятелства, от които да бъде установен по безспорен и
убедителен начин размера на задължението.
С оглед на тези съобразения, съдът приема, че поради обстоятелството, че не е
провел успешно доказване на релевантните за спора факти, за ищеца, носещ
доказателствената тежест в процеса, ще следва да настъпят неблагоприятните последици от
това обстоятелство, поради което предявеният от него главен иск следва да бъде отхвърлен.
Като последица от това се явява неоснователна и акцесорната претенция за лихви, която
3
също подлежи на отхвърляне.
Ответникът не е направил разноски по делото, не е претендирал такива, поради
което и съдът не следва да се произнася по присъждането им по правилата на чл.78, ал.3 от
ГПК. Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град *** № 37, иск за признаване за установено, че Т. С. Г. с ЕГН **********,
постоянен адрес: град ***, община Несебър, настоящ адрес град ***, му дължи сумата в
размер на 124,64 лв. (сто двадесет и четири лева и 64 ст.), представляваща незаплатената
стойност на електрическа енергия, консумирана за периода от 02.07.2021г. до 01.09.2021г.,
доставена в обект на потребление в град ***, АП.3, ИТН ***, по кл. номер ***; сумата в
размер на 6,96 лв. (шест лева и 96 ст.), представляваща мораторна лихва върху отделните
периодични вземания, начислена общо за периода от 21.08.2021г. до 21.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2022г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 116 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 23.03.2022г. в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 310/2022г. по описа
на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град *** № 37, за осъждането на Т. С. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес:
град ***, община Несебър, настоящ адрес град ***, да му заплати сумата в размер на 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща разноските в заповедното производство, и сумата в
размер на 575 лв. (петстотин седемдесет и пет лева), представляваща разноските в
настоящото исково производство, съгласно списъка на разноските, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4