О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260837 Година 09.11.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети ноември Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6864 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен
представител на ответницата е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими, а доводите за противното на особения
представител на ответницата в отговора, че исковата молба била нередовна, са
неоснователни.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени
документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното производство.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 22.08.2016 г. между него
и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, за срок от 24 месеца, по план „НонСтоп 29,99 с неограничени
национални минути", със стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лева
и 16.69 % промо отстъпка за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила
задълженията си по договора в общ размер 48.18 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 01.03.2017 г. - 30.04.2017 г. На същата
дата - 22.08.2016 г. и по повод горепосочения договор, ищецът, като
лизингодател, сключил с ответницата - лизингополучател, договор за лизинг, с
който й предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка -, за
обща лизингова цена от 233.97 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка по 5.39 лева и първоначална вноска в размер на 110 лева. По
договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 86.24
лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.03.2017 г. -
30.06.2017 г., а именно 5.39 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г., която била начислена във фактура №
**********/01.04.2017 г., 5.39 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г., която била начислена във фактура №
**********/01.05.2017 г., и 75.46 лева - сбор от 14 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 2 от Общите условия
към договора за лизинг, за отчетен период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г., начислени
във фактура № **********/01.07.2017 г. По отношение на горепосочените
задължения за лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане
срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент,
въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не било
върнато на ищеца. Посочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/01.04.2017 г. за
отчетен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г., срок за плащане - 16.04.2017 г., издадена
за сумата от 30.37 лева, представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска, както следва: 24.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********; 5.39 лева лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.; Фактурата
претендира в размер на 27.69 лева, поради извършено частично плащане в размер
на 2.68 лева, което частично погасявало задължението за абонаментна такса за
предпочетен номер ++359********* до размер на 22.30 лева. 2. фактура №
**********/01.05.2017 г. за отчетен период 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г., срок
за плащане - 16.05.2017 г., издадена за сумата от 31.27 лева, представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: 25.88 лева
абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 5.39 лева лизингова
вноска за предпочетен номер ++359*********; 3. фактура № **********/01.07.2017 г.
за отчетен период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г., срок за плащане - 16.07.2017 г.,
издадена за сумата от 456.09 лева, представляваща неплатени неустойки и
лизингови вноски, както следвало: 380.63 лева неустойки за предпочетен номер
++359*********; 75.46 лева лизингови
вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендира
за сумата от 75.46 лева, представляваща начислени накуп лизингови вноски за
горепосочения предпочетен номер. С оглед на гореизложеното на 27.09.2019 г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен
съд Стара Загора срещу ответницата, в което се претендирали: главница в размер
на 134.42 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано било ч.гр.д. № 5000/2019 г. по описа на Районен съд Стара
Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за ищецът бил възникнал
правен интерес от предявените искове.
Искането е да се признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за горепосочените
суми в общ размер от 134.42 лева за главница от неплатени месечни абонаментни
такси по договора за мобилни услуги и лизингови вноски по договора за лизинг, и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 5000 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответницата заема
становище, че исковата молба била нередовна. Налице било нарушение на чл. 127,
ал. 1, т. 1 – липсвал ЕГН на ответника. Петитумът на ИМ бил неясен. Не се сочело
каква била сумата, която се претендирала по договора за мобилни услуги и каква
по договора за лизинг. Претендирана била обща сума по двата иска в размер на
134.42 лева. Освен това по описаните три фактури, което било видно от исковата
молба, задълженията на ответника били за отчетен период от 01.03.2017 г. до
31.03.2017 г. – 22.30 лева, за отчетен период от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.
– 31.27 лева и за отчетен период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. – 456.09
лева, от които се претендирали само лизинговите вноски в размер на 75.46 лева. Общата
сума по тези три фактури възлизала на 129.03 лева след извършеното прихващане и
доброволен отказ на ищеца от претенциите за неустойка. Налице било разминаване
между претендираните и описаните в исковата молба суми. На следващо място
ищецът бил внесъл само 150 лева или половината от дължимото възнаграждение на
особения представител. Налице била задължителна съдебна практика на ВКС (опр. №
12/08.01.2017 г. по ч.т.д. № 2016/2017 г. ІІ ТО на ВКС), включително и изрични
указания в т. 6 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, според които, назначеният от съда
особен представител имал право на възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство в размер, определен съобразно чл. 36 ЗА, вр. Наредба
№ 1 за размера на минималните адв. възнаграждения. Съгласно последния
подзаконов нормативен акт, възнаграждение за дела с материален интерес до 1000
лева, било 300 лева. Моли съда да задължал ищеца да довнесе дължимото
адвокатско възнаграждение. След отстраняване на посочените недостатъци в
исковата молба, счита предявените два иска за допустими. Същите били предявени
от надлежна страна, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, в изискуемата по закон
форма, налице бил правен интерес. Предявените два установителни иска за 134.42
лева били неоснователни. Представените три фактури представлявали частни
свидетелстващи документи и имали формална доказателствена сила само относно
факта на писменото изявление и неговото авторство. Те не съдържали подписа на
получателя на услугата и затова не доказвали исковата претенция. Вземането по
първата фактура за абонаментна такса било погасено по давност. Предявеният
акцесорен иск за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, бил неоснователен, поради
нередовно призоваване. Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги,
адресът на ответницата бил непълен - посочени били само населеното място,
улицата и номера, поради което ответницата била призовавана по ч.гр.д.№
5000/2019 г. на PC Стара Загора на непълен адрес. Едва в настоящото дело с
изискана от съда справката за постоянния и настоящ адрес на ответника бил
конкретизиран адреса за призоваване. Неоснователен бил искът за присъждане на
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 5000/2019 г. по описа на PC Стара
Загора, поради нередовно призоваване.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните
вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му
молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко едно
от тези вземания, и техния размер и изискуемост, а ответницата носи тежестта да
докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на
особеният й представител, тъй като на тях е основала възраженията си за
неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
мобилни услуги № *********/22.08.2016 г., декларация-съгласие от 22.08.2016 г.,
договор за лизинг от 22.08.2016 г. и общи условия към него, приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 22.08.2016 г., общи условия, фактура
№ **********/01.04.2017 г., фактура № **********/01.05.2017 г., фактура №
**********/01.07.2017 г. и справка от ТР.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5000
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.12.2020 г. от 11.40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: