Определение по дело №275/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 5/10.02.2011 година, постановено по гражданско дело № 1083/2010 година по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по отношение на „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К.,*ул. „Б. №. вх.*, ап*, ЕИК*. представлявано от Х. А.Р. от гр. К. правото на собственост на М. А. М. от гр. К. върху недвижим имот, представляващ апартамент № - самостоятелен обект с идентификатор 40909.108.138. 3.2 по кадастралната карта на Г., в южната част на третия етаж в новострояща се шестетажна жилищна сграда с търговски партер на ул."А.", №*, със застроена площ*8.90 кв.м., състоящ се от антре, баня-тоалетна, килер, спалня, кухня-дневна и лоджия, ведно с прилежащия склад № 2 в северозападната част на сутерена със застроена площ 4.08 кв.м., и 3.873 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; и на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 - самостоятелен обект с идентификатор 40909.108.138. 3.3 по кадастралната карта на Г., в югозападната част на третия етаж в новострояща се шестетажна жилищна сграда с търговски партер на ул."А.", №*, със застроена площ 41.30 кв.м., състоящ се от антре,баня-тоалетна, кухня-дневна ибалкон, ведно с прилежащия склад № 3 в северозападната част на сутерена със застроена площ 4.08 кв.м. и 2.195 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С решението Ф. Р. Х. от гр. К. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на М. А. М. от гр. К. върху описаните по-горе имоти. Отменени са нотариален акт № 77, том 3, рег.№ 7710, дело № 453/2010 г. на помощник-нотариус по заместване Антоанета Грозева при нотариус Калин Димитров, вписан вх.рег.№1358 от 31.05.2010 г., акт № 124, том 5, дело № 977/2010 г., партидна книга стр.8719, 2568 на служба по вписванията Г. и нотариален акт № 76, том 3, рег.№ 7709, дело № 452/2010 г. на помощник-нотариус по заместване Антоанета Грозева при нотариус Калин Димитров, вписан вх.рег.№ 1357 от 31.05.2010 г., акт № 123, том 5, дело № 976/2010 г., партидна книга стр.8718 на служба по вписванията Г.. С решението Ф. Р. Х. е осъден солидарно с "А." Е. със седалище и адрес на управление Г.,*ул.Б., № вх., ап*, с ЕИК *, представлявано от Х. А.Р., да заплати на М. А. М. от гр. К. направените по делото разноски в размер на 7 650.86 лв., от които 1230.86 лв.- внесена ДТ,* 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 120 лв.-внесен депозит за вещо лице

С решение №886/17.03.2011 г., постановено в производство по реда на чл. 247, ал.2 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в частта на решението относно възложените разноски, като цифрата 2 300 лв. да се чете* 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Ф. Р. Х. от гр. К., който обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден солидарно с ответника „А.” Е., гр. К. да заплати на М. А. М. направените по делото разноски в размер на 7 650.86 лв. Моли въззивния съд да го отмени като неправилно спрямо него, при което единствено задължено лице за плащане деловодните разноски на ищцата да остане виновното лице "А." Е. със седалище и адрес на управление Г.,*ул.Б., №. вх., ап*, с ЕИК *, представлявано от Х.А.Р.. Излага следните съображения: процесните два апартамента жалбодателят закупил от ответника "А." Е. със седалище и адрес на управление Г.,*ул.Б., № 2. вх.Б, .2, ап*, с ЕИК *, при спазване на всички законови изисквания за реализиране на сделките. Към момента на покупко-продажбите от страна на продавача*или представени изискуемите се документи за установяване на неговата собственост - нотариални актове, схеми на апартаментите със съответните идентификатори по кадастралната карта на Г. от Служба по геодезия, картография и кадастър Г., удостоверения за данъчните оценки на апартаментите от отдел "Местни данъци и такси" при Община К.. Както поотделно, така и в съвкупност, тези издадени от официални институции документи несъмнено доказвали собствеността на продавача и при двете закупени жилища. От друга страна, към момента на изповядването на сделките и за двата апартамента нямало вписани нито предявената понастоящем искова молба, нито други искови молби, които евентуално да индикират за имуществените претенции на ищцата относно процесните недвижими имоти. Ето защо, в случая жалбодателят*езспорно*ил добросъвестен купувач и не следвало да носи негативните последици ако продавачът не е*ил легитимен собственик на продадените от него два апартамента. При това положение единствено нередовният продавач "Ах-ридастрой" Е. със седалище и адрес на управление Г.,*ул.Б., №. вх., , ап*, с ЕИК *, представлявано от Х.А.Р. следвало самостоятелно да заплати деловодните разноски на ищцата по загубения от него процес. В този смисъл въззивникът моли да*ъде постановено въззивното решение. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Прави искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

Ответникът по въззивната жалба М. А. М. от гр. К. чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно.

Ответникът "А." Е. със седалище и адрес на управление Г., редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявени от ищеца М. А. М. срещу ответника „А.” Е., гр. К. иск с правно основание чл. 124 ГПК и срещу Ф. Р. Х. от гр. К. – по чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537, ал.2 ГПК по отношение на недвижими имоти – два апартамента, подробно описани по - горе, като исковете са уважени така, както са предявени, съответно отменени са нот. актове за продажба на процесните апартаменти. С решението, респ. това, с което е допусната поправка на ЯФГ, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените по делото деловодни разноски в размер на 7650.86 лв., от които 1230.86 лв.- внесена ДТ,* 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 120 лв.-внесен депозит за вещо лице. В тази му част решението се обжалва от ответника Ф. Р. Х. като неправилно, във връзка с което следва да бъде осъществен въззивния съдебен контрол съобразно чл. 269 ГПК, като в останалата си част, решението като необжалвано, е влязло в сила.

В тази връзка, за да се произнесе, въззивният съд съобрази следното: хипотезите на присъждането на разноски на страните в съдебното производство са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 78 ГПК. Присъждането на разноски на ищеца се съдържа в ал. 1 на посочената разпоредба, а именно: заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В казуса, исковете срещу двамата ответника са уважени изцяло така, както са предявени. От посочената разпоредба следва, че осъдените ответници дължат поемане изцяло на направените разноски от ищеца по водене на делото. Законовият критерий за дължимостта на разноските е уважената, респ. отхвърлената част на иска, но не и добросъвестност или недобросъвестност на някоя от страните по смисъла на ЗС, каквато всъщност се твърди от въззивника като определяща при присъждане на разноските. Единствената хипотеза, при която разноските се възлагат на ищеца, но не и на другаря /другия ответник/ в процеса, е тази по ал.2 на чл. 78 ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като в случая включително и тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице поне един от елементите по посочения текст, а именно – ответникът с отговора на исковата молба е оспорил иска като неоснователен и искането му по същество е било за отхвърлянето му. Поради изложените съображения въззивният съд намира, че липсва основание, на което въззивникът да бъде освободен от заплащането на разноски по делото, като същевременно същите бъдат възложени изцяло на другия ответник по делото. В този смисъл решението на районния съд да възложи разноските на двамата ответника, по отношение на които изцяло са уважени предявените искове, е правилно. Неправилно обаче се явява солидарното им осъждане, тъй като солидарността възниква или по силата на закона, или само ако е уговорена, като в случая не е налице нито една от тези предпоставки. Ето защо съдът е следвало да възложи разноските до определен размер на всеки от ответниците така, както са направени, съобразно характера на уважените спрямо тях искове. В този смисъл, при цена на иска по чл. 124 ГПК срещу ответника „А.” Е. гр. К. в размер на 38 900.60 лв. е внесена ДТ в размер на 778 лв.; е платен тройният размер на адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с параграф 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 639лв., като дължи и половината от платеното възнаграждение за вещо лице в размер на 60.00 лв., т.е първият ответник дължи заплащане на разноски в размер на 4 477.00 лв. от разноските общо в размер на 7 650.86 лв. По отношение на втория ответник Ф. Р. Х.: при цена на иска по чл. 108 ЗС в размер на 22 643.30 лв., внесената ДТ е 452.86 лв.; е платен трикратният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4, във вр. с параграф 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 661.00 лв., както и дължи половината от платеното възнаграждение за вещо лице в размер на 60.00 лв., или общо разноски в размер на 3 173.86 лв., от разноските общо в размер на 7 650.86 лв.

Предвид горното, следва се постанови решение, с което първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, вместо което се постанови друго, с което „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К. да бъде осъдено да заплати на М. А. М. от гр. К. направените по делото разноски в размер на 4 477.00 лв., а Ф. Р. Х. от гр. К. – да й заплати разноски в размер на 3 173.86 лв. В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 5/10.02.2011г., поправено с решение № 886/17.03.2011 година, постановено по гр.дело № 1083/ 2010 година по описа на К.йския районен съд в частта му, с която „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К.,*ул. „Б. № вх.*, , ап*, ЕИК*. представлявано от Х. А.Р. от гр. К. и Ф. Р. Х. от гр. К.,*ул. „Хр.Б. №*. вх., ап., ЕГН * са осъдени да заплатят солидарно на М. А. М. от гр. К., ул. „Е. №. вх., ап, ЕГН * направените по делото разноски в размер на 7 650.86 лв., от които 1230.86 лв.- внесена ДТ,6 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 120 лв.-внесен депозит за вещо лице, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „А.” Е. със седалище и адрес на управление гр. К.,*ул. „Б. № вх.*, ап*, ЕИК*. представлявано от Х. А.Р. от гр. К. да заплати на М. А. М. от гр. К., ул. „Е. №. вх., ап., ЕГН * от общо направените по делото разноски в размер на 7 650.86 лв., /от които 1230.86 лв.- внесена ДТ, 6 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 120 лв.-внесен депозит за вещо лице/ разноски в размер на4 477.00 лв. /от които ДТ в размер на 778 лв.; 3 639лв. – адвокатско възнаграждение и 60.00 лева- възнаграждение за вещо лице/.

ОСЪЖДА Ф. Р. Х. от гр. К.,* ул. „Хр.Б. №*. вх, ап., ЕГН * да заплати на М. А. М. от гр. К., ул. „Е.. № вх., , ап., ЕГН * от общо направените по делото разноски в размер на 7 650.86 лв., /от които 1230.86 лв.- внесена ДТ, 6 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 120 лв.-внесен депозит за вещо лице/ разноски в размер на3 173.86 лв., /от които 452.86 лв. – внесена държавна такса; 2 661.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 60 лв.-възнаграждение за вещо лице/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.