Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 16.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на втори септември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря ЮРИЯ КИСКИНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2746 по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
128 КТ вр. чл. 178 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД.
Т.Б.Б., с адрес за
призоваване гр. Асеновгад бул. „България“ № 73 моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171
А, да му заплати сумата от 1583,92лв главница, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 257часа за периода от
10.12.2016г до 10.12.2019г в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
обезщетение за забава върху главницата в размер на 224,29лв за периода 31.01.2017г до 10.12.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че
от 01.03.1993г работи в структурата на МВР като пожарникар в Участък
Пожарна безопасност и защита на населението Лъки на РС ПБЗН Асеновград към Регионална дирекция ПБЗН Пловдив, на
структурно подчинение към ГД ПБЗН в МВР.
Съгласно ЗМВР заеманата от ищеца длъжност е със статут на държавен служител. За
периода 10.12.2016г-10.12.2019г ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от
24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За
този период е положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му
с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд, или не са му заплатени 257
часа положен труд. Твърди, че по силата
на чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща допълнтелно възнаграждение за извънреден труд , а
съгласно чл. 179 ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници, изчислявани
съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата
предвижда преизчисление на положения нощен труд. В Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г, 8121з-40/15.01.2015г на МВР
липсва изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в
дневен, , поради което и намира приложение НСОРЗ. На ищеца не са изплатени 257часа положен извънреден труд ,
който при преизчисляване следва да бъде
компенсиран с по 6,47лв съгл. Чл. 187
ал.6 ЗМВР, така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер на 1662лв. Поради неизпълнение задължението на
работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение , считано от първото число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът, в постъпилия в
предвидения срок отговор, счита иска
допустим, но неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника. Оспорва иска по основание и размер. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване
на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е
неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на
нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8
часа дневен труд и 7 часа нощен труд при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа на
смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото
за преизчисляване на положения нощен труд. Оспорва и твърдението на ищеца, че
положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР
е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, чийто размер се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа
извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и
претенцията за лихви. Противопоставя се
на искането да бъде задължен да представи Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г, тъй
като това е нормативен акт достъпен
свободно за всички граждани.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: Ищецът
служи като старши пожарникар в Участък ПБЗН – Лъки на РС
Пожарна безопасност и защита на населението – Асеновград към РДПБЗН гр Пловдив(л.5). Със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи е разпоредено
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,0ч и 06.00ч на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25лв, а за работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на удвоения размер на ОМВ. Представените и приети по
делото приложени на л.20-24 вкл. писмо
от 29.08.2011г на МТСП и правна
консултация по прилагането на чл. 187
ал.1 вр. ал.3 ЗМВР на проф. М. не
са писмени доказателства по смисъла на
ГПК и не се коментират. Ищецът полага труд съобразно длъжността му на 24 часови
смени съгласно утвърдени графици(протоколи за отчитане на отработеното време в
РСПБЗН Асеновград между 22.00ч и 6.00ч за периода от 01.10.2016г до 31.12.2019 г - (л.25-101вкл), а изплатените му суми
за положения труд за този период са в
размерите посочени в платежни бележки(л.102-138вкл).
Съгласно заключението на допуснатата
ССчЕ, неоспорено от страните, за периода 10.12.2016г-10.12.2019г ищецът
е положил общо 1472 часа нощен труд, както следва: 2016г – 144 часа, 2017г- 408 часа, 2018г – 376 часа,
2019г – 544 часа. Видно от заключението, положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143%в, а размерът
на допълнителните часова след преизчисляване на отработените 1472 часа нощен
труд в дневни съгласно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е на 210,50.
Въз основа на това екпертът сочи, че на ищеца не е заплатено допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляване на нощните часове
в дневни, а ежемесечно за действително положеният нощен труд е заплащано
допълнително възнаграждение по 0,25лв/час. Като размер на брутното допълнително
възнаграждение за положените часове
нощен труд, за исковия период дава сумата от 1583,92лв, с
размер на обезщетението за забава върху сумата от 01.01.2017г до предявяване на
иска -10.12.2019г - 224,29лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 178 ЗМВР – за заплащане на допълнително ТВ
за положен извънреден труд в периода 10.12.2016г-10.12.2019г, както и с правно
основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забава върху главницата.
По допустимостта: Исковете са допустими, като предявени в предвидения от чл. 358 ал. 1 т. 3
от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви с оглед
твърденията за неизплатено допълнително
ТВ.
Разгледани по същество:
По иска с правно основание чл. 178 ЗМВР. Не се спори по делото, че ищецът за
процесния период - 10.12.2016г-10.12.2019г - е работил на длъжност в Участък
ПБЗН – Лъки на РС Пожарна безопасност и
защита на населението – Асеновград към
РДПБЗН гр Пловдив. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени
графици съгласно представените протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00
часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че за исковия период е положил 1800 часа нощен труд, които следва да бъдат преизчислени с
коефициент от 1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд
към дневен и да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не оспорва
броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато
положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в
дневен и се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи по 0.25лв. на час. Съдът намира за неоснователно това
възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Текстът
на чл.143 от КТ определя като извънреден
труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния
период, а и към настоящия момент разпоредба на
чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8,12 или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. За служители на МВР работещи на смени работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение -
чл.187 ал.5 т.2 ал. 6 от ЗМВР. За
процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е регламентирано
изрично преизчисляване на нощен труд към дневен(за разлика от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., според която при сумарно отчитане на отработеното време
следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с коефициент от
1,143). Това, че липсва изрична уредба по отношение приравняването на нощния труд с дневен, не
означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки
коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. При липса на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време по отношение на служителите в системата на МВР,
нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общото
трудово законодателство - КТ и чл.9 ал.2
от НСОРЗ, за да не бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение работещите по
служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на
седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично(чл.136
ал.1 и 2 от КТ), или приложимият
коефициент по чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен при деление на нормалните продължителности на дневния и на
нощния труд (8:7). Поради гореизложеното настоящият състав
приема, че положеният от ищеца нощен труд за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143 за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на
вътрешните работи - по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд,
за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден - и с добавка за
извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 3-месечен период(съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според
неоспореното заключение на ССчЕ
преобразуването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 210,50 часа,
представляващи извънреден труд. Ето защо искът се явява основателен
и доказан в размерите, посочени от вещото лице след извършено преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1583,92лв дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода
10.12.2016г до 10.12.2019г.
По предявения иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД: поради забава
плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
посл. число на месеца следващ съответното отчетно тримесечие от процесния
период. В настоящия случай искът за дължимо възнаграждение е основателен,
начиная от декември 2016г(ССчЕ), която дата попада в последното тримесечие на годината - октомври – ноември и падежът на задължението е 30.01.2017г, или
ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017г. Ето защо искът се явява
основателен и доказан до до размер от 222,55лв дължимо обезщетение за
забава, считано от 01.02.2017г -10.12.2019г. До пълния предявен размер от 224,29лв
, искът ще се отхвърли като неоснователен.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва от
предявяване на иска – 11.12.2019г.
При този изход на делото, на основание чл. 78
ал.1 ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по производството съобразно уважената част на иска(съгласно
представените доказателства за направени
такива)в размер на 400лв заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето
защо, съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да
бъде осъден ответника да заплати
по сметка на Районен съд – Асеновград 113,35лв
дължима ДТ, както и заплатеният депозит
за ССчЕ в размер на 120лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул
„Пиротска“ № 171 А да заплати на Т.Б.Б. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1583,92(хиляда
петстотин осемдесет и три лв деветдесет и две ст)лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 210,50 часа в периода: 10.12.2016г.
– 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 222,25(двеста
двадесет и два лв двадесет и пет ст)лв за периода 01.02.2017г-10.12.2019г ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски
по производството в размер на 400(четиристотин)лв КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за дължимо
обезщетение за забава върху главницата до пълния предявен размер от 224,29(двеста
двадесет и четири лв двадесет и девет ст)лв
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес
гр София , ул „Пиротска“ № 171 А да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград 113,35(сто
и тринадесет лв тридесет и пет ст)лв дължима ДТ, както и 120(сто и двадесет)лв
разноски ССчЕ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: