№ 507
гр. Видин, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320101062 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която
против П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: г******** са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 21.03.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и
ответника П. Х. М. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ****-****,
посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 15 000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.06.2024 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 379.87 лева, като в договора е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
1
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Излага се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
Поддържа се, че на основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 379.87 лева, като в чл. 5 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят е сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор за
потребителски кредит. Посочва се, че споразумението било постигнато предвид подадено от
кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение,
въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във
връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса
COVID - 19.
Сочи се, че страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на
посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие
на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се
изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Излага се, че годишният процент на разходите по договора за кредит остава непроменен,
като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на
гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на
споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 3, като новият размер на
месечната погасителна вноска съответно е 379.87 лева.
Поддържа се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто
полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № ****-**** на
20.12.2020 г., като към тази дата са погасени 17 месечни вноски.
Сочи се, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
2
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 20.01.2021 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което кредиторът сочи, че е изпратил изрично уведомление до
длъжника.
Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Видин за следните дължими суми по договор за
потребителски паричен кредит № ****-****** както следва:
12 045.38 лева - главница,
1 212.72 лева - мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ТПК до окончателното изплащане на
вземането. Образувано било ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, по
което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 12 045.38 лева - главница по договора за кредит, 1 212.72
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.01.2021 до 16.01.2022 ,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Оспорва
се надлежното обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че от доказателствата по
делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Излага се, че липсват доказателства по делото последната покана с дата 14.09.2021 г. да е
получена от длъжника. Навеждат се доводи за недействителност на сключения договор за
кредит, поради нарушаване разпоредбите на ЗПК. Възразява се срещу размера на шрифта, а
именно ответникът твърди, че размерът на шрифта е по-малък от 12, което прави договора
недействителен, поради неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Възразява се също, че не са
спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно ГПР и лихвения
процент.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на
3
Районен съд – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. №
120/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, по което на 26.01.2022 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 63/26.01.2022 г.
за сумите от: 12045.38 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит с номер ****-****** от 21.03.2019 г., сключен между страните,
1212.72 лева - мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г. и законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда 24.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумите 315.67 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, по което заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и
настоящия установителен иск.
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит ****-****, е видно,
че на 21.03.2019 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало
паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 15000.00 лева. Съгласно
договореното, ответникът следва в срок до 20.06.2024 г. да погаси заема на 60 месечни
вноски, всяка по 373.48 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията
по кредита, която е в размер на 22408.80 лева. В договора с подписа си ответникът е
удостоверил получаването на сумата. Вещото лице е посочило в приетата по делото
съдебно-счетоводна експертизата, че от сумата са удържани еднократно 525.00 лева такса
ангажимент, представляваща 3.50 % от размера на кредита и по сметка на ответника е
преведена сумата от 14475.00 лева на 21.03.2019 г. Годишният процент на разходите е 11.97
%, а лихвеният процент е 9.81 %. От договора е видно, че ответникът се е съгласил със
заплащането на застрахователната премия в размер на 3375.00 лева.
Между ищеца и ответника е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски
по горепосочения договор за потребителски кредит. Споразумението е постигнато предвид
подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи
временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното
положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република
България, във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена
от вируса COVID-19. Страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането
на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи.
Вследствие на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на
кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
4
погасителните вноски. Годишният процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит остава
непроменен, като лихвата начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по
време на гратисния период е добавена на равни части във вноските, посочени в
погасителния план на споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 3,
като новият размер на месечната погасителна вноска съответно е 379.87 лева.
Ищецът сочи в исковата молба, че ответникът на 20.12.2020 г. е преустановил редовното
обслужване на кредита, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, като към тази
дата са погасени 17 месечни вноски. Вещото лице е посочило в заключението си, че
ответникът е внесъл сумата от 6407.63 лева по процесния договор за кредит, с които са
погасени: 3573.37 лева главница, 1783.42 лева договорни лихви, 38.34 лева допълнителна
лихва за просрочена главница и 1012.50 лева застрахователни премии.
Вещото лице е посочило в заключението си, че задълженията на ответника към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са както следва:
Просрочена главница – 11426.63 лева;
Просрочени вноски за застраховки – 618.75 лева;
Договорна лихва от 21.11.2020 г. до 20.01.2021 г. – 256.98 лева;
Мораторна лихва от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г. – 1211.23 лева.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
не е оспорено от страните по делото, поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски кредит PLUS –
16802264 от 21.03.2019 г. Договорът е подписан от ответника, като същият не е оспорен в
срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща 60 месечни погасителни вноски, в размер на 373.48 лева. Съгласно
сключено споразумение между страните на 04.05.2020 г. заплащането на месечни
погасителни вноски по договора за кредит с № 12, 13 и 14 се отлага за срок от 3 месеца
/гратисен период/. Вследствие на отлагането срокът на кредита се удължава със срока на
гратисния период съгласно посоченото в погасителния план към споразумението. Съгласно
новия погасителен план размера на месечната вноска е 379.87 лева от 20.06.2020 г., като
последната месечна вноска е на 20.06.2024 г. Ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредита на 20.12.2022 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и съществуването
на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по
5
договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на
заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно задължение да
погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и
поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.
Във връзка с направените възражения настоящия състав приема следното:
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера
на лимита, месечната погасителна вноска. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на
добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като договорените
клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на
неравноправни клаузи. В договора са посочени размера на кредита, погасителната вноска, с
които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор
е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на договора
и предоставената сума. Ответникът е преустановил обслужването на кредита на 20.12.2020
г.
Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12,
поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от
същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е индивидуален
погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните вноски, падеж и
т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим.
Към момента на сключване на процесния договор – 21.03.2019 г., е била приета
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
6
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 9.81 % и ГПР – 11.97 %, не противоречи на
добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и
неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода.
Съдът счита направеното от ответника възражение, че договорът не отговаря на чл. 10, ал. 1
ЗПК, а именно, че размера на шрифта на процесния договор е по-малък от 12 за
неоснователно. След сканиране на представения договор за потребителски паричен кредит
****-**** от настоящия състав с програмата Abbyy FineReader от лентата на инстР.тите се
установява, че същият е изписан с шрифт 12 и вид на шрифта Garamond.
С оглед на гореизложеното, неоснователни се явяват доводите на ответника, че договорът е
недействителен, защото не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не е
необходимо назначаването на вещо лице за установяване на размера на шрифта и неговия
вид с оглед на обстоятелството, че за това не се изискват специални познания от областта на
науката по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК – размерът на шрифта с лекота може да бъде
установен с инстР.тите, с които разполагат текстообработващите програми, с които боравят
магистратите.
Съгласно чл. 3 от процесния договор за кредит, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
7
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на основание посоченото тълкувателно решение и предвид
оспорването от страна на особения представител на ответника, приема, че в случая не е било
налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника към 20.01.2021 г. /датата за
която се твърди от ищеца, че вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер/,
поради липсата на доказателства за получаване от ответника на отправено към него
изявление от страна на ищеца, че последният счита процесното вземане за предсрочно
изискуемо. По делото е представена последна покана от 14.09.2021 г. от ищеца до
ответника, в която е посочено, че ищецът уведомява ответника, че вземането му е обявено за
предсрочно изискуемо, но към самата покана няма представено доказателство за връчване
на същата на ответника. Ето защо настоящият състав приема, че към 20.01.2021 г. не е била
настъпила изискуемостта на претендираното вземане.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което
8
е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата
на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се
в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор
с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със
заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки,
такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство,
стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално
право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая
ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако
кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Искът
следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
В настоящия случай установителната претенция е основателна досежно чистата главница
/без включена възнаградителна лихва към нея/ за вноските с настъпил падеж до датата на
приключване на съдебното дирене - 20.06.2023 г. От заповед за изпълнение № 63/26.01.2022
г. по ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, продължение на което е
настоящото производство е видно, че съдът е оставил без уважение заявлението на ищеца в
9
частта по отношение на сумата от 2525.15 лева – възнаградителна лихва. Заповедта не е
обжалвана, поради което е влязла в сила в тази част. С оглед гореизложеното, за да се
изчисли размерът на вноските с настъпил падеж по погасителния план следва да се извади
от тях сумата, която представлява възнаградителната лихва. В тази връзка съдът направи
следните аритметични изчисления: В договора за кредит е посочено, че общата стойност на
плащанията е 22408.80 лева, от тази сума следва да се извади сумата от 15000.00 лева, която
представлява размера на кредита, след което да се извади сумата от 3375.00 лева,
представляваща застрахователна премия и сумата от 525.00 лева, представляваща такса
ангажимент. След извършените изчисления се получава сумата от 3508.80 лева, която
представлява възнаградителната лихва. Последната сума се дели на 60 вноски и се получава
сумата от 58.48 лева, която сума представлява възнаградителната лихва начислена върху
всяка вноска. От погасителния план от 04.05.2020 г. е видно, че всяка вноска е в общ размер
на 379.87 лева, следователно от 379.87 се изважда сумата от 58.48 лева и се получава сумата
от 321.39 лева, която сума представлява чистата главница по всяка вноска. Редовното
обслужване на кредита е преустановено на 20.12.2020 г., а датата на приключване на
съдебното дирене е 20.06.2023 г., следователно вноските по погасителния план от 04.05.2020
г. от 18-та вноска до 48-ма вноска /общо 31 вноски/ са изискуеми, тъй като падежът за тях е
настъпил. Сумата от 321.39 лева се умножава по 31 и се получава сумата от 9963.09 лева,
която сума представлява изискуемата чиста главница, на която падежът е настъпил, поради
което искът досежно главницата следва да бъде уважен до този размер, като в останалата
част до пълния претендиран размер от 12045.38 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед гореизложените мотиви искът по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 86
от ЗЗД досежно мораторната лихва в размер на 1212.72 лева се явява неоснователен.
Периодът, за който е начислена лихвата е от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г., а именно преди
вземането да е станало ликвидно и изискуемо. За да бъде начислена мораторна лихва от
20.01.2021 г. до 16.01.2022 г. длъжникът е следвало да бъде уведомен от кредитора с
нарочно изявление, че последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо,
което да е получено от длъжника, а доказателства в тази насока не се представиха. Поради
гореизложеното искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
мораторна лихва в размер на 1212.72 лева за периода от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г. следва
да се отхвърли като неоснователен.
Относно първоначално обективно съединените осъдителни искове, предявени в условията
на евентуалност:
По общо правило ищецът може да предяви, по реда на чл. 210 ГПК, при условията на
първоначално обективно съединените, заедно с установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането, за което му е била издадена Заповед за изпълнение, като
евентуален и осъдителен иск, ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане, но за друго вземане (обезщетение за забава, неустойка по същото
правоотношение или друго вземане срещу същия ответник, чийто източник е различен).
10
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД №
4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното ако предявеният осъдителен иск е за
същото вземане, то е недопустимо съвместното му разглеждане. Съображенията за това са
следните:
С разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който
кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието
на заповедта парично задължение. След издаване на Заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът
не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за
изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване на заповедта с
възражение по чл. 414 ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане на
Заповед за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита на
оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно
вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК - иск за установяване съществуването на
вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на
осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорена Заповед за изпълнение.
Ако въпреки наличието на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви
осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е недопустим поради липса на правен интерес, което от
своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен
интерес от воденето на осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния
установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в
хипотезата на обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК /при предпоставките на чл.
415, ал. 5 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от заповедния съд преди
приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава
единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният съд
- първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, или
въззивният, ако обезсилването следва по време решението на първата инстанция, следва да
съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече
обезсилената Заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск. В този
смисъл е Р. № 78/16.05.2012 г., ТД № 511/2011 г., II т. о. ВКС.
В процесният случай, както бе посочено по – горе, специфична последица от влизането в
законна сила на решение на първоинстанционен съд, с което се отхвърля иск по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК, е обезсилване на издадената в полза на заявителя – ищец в настоящото
производство, Заповед № 63/26.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Предвид, че до влизане в сила на това решение тази специфична последица не е
настъпила, както и, че не е налице хипотеза на обезсилване на издадената Заповед,
11
извършено от заповедния съд, било поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК,
било по искане на кредитора – ищец, преди приключване на настоящото исковото
производство, се налага извод за липса на положителна процесуална предпоставка за
надлежно упражняване правото на иск - правен интерес от воденето на осъдителен иск за
същото вземане, което води до наличие на основание за прекратяване на производството
относно същия.
Необходимо е да се отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично
уважаване на главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /Решение
№135/26.09.2018 г. по т.д. №230/2017г. ІІ т.о. на ВКС, Решение № 210/27.07.2015 г. по гр.д.
№5600/2014 г. ІV г.о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1251/2016 г., I т. о. и др./
В хипотезата, когато се установи, че исковете са недопустими, поради липса на правен
интерес у ищеца да ги предяви, произнасянето на съда е с определение, а когато
недопустимостта е установено след даване ход по същество, съдът следва с решението да
постанови прекратяване на производството поради недопустимост, като в тази част
произнасянето има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 315.66 лева,
1500.00 лева – разноски за особен представител на ответника, 120.00 лева – разноски за вещо
лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна
сложност, следва да се определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 315.67 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 50.00 лева съгласно чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от
исковете по настоящето производството, в общ размер от 1529.75 лева /237.21 лева –
държавна такса, 1127.21 лева – разноски за особен представител, 90.18 лева – разноски за
вещо лице и 75.15 лева - юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 274.78 лв.
/237.21 лв. - държавна такса и 37.57 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да му
се присъждат съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 9963.09
лева - главница по Договор за потребителски кредит с номер ****-**** от 21.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2022 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния му претендиран размер от 12045.38 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес:
***** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 1212.72
лева - мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г., по Договор за
потребителски кредит с номер ****-**** от 21.03.2019 г., за която сума е издадена Заповед
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 120/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 срещу П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: ***** осъдителни искове, с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на
исковете 12045.38 лева – главница и 1212.72 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.01.2021 г. до 16.01.2022 г., като недопустими и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост
4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, направените разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 1529.75 лева /237.21 лева –
държавна такса, 1127.21 лева – разноски за особен представител, 90.18 лева – разноски за
вещо лице и 75.15 лева - юрисконсултско възнаграждение/, като искането до пълния му
претендиран размер ОТХВЪЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост
4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 120/2022
г. по описа на Районен съд – Видин съразмерно с уважената част от исковете в общ размер
от 274.78 лв. /237.21 лв. - държавна такса и 37.57 лв. - юрисконсултско възнаграждение/,
13
като искането до пълния му претендиран размер ОТХВЪЛЯ като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
120/2022 г. по описа на Районен съд - Видин.
В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Видин в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14